ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 260277
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански
състав, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 1745 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл. 250 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 266059/09.06.2022 г. от ищеца П.Т.И., с която моли
на основание чл. 250 от ГПК да се допълни постановеното по делото Решение №
260051/13.04.2022 г., тъй като съдът не се е произнесъл по предявения от него
иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а се е произнесъл по непредявен иск с правно
основание чл. 240 , ал. 1 от ЗЗД.
Освен това твърди, че съдът не се е произнесъл в мотивите си „проявил ли е съгласие ответника с
поведението си, че спорното право е преминало в патримониума на третото лице –
помагач, предишен негов кредитор“.
Ответникът Г.З.Х. в 1-седмичния срок по чл. 250, ал. 2 от ГПК, т.е. до
06.07.2022 г. включително, не е подал отговор.
Съдът намира, че молбата за допълване на решението е подадена в
законоустановения 1-месечен срок от връчването му на 23.05.2022 г. на ищеца,
съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Не
е необходимо насрочване на делото в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, съгласно чл. 250, ал. 2 от ГПК, тъй като неразрешената част от спора
е изяснена от фактическа и правна страна.
Разгледана по същество молбата за допълване на решението е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Правната квалификация на предявения иск се дава от съда, а не от страните,
поради което несъгласието на ищеца с дадената от съда правна квалификация на
предявения от него иск следва да е предмет на въззивно обжалване, а не на
допълнително решение по чл. 250, ал. 1, пр. 1 от ГПК, тъй като съдът се е произнесъл
по цялото заявено от ищеца искане.
Според чл. 226, ал. 1 от ГПК, ако в течение на производството спорното
право бъде прехвърлено върху другиго, както е в случая, то делото следва своя
ход между първоначалните страни. Последващото прехвърляне на спорното право не
е от значение за първоначално заявения спор, а постановеното решение във всички
случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, съгласно чл. 226, ал.
3 от ГПК, който в конкретния казус е и подпомагаща страна по делото.
Необсъждането в мотивите на това обстоятелство не е основание за допълване на
решението, тъй като съдът не дължи отделен диспозитив по тези твърдения на
ищеца.
Предвид гореизложеното, не е налице хипотезата на чл. 250, ал. 1, пр. 1 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение в посочения от ищеца смисъл,
поради което молбата по чл. 250 от ГПК за постановяване на допълнително решение
следва да се отхвърли като неоснователна.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 266059/09.06.2022 г. от ищеца П.Т.И. за постановяване
на допълнително решение, с което на основание чл. 250 от ГПК да се допълни
Решение № 260051/13.04.2022 г., тъй като съдът не се е произнесъл по предявения
иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а по непредявен иск по чл. 240 , ал. 1 от ЗЗД,
както и не се е произнесъл в мотивите си „проявил
ли е съгласие ответника с поведението си, че спорното право е преминало в
патримониума на третото лице – помагач, предишен негов кредитор“, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Допълнителното решение подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/