№ 253
гр. Перник, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720106488 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Ц. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, и настоящ адрес: ***, чрез адв. З., срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6,
променени в хода на делото на адрес: гр. София, ул. "Бизнес Парк-София" 1, сграда 15, вх.
А, ет. 4, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника принудително изпълнение на сумата от общо 15694,02 лв., от които
10 000,00 лв. – главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит от 08.11.2010 г., сумата 4476,81 лв. – лихва за забава за периода от
20.06.2011 г. до 15.04.2014 г., сумата 1205,12 лв. – санкционираща лихва за периода от
20.11.2011 г. до 15.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10 000,00 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението – 16.04.2014 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски в размер на 1036,23 лв. – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, за които срещу наследодателя й В.Б.Н. е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 399/2014 г. по описа на РС-Радомир и образувано изп.д. №
1513/2024 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания на 13.06.2014 г. е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 399 по описа за 2014 г. на Районен съд – Перник в полза на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу В.Б.Н., чийто правоприемник е ищецът. Твърди се,
че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 1513/2024 г. по описа на ЧСИ
С.Б.с район на действие Окръжен съд – Перник, по което ответникът е взискател. Счита, че
1
не дължи принудително изпълнение на вземанията, тъй като са погасени с изтичане на
предвидения в закона давностен срок. Моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез пълномощника му
юрк. М. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 399/2014
г. на РС-Радомир, първоначално е образувано изп.д. № 1574/2016 г. по описа на ЧСИ С.Б. по
което са предприети изпълнителни действия, които са прекъснали погасителната давност за
вземанията, като на 05.12.2016 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника, а
след цедиране на вземането през 2021 г. е депозирана молба за конституиране на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД в качеството на цесионер, с която е поискано да се предприемат
изпълнителни действия в рамките на посочен изпълнителен способ. – да се насочи дата за
опис на движими вещи и да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника. Излага,
че след прекратяване на изпълнителното дело с постановление на съдебния изпълнител и
преди да изтече давностния срок е изтеглен изпълнителния титул и е образувано изп.д. №
1513/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б. като още с молбата за образуването му от 14.05.2024 г. са
поискани от взискателя изпълнителни действия, което е довело до прекъсване на
погасителната давност за вземанията. Сочи, че давността е била спряна на 13.03.2020 г. с
приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците,
съгласно чл. 3, т. 2, и съгласно чл. 13 е продължила да тече след изтичане на 7 дни от
обнародването в ДВ, т.е. от 21.05.2020 г. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност сумите, за
които в полза на ответното дружество срещу наследодателя на ищеца е издаден
изпълнителен лист и образувано изпълнително дело. От приложеното по делото
удостоверение за наследници се установява, че ищцата е единствен наследник по закон на
В.Б.Н., поради което за нея е налице правен интерес от предявените искове за установяване,
че не дължи на ответника принудително изпълнение на вземанията, за които срещу
наследодателя й е издаден изпълнителния лист.
В случая заповедта за изпълнение е издадена по реда на чл. 417 ГПК, като от
приложената по изпълнително дело № 1574/2016 г. на ЧСИ С.Б.разписка от 20.01.2017 г. /л.
64/ се установява, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Длъжникът не е подал възражение срещу заповедта нито в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, нито
по реда на чл. 423 ГПК с твърдения за нередовно връчване, а съгласно действащата към
момента на връчването редакция на чл. 415, ал. 1, ГПК, само когато възражението е
2
подадено в срок съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си.
Хипотезата, касаеща даване на указания от съда за предявяване на иск при връчване на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, е регламентирана едва с редакцията, приета с ДВ, бр.
86 от 27.10.2017 г. С оглед изложеното, заповедта за изпълнение е влязла в сила с изтичане
на двуседмичен срок /съгласно действащата към момента на връчването редакция на чл. 414,
ал. 2 ГПК/ от връчването й, поради което съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, срокът на новата
давност е пет години.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение към момента на образуване на изп.д. № 1574/2016 г. на ЧСИ
С.Б.приложение намират постановките на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, според които в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение. Не е необходимо предприемането на действие от
съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителен способ да е задължително
успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от
10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за да се счита давността
прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД
понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също се приема,
че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис
и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
С оглед изложеното, давността е прекъсната на 28.11.2016 г. с молбата за образуване на
изпълнителното дело, тъй като в нея е направено искане за прилагане на определен
3
изпълнителен способ /запор върху банковите сметки на длъжника/, след което отново е
прекъсната на 05.12.2016 г. с изпращане на съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД
и „Уникредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
Тъй като давностният срок за вземанията не е изтекъл към 13.03.2020 г., на основание
чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП, същият е спрял да тече до 21.05.2020 г., два месеца, една
седмица и един ден/, след което е продължил да тече.
С молба от 02.06.2021 г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е отправил искане да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело и да бъде наложен запор върху
банковата сметка на длъжника в „Юробанк“ АД.
По възражението на ищеца, че тази молба не прекъсва погасителната давност за
вземанията, следва да се отбележи следното:
В т. 3 от Тълк. решение № 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Ново писмено искане по делото,
отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново
процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита
и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да
изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и
съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното
прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да
не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора.
В решение № 50094/16.11.2023 г. по т. д. № 770/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., се приема, че
самото искане за конституиране на правоприемника като взискател, респ. конституирането
му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, не представлява по
своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната давност за
вземането; прекъсване на погасителната давност ще настъпи, само ако в молбата за
конституиране на правоприемника като взискател е посочен и изпълнителен способ за
осребряване на имуществото на длъжника, т. е. изрично е поискано извършването на
валидно изпълнително действие, като този изпълнителен способ може да е нов или да е
подновено искането на първоначалния взискател, но следва да е изрично обективирано в
молбата до съдебния изпълнител. В този смисъл и в Решение от 17.02.2025 г. по т.дело №
2040 по описа за 2020 г. на ВКС, Второ ТО, се посочва, че конституирането на нов взискател
по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането не представлява
изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност по смисъла на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и не
се отъждествява с присъединяването на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК. Погасителната
давност може да бъде прекъсната, ако в молбата за конституиране на правоприемника
/цесионера/ като взискател е поискано извършването на валидно изпълнително действие,
4
като бъде посочен нов изпълнителен способ, или е подновено искането на първоначалния
взискател, поискано е повтаряне на неуспешните изпълнителни действия.
С оглед изложеното, ирелевантно за прекъсването на давността е обстоятелството, че
съдебният изпълнител не е конституирал „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като взискател в
производството. Погасителната давност за вземанията е прекъсната с молбата му,
съдържаща искане за конституиране като такъв, поради отправеното с нея искане за
налагане на запор върху банковата сметка на длъжника.
Погасителната давност за вземанията отново е прекъсната с подаване на молбата от
14.05.2024 г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, въз основа на която е образувано изп.д. №
1513/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предвиденият в закона давностен срок за
погасяване на вземанията по изпълнителния лист, издаден срещу наследодателя на ищцата,
не е изтекъл, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК право за
разноски се поражда за ответника, който не е направил искане в тази насока, поради което
такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Ц. Б. Б., ЕГН **********, срещу
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата от общо
15 694,02 лв., от които сумата 10 000,00 лв. – главница по Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит от 08.11.2010 г., сумата 4476,81 лв. – лихва за забава
за периода от 20.06.2011 г. до 15.04.2014 г., сумата 1205,12 лв. – санкционираща лихва за
периода от 20.11.2011 г. до 15.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
10 000,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 16.04.2014 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 1036,23 лв. – държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, за които срещу наследодателя й В.Б.Н. е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 399/2014 г. по описа на РС-Радомир и образувано изп.д. №
1513/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5