Определение по дело №912/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда чл. 248, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба вх.№ 6035/20.04.2023г., подадена от представителя по пълномощие на заинтересованата страна Г.М. с искане за допълване в частта на разноските на Решение №491/10.04.2023г., постановено в това производство, с което е отхвърлена жалбата на К.К.К.,***, срещу Заповед № Г-185/06.07.2020 г., издадена от Заместник-кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП – план-извадка – ПРЗ и РУП за УПИ XII-22 в кв. 74 по плана на 28 м. р. на гр. Варна, съгласуван по т. 7 от Протокол № 45/15.12.2015 г. на ЕСУТ при Община Варна, и актуализация, с Протокол на ЕСУТ на Община Варна № 28/23.07.2019 г., т. 46. Със същото решение, жалбоподателката К.К.К. е осъдена да заплати в полза на Г.Ж.М., сумата от 1860 /хиляда осемстотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

В молбата се изтъква, че в изпълнение на протоколно определение от последното открито съдебно заседание – 08.03.2023г., М. е внесла допълнително, след приключване на заседанието, депозит в размер от 200.00лв. за допълнително възнаграждение на вещо лице. Поради това тази сума не е включена в списъка за разноски.

Жалбоподателката К.К.К., в предоставения срок не изразява становище по направеното искане.

По допустимостта на производството по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК:

Молбата за допълване на решението в частта за разноските, е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК подлежи на допълване в едномесечен срок от постановяването, по отношение на акт, който подлежи на допълване по този ред, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по основателността на искането.

По основателността на искането:

Като съобрази доводите на молителя с характера на производството и ги съпостави със събраните по делото доказателства, съдът намира искането за допълване на определението в частта му за разноските за основателно, на следните доводи:

С протоколно определение от 08.03.2023г., съдът е определил окончателен депозит за вещо лице, като е задължил заинтересованата страна Г.М. да внесе допълнително сума в размер от 200.00лв. в седемдневен от заседанието. Това е сторено в указания срок, след което е изготвен разходен касов ордер.

Искане, за присъждане на разноски, процесуалният представител на заинтересованата страна Г.М. е направила в същото открито съдебно заседание. Представен е списък на разноски по чл.80 ГПК – л.265 от делото, който разбираемо не включва сумата от 200.00лв. Това е така, тъй като към тази дата, този разход не е извършен и няма основание да бъде включен в списъка на разноските. Именно, когато определената от съда сума е внесена в изпълнение на определението на съда възниква и основанието за претендиране на репарация по възстановяването й, както е сторено и в конкретния случай и при наличие на регламентираните за това предпоставки. Не води до различен извод Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., в което Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС на РБ прие, че страната, която е поискала присъждане на разноски, трябва да представи на съда списък на направените от нея разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като той трябва да съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени.

Представеният в конкретния случай списък действително съдържа всички разноски, сторени до датата на представянето му, но обективно е невъзможно в него да бъде включен като извършен разход, който не се е състоял към този момент, независимо, че е определен от съда като сума. Релевантно е единствено дали е извършен или не. Съдът приема, че хипотезата, описана по-горе е прецедент и не се обхваща от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.

В евентуалност, в противен случай, ще се стигне до противоречие с разпоредбата на чл.143 ал.1 АПК, според която, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Безспорно е, че разходът е извършен в период, когато производството е приключило, но в изпълнение на съдебен акт, поради което е обективно невъзможно да е описан в списъка на разноските. Съгласно тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г., ОСС от I и II колегия на ВАС на страната, в чиято полза е постановен съдебният акт се дължат разноски от страната, за която производството е приключило неблагоприятно.

На гореизложените мотиви съдът приема молба № 6035/20.04.2023г., подадена от представителя по пълномощие на заинтересованата страна Г.М. с формулирано в нея искане за допълване в частта за разноските на Решение № 491/10.04.2023г., за основателна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА Решение № 491/10.04.2023г., постановено по адм. дело № 912/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА К.К.К. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на Г.Ж.М. ***, ЕГН **********, сумата от 200 /двеста лева/ лева, представляваща сторени разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считан от датата на връчване на страните, с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България.

	Съдия:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА