Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
30.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА
при
секретаря Мариана Кадиева
и
с участието на Росица Георгиева – прокурор в ОП Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№
40 по описа за 2023 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на началник РУ – Кирково, чрез пълномощник, срещу Решение № 3
от 04.01.2023г., постановено по а.н.д. № 189/ 2022 г. на РС – Момчилград.
Оспорва се извода на РС – Момчилград, че след като към момента на констатиране
на нарушението е имало лице, назначено да осъществява функции по пропускане на
клиенти в заведението, то няма как управителят на търговското дружество,
стопанисващо обекта, да носи отговорност за допускане на определено лице в
обекта. Твърди се, че Районният съд не е взел предвид, че управителят – П.И.А., е присъствал по
време на проверката и лично той е разговарял с полицейските служители. В този
момент именно той, в качеството си на управител на търговското дружество, което
стопанисва въпросния клуб, е имал задължение да следи дали се спазват
изискваният на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДт. Посочва
се, че ако се приеме, че към 28.08.2022г. е имало назначено друго лице, на
което е възложена дейността да осъществява пропускателен режим в заведението и
това лице е било В. М., която теза е кредитирана изцяло от първоинстанционния
съд, то би следвало А. още тогава да уведоми полицейските служители, извършващи
проверката, че в дружеството има назначено лице, което осъществява тази
дейност. Посочват се обясненията на полицейския служител Д. А., че П.А. е бил
попитан кой е управител на въпросния клуб, но той не е отговорил по никакъв
начин. Твърди се, че това води до извода, че с тези си действия явно е целял да
заблуди служителите на МВР. Посочва се, че неправилно Районният съд е
кредитирал като доказателство представения от П. А. граждански договор и
трудова характеристика към него от 01.08.2022г., сключен между „***“ ЕООД и В.
П. М., с който е възложено на последния да изпълнява длъжността „***“. Изразява
се становище, че ако този договор е съществувал по време на проверката и по
време на адмнистративнонаказателния процес, то би
следвало да бъде представен пред адмнистративнонаказващия
орган преди издаването наказателното постановление, а не в съдебно заседание
едва след издаване на наказателното постановление. Посочва се, че не съществува
общодостъпен регистър, където наказващия орган може да провери какви граждански
договори са сключени с „***“ ЕООД. Сключването, изменението и прекратяването на
трудовият договор се обявява в определени срокове в Националната агенция по
приходите, докато гражданският не подлежи на такава регистрация. Въз основа на
тези доводи се твърди, че от страна на
управителя на „***“ ЕООД е следвало да се посочат тези правно значими факти и
доказателства още в момента на съставянето на акта за административно
нарушение, но предвид това че този тип договори не подлежат на регистрация пред
държавна институция е възможно този договор да е бил сключен много след
констатираното нарушение.
В съответствие с
изложеното се твърди, че по никакъв начин не може да се докаже какви задължения
са вменени на салонния управител, ако реално е съществувал такъв към
28.08.2022г., както и по време на подписването на кредитирания от РС –
Момчилград граждански договор и длъжностната характеристика към него, така и по
време на извършената проверка в търговския обект. От направена справка в ТД на
НАП Пловдив, офис Кърджали, която е приложена като доказателство по настоящето
дело, е видно, че в „***“ ЕООД има двама назначени служители по трудов договор: В. Н. Е.
и В. П. М. с код НКПД: ***. Според Национална класификация на професиите и
длъжностите този код отговаря на длъжността: ***. В касационната жалба е
посочено, че подателят й не смята, че В. П. М., заемащ точно тази длъжност,
трябва да следи за пропускателния режим в заведението.
Искането е да се
отмени оспореното решение и се постанови друго по същество, с което да се
потвърди наказателното постановление на директора на РУ – Кирково като
законосъобразно.
В съдебно заседание,
редовно призован, касаторът не се явява и не се
представлява.
Ответникът – П.И.А.,
чрез пълномощник, посочва подробни доводи за неоснователност на касационната
жалба.
Представителят на ОП – Кърджали дава
заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното
решение на РС – Момчилград.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 189/2022
г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е основателна по следните съображения:
С
оспореното решение РС – Момчилград е отменил наказателно постановление № 2022- 318-
04- 60/ 10.10.2022г., издадено от ВПД началник на
РУ-Кирково при ОДМВР – Кърджали, с което на П.И.А. с ЕГН ********** и адрес:
***, е наложено административно наказание „глоба" в размер на 2 000 лева,
на основание чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето, за нарушение на чл.8
ал. 3 и ал.4 от Закона за закрила на детето. Със същото решение ОДМВР –
Кърджали е осъдена да заплати на лицето деловодни разноски.
РС
– Момчилград е приел, че субект на наказуемото деяние по чл.45, ал.2 от ЗЗакрД може да бъде не само лицето, което в конкретния
случай е позволило в заведението да присъстват лица под 16-годишна възраст, а и
управителят - представляващият търговеца, който стопанисва търговския обект, в
който са допуснати тези лица.
За да отмени
наказателното постановление е приел, че нарушението, за което е съставен акта
за установяване на административно нарушение и НП, не е доказано. Приел, че в административнонаказателната преписка не са налични
категорични писмени доказателства, с които да се установи кое дружество или
едноличен търговец стопанисва заведението „***", в ***, тъй като
представените писмени доказателства сочат, че управляваното от жалбоподателя
дружество е ползвало под наем ресторант, находящ се в
***, без да е конкретизирано местонахождението като улица и номер ***.Същевременно,
в решението е посочено, че са налице
гласни доказателства, които водят до извода, че именно управляваното от П. А.
дружество стопанисва заведението и за това по делото няма спор.
РС – Момчилград е
определил като спорно обстоятелството
дали П.А. е задължен да следи за посещаването на заведението от
непълнолетни лица, и/или такива, непридружени от пълнолетни лица. Приел е, че
не става ясно кое е лицето, носещо задължението в тази насока, като тежестта на
доказване в административнонаказателното производство
лежи върху административнонаказващия орган.Изложил е
мотиви, че ако едно лице действително е управител на дружеството, което
стопанисва търговския обект, в който е установено нарушението, не го прави
автоматично субект на нарушението по чл.45 ал.2 от Закона за закрила на детето,
ако не се докаже същият да е присъствал на датата на установеното нарушение в
обекта на контрол. Цитирал е нормата на чл.45 ал.2 от ЗЗДетето,
която предвижда допускане на дете в търговски обект, в нарушение на
изискванията на чл.8 ал.З и ал.4 от Закона, като е приел, че се изисква
установяване на конкретно поведение на конкретно лице, което има и качеството
на управляващ обекта. В решението се съдържат мотиви, че в случая, с оглед
начина на формулиране на разпоредбата на чл.45 ал.2 от ЗЗДетето,
не може да се счете, че се касае до
случай на допустителство по смисъла на чл.24 ал.2 от ЗАНН, а се касае до описан случай, в който следва да се ангажира личната
отговорност на конкретно лице, според нормата на чл.24 ал.1 от ЗАНН. В
оспореното решение е прието, че в дружеството има назначено лице на длъжност
„***“, в чиято длъжностна характеристика и в договора за заемане на тази
длъжност са посочени задълженията на това лице в самото заведение- и едно от тях
е да организира пропускането на клиентите в заведението, т.е. да следи за
присъствието на непълнолетни лица също. По тези съображения РС – Момчилград е
приел, че не е доказано извършване на описаното в АУАН и НП нарушение от П.И.А.
и е отменил наказателното постановление.
Решението е валидно и
допустимо, но неправилно.
Фактическата
обстановка е правилно установена от РС – Момчилград, а тя е следната: На
28.08.2022г., около *** часа, при извършена, по сигнал,
проверка в търговски обект - „***" в ***, ул.“***“ №**, били установени
децата Р. С. Д. с ЕГН **********, М. А. Ч. с ЕГН ********** и Д. Е. М. с ЕГН
*********, непридружени от родител или определено от родител за придружител
пълнолетно дееспособно лице. За установеното нарушение бил съставен АУАН №
2022-318-04-74/ 26.09.2022 г. срещу П.И.А. – управител на ресторант
„***" и издадено НП №
2022-318-04-60/ 10.10.2022 г. на ВПД началник РУ –
Кирково.
АС – Кърджали, в
настоящия касационен състав, не споделя извода в проверяваното решение, че П. А.
не може да е субект на отговорност по чл.45, ал.2 от ЗЗакрД.
Това е така, защото РС – Момчилград е достигнал до този извод като е приел, че
от представения Граждански договор, с дата 01.08.2022 г., сключен между „***“
ЕООД и В. П. М., следвало, че последното лице е салонен управител на ресторант
„***“ (***). На първо място, този договор е представен в съдебно
заседание на 28.11.2022 г. Същият не е с достоверна дата и съпоставен с
обясненията на П.А. от 29.08.2022 г. и обясненията на служител в РУ – Кирково
Д. Е. А., извършил проверката на 28.08.2022 г. в ресторант „***“, не води до
извод, че В. М. е бил *** в ресторант „***“. В
обясненията си от 28.08.2022 г. П.А. посочва, че ресторант „***“ се стопанисва
и управлява от лицето В. М. От показанията на Д. Е. А. се установява, че П.А.
се е намирал в заведението по време на проверката и като са го попитали за
непълнолетното дете, което са търсели, не е отговорил нищо. Също така не е
отговорил кой е собственик на заведението или управител. Според обясненията в съдебно
заседание от 18.11.2022 г. на другия служител в РУ- Кирково, присъствал при
извършване на проверката на 28.08.2022 г. – В. Т. М., П.А. бил пред
дискотеката.
По
изложените съображения АС – Кърджали, в настоящия касационен състав, намира, че
касационната жалба е основателна, а обжалваното решение е неправилно, поради
което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради
което спорът следва да се реши по същество, като се потвърди и наказателното
постановление, издадено от ВПД началник РУ – Кирково.
При този
изход на спора в полза на ОДМВР – Кърджали следва да се присъдят деловодни
разноски за двете съдебни инстанции в размер на 160 лв., определени съгласно
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.2-ро от АПК,
във вр. с чл.63в, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 3 от 04.01.2023г., постановено по а.н.д. № 189/ 2022 г. на РС
– Момчилград, вместо което постановява:
Потвърждава наказателно постановление № 2022- 318- 04- 60/ 10.10.2022г.
на ВПД Началник на РУ-Кирково при ОДМВР – Кърджали, с което на П.И.А. с ЕГН
********** и адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба" в
размер на 2 000 лева, на основание чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето,
за нарушение на чл.8 ал. 3 и ал.4 от Закона за закрила на детето.
Осъжда П.И.А. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лв. (сто и
шестдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.