№ 262
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Ирина Стоева
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603148 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Постъпила е частна жалба от частния тъжител ПЛ. Д. С. срещу определение от
22.06.2021 г., постановено по н.ч.х.д. № 6907/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 22-ри състав, с което е прекратено наказателното
производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК,
образувано по тъжба на ПЛ. Д. С. срещу в. Т. Д. за престъпление от частен характер,
като СРС е приел, че описаните в тъжбата престъпления по чл. 310 и чл. 311 от НК са
от общ характер.
Жалбоподателят прави искане атакуваното определение да бъде отменено и
делото да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по
наказателното производство.
В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на допълнителни доказателства.
В открито съдебно заседание жалбоподателят П.С. прави искане атакуваното
определение да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да бъде върнато на
СРС за продължаване на производствените действия.
Защитникът на в.Д. прави искане за потвърждаване на обжалваното
определение като правилно и посочва, че първоинстанционният съд законосъобразно е
установил, че престъпленията по чл. 310 и чл. 311 от НК са от общ характер и не се
преследват по тъжба на пострадалия.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната
жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от повереника на частния
1
тъжител, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното.
Производството по н.ч.х.д. № 6907/2021 г. по описа на СРС, НО, 22-ри състав е
образувано по повод подадена частна тъжба с вх. № 3023/13.05.2021 г. от ПЛ. Д. С.
срещу в. Т. Д. с обвинения за деяние, изразило се в думите „Моля на основание чл. 428
от ГПК да изпратите на длъжника И.Д.И. покана за доброволно изпълнение“, отразени
в молба от 24.11.2020 г. с вх. № 25063, депозирана по изпълнително дело № 2436/2020
г. на ДСИ при СРС, от в. Т. Д. – главен юрисконсулт в Дирекция „Правни дейности“
към Министерство на правосъдието. В тъжбата се твърди, че в.Д. в качеството й на
длъжностно лице, в кръга на службата си, е съставила посочения документ с невярно
съдържание относно написано чуждо име – И.Д.И., с което според тъжителя е
осъществила състава на престъплението по чл. 311 от НК. Към тъжбата са приложени
копия на посочената молба и пълномощно от Министерство на правосъдието и са
направени доказателствени искания.
С определение от 22.06.2021 г. съдията-докладчик е прекратил наказателното
производство, тъй като е приел, че в тъжбата се твърдят престъпления по чл. 310 и чл.
311 от НК, които са от общ характер и не се преследват по тъжба на пострадалия.
Въззивният съд установи, че крайният правен извод на проверяваното
определение за прекратяване на наказателното производство е правилен.
В правомощията на съдията-докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е
сезиран, е описано престъпление и то такова, което се преследва по реда на частното
обвинение – чрез подаване на тъжба от пострадалия до съда, и в случай, че това не е
така – да прекрати наказателното производство, поради това, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81 от НПК, тъй като в нея не са описани обстоятелства по
извършване на престъпление, което се преследва по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК.
Когато тъжбата отговаря формално на изискванията на чл. 81 от НПК – в срок е
подадена писмена тъжба, която съдържа данни за подателя и негов подпис, данни за
лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението и към нея е
приложен документ за внесена държавна такса (преценка на съдията-докладчик при
осъществяване на правомощието му по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от
НПК), но в нея е описано несъставомерно поведение или такова, което може да се
преследва само по инициатива на прокуратурата на Република България, а не по реда
на частното обвинение, съдът е длъжен да прекрати наказателното производство на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
При така изложените съображения, въззивният съд намира, че депозираната
тъжба действително не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК. В настоящия
случай, в тъжбата се излагат твърдения за престъпление, но такова от общ характер,
съдебното производство, за което се образува по внесен обвинителен акт в съда и след
проведено досъдебно производство.
След цялостна проверка на допустимостта на тъжбата по чл. 81, ал. 1 от НПК и
на законосъобразността на определението за прекратяване на наказателното
производство, образувано по нея, въззивният съд прие крайния правен извод на
първостепенния съд за правилен, като настоящата инстанция се солидаризира с извода
на контролирания съд за наличието на предпоставките на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК,
поради което жалбата се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да
бъде потвърдено, като правилно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.06.2021 г., постановено по н.ч.х.д. №
6907/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 22-ри състав,
с което е прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3