О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                                  Година 30.10.2018                         Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                                     Първи граждански състав

На 30 октомври                                                             Година две хиляди и осемнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4498 по описа за 2018 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на В.И.П. против Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, гр. София. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на ищеца за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, както и да се уважи искането за назначаване на съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на въпросите в исковата молба. Следва да бъде задължен ответникът да представи заверено копие на Общи условия по застраховка „Каско”, действали по отношение на договор за застраховка полица №4704171100001755 на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Джета” с ДКН СТ 4659ВР. 

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия на договор за продажба на МПС от 23.09.2015г., застрахователно полица №4704171100001755, постановление №1417/2018г. от 14.06.2018г. на РП Стара Загора, сведение от 23.03.2018г., опис на документи от 26.03.2018г., уведомление до В.И.П. от  22.06.2018г.

           ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи заверено копие на Общи условия по застраховка „Каско”, действали по отношение на договор за застраховка полица №4704171100001755 на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Джета” с ДКН СТ 4659ВР.

           НАЗНАЧАВА съдебна автотехническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Николай Александров Савов. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който да се внесе от ищеца в тридневен срок от съобщението по набирателната сметка на Старозагорския районен  съд.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 04.12.2018 г. от 10,20 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението му.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на В.И.П. против Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, гр. София. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 22-ри срещу 23-ти март 2018г. от владението му било противозаконно отнет собственият му лек автомобил „Фолксваген", модел „Джета" с ДКН СТ 4659 BP. Във връзка с това престъпление била образувана пр.пр. 1417/18 по описа на РП- Cтapa Загора. Тъй като извършителят не бил установен, с постановление от 13.06.2018г. производството по  преписката било спряно. Към настоящия момент отнетият му автомобил все още не бил намерен. Твърди, че ответникът в настоящото производство ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” бил застраховател на отнетото имущество по полица № 4704171100001755, като пред дружеството била образувана щета - претенция № 470417181814926. В изпълнение на задължението си като застраховател ответникът определил обезщетение в размер на 15985 лева, но изплатил едва половината от тази сума, редуцирайки го със 7992,50 лева - санкция за непредявяване в срок на талон №2 на свидетелството за регистрация на автомобила. Сочи, че общите условия на застраховката на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД предвиждали подобна санкция единствено при непредставяне на талон, но не и за по-късното му представяне, и то по обективни и независещи от застрахования причини. Независимо от това, КЗ не предвиждал възможност за отказ за плащане на цялото дължимо и определено обезщетение по изложените от ответника причини. Сочи, че съгласно чл. 408, ал. 3 КЗ застрахователят можел да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователно събитие. Доколкото в случая не била налице връзка между настъпването на застрахователно събитие и твърдяното от ответника нарушение на задължения на застрахования, счита, че отказът да се плати пълният размер на определеното обезщетение е неправилен и незаконосъобразен. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп” да му заплати сумата от 7992,50 лева, представляваща разлика между определеното и изплатено обезщетение по застраховка „Каско”, както и сторените съдебни разноски. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който същия заявява, че не оспорва наличието на валиден договор по застраховка „Каско” с номер 4704171100001755 по отношение на лек автомобил „Фолксваген" , модел „Джета" с регистрационен номер СТ 4659 BP. Не оспорва и обстоятелството, че пред него е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, която е приключена с изплащане на обезщетение в размер на 7992.50 лева след прилагане на санкция за наличие на малък талон в автомобила към момента на кражбата. Заявява, че към момента на настъпване на събитието регистрационният талон се е намирал в самия автомобил. Това обстоятелство се явявало нарушение на предвиденото в общите условия към застрахователния договор задължение за застрахования да спазва всички обичайни и разумни предохранителни мерки. Това поето от застрахования задължение било в съзвучие и с разпоредбата на чл. 395 от КЗ. Неизпълнението на предохранителните мерки и в частност оставянето на талона в автомобила и непредставянето му пред застрахователя се явявало нарушение на т. 2 от Подраздел III " Санкции при увеличение на риска" на Глава Пета „Особени правила при изплащане на обезщетения за пожар и кражба" . Така предвидената санкция била въведена в съответствие с разпоредбата на чл. 395, ал.4 от КЗ. По делото били налични писмени доказателства, които ясно установявали, че регистрационното свидетелство на автомобила се е намирало в автомобила. Сочи, че съгласно чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Водачът на МПС можел да бъде собственик или упълномощено от собственика да управлява автомобила лице. Съгласно чл.33, ал.1, вр. с ал.5 от Наредба № I - 45 / 24.03.2000 год., съобразявайки съдържанието на приложения № 5 и № 6 относно формата и реквизитите на всяка от частите, свидетелството за регистрация се състояло от две части, всяка съдържаща данни за превозното средство и собственика. Част I /чл.33, ал.2/ служела за идентифициране на превозното средство и удостоверявала правото на разпореждане на собственика със същото. Тя се съхранявала от собственика и се носела при използване на превозното средство при необходимост /чл.33, ал.2 предл. второ Наредбата/. Част втора /т.нар. малък талон/ служела за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носела от водача винаги при ползване на превозното средство /чл.33, ал.4 от Наредбата/. Малкият талон съдържал данните за превозното средство от големия, необходими за контрол на пътя /чл.33, ал.5 от Наредбата/. Кумулативното прилагане на разпоредбите на чл.33 от Наредбата давало основание за извода, че част II от свидетелството за регистрация е документът, задължително носен от водача на МПС при движение и достатъчен за упражняване на контрол по пътя , вкл. относно собствеността на автомобила. Част първа на свидетелството за регистрация била необходима при разпоредителни действия от собственика му и предпоставяла носенето му от същия само при необходимост. Следователно и при управление на автомобила от несобственик, т.нар. малък талон изпълнявал функциите на свидетелство за регистрация по смисъла на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и в този смисъл оставянето му в автомобила осъществявало неизпълнение на задължението по общите условия на застрахователния договор, на което се позовал по-горе. Нещо повече, в общите условия към застрахователния договор страните договорили, какви ще бъдат санкционните последици, в случай че застрахованият не изпълни задължението си да не оставя регистрационен талон част II в автомобила. Именно тази санкционна последица правомерно била упражнена от застрахования. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., като моли настоящето изявление да бъде ценено като списък на разноски. От изложените обстоятелства в исковата молба се  налага изводът, че е предявен иск по чл.386, ал.1 от КЗ, предвиждащ, че  настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца в настоящото производство, е да установи наличието на застрахователно правоотношение между страните и изпълнение задълженията на застрахования по него. В тежест на ищеца да установи наличието на основание за отказ за плащане на застраховатено обезщетение по чл.408 КЗ. 

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.       

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: