Решение по дело №1561/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№266-a                                              12.07.2021г.                                      гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                             Първо гражданско отделение

На  четиринадесети юни  две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател:   Дарина Костова

 

Секретар :  Ани Цветанова

 

като разгледа докладваното от съдията Костова

гр.д.№ 1561 по описа за 2020 година,за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Постъпила е искова молба от В.Р.К. ЕГН ********** от гр. ***, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул. “Оборище” № 77, ет.1, чрез адвокати Веселин Въндев и Антонина Николова против Ц.Х.К. ЕГН ********** от гр. ***, с която се иска да бъде постановено решение, с което на основание чл. 29, ал. 3 от СК на ищеца да бъде определен по–голям дял в размер на 4/5 ид. ч. от общото им с ответницата имущество, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

            След отстраняване  нередовностите по исковата молба, последната отговаря на изискванията за редовност съгласно чл. 127 и 128 от ГПК.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответницата, на която е указана възможността за подаване писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.  В  определения от съда едномесечен  срок, ответницата – Ц.К., чрез процесуалния си представител е депозирала писмен отговор на исковата молба.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност и в рамките на преклузивния срок по чл. 131 от Семейния кодекс. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.

В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, чийто двадесет и три годишен брак е прекратен със съдебно решение на 28.05.2020 год. Посочва се, че по време на брака си страните са живели съвместно в общо домакинство , както и че от брака им са родени две деца, едното от които е пълнолетно.

По време на брака страните придобили значително имущество на голяма стойност, включително три апартамента и един обект за търговска дейност, както и множество движими вещи, всички подробно описани в исковата молба. По мнение на ищеца, цялата стойност на придобитото по време на брак имущество възлиза на около 267 775 лева.

Като свой източник на приходи ищеца сочи, че е получавал значителни доходи от работата си през годините като помощник-капитан трета степен, помощник- капитан втора степен, старши помощник-капитан, капитан далечно плаване на кораби. Поради здравословни проблеми, към настоящия момент вече не упражнявал тази професия. Твърди, че през целия си брачен живот с ответницата бил полагал грижи за семейството и особено за техните деца, които много обичал.

Навеждат се твърдения, че по време на брака им, ищецът бил дал пълномощно на ответницата, а тя злоупотребила с доверието му и теглила големи суми от сметките му, като част от тях привела на дъщеря им, а за друга част ищецът твърди, че не знае къде се намират, като предполага, че бившата му съпруга ги е харчила само в свой интерес. Поради посоченото, ищецът оттеглил даденото пълномощно на 16.10.2018 г.

На следващо място, в исковата молба се излагат твърдения, че при закупуването на търговския обект и и апартамента в гр. ***, който бил основно жилище на семейството, се наложило да бъдат направени значителни ремонтни дейности, с цел привеждането им във вид годен за ползването им. Ищецът подробно сочи какви дейности са извършвани в тази връзка във всеки един от обектите. Заявява, че ремонтните работи са извършени благодарение на високите доходи, които е получавал. Сочи, че за периода от 1999 г. до 2019 г. получил общо 948 002 долара, респ. около 2 000 000 лева., а ответницата работела на нископлатена работа, от която получавала възнаграждение в размер на няколко стотици лева. Подчертава, че в случая е налице съществена и значителна разлика между доходите на двамата, като благодарение на неговите доходи била възможно придобиването на описаното по-горе значително имущество през време на брака им. Твърди, че с оглед на многократното по – високото му трудово възнаграждение, приносът в придобиването на общото им с ответницата имущество, значително нахвърля незначителния принос на ответницата, поради което счита, че личния му дял в това имущество е 4/5 ид. ч., останалата 1/5 ид. ч. е възможно семейна имуществена общност. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответницата, редовно уведомена с препис от исковата молба и доказателствата, подава отговор, в който оспорва предявената искова претенция по основание и размер.

Ответницата Ц.К. потвърждава, че с ответника са бивши съпрузи. Сочи, че брака им бил прекратен по инициатива на ищеца. Сочи още, че от брака си имат две деца, едното от които непълнолетно, а другото е пълнолетно и е студент в Германия.

Заявява се с отговора на исковата молба, че след сключване на брака, страните заживели в едно домакинство с бабата на ищеца, което продължила за период от 17 години. През този период, поради характера на работата му, ищецът отсъствал често и продължително, като всяко негово връщане в дома им било празник.

Ответницата сочи, че по време на брака, страните били в много добри отношения. Проявявали един към друг обич, уважение и всеотдайност, като при отсъствие на съпруга, ежедневно провеждали телефонни разговори и споделяли ежедневието си. Заявява, че избрания от тях начин на живот бил резултат на  съвместно, доброволно и осъзнато решение, с цел повишаване жизненият стандарт на семейството. Заявява, че винаги се е грижила за семейството, съпруга си и е изпълнявала трудовите си задължения. Твърди, че жилището, в което живеели било ремонтирано първоначално с финансовата подкрепа на нейните родители.

Процесния търговски обект бил закупен от страните през 2004 г., с кредит от банка ДСК, като ответницата ежемесечно заплащала уговорените в договора вноски и той бил погасен с общи средства. През 2007 г., страните се включили в строеж и покупка на апартамента в гр. П.с Тъй като ищецът отсъствал, ответницата сключила сделката пред нотариус, поради което и в нотариалния акт фигурирало само нейното име. Този апартамент бил обзаведен с помощта на ****овчед на ответницата, който имал бизнес, свързан с мебелиране. Когато ищецът се върнал от пътуване, апартамента бил в завършен вид. По–късно бил придобит и апартамента в гр. Смолян, като отново ответницата присъствала при сключване на сделката. Твърди се, че част от парите за придобиване на този недвижим имот, били заплатени от майката на ответницата, която й направила дарение от личните си спестявания, в размер на 16 000 лева и сама платила парите на продавача.  Ответницата лично и сама започнала и обзавеждането на този апартамент.

През 2012 г., ищецът пожелал да направят още една инвестиция – да закупят апартамент в гр. Б., който по–късно да дарят на първородната им дъщеря, а апартамента, който му бил дарен от неговата майка и баба, да останел в наследство на техния син. Поради това бил закупен и апартамента в гр. ***, като след ремонтирането му страните решили да заживеят в него. В този период ищецът встъпил в длъжност „капитан“, за която мечтаел от дете и към която се стремял в професионален план. През това време ответницата се грижела за децата им, както за професионалното, така и за емоционалното им развитие, винаги била да тях и ги подкрепяла.

Ответницата подчертава, че постиженията на семейството, както по отношение на имотното им състояние, така и по отношение на развитието на кариерата на ищеца, не биха могли да бъдат постигнати без разбиране, единодействие, уважение, както и без приноса на ответницата за семейството, грижите за децата включително за бабата и майката на ищеца. Ответницата посочва, че е полагала необходимите усилия за развитието и образованието на децата им. Не се отрича, че ищецът е бил водещ при съвместния им живот. Тя винаги се била съобразявала с него и никога не му опонирала, дори когато имала различно виждане по някои въпроси. Подчертава, че професията на ищеца го принуждавала да отсъства дълго от дома им, като през това време тя била поела всички функции в семейството - съпруга, майка, дъщеря и баща. Твърди, че кариерното развитие на ищеца се дължи и на нейната подкрепа и всички грижи за децата, родителите му, баба му и имотите им, като същевременно изпълнявала и трудовите си задължения. 

От гореизложеното се прави извода, че не са налице основанията на чл. 29, ал. 3 от СК. Излагат се съображения за същността на понятието „съвместен принос“, както и кога се приема, че той е значителен. Сочи се, че съвместният принос може да приеме различни форми - влагане на материални средства, на труд, грижи за децата и работа в домакинството. Сочи се още, че тези проявни форми са абсолютно равностойни, като заедно и в своята съвкупност, отговарят на съдържанието за съвместен принос, който бил израз на общото задължение на съпрузите чрез взаимно разбирателство и общи усилия, и съобразно своите възможности, имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата. По отношение на понятието „значителен принос“ се сочи, че за да се сита за такъв то приносът следва да се отнася за всичките му проявни форми, и да е в отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност. В подкрепа на изложеното се сочи практика на съда. Заявява, че в случая действително ищецът бил реализирал повече доходи от нея, но основно и единствено тя била полагала грижи за семейството, като същевременно също работела по трудово правоотношение.

Отрича твърденията на ищеца, че като негов пълномощник била разпилявала негови средства, ката заявява, че е правила разходи само и единствено за децата и благополучието на семейството и то неговото знание. По отношение на приведените средства по сметката на тяхната дъщеря Е., която била студентка в Германия сочи, че те са дарение от двамата и са приведени по изцяло по негово желание. Оспорват се и твърденията на ищеца, че бил внесъл в семейния бюджет над 2 000 000 лева лични средства за придобиване на общото им имущество. В тази връзка се заявява, че един от имотите бил закупен с кредит, за друг й били дарени средства от нейната майка. Представя доказателства и претендира разноски.

В допълнителни становища и молби, страните заявяват следното : Ищецът заявява, че търговския обект бил закупен със средства по отпуснат кредит, който банката предоставила само на него, предвид високите му доходи. Сочи, че този кредит бил погасен изцяло с негови средства. Оспорва твърденията на ищцата, че за покупката на апартамента в област Смолян й било предоставено дарение от нейната майка, като излага подробни аргументи, които според него оборват това твърдение. Сочи, че и останалите недвижими имоти са придобити с негови средства, предвид високото му трудово възнаграждение. Оспорват се и твърденията на ищцата за взето от страните съвместно решение, относно това кой от недвижимите имоти на кое от децата им да бъде предоставен. За неверни се сочат и твърденията, че ищецът бил пожелал по сметка на тяхната дъщеря за бъдат приведени средства като дарение. По повод на движимите вещи, описани в исковата молба, отново се заявява, че те са придобити изцяло със средства ан ищеца. Излагат се твърдения, че ищецът също бил полагал необходимите грижи за семейството, когато бил у дома.

 

            Съдът, като взе пред вид становищата на страните и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Предявените искове са с правни основания в  чл. 29, ал.3 от Семейния кодекс от В.Р.К. ЕГН ********** от гр. ***, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул. “Оборище” № 77, ет.1, чрез адвокати Веселин Въндев и Антонина Николова против Ц.Х.К. ЕГН ********** от гр. ***, с която се иска да бъде постановено решение, с което на основание чл. 29, ал. 3 от СК на ищеца да бъде определен по – голям дял в размер на 4/5 ид. ч. от общото им с ответницата имущество, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.  

            Съдът приема за безспорни между страните следните факти : Ищецът и ответницата са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с решение № 1168/28.05.2020 год., постановено по гр.д.№ 9102/2019 год. по описа на Районен съд - гр. Бургас. По време на брака страните придобили значително имущество на голяма стойност, включително три апартамента и един обект за търговска дейност, както и множество движими вещи, всички подробно описани в исковата молба.

             От приетите основно и две допълнителни заключения на  съдебно-счетоводната експертизи се установява, че  през периода на брака ищецът е получил доходи от труд,  в размер на 967055,15 щ.д., които възнаграждения са постъпвали по банков път по сметката на ищеца. За същия период ответницата е получила трудови възнаграждения и обезщетения за раждане и отглеждане на малко дете в общ размер на 103 644,45 лв., съобразно декларираното от работодателите й , а по банкови сметки се констатира постъпление от трудови доходи и обезщетения в размер на 71874,84 лв., като за част от периода  от 08.04.2005 год. до 14.04.2007 год. ответницата е била в отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на сина на страните. Поради значителните разлики в курса на щатския долар към лева не може да се определи точно процентно съотношение между получените доходи от двете страни, но към сегашния курс то е 93,5% за ищеца и 6,5 % за ответницата. Първото дете на страните – дъщерята Е., е родена на **.**.**** год. Вещото лице е проследило както внасяните, така и теглените суми от сметките на страните. От констатациите се установява, че и двете страни са извършвали тегления от сметките на ищеца, като ответницата е извършила  пет превода, от които един по сметка на ищеца – за сумата от 25000 щ.д. и два по сметка на дъщерята на страните, съответно за 1280 евро и за 80000 щ.д. По отношение на последния превод в допълнителното заключение /л.457 от делото/ е констатирано, че част от тази сума е изтеглена – две тегления по 10000 щ.д. на 15.10.2019 год. и на 16.03.2020 год. , част в размер на 15015 щ.д. е инвестирана във финансови инструменти от дъщерята на страните, като по банковата сметка на дъщерята на страните е налице остатък от 45 000 щ.д.. При проведения разпит на свидетелката Е. В., същата заяви, че тези суми са предназначени по общо решение на родителите й за нейното обучение в Германия. Заявява също, че не помни , кога е намелена издръжката , която получава от баща си , защото винаги е имала пари по сметката си , за да посреща нуждите си.  От движението по сметките на ответницата е видно , че през периода, обект на изследването, същата е заплащала текущи разноски за ток и вода , такси за обучение на децата, резервационни такси и цена на почивки на семейството, цената на закупен автомобил BMW 3X от О. С. – за който е представен по делото договор за покупко продажба. От същите извлечения е видно, че са извършване едно-две тегления всеки месец на суми , които надхвърлят значително получаваното трудово възнаграждение на ответницата.

Безпротиворечиво се установява, от всички събрани доказателства удостоверяващи  наличието на трудови правоотношения и  получени възнаграждения, че страните са полагали труд през целия период на брака си.

Видно от представеното удостоверение за плавателен стаж /л.483 исл./ средната продължителност на всяко от отсъствията поради работа на ищеца е в рамките на 4-5 месеца, като в годините 2000-2003 год. е по шест месеца. Имат случай, когато са осъществявани по две плавания в рамките на една календарна година. С оглед представянето на горепосоченото доказателство, което изхожда от държавен орган и представлява официален документ, съдът не кредитира събраните гласни доказателства за продължителността на отсъствията на ищеца.

Съдът приема, че не са събрани доказателства в подкрепа на твърденията на ответницата, че е получавала средства от свои близки, които са вложени в закупените имоти в режим на СИО, показанията на ******та на ответницата в този смисъл не са конкретни и не са подкрепени с писмени доказателства , необходими за доказването на разходи в твърдения размер.  Със същите аргументи съдът приема , че не следва да кредитира и показанията на ****а на ищеца за предоставените от него парични суми за лечение на майката на ответницата и за  извършени ремонти на нейн имот.

От представените банкови извлечения и договори за покупко-продажба на недвижими имоти , МПС, текущи разходи може да бъде направен извод, че основно с финансовите, вещните и текущите дела на домакинството на страните, включително с организиране на ежедневието на семейството се е занимавала ответницата. Видно от извлеченията от банкови сметки, направените тегления от нея се регулярни и за постоянни суми еднократно или двукратно в месеца, докато ответникът е теглил ежедневно суми в размер на по 1000 щ.д. и повече, през периодите, в който е бил в Бургас.

Съдът приема, че направените разноски за децата на страните следва да бъдат преценявани единствено с оглед преценка на семейните отношения на страните и общата им грижа на децата, като част от приноса на всяка от страните. Обстоятелството, че дъщерята на страните е получила значителна сума от ищеца, преведена й от ответницата при използване на пълномощното, дадено й от ищеца е ирелевантно за настоящия спор, доколкото това не са средства, с които може да приеме, че ответницата е злоупотребила в своя полза. Ирелевантен за спора е и въпросът за отношенията между ищеца и дъщеря му по повод въпросния превод.

Страните не спорят, че през първите години на брака си – от 1996 год. до 2010 год. семейството е живяло в едно домакинство с бабата на ищеца, която е починала през 2014 год. на 88 години, според показанията на свидетеля К. – **** на ищеца. От същите показания и отчасти от съвпадащите твърдения на страните се установява, че бащата на ищеца е починал през 2007 год. от *********** заболяване , както и че майката на ищеца е заболяла от *** ** *******  през 2002 год. и след продължителна ремисия е починала през 2013 год. от същото заболяване. Същият свидетел /св.К./, който пребивавал по думите му в България само през лятото, твърди, че ответницата не се е грижила за бабата, майката и бащата на ищеца. Твърди, че напротив баба му се е грижила за децата на страните, а майка му е нямала нужда от грижи, защото химиотерапията била стандартна процедура. Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. в горния смисъл, като ги намира житейски неправдоподобни, със следните аргументи : На първо място при раждането на дъщерята на страните бабата на ищеца е била седемдесетгодишна, а при раждането на сина му – седемдесет и девет годишна, поради което е малко вероятно да е могла да поеме грижите за едно или за две малки деца. По отношение на необходимостта от грижи при онкологични заболявания, съдът приема, че е ноторно известно, че на болните е необходима чужда помощ в периодите на химиотерапия, която процедура може да бъде приета за „стандартна“ по отношение на страничните си ефекти върху живота на болния, единствено поради незнание. Предвид липсата на твърдения, че друг освен ответницата е полагал грижи за бабата и майката на ищеца в периодите на болест и старост, съдът приема, че част от приносът на ответницата се състои и в тези грижи, без полагането на които ищецът не би могъл да полага труд на работно място извън гр.Б.

С оглед на горното съдът приема, че твърденията на ответницата, че с труда си, с грижата си за семейството и за близките на ищеца е допринесла за придобиване на общото имущество  са  доказани.

Бургаският окръжен съд намира предявения иск  с правно основание чл. 29, ал. 3   от Семейния кодекс за частично основателен със следните доводи :

Определянето на по-голям дял от съпружеската имуществена общност се реализира посредством упражняването на субективно непритезателно право по съдебен ред посредством предявяване на конститутивен иск, чието уважаване има за правна последица предизвикване на изменение в дяловете на съпрузите от вече прекратената съпружеска имуществено общност. 

Предпоставки за уважаване на претенциите са : да е прекратена съпружеска имуществена общност поради развод и приносът на един от съпрузите в придобиването на общото имущество значително да надхвърля приноса на другия съпруг. 

Страните са прекратили брака си с развод през 2020 год., следователно първата предпоставка е налице.

В съдебната практиката преобладава разбирането, че разликата в доходите не е абсолютна предпоставка, а съпругът с по-нисък доход трябва да не е изпълнявал напълно задължението си за обща грижа за семейството или за другия съпруг, което в настоящия случай не е налице, напротив до развода на страните ответницата е полагала грижи за семейството, включително за ищеца.

Необходимо е да се изследват всички възможни форми на принос, посочени в нормата на чл. 21, ал. 2 СК , а именно - влагане на средства, труд, грижи за децата и работа в домакинството през целия период, докато е траел брака.

При иска по чл.29, ал.3 СК от значение е всяка форма на принос - изброените в чл.21, ал.2 СК влагане на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството и изведените по тълкувателен път в т.8 на ППВС № 5/1972 г. създаване от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди, както и други обстоятелства, които са от значение за осигуряване на материалното благосъстояние на семейството. Следователно приносът не може да бъде функция само на финансовите възможности и доходите, реализирани от двамата съпрузи. Въпреки значително по-ниските доходи, съдът приема, че приносът на ответницата надвишава чисто финансовата компонента  и се състои основно в грижите й за домакинството, за семейното благоденствие, включително организиране на ежедневието на семейството, заплащане на текущите разходи, организиране на семейните почивки, на получаването на доходи от закупените с инвестиционна цел имоти и организацията на отглеждането и образованието на децата. Ответницата се е грижила за семейството, включително и за бабата и майката на ищеца за дълги периоди и без друга, освен финансова подкрепа от ищеца, с което е допринесла за възможността съпруга й да работи на високоплатена работа, която като вид труд е отчасти заплатен високо именно поради отсъствието на работника от дома и семейството му.

Видно от доказателствата е налице и значителна разлика в доходите на страните, при съотношение 93,5 % към 6,5 %, като не се установи да са закупувани недвижими и движими вещи с лични сраства на страните, нито да са получени дарения на парични суми , с които да са придобити имотите и движимите вещи в режим на СИО.

            Страните са придобили значително имущество, като с изключение на семейното им жилище на ул. “******“ в гр.***, останалото имущество е закупено с инвестиционна цел, което е направено по общо решение на съпрузите, финансирано е от доходите на ищеца и е осъществено в технически и логистичен план от ответницата.

Без да се омаловажава грижата на ищеца за децата на семейството, която той твърди, че е полагал, когато е у дома, съдът отчита, че тази грижа е била споделена от двамата родители, докато през останалите периоди е била изцяло поета от съпругата.

Отчитайки тези факти, както и обстоятелството, че без осигуряваните от ищеца средства не би било възможно придобиването на закупеното имущество, следва да се приеме, че ищецът действително има по-голям принос за придобиването на имуществото, представляващо съпружеска имуществена общност. Разликата в доходите на съпрузите по време на придобиването на общото съпружеско имущество е достатъчна, за да се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи. Това е допустимо само при значително надхвърляне на доходите на другия съпруг и то само ако доходът се е реализирал като принос, т. е. без него не би било придобито общото имущество.

С оглед на всичко гореизложено, съдът приема, че приносът на ищеца, следва да бъде преценен на 65%, както и че този на ответницата надвишава твърдяните от ищеца 20% и следва да бъде преценен на 35 % , независимо от неравностойните им доходи от трудови възнаграждения.

При преценка на наличието на разлика в приноса, съдът съобрази основно значителната разлика в доходите, които са послужили за придобиване на общото имущество, както и  Решение № 237/27.06.2011 г. по гр. д. № 931/2010 г., Решение № 136/11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г. на първо г. о., Решение № 144/06.12.2019 г. по гр. д. № 1076/2019 г. , Решение № 117/22.12.2020 г. по гр. д. № 780/2020 г. на второ г. о. и Решение №60/04.06.2021 по дело №3052/2020 на ВКС, ГК, II г.о..

 

С оглед частичното уважаване на предявения иск, съдът следва да разпредели дължимите разноски съобразно съотношението на  уважената към отхвърлената част   или  половината , съответно ищецът следва да заплати на ответницата  разноски по делото в размер на 750 лв. от доказани общо 1500 лв., а ответницата следва да заплати на ищеца разноски в размер на 7837 лв., от общо 15674 лв.  Страните не са представили списъци по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 29, ал. 3 от Семейния кодекс на В.Р.К. ЕГН ********** от гр. ***, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул. “Оборище” № 77, ет.1, чрез адвокати Веселин Въндев и Антонина Николова  по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака му с Ц.Х.К. ЕГН ********** от гр. ***, сключен на 30.11.1996 г. и прекратен с развод на 28.05.2020 г., поради значително по-голям принос, в размер на 65 %, като отхвърля предявеният иск над уважения размер , като неоснователен.

 

ОСЪЖДА  В.Р.К. ЕГН ********** от гр. ***, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул. “Оборище” № 77, ет.1 да заплати на Ц.Х.К. ЕГН ********** от гр. *** разноски по делото в размер на 750 лв.

 

ОСЪЖДА Ц.Х.К. ЕГН ********** от гр. ***   да заплати на В.Р.К. ЕГН ********** от гр. ***, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул. “Оборище” № 77, ет.1 разноски по делото в размер на 7837 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба   в двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – Бургас .

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: