Р
Е Ш Е Н И Е № 18
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов след като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 2947 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 437 ал. 1 вр. чл. 435 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Постъпила е с вх. № 11993/19.11.2019г. чрез ДСИ Пловдив, ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 38522/23 декември 2019 г., от Р.П.М.,***, взискател по изп. дело № 5030/2013г. по описа на ДСИ-ПдРС-V район.
Заявява се, че обжалва постановление на ДСИ за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 5030/2013г.
Заявява се и че за 6 години г-жа П.П. не е възстановила сумите, които й дължала. Моли се да бъдат продължени изпълнителните действия спрямо длъжника.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от другата страна – П.Е.П., длъжник по изп. дело № 5030/2013г., редовно уведомена.
Постъпили са мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от страна на ДСИ при Районен съд-Пловдив.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че жалбата на взискателя е допустима- подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, от надлежна страна по изп. дело № 5030/13г. по описа на ДСИ при ПдРС,Vрайон, разгледа жалбата по същество.
Разгледана по същество жалбата на взискателя е неоснователна, поради следното:
От приложено от ДСИ копие на изп. дело № 5030/13г, се установяват като относими към предмета на жалбата, следните обстоятелства:
Изпълнителното производство по изп. дело № 5030/13г. е образувано при ДСИ при РС-Пловдив на 21.05.2013г. въз основа на молба от взискателя Р.П.М. срещу длъжника П.Е.П., на основание изпълнителен лист от 09.05.2013г. издаден от РС-Пловдив, гр.колегия, VІІ състав.
Взискателят е уведомен на 06.06.13г., че не е връчена ПДИ на длъжника П.П., тъй като ПДИ се е върнала по делото цяла и невръчена от кметството в село Устина, като са посочили, че длъжникът не живее на посочения адрес. Указано е, взискателят в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе 5лв ДТ в полза на РС-Пловдив за справка ГРАО, за установяване адрес на длъжника. Съответно е изпратена до длъжника нова ПДИ от 12.06.2013г. на удостоверения настоящ адрес ***, получена за длъжника на дата 14.06.2013г., /лист 19 от изп.дело/.
Съставен е от ДСИ на дата 27.06.2013г. Протокол,относно насрочения за същата дата от 10.00 часа до 12.00 часа опис на движими вещи на длъжника в село У. общ. Р., ул. ***, /постоянен адрес-б.м./, за който опис страните са редовно призовани за деня и часа на описа, но на 27.06.2013г. след изчакване до 12.00 часа е посочено, че взискателят не се явява, не осигурява превоз до мястото на изпълнение за ДСИ, и няма представена вносна бележка за внесени разноски по изпълнението; поради което опис на тази дата на движими вещи на длъжника не се извършва- поради неявяване на взискателя, липса на транспорт до мястото на изпълнение и липса на авансово внесени вноски по изпълнението за описа. Посочено е, още, че следващо насрочване на изпълнение – само по изрично искане на взискателя с писмена молба за изпълнение, /лист 21 от изп.дело/.
Съгласно Заявление от 11.07.2013г. на взискателя Р.П.М., с Разпореждане от дата 12.07.2013г. ДСИ налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П.П., което получава от Областен съвет на БЧК-Пловдив, /лист 25-26 от изп.дело/. Съответно на 23.07.2013г. е съобщено на трето задължено лице-Областен съвет на БЧК, с което на основание чл. 450 ал. 3, чл.507, чл. 508 вр.чл. 446 и чл. 515, чл. 516 от ГПК, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П.Е.П., /лист 29 от изп.дело/. Изпратено е чрез тогавашен работодател ОС на БЧК и съобщение за наложен запор за длъжника П.Е.П., като от страна на счетоводител С. Б. е посочено, че от 01.08.2019г. лицето П.П. не е служител на БЧК; връчена е заповед за прекратяване на трудовия договор. При което, за посочване на друг изпълнителен способ, взискателят е уведомен на 10.09.2013г. от страна на ДСИ.
По молби на взискателя, още при образуване на изп. дело, както и впоследствие от 17.09.2013г., както и от 24.01.2014г., 28.08.2014г., 03.02.2015г.,30.10.2015г.,по заявления и молби на взискателя М. се правят редица справки за имуществено състояние на длъжника, както и за трудов договор на длъжника, както и справка от БТ за получавано обезщетение за безработица от длъжника. По молба на взискателя от 13.11.2015г. с разпореждане ДСИ налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П.,***; като с получаване на 19.11.2015г. от трето задължено лице Община Р. на запорно съобщение от ДСИ, на осн.чл. 450 ал. 3, чл. 507, чл. 508, вр. чл. 446 и чл. 515,чл. 516 от ГПК, се налага запор на трудовото възнаграждение на длъжника. На 26.11.2015г. длъжникът се счита уведомен за наложения запор върху трудово възнаграждение, което получава в Община Р..
Изпратено е на 30.11.2015г., съответно, и на 02.12.2015г., до ДСИ от работодателя на длъжника, Община Р.-обл. Пловдив, че вземането по изп.дело №5030/2013г.се признава, но не може да се превеждат вноски по него, докато не се погасят други две вземания, за които са се получили, също, две запорни съобщения – по изп.дело № 222/2014г. на ЧСИ Зорница Добринова и по изп. дело № 2640/2015г. на ЧСИ Сия Халаджова. Копие от отговорите на трето задължено лице е изпратено от ДСИ до взискателя М. за сведение, получено от последната на 14.12.2015г.
Отново, съгласно заявление от 25.04.2017г. на взискателя М., са извършени от ДСИ поредни справки, съответно, от ТД на НАП, от която е видно, че длъжникът П. получава основна заплата под минимална работна заплата за страната, поради което ДСИ уведомява на 22.06.2017г. взискателя М., че на основание чл. 446/1/от ГПК същата е несеквестируема – не подлежи на принудително изпълнение, /лист 93 от изп. дело/.
При което, и на дата 08.11.2019г. с обжалваното Постановление ДСИ прекратява изпълнителното производство по изпълнително дело № 5030/2013г. по описа на СИС при РС-Пловдив, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Предвид гореизложени обстоятелства, въззивният състав на ПдОС намира за обосновано и законосъобразно обжалваното Постановление за прекратяване на изпълнителното производство. Безспорно се явява обстоятелството, /самият жалбоподател и не твърди обратното/, че след последното уведомяване на взискателя от страна на ДСИ, че заплатата получавана от длъжника е несеквестируема, /22.06.2017г./, от страна на длъжника по изпълнителното дело не е постъпвала писмена молба за извършване на изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника, в продължение на две години, както и на повече от две години, считано към датата на постановяване на обжалваното Постановление за прекратяване – 08.11.2019г. Поради което и следва да се приеме, че по текущото изпълнително производство по молба на взискателя не са били предприети изпълнителни действия, за период най-малко „в продължение на две години“, поради което са налице предпоставки за прилагане на хипотезата на разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, при която ДСИ с обжалвания акт, само, констатира, настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство, т.н. „перемпция“ по силата на закона.
В случая, няма правно значение оплакването в жалбата, че взискателят не си е получил сумите, тъй като длъжникът не му ги е възстановил. Налице е правна възможност, от страна на взискателя да поиска от ДСИ връщане на оригиналния изпълнителен лист, като въз основа на него взискателят има и възможност да поиска да се образува ново изпълнително дело за събиране на вземането си срещу длъжника.
Предвид изложените съображения, въззивният състав на ПдОС намира, че жалбата на взискателя като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, постъпила с вх. № 11993/19.11.2019г. чрез ДСИ Пловдив, ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 38522/23 декември 2019 г., от Р.П.М.,***, взискател по изп. дело № 5030/2013г. по описа на ДСИ-РС-Пловив,V район, против Постановление на ДСИ за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 5030/2013г.
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/