Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 04.03.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б. МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр. дело №3982/2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът В.В.Б. излага в исковата молба, че 21.08.2016г. в гр.София,
ж.к."Ф." е наранен с кухненски нож в областта на гръдния кош от
ответника. За извършеното ответника признал вината си по образуваното НОХД
№4594/2017г. на Софийски районен съд, 12-ти състав и сключил споразумение. От
деянието ищецът получил травматичен плевмоторакс в съвкупност с травматичен
хемоторакс и остра кръвозагуба.
Претърпял болки и страдания, изпитвал страх за живота си при работата си
като таксиметров шофьор.
Предвид изложеното предявява иск за осъждане на ответника да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 60 000лева, ведно със законната лихва от
датата на инцидента - 21.08.2016г. до окончателното плащане. Претендира
направените разноски.,
Ответникът Л.Р.Т. в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на исковете. Прави възражение, че вземането за лихви е погасено
по давност с изтичане на 3 - годишен давностен срок, както и за съпричиняване.
В тази връзка излага съображения, че в деня на инцидента в дома му дошла К.Вълкова, за да вземе детето
на дъщеря му Б., в изпълнение на
уговорени между Б. и бащата на детето лични отношения. По това време детето било
на година и половина и от седем месечна възраст диагностицирано с остра
лимфобластна левкемия. Родителите уговорили устно режим на лични отношения,
съобразно който детето трябвали да се взима от бащата. Въпреки това дошла да го вземе неговата леля, за
което майката възразила и поискала бащата да вземе детето, но й отговорили, че
пътува от морето. Детето се разплакало и не искало да тръгне с лелята , поради
което майката отказала да й го предаде.
След един час пристигнал бащата на детето, придружен от брат си В.Б. и
лелята, които влезли в двора на къщата без разрешение и предизвикали скандал,
който прераснал в саморазправа с майката и родителите й. Нападението било осъществено от двамата братя
в дома на ответника, като той, съпругата му и двете им деца, били бити,
заплашвани и обиждани. И.Б. ударил с
юмрук по главата майката на детето, която се олюляла, а ответникът излязъл на
терасата, за да я предпази, но нападателите започнали да го ритат и удрят с
юмруци. Дъщерята дала детето на майка си и се опитала да защити баща си, но В.Б.
започнал да я влачи за косата. Съпругата
на ответника се върнала, като братът на ищеца я ударил няколко пъти силно по
главата. По време на инцидента ответникът бил повален на земята от двамата
братя, ритан и удрян с ръце от тях. В един момент ответникът се върнал в
трапезарията, взел един нож от масата с цел да прекрати нападението и нанесъл
прорезна рана на един от нападателите В.Б.,
брат на бащата на детето Или я Б.. След
нанесения удар с нож нападението било прекратено. С оглед обстоятелствата, при
които е настъпил инцидента, ответникът счита, че принос за настъпването му има
поведението на ищеца, който влязъл в къщата му
без разрешение и заедно с брат си предизвикал словесен и физически
конфликт с него и членовете на семейството му. Прави възражение за прекомерност
на претендираното обезщетение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С одобрено по НОХД № 4594/2017г. на
СРС, НО, 12-ти състав, споразумение Л.Р.Т. се признал за виновен в това, че на
21.08.2016г. около 16,30часа в гр.София, ж.к."Ф.", ул."******,
чрез нанасяне на удар с тъп предмет с остър връх и режещ ръб/нож/ в областта на
торса на тялото на В.В.Б., причинил на същия тежка телесна повреда, изразяваща
се в травматичен пневмоторакс в съвкупност с травматичен хемоторакс с остра кръвозагуба анемия, което реализира
медико -биологичния признак постоянно разстройство на здравето, опасно за
живота.
Приета е съдебно-медицинска експертна, по която са дадени следните отговори на поставените въпроси:
-От наличните медицински документи се установяват
следните травматични увреждания при ищеца: едно проникващо в гръдната кухина
прободно порезно нараняване, довело до
пневмохемоторакс-Проникване на кръв и въздух в гръдната кухина, което е
наложило оперативно лечение. Няма данни за засягане на белия дроб. При подобни
увреждания възстановяването настъпва в рамките на 30 дни след операцията.
-В резултат от травмата се развиват плеврални
сраствания, които ще причинят болезненост и чувство за дърпане в тази област,
които ще се наблюдават доживот.
-В резултат от ножовото нараняване и последвалата
кръвозагуба е била налице реална опасност за живота на пострадалия.
-Относно уврежданията на ответника, вещото лице констатира
от представената медицинска документация, че са констатирани и описани
увреждания/кръвонасядания, съчетани с травматичен оток на меките тъкани и
охлузвания, локализирани в областта на главата, гръдния кош и крайниците, които
са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
-Констатираните кръвонасядания се дължат на удари с
или върху твърди тъпи предмети, а охлузванията се дължат на косото по
допирателната действие с неравна контактна повърхност. Същите са отзвучали за
около 20-25 дни без да останат трайни последици или постоянни последици за
здравето и живота на ответника.
В открито
съдебно заседание вещото лице отговаря на въпроси на страните, че в резултат от
нараняването са останали сраствания, които остават до живот и причиняват една
тежест, дърпане в зоната на травмата, където е имало излив на кръв и се е
развил фиброзния процес. Дробът не е засегнат, дихателния акт не е затруднен,
остава болката, която причинява срастването Тя продължава цял живот и се
обостря при промяна на времето, при
натоварване, при наличие на възпалителен процес. Няма причина за бърза уморяемост, тъй като
виталния капацитет е запазен, белият дроб си изпълнява функцията нормално.
След предявяване на допълнително доказателства
-епикриза, вещото лице констатира
наличие на задебеляване на простенната
плевра, където е осъществено проникването в гръдната кухина. В резултат от
нараняването има излив на кръв и възпалителен процес, който е овладян на време.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на
свидетели. Свидетелката К.В.дава показания, че присъствала на инцидента от 21.08.2016г.
Отишла да вземе племенницата си, тъй като родителите й Б. и И.не били в добри
отношения. Всяка неделя ходела да я взима, а И.я чакал отпред. В този ден Б. не
пожелала да даде детето и казала, че трябва да дойде И., който си идвал от
морето. Свидетелката се върнала с него и той попитал Б. защо не дава детето, а
тя го ударила с някакъв предмет по главата. Излязъл бащата на Б., започнал да заплашва И.и го ударил. Свидетелката
извикала за помощ, а те започнали да се карат. По това време В. бил отвън, чул
я че вика за помощ и дошъл. Спрели да се
бият и свидетелката видяла как Л. наръгал с нож В.. Отишли в
"Пирогов", за да го спасят, тъй като не можел да диша, имал някакво
хъркане.
Не видяла В. да се бие, той само разтървавал. Били се
И.и бащата на Б., а И.го заплашил. Когато започнали да излизат, бащата на Б.
наръгал В. в гърба с голям нож. Свидетелката видяла, че той не може да диша. В
Пирогов казали, че е много зле, стоял една седмица в болница. След изпиването
също не бил добре, не било добре дишането му, постоянно лежал. Чувала се с него само по телефона.
Свидетелят А.А.знае за инцидента, по време на който
си бил вкъщи, когато се обадил И.да го
уведоми, че В. е в болница. Засякъл го
при влизането в Пирогов, носели го на носилка в спешното. Вкарали го в
операционната и операцията продължила 4-5 часа. Бил зле след изписването. Казал
му, че не трябва да се разболява и да киха, тъй като му бил продупчен черния
дроб, имал дренаж, за да не се запълни с кръв. Стоял си 2-3 месец вкъщи, а свидетелят
ходел 1-2 пъти на десетина дни, тъй като
бил изключително зле. Чак на втория месец излязъл в градинката пред блока, но
било трудно поради задъхването. Докторът
им казал, че е наръган отзад в гърба и бил засегнат черния дроб. Започнал да
работи три месеца след инцидента. Имал дренаж, ходел на превръзки и прегледи.
Първите десет дни се страхувал да излезе от дома си, тъй като се притеснявал,
че този човек го чака отпред.
Свидетелката К.Т., съпруга на ответника и майка на Б.
Т., дава показания, че И.Б., който е брат
на ищеца, е баща на В.. Б. и И.имали уговорка детето да се взима всяка събота в
4 часа. Трябвало да го взима бащата, но
идвала лелята. На 21.08.2016г. дошла
отново лелята да вземе детето. Б. й казала, че не може да го даде, тъй като
според лекарката не трябва да се подлага на стрес, а е болна от левкемия. При
всяко взимане детето се разплаквало, поради това Б. казала на лелята, че трябва да дойде бащата, за да
вземе детето. След час се треснал железния портал на дома им. Влязъл
И., който започнал да обижда дъщеря й и я ударил. Мъжът й, който е сърдечно болен, излязъл и му
казал да взима детето или да си тръгва. В този момент изтичал В. и започнал да
рита съпруга й, който изпаднал в несвяст. След това започнали да бият дъщеря й.
В. започнал да я скубе, свалил я на земята, коленето й били ожулени от
влаченето. Детето било у свидетелката,
която го подала на снаха си, за да се качи с нейното дете горе.
В този момент В. й разцепил челото с юмрук и
започнало силно кръвотечение, кръвта се стичала по врата й. Излязъл големият й
син, който също бил ударен от И.. Не видяла кога Л. е наръгал В., но цялото им
семейство било бито. Съпругът й казал, че като я е видял с кръв по врата и обезобразена
помислил, че са я заклали. Казал й, че го е наръгал с ножа, който взел от трапезарията.
Веднага отишли за медицинско
свидетелство. Друг път В. не е идвал да взима детето с лелята. Обикновено идвал
с нея бащата. Вторият път дошли тримата,
като И.идвал директно от морето. В. не влезнал в началото, а се изтичал след
като И.ги нападнал. Знае, че двамата
братя са боксьори, цял квартал ги знае.
Свидетелката Б. Т., дъщеря на ответника, дава
показания, че с И.имат дете, което сега е на седем години. Не се разбирали,
карали се и той я биел. Затова се разделили. Живеели заедно в
кв."Люлин" под наем. Когато се разболяло детето вече били разделени.
Разбрали за болестта след направена
задължителна кръвна картина на шест месеца. Тя му казала за болестта на детето.
След пет месеца се разделили. Разбрали
се той да взима детето всяка неделя от
4.00 до 6,00 часа. Разбрали се помежду си, тъй като нямат сключен граждански
брак. Винаги идвал той да вземе детето с лелята, брат му никога не е идвал,
освен в деня на инцидента. Когато давала
детето на лелята, то плачело до посиняване, за което И.бил уведомен, но нищо не
направил. В деня на инцидента детето имало силна доза химиотерапия и лекарката
казала, че не трябва да се тормози. В същия ден дошла лелята за детето без И.. Свидетелката
й казала, че не може да даде детето, защото е било на химиотерапия, но като се
прибере И.да дойде да го вземе.
Приготвила детето и искала да го даде, но после той дошъл с викове и
започнал да ги обижда, ударил я. Тогава дошъл баща й, тъй като не му станало
приятно, че я удря, но И.го ударил и той паднал на земята. Тя държала детето и
извикала майка си да го вземе, за да излезе. След като излязла на терасата, И.започнал
да я дърпа за косата, започнал да я бие
След това дошъл В. и започнали да ритат баща й, който припаднал. Тогава
излязла майка й, която също била ударена в челото, имало кръв на гърдите
й. Излязъл и брат й, който също бил
ударен. Тръгнали си и никой от тях не разбрал, че В. е наръган. Не видяла как
баща й е наръгал В., но после в
линейката й казал, че той го е направил. Всяка седмица му давала детето, но вероятно са
направили инсценировка, тъй като бил шофьор на един адвокат.
Представени са съдебно медицински удостоверения от 22.08.2016г., от които се установява, че е
извършен преглед на К.Л.Т. и К.Х.Т., които са съобщили за нанесен побой над тях
на 21.08.2016г. При К.Т. са установени охлузвания на лицето, предната
повърхност на гръдния кош и дясната ръка, кръвонасядания на гръдния кош и двете
ръце, които са резултат от действието на твърди тъпи предмети, които могат да
се получат по време и начин, както съобщава пострадалият.
По отношение на К.Т. са констатирани рана, отоци и
кръвонасядания по лицето, охлузвания на носа, резултат от действието на твърди,
тъпи предмети и могат да се получат по време и място, както съобщава
пострадалата.
Установява се, че след процесния инцидент и по молба
на Б. Т. е издадена заповед за незабавна защита на 27.09.2016г., като въз
основа на събраните доказателства съдът е приел за установено, че по отношение
на Б. Т. и дъщеря й В. е упражнено домашно насилие, като е задължен И.Б. да не
доближава до тях на разстояние по-малко от 300,00метра.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Фактическият състав на деликтната отговорност
включва няколко задължителни елемента- противоправно действие, причиняване на
вреда, причинно-следствена връзка между незаконното действие и вредата и
наличие на вина.
С одобрено по НОХД № 4594/2017г. по
описа на СРС, НО, 12-ти състав, споразумение Л.Р.Т. се е признал за виновен в
това, че на 21.08.2016г. около 16,30часа, в гр. София, ж.к. "Ф.",
ул."****** , чрез нанасяне на удар с тъп шредмет с остър връх и режещ
ръб/нож/ в областта на торса на тялото на В.В.Б., причинил на същия тежка
телесна повреда, изразяваща се в травматичен пневмоторакс в съвкупност с
травматичен хемоторакс с остра
кръвозагуба анемия, което реализира медико -биологичния признак -постоянно разстройство
на здравето, опасно за живота.
В чл.383 от НПК е предвидено, че одобреното от съда
споразумение има последици на влязла в сила присъда. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност
и вината на дееца, защото именно те са били предмет
на изследване в това производство. Присъдата обвързва гражданския съд относно
всички елементи на престъпния състав, както и за правната квалификация на
деянието. Тя може да се противопостави на всички, независимо дали са участвали
в наказателния процес. Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата
на чл. 300 от ГПК. Такива други констатации, направени с присъдата, с
които гражданския съд не е обвързан, са съпричиняването. (В този смисъл ТР №
5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981 г.
по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№
728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010
г. на ТК, І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ-ро Т.О.).
Прилагайки посочената съдебна
практика към установените по делото
факти следва да се направи извод за
безспорно установено наличие на противоправно поведение на ответника,
обуславящо отговорността му за настъпилите в причинно-следствена връзка с него
вреди за ищеца. Съгласно чл. 45 вр.
с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица
от увреждането. За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни
доказателства и е приета съдебно -медицинска експертиза, от които се
установява, че в резултат от противоправното поведение на ответника ищецът е
получил телесни увреждания,
изразяващи се в едно проникващо в гръдната кухина прободно порезно
нараняване, довело до пневмохемоторакс -
проникване на кръв и въздух в гръдната кухина, което е наложило оперативно
лечение, без данни за засягане на белия дроб. Според вещото лице при подобни
увреждания възстановяването настъпва в рамките на 30 дни след операцията. В
резултат от травмата се развиват плеврални сраствания, които ще причинят
болезненост и чувство за дърпане в тази област, които ще се наблюдават доживот.
В резултат от ножовото нараняване и последвалата кръвозагуба е била налице
реална опасност за живота на пострадалия.
В открито съдебно заседание вещото лице допълва, че дробът не е
засегнат, дихателния акт не е затруднен, остава болката, която причинява
срастването. Тя продължава цял живот и се обостря при промяна на времето, при натоварване, при
наличие на възпалителен процес. Няма
причина за бърза уморяемост, тъй като виталния капацитет е запазен, белият дроб
си изпълнява функцията нормално.
За установяване на неимуществените вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.В.и А.А., които имат
впечатления за претърпените от ищеца болки и страдания, непосредствено след
инцидента, както и след изписването му от болница. Показанията им следва да се
кредитират, тъй като съответстват на заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза. От тях се установява, че след инцидента ищеца
е бил в безпомощно състояние, имал е нужда от спешна медицинска помощ,
претърпял е операция, останал е една седмица в болница, след това е имал
поставен дренаж, поради което е следвало да посещава медицински кабинет за
контролни прегледи и превръзки. Не е можел да
излиза около 2-3 месеца и да работи, както и бил много уплашен.
В задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество
решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца следва да се вземе
предвид характера на увреждането и последиците от него, посочени по-горе,
продължителността на възстановителния процес и обстоятелството, че поради настъпилото
срастване до живот ще усеща придърпване и болка
при промяна на времето и физическо натоварване. Предвид изложените
съображения настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение за
установените неимуществени вреди е в размер на
20 000лева.
Както е посочено по-горе, разпоредбата
на чл.300 от ГПК не намира приложение относно възражението за съпричиняване,
поради което съдът следва да разгледа същото в настоящото производство, като
съобрази събраните в тази връзка доказателства:
Събрани са гласни и писмени доказателства относно обстоятелства,
при които Л.Т. е извършил противоправните действия, от които са настъпили
процесните неимуществени вреди за ищеца. От тях се установява, че
дъщерята на ответника и брата на ищеца имат едно дете, което е родено по време
на тяхното фактическо съжителство. След раздялата им са уговорили режим на
лични отношения между бащата и детето, като И.Б. можел да взима детето всяка
неделя от 16,00 до 18,00часа. Не е спорно, че този режим е изпълняван от
майката до деня на инцидента
В същия ден в дома на ответника, където живеела дъщеря му
с детето си, дошла лелята на И.Б., за да вземе детето в изпълнение на
уговореното между родителите. Майката възразила да даде детето на лелята, тъй като
същото плачело, поради което поискала бащата да дойде и да вземе детето. След
един час лелята се върнала с бащата, който влязъл в двора на къщата, отишъл на
верандата, пред трапезарията на Т., влязъл в същата. Посрещнала го Б. Т., на
която той поискал обяснение за това, че не е дала детето на леля му.
Според свидетелката К.А., И.питал Б.
защо не дава малката на леля му, която я взима всяка седмица, след което Б. го
ударила с някакъв предмет, вероятно обувка. След това излязъл баща й и започнал
да се перчи на И.и го ударил, след което свидетелката извикала за помощ и
тогава дошъл брата на И.да ги разтървава. Когато спрели да се бият дошъл Л. и
намушкал с нож В..
Показанията на свидетелката А.не
следва да се кредитират, тъй като противоречат на показанията на другите двама
свидетели, очевидци на инцидента, освен това са недостоверни и нелогични. Този
извод се налага, тъй като не е налице спор между страните, че между родителите
на В. е имало уговорен доброволно режим на лични отношения, който е изпълняван
до момента от майката, която е давала детето на лелята на И., но той обикновено
чакал в колата, по думите на А.. В деня на инцидента И.не бил в колата и
изпратил само леля си да вземе детето, а той се връщал от море. Следователно в
този ден бащата не отишъл лично с леля си, за да вземе детето, което по думите
на майката е причина, тя да не й го даде. Освен това то имало медицински
процедури, за което няма доказателства по делото, но според майката било разстроено
и от това, че го взима лелята, тъй като винаги ставало така и бащата знаел, че
детето се разстройва да го взима лелята.
В тази връзка е недостоверено
заявеното от свидетелката А., че когато И.отишъл да поиска обяснения защо не му
дават детето Б. го е ударила с предмет като обувка, което станало причина за
избухване на словесна и след това физическа разправа, към която се включил и
ищеца. При положение, че родителите не са имали спор относно режима на лични
отношения, когато бащата е придружавал лелята при взимане на детето, не е
логично в този ден майката да е проявила подобна враждебност към бащата,
изразяваща се в това да го удари с обувка, без той да е казал или направил
нещо. Не е логично и бащата на Б. да е излязъл на верандата, за да се перчи и
да удря И., без да е предизвикан от неговото поведение.
От друга според свидетелките К.Т. и Б.
Т., при пристигането на И., придружен от А., Б. го посрещнала, а той започнал да я обижда. Предложила му да
вземе детето или да си тръгва. Според тях в този момент И.ударил Б., което
провокирало баща й да я защити. В този
момент дошъл В., който започнал да бие Б., да я скубе, свалил я на земята. В.
ударил и свидетелката К.Т. в челото, от което започнало силно кръвотечение.
След това синът й излязъл на верандата, като И.го ударил. Свидетелките не са
видели как Л. наръгва с нож ищеца, но той им признал после.
Показанията на свидетелките Т. следва
да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК, като се вземат предвид останалите събрани доказателства и че са близки
роднини на ответника и участници в инцидента. Същите следва да се кредитират,
тъй като не е спорно, че Б. Т. е изпълнявала режима на лични отношения до
инцидента, поради което възникването му може да се приеме за резултат от
неуважителното отношение на И.към майката на детето му и нежеланието му да се
съобрази с изискването й той да спазва точно режима на лични отношения, а именно
лично да взима детето, независимо от кой роднина е придружен. Поради това
неизпълнение и неявяването на бащата при взимане на детето е възникнал
процесния инцидент, при който И.Б. е отишъл в дома на Т., за да иска обяснение,
защо детето не е дадено на леля му. Обяснението е поискал назидателно и заповедно, позволил си е да удря
Б. пред баща й, което логично и напълно житейски оправдано е довело да неговата
реакция и намеса в спора, за да защити
дъщеря си и внучката си, която също е присъствала на разправата.
Обстоятелството, че всички членове от
семейството на Б. Т. са пострадали от нанесения им от двамата братя побой се
установява от представените съдебно-медицински удостоверения и съдебно-медицинската експертиза, относно Л.Т..
Побоят им е нанесен на верандата на собствения им дом, в който бащата на детето И.В. е дошъл с брат си,
съзнавайки че е възможно да възникне конфликт и вероятно търсейки повод за
физическа саморазправа със семейството на бившата му приятелка, с която преди
това живеел на семейни начала.
С оглед установените по делото факти следва да се
приеме, че възражението за съпричиняване е основателно, тъй като с поведението
си пострадалият и неговите близки са дали повод за възникване на словестна и
физическа разправа със семейството на ответника, като събитията са се развили в
дома му. Същият се е опитал да защити дъщеря си и останалите членове на своето
семейство от побой, той също е понесъл такъв, след което е предприел крайни действия за прекратяване на
тази физическата разправа, която действително е прекратена след като е намушкал
с кухненския нож един от нападателите, а именно В.Б.. С оглед установените
факти съдът приема, че е налице съпричиняване, тъй като с поведението си ищецът
е допринесъл в много голяма степен за извършване на противоправни действия от
страна на ответника, от които са произлези неблагоприятни последици. Съдът
приема, че е налице съпричиняване от 99%,
тъй като с поведението си В.Б. е предизвикал ответника да извърши процесните противоправни
действия.
Предвид изложеното следва да се присъди
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200,00лева, като
искът следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 60 000лева.
Основателна е претенцията за заплащане на лихва за
забава върху присъденото обезщетение за
периода от 21.08.2016г. до окончателното
плащане на сумата, тъй като се дължи на основание непозволено увреждане и
съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. На
следващо място съгласно съдебната практика, обективирана в Решение № 153 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6735/2014 г., IV г. о., ГК
законната лихва върху дължимото обезщетение има
обезщетителен характер, но тя не е обезщетение за вредите от деликта,
а обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Затова
законната лихва се присъжда от момента на деянието. Основателно е
възражението за погасяване по давност на вземането за законна лихва с изтичане
на три годишен давностен срок към датата на исковата молба, поради което следва
да се присъди законна лихва от 18.05.2017г. до
окончателното плащане на присъденото обезщетение.
При
този изход на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищцата направените по
делото разноски, съобразно с уважената част от исковете, но същият е завил, че
не претендира разноски.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
дължи на ответника направените по делото разноски, съобразно с отхвърлената
част от исковете. Представени са доказателства за направени разноски в размер
на 1605,00лева. Искът е предявен за 60 000лева и уважен за 200.00лева,
поради което следва да се присъдят разноски в размер на 1599,65лева.
Воден от гореизложеното, съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.Р.Т. с ЕГН ********** да заплати на В.В.Б. с ЕГН**********
на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 200лева, обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат от виновно противоправно поведение на ответника на 21.08.2016г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 18.05.2017г. до окончателното й
плащане,, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА до пълния предявен размер от 200,00лева до
60 000,00лева.
ОСЪЖДА В.В.Б. с ЕГН********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на
Л.Р.Т. с ЕГН ********** на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, в размер на 1599,65лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
: