№ 790
гр. Пловдив, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Бранимир В. В.ев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300501204 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба депозирана от Л. В. Л. с ЕГН-
**********, чрез процесуалния и представител адв. Й. Д. против Решение
№1349/28.03.2023г. постановено по гр.д.№960/2023г. по описа на ПРС,
осемнадесети гр.с., с което е отхвърлена молбата на Л. В. Л., ЕГН
**********, от гр. К., ул. ***, против ответниците К. А. Л., ЕГН ********** и
А. К. Л., ЕГН **********, и двамата от гр. К., ул. ***, за защита срещу
упражнено спрямо нея от ответниците на 16.01.2023г., домашно
насилие. С постановеният съдебен акт Л. В. Л., ЕГН
**********, е осъдена да заплати по сметка на Пловдивския районен съд
държавна такса в размер на 25 лева , на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, а в
полза на К. А. Л., ЕГН ********** е присъдена сумата от 600 лева,
представляща съдебно – деловодни разноски пред първата инстанция. В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на първоинстанционният съд акт, постановен в
противоречие със събрания по делото доказателствен материал, по
съображения подробно изложени в същата. Моли се акта да бъде отменен,
като въззивният съд постанови друг по същество, с който да уважи молбата
1
на молителя и наложи исканите мерки по Закона за защита от домашно
насилие. Претендират се разноски, направени пред първата инстанция.
Въззиваемата страна К. А. Л., ЕГН ********** и А. К. Л., ЕГН
**********, чрез процесуалния им представител адв. М. Ч. оспорват
жалбата и наведените в нея твърдения, молят да се потвърди решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно по съображения
подробно изложени в отговора. Претендират се разноски, съгласно
представения списък с направени такива..
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните
по делото доказателства, допустимостта и основателността на въззивната
жалба, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Производството пред Районен съд – гр.Пловдив е образувано въз
основа на молба от Л. В. Л., ЕГН **********, против К. А. Л., ЕГН
********** и А. К. Л., ЕГН **********. Молителката твърди, че ответникът
К. Л. й е син, а вторият ответник – А. Л. й е внук. Тримата живеели в гр. К.,
ул. ***, като молителката обитавала първия етаж от къщата, построена на
посочения адрес, а ответниците – втория етаж. На 16.01.2023 г, по обяд,
молителката обядвала с нейна приятелка, която и гостувала, когато дошъл
ответникът А. Л. с негов приятел. Попитала го „за какво си дошъл?“, на което
„той й заявил, че иска да си вземе някои неща от етажа“. Дала му ключове за
апартамента, тъй като последният не разполагал с такива. Ответникът с
приятеля му се качили на втория етаж и започнали да изнасят вещи. Тъй като
се забавили, молителката се качила на горния етаж и го попитала „дали ще
свършва скоро“, като го помолила за това, защото се вдигал шум. А. Л. й
заявил, „че когато си иска, тогава ще свърши.“ като започнал да я псува „на
майка“ и да й се заканва, което принудило последната да повика СОТ чрез
паник - бутон.
В този период от време дошъл и ответникът К. Л.. Л. излязла от
жилището и се подпряла на стената. К. Л. отишъл при нея - хванал я за ухото
и започнал да го стиска, започнал да я обижда „нещастници, боклуци, от сега
нататък ще видите какво ще ви се случи – „ Ще ви унищожа“. Л. много се
2
изплашила. Когато решила да заключи жилището на втория етаж ,К. Л. й се
нахвърлил с думите: „Какво заключваш. Тук всичко е мое, не разбра ли това.“
В този момент, дошли от СОТ-а. В резултат на това поведение на
ответниците, молителката твърди, че изпитва страх за живота и здравето си.
Претендира да бъдат наложени спрямо ответниците, за срок определен от
съда, мерките за защита по чл.5, ал.1 т.1, 2, 3 и 5 ЗЗДН. Тази твърдения са
изложени от молителката и в депозираната от същата декларация по чл.9
ал.3 ЗЗДН.
Ответниците К. А. Л. и А. К. Л. оспорват изложеното в молбата за
защита от домашно насилие. Заявяват, че страните са в родствени отношения,
а именно, че молителката Л. Л. е майка на К. Л. и баба на А. Л., но оспорват
всички, останали изложени в молбата за защита, обстоятелства, като
възразяват, че същите не отговорят на действителното фактическо положение.
Твърдят, че не живеят в имота, обитаван от Л. Л., находящ се в гр. К., ул. ***,
повече от две години. К. Л. живее със съпругата си в гр. Пловдив, а А. Л. –
живее и работи в гр. София повече от четири години, като през този период
контактите им с молителката са били силно ограничени. А. Л. е посещавал
имота, находящ се в гр. К., ул. ***, изключително рядко – не повече от два-
три пъти за няколко години и не разполагал с ключ от жилището. Твърди, че
повече от четири години се установил в гр. София, където първоначално
учил, а сега - живее и работи и там е мястото, където е съсредоточен личния
му живот и приятелския кръг. К. Л. не контактувал с майка си Л. Л., заради
негативното й отношение към него, породено от съществуващи конфликти
между него и брат му В. Л.. Не оспорват, че на процесната дата – 16.01.2023 г.
ответниците са посетили адреса, на който живее молителката – в гр. К., ул.
***. Вторият етаж от къщата, находяща се на посочения адрес, допреди
няколко години фактически съставлявала семейното жилище на К. Л., което
те обзавеждали в продължение на години. Мебелите, които са били на този
етаж към посочената дата, са собственост на К. Л. и семейството му, но
достъпа им до тях, както и до целия имот е бил ограничен по „разпореждане“
на настоящия собственик на етажа – В. Л. – брат на К. Л.. Ответниците
твърдят, че не разполагат с ключове за имота, достъпът им до втория етаж и
вещите им, находящи се на него е изцяло ограничен, поради което и се е
наложило молителката да „дава ключове“ на А. Л., за да може да влезе на
етажа на 16.01.2023 г. На посочената дата, А. Л., заедно с негов приятел от
3
София, отишли в имота, за да вземат някои мебели от етажа. Молителката му
отключила, но не след дълго се върнала и му заявила, че трябва да си тръгва
веднага, че много се бил забавил, а тя нямала време да се занимава с него и
да го чака. По тази причина, А. се обадил на баща си К., за да го помоли да
дойде и да му помогне за багажа, за да се оправи по-бързо, както пожелала
баба му. К. се отзовал и като видял сина си, че е видимо разстроен от
отношението на баба му и казал, „че няма право да се държи така с внука си,
още повече, че е дошъл само, за да вземе някои вещи“, след което си
тръгнали. Твърди се, че нито един от двамата ответниците, не е отправял
заплахи към молителката, нито е имало актове на физическа агресия от тяхна
страна към нея. Твърди се, че тъй като А. Л. бил много разстроен от
отношението на баба му, това мотивирало К. Л. и съпругата му, да вземат
решение да изнесат изцяло покъщнината си от имота, находящ се в гр. К., ул.
***.
Първоинстанционният съд е отхвърлил молбата, като е приел, че
безспорно се установява, че отношенията между молителката и сина й К. Л.
са влошени по семейни причини, което се е пренесло и спрямо внука й А. Л.,
но по делото, няма доказателства, установяващи, че на 16.01.2023 г.
ответниците са извършили спрямо молителката психическо и емоционално
насилие, осъществено от А. Л., чрез псуване и заканване, а от страна на К. Л.,
чрез хващане молителката за ухото й и стискане му, отправяне на обиди, чрез
закани: „Нещастници, боклуци, от сега нататък ще видите какво ще ви се
случи. Ще ви унищожа!“, нахвърляне с думите: „Какво заключваш“. Тук
всичко е мое, не разбра ли това!“ Твърдените от молителката на предизвикани
от нея емоции на притеснение, страх и неприятни емоции, съдът е приел, че
не представляват такива, причинени, вследствие на актове на упражнено
физическо, психическо, емоционално насилие и ограничаване правото на
личната й свобода, от страна на ответниците по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
Посочил е, че до гомяма степен, предизвиканите у Л. отрицателни емоции са
следствие на породен в нея страх и притеснение от безспорно установените
по делото влошени отношения, както между двамата братя, така и между
молителката и синът й К. Л., вкл. и от реакцията на другия й син – настоящ
собственик на къщата, доколкото ответниците са били лишени от ключ, който
тя им е осигурила, за да изнасят мебели и вещи, находящи се на втория етаж.
Тези предизвикани емоции, решаващият съд е приел, че не представляват
4
последица от осъществен акт на домашно насилие.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, поради
следните съображения:
Фактическата обстановка по делото е прецизно и пълно изложена от
първоинстанционният съд, поради което настоящият съдебен състав не
намира за необходимо да я приповтаря, а на основание чл.272 ГПК, касаещо
същата препраща към мотивите на районния съд.
Основният спор в настоящото производство се свежда до наличието
или липсата на осъществено домашно насилие от ответниците спрямо
молителката на 16.01.2023г, изразяващо се в отрицателно въздействие
върху психичната и емоционална сфера на пострадалата, въз основа на
което у същата да се е породил основателен страх за живота и здравето й.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. Домашното насилие може да бъде установено при
кумулативно наличие на две предпоставки, а именно: на първо място –
осъществен от съответното лице противоправен и умишлен насилствен акт в
някоя от формите описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо
пострадалото лице и установен по своето естество, време и място на
извършване и на второ място – наличие между лицата на правна, фактическа
и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от същия закон. Допълнително
процесуално изискване е и молбата за защита да бъде подадена в едномесечен
срок от твърдения насилствен акт – чл. 10, ал.1 ЗЗДН.
В процесната хипотеза е безспорно, че молителката е майка на
ответника К. Л. и баба на ответника А. Л., което обуславя извода, че молбата
за защита е подадена от процесуално легитимирано за това лице, съгласно
чл. 8, т. 1 ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда. Доколкото
същата е подадена на 24.01.2023, а твърдения акт на домашно насилие е
станал на 16.01.2023г, то преклузивния едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН е спазен.
За прецизност следва да бъде отбелязано, че изцяло в доказателствената
5
тежест на молителката е провеждането на главно и пълно доказване за
установяване на изложеното в молбата и това изрично и е указано от
първоинстанционния съд с доклада по делото. В случаят, молителката е
твърдяла, че срещу нея е упражнен акт на домашно насилие изразяващ: се
в псувни и закани от страна на внука и А., и в упражнено физическо
насилие от страна на сина и К. Л., „ хванал я за ухото и започнал да го
стиска“, обиди и закани - „нещастници, боклуци, от сега нататък ще видите
какво ще ви се случи – ще ви унищожа“.
Съобразно разпоредбата на чл. 13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други
доказателства съдът издава заповед само на основание на приложената
декларация от молителя. Това обаче съвсем не означава, че посочените в нея
твърдения, не могат да бъдат опровергавани, както и че молителят е
освободен от доказателствената тежест да установи извършването на акта на
домашно насилие.
Несъмнено е, че психичното насилие се изразява в заплахи, отправени
обиди, поставяне на пострадалия в изолация и други подобни действия
използвани като средство за неговата манипулация. Насилието по съществото
си представлява такова поведение, което цели да постави дадено лице под
контрол и в определена зависимост. В случая, няма доказателства, че с
описаните в молбата действия – било то физически или психически,
ответниците да са поставили молителката под контрол или в зависимост.
Дори да се приеме, че внукът на молителкат е отговорил на баба си „че когато
си иска, тогава ще свърши.“ и е напсувал, а сина и К. Л. и отвърнал с думите:
„Какво заключваш“. Тук всичко е мое, не разбра ли това!“, не могат
квалифицирани като действия застрашаващи личната неприкосновеност на
молителката, въз основа на които у същата да се е породил основателен
страх за живота и здравето й.
Що се касае до твърдението за отправена от К. Л. спрямо молителката
закана: „Нещастници, боклуци, от сега нататък ще видите какво ще ви се
случи. Ще ви унищожа!“ и твърдението за упражнено физическо насилие,
изразяващо се в стискане на ухото на Л. от сина и, съдът намира че тези
твърдения се опровергават от събраните по делото доказателства. От
показанията на свидетелката М.М., близка приятелка на молителката, без
родство със страните, които съдът кредитира като обективни,
6
незаинтересовани и основани на непосредствени възприятия, се установява че
на 16.01.2023г., свидетелката гостувала на Л. в нейния дом на първия етаж,
когато около 14.30 ч, дошъл внука на молителката. Л. посрещнала внука си,
дала му ключ от втория етаж и се качила с него на втория етаж, където стояла
почти през цялото време, през което А. Л. прибирал и изнасял багаж.
Свидетелката е категорична, че през времето, което е гостувала в дома на
молителката не е имало пререкания между внука и молителка. Освен от
процесния ден, М. има впечатление от психическото състояние на
молителката и от следващия ден, в който двете с Л. се чули по телефона, но
последната не и се оплакала да се е случило нещо необичайно предния ден.
Свидетелката не сочи да е констатирала, Л. да е била разстроена при
проведения разговор по телефона..
В преписка от І РУП – Пловдив, образувана по подадено заявление от
Л. Л. за процесния инцидент по повод изнасянето на мебели от втория етаж
от къщата, се съдържат изявления от самата молителка за възникнал на
16.01.2023 г. спор, но единствено между нея и синът й К. Л.. Посочено е, че
ответникът К. Л. е отишъл да помогне на сина си по-бързо да приключи с
изнасянето на необходимите вещи от втория етаж от къщата, където се
скарали с майка му, тъй като последната гонила сина му А. Л..
Безспорно се установява, че молителката в процесния ден е изпитала
емоции на притеснение, напрежение и безпокойство, но както правилно е
приел първоинстанционният съд, тези емоции не са причинени, вследствие
на актове на упражнено физическо, психическо, емоционално насилие и
ограничаване правото на личната й свобода, от страна на ответниците по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН, а са последица на безспорно установените по делото
влошени от няколко години отношения в семейството на Л., от една страна
между двамата сина на молителката, а от друга между молителката и
ответника - сина и К. Л.
Що се касае до оплакванията на жалбоподателката, че
първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно правния статут на
имота, като в тази връзка не се е съобразил, че собствеността на втория етаж
не е на Л., а на синът и В. Л. и тя няма никакви разпоредителни функции
върху имота без да съгласува това със собственика, в която връзка
ответниците са следвали предварително да информират собственика или
7
молителката, тъй като липсата на предупреждение представлява
неправомерно нахлуване в жилище чужда собственост, са все въпроси които
стоят извън предмета на настоящия спор и като неотносими не следва да
бъдат обсъждани.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства налага
извода, че твърденията на молителката за осъществени спрямо нея акт на
домашно насилие на 16.01.2023г, не осъществява състав на домашно насилие
по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, последица от което се явява отхвърлянето
на молбата за съдебна защита.
При цялостната си проверка на допустимостта и валидността на
обжалвания съдебен акт, съдът не констатира такива негови пороци, водещи
от отмяната му. Ето защо отхвърляйки молбата за издаване на заповед за
защита срещу домашно насилие, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят
направени по делото разноски, представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600лв за всеки един от двамата
въззиваеми.
С оглед неоснователността на въззивната жалба молителката следва да
заплати държавна такса по сметка на ПОС в размер на 15.00лв.
По гореизложените съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1349/28.03.2023г. постановено по гр.д.
№960/2023г. по описа на ПРС, осемнадесети гр.с.
ОСЪЖДА Л. В. Л., ЕГН **********, от гр. К., ул. ***, да заплати на К.
А. Л., ЕГН ********** от гр.К., ул. *** направени пред въззивната инстанция
разноски в размер на 600 лева /шестстотин лева/,договорен и заплатен
адвокатски хонорар.
8
ОСЪЖДА Л. В. Л., ЕГН **********, от гр. К., ул. ***, да заплати на
А. К. Л., ЕГН ********** от гр. К., ул. ***, направени пред въззивната
инстанция разноски в размер на 600 лева /шестстотин лева/,договорен и
заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Л. В. Л., ЕГН **********, от гр. К., ул. ***, да заплати по
сметка на ПОС сумата от 15.00лв /петнадесет лева/ - държавна такса по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9