Р Е Ш Е Н И Е
гр.Каварна, 07.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Каварненският районен съд в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Анастасия Митева , като разгледа докладваното от съдията Гр.д.№ 103 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по подадена искова молба от И.В.Д. ЕГН ********** *** срещу Н.Й.И. ЕГН ********** *** с правно основание чл.144 и чл.149 от СК.
С петитума на исковата молба ищеца отправя искане към съда,на основание чл.144 от СК да осъди Н.Й.И. ЕГН ********** *** ,като негова майка да му заплаща месечна издръжка в размер на 250.00 лева,считано от датата на подаване на исковата молба до приключване на редовното му обучение за степен „бакалавър“ в Колеж по енергетика и електроника към Технически университет гр.София или настъпване на друга причина,която би прекратила или изменила тази издръжка,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба.
С петитума на исковата молба ищеца отправя искане към съда,на основание чл.149 от СК да осъди Н.Й.И. ЕГН ********** *** ,като негова майка да му заплати издръжка за минал период-за една година назад,считано от датата на подаване на исковата молба в размер на 250.00 лева на месец или общо 3000,00 лева,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба.
Ищецът твърди в исковата си молба,че от 2020г. е студент редовно обучение в Колеж по енергетика и електроника към Технически университет гр.София,първи курс,специалност „Приложна електронна и компютърна техника““,образователно-квалификационна степен „бакалавър“.Обучението му в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ е за четири години,т.е за периода от 2020г. до 2024г.В исковата си молба ищецът излага още,че сключеният между родителите му-Н.Й. В. и В. И. Д. граждански брак е прекратен със съдебно решение № 40/30.03.2018г. постановено по гр.д.№ 907 по описа за 2017г. на Тетевенски Районен съд.От месец октомври 2017г. когато майката на ищеца напуснала семейното жилище,той и сестра му останали да живеят при баща си.В последствие на него били предоставени родителските права.Ищецът твърди в исковата си молба,че откакто е студент,издръжката му е поета изцяло от неговия баща,като майка му не му е помагала финансово.В исковата молба се излага,че средствата които са необходими на ищеца месечно са около 1000.00 лева.Ищеца твърди в исковата си молба,че няма право на общежитие,частните квартири са скъпи и се налага да пътува със собствения си автомобил,което обаче също не е малък разход.Според ищеца важен разход в издръжката му са и двете семестриални такси от по 350,00 лева всяка една.,ежедневните разходи за храна,дрехи,транспорт,както и за учебници и други помощни материали,необходими за обучението му.В исковата молба изразява становище,че майка му има възможност да му предоставя издръжка поне в размер на 250 лева месечно.Ищеца твърди в исковата си молба,че майка му работи,както и притежава движимо и недвижимо имущество.
Предвид горното счита,че тя може да му предоставя исканата издръжка без особено затруднение,като има претенция за същата и за една година назад,считано от датата на подаване на настоящата искова молба,за сумата в размер на 250.00 лева на месец или общо 3000.00 лева за целия период.
В първото по делото съдебно заседание настоящия съдебен състав прие на основание чл.214 от ГПК направеното от процесуалния представител на ищеца изменение на иска за издръжка за минал период,предявен на основание чл.149 от СК,съдът да осъди Н.Й.И. ЕГН ********** *** ,като майка на ищеца да му заплати издръжка за минал период-за осем месеца назад,за периода от месец юли 2020г. до 25.02.2021г.-датата на предявяване на настоящата искова претенция за сума в размер от 250 лева на месец или обща сума в размер на 2000 лева ,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си представител пледира за уважаване на предявените искове с правно основание чл.144 от СК и чл.149 от СК,като за втория иск съдът да съобрази редуцирането на иска до 2000 лева,с оглед на направеното изменение на иска по чл.149 от СК на основание чл.214 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника,в който се твърди,че посочените искове са допустими,предявени от легитимирана страна,но неоснователни,като не са налице както процесуалните,така и материалноправните предпоставки визирани в закона.По отношение на първия предявен иск с правно основание чл.144 от СК,ответника твърди в отговора си към исковата молба,че не е налице втората предпоставка визирана в горепосочената разпоредба,а именно че ищецът работи по трудов договор и реализира доходи,като същия притежава и движимо имущество.В отговора се застъпва становището,че когато се касае за издръжка на вече пълнолетно дете,което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си,неговият родител по силата на чл.14 СК може да бъде задължен да му дава такава само при условие,че това не би го затруднило „особено“.В отговора се твърди,че в настоящия случай ответницата би била затруднена и няма възможности,които да и позволят даването на исканата издръжка.Представя актуална справка от НАП,от която се установява,че ответницата към настоящия момент е безработна.Твърди,че има два 10-годишни банкови кредита и през 2021г. поради спиране дейността на фирмата и е подписано допълнително споразумение за отсрочване на кредитите,както и отпускане на безлихвен кредит в размер на 6900 лева поради пандемията.По отношение на втория предявен иск,в отговора към исковата молба се твърди,че макар ищеца да е навършил пълнолетие на 06.06.2019г. ответницата не е спирала изплащането на неговата издръжка,съгласно бракоразводното решение.От друга страна заплащането на издръжка в претендирания размер от 3000 лева към настоящия момент,според обективираното в отговора изявление,би представлявало особено затруднение за ответницата,предвид факта,че ще се дължи наведнъж,както и с оглед на финансовите и затруднения и реализиран минимален месечен доход през последната година,банкови кредити и отделянето на необходимите средства за издръжка,която да заплаща на малолетната си дъщеря Р.,както и осъществяването на ежемесечните лични контакти,свързани с пътуване и за покриване на свои лични нужди към настоящия момент.С оглед на изложеното моли да бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна и недоказана,по отношение и на двата предявени иска..Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски и заплатен адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ответника чрез процесуалния си представител пледира за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.144 от СК и чл.149 от СК с оглед недоказване на законоустановената предпоставка за тяхното уважаване,а именно възможността за даване на издръжка без особени затруднения за ответника,с оглед ограничените финансови възможности на ответника и независимо,че притежава недвижим имот,от нотариалния акт се установява,че в същият има клауза в полза на продавача за пожизнено право на ползване,поради което ответника не може да реализира доходи от този недвижим имот.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,намира за установена следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно обстоятелството,че ищецът И.В.Д. ЕГН ********** е навършило пълнолетие дете на ответника Н.Й.И. и от 2020г. е студент редовно обучение в Колеж по енергетика и електроника към Технически университет гр.София,първи курс,специалност „Приложна електронна и компютърна техника““,образователно-квалификационна степен „бакалавър“,като Обучението му в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ е за четири години,т.е за периода от 2020г. до 2024г.Гореизложените обстоятелства се потвърждават от удостоверение за раждане бл.№ 440454 издадено от Община ***,обл.Софийска и Уверение № 021/03.11.2020г. издадено от Колеж по енергетика и електроника при Технически университет гр.София.
Видно от приложеното и приобщено към доказателствения материал по делото удостоверение от 22.11.2018г. на Районен съд гр.Тетевеи по Гражданско дело № 907/2017г. сключеният между родителите му-Н.Й. В. и В. И. Д. граждански брак е прекратен със съдебно решение № 40/30.03.2018г. постановено по гр.д.№ 907 по описа за 2017г. на Тетевенски Районен съд.
В подкрепа на обективираното в исковата молба твърдение,че важен разход в издръжката на ищеца са заплащаните семестриални такси е представена вносна бележка от 17.09.2020г. в полза на Колеж по енергетика и електроника за заплатена семестриална такса в размер на 350 лева.
Във връзка с доказване възможностите си за заплащане на издръжка ответника е представил пълен диспозитив на Решение № 40/30.03.2018г. по гр.д.№ 907/2017г. по описа на РС Тетевен от което е видно,че ответника Н.Й.И. има задължение за издръжка към все още малолетната си дъщеря Р.,която към настоящия момент е на 10 години.
Видно от приложеният и приет като писмено доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда № 141 том III рег.№ х3831 дело № 485/2019г. от 12.11.2019г. ответника Н.Й.И. притежава недвижим имот закупен през 2019г. от майка и,но същият е с клауза в полза на продавача-пожизнено право на ползване.Това обстоятелство,както и факта,че ответника Н.Й.И. не притежава движимо имущество се потвърждава от приложеното към отговора по чл.131 от ГПК и прието като писмено доказателство удостоверение за декларирани данни издадено от Община Каварна.
След развода ответника Н.Й.И. е регистрирала в Търговския регистър „***“ЕООД,като от приложената и приобщена към доказателствения материал по делото годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък се установява,че за 2020г. дружеството е реализирало печалба в общ размер на 9 412.43 лева,като от 30.11.2020г. до настоящия момент дейността на фирмата е спряна.Към настоящия момент ответника Н.Й.И. е безработна,като в потвърждение на горепосочените факти е представена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице представена пред Национална агенция по приходите,с дата 19.04.2021г. и справка за актуално състояние на действуващи трудови договори към дата 08.05.2021г. на „***“ ЕООД.
Към отговора на исковата молба са приложени три броя Договори за банков кредит от които се установява,че ответника Н.Й.И. е сключила два десет годишни банкови кредита,всеки на стойност 10 000 лева,като през февруари 2021г. е подписано допълнително споразумение за разсрочване на кредитите,както и Договор за предоставяне на кредит за текущо потребление по реда на програма на Българската банка за развитие АД за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора,лишени от възможността да полагат труд от 19.01.2021г.-отпускане на безлихвен кредит в размер на 6900 лева.,поради пандемията от COVID-19.
От приложената и приета като писмено доказателство по делото Заповед № 096/28.05.2021г. се установява,че с горепосочената заповед е прекратен трудов договор № 139/09.03.2021г. сключен между ищеца И.В.Д. *** ЕИК: *********.За сключването на горецитирания трудов договор на 09.03.2021г. между посочените по-горе страни се съдържа информация и в справка за актуално състояние на трудовите договори към 13.05.20221г. издадена от Национална агенция по приходите.
Видно от удостоверение за декларирани данни с вх.№ **********/25.05.2021г. издадено от Община *** ищеца И.В.Д. не притежава недвижими имоти,а притежава единствено лек автомобил с рег.№ ОВ937ОВР.
Видно приложените и приети като писмени доказателства по делото Разпореждане № 95/31.05.2021г. по гр.д. № 220/2021г. и искова молба подадена от В. И. Д. против Н.Й.И. с правно основание чл.150 от СК,в Каварненски Районен съд е депозирана искова молба по повод на която е образувано гр.д. № 220/2021г. за изменение размера на присъдената издръжка по отношение малолетната дъщеря на страните по делото,а именно Р. В. Д. от 130 лева месечно на 165 лева месечно.
Като писмено доказателство по делото е приложена и операционна бележка от 25.06.2021г. удостоверяваща,че ответника Н.Й.И. е заплатила на малолетната си дъщеря Р. Д.,чрез законния и представител В. И. Д. издръжка за месец май в размер на 165 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства,чрез разпита на свидетеля М. И. М.,водена от ищеца.
От разпита на свидетелката М. И. М. се установява,че след бракоразводното дело И. е останал да живее при баща си според решението на съда и бащата е поел изцяло грижите за него.Майката Н.Й.И. е заплащала издръжката,но цялата и грижа се е изразявала в това да изплаща издръжката за годините след постановяване на съдебното решение по бракоразводното дело.От показанията на св.М. се установява,че И. понастоящем не работи и е студент редовна форма на обучение в гр.***,но живее в ***.Придвижва се до *** с автомобил закупен от баща му.И. започнал работа в една бензиностанция,но за кратко за около месец,тъй като бащата и лелята-св.М. били против момчето да работи,защото приоритет трябвало да бъде обучението.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Първионстанционния съд е сезиран от ищеца И.В.Д. с кумулативно съединени искове с правно основание чл.144 от СК и чл.149 СК вр.с чл.144 от СК.
С оглед разпоредбата на чл.144 от СК за основателност на исковете следва да се докаже:1.ищецът е син на ответницата;2.ищецът е пълнолетен и студент редовно обучение и същият да не е навършил 25 годишна възраст;3.ищецът да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си;4.ответницата може да дава издръжка без особено затруднение.При доказване на посочените предпоставки и с оглед определянето на размера на издръжката следва да се установят нуждите на лицето,което има право на издръжка и възможностите на лицето което я дължи.
Безспорно между страните,както съдът отбеляза при обсъждането на доказателствата ,а и доказано чрез ангажираните писмени доказателства е обстоятелството,че ищецът И.В.Д. ЕГН ********** е навършило пълнолетие дете на ответника Н.Й.И. и от 2020г. е студент редовно обучение в Колеж по енергетика и електроника към Технически университет гр.София,първи курс,специалност „Приложна електронна и компютърна техника““,образователно-квалификационна степен „бакалавър“,като Обучението му в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ е за четири години,т.е за периода от 2020г. до 2024г.Предвид изложеното съдът приема за установено,че са налице първите две предпоставки,предвидени в разпоредбата на чл.144 от СК.
По делото не се доказа,въпреки твърдението в отговора на исковата молба и в пледоарията на процесуалния представител на ответницата,че И.В.Д. има възможност да се издържа от доходите си.Напротив установи се,че той няма доходи от трудова или друга дейност,както и че не притежава имущество от което да реализира приходи.Доколкото ответната страна в чиято тежест е доказването,не е ангажирала доказателства,оборващи обстоятелството,че ищецът не притежава имущество или други доходи,от които да се издържа,следва да се приеме,че последният не разполага със средства за издръжка, а средствата с които разполага неговия баща изобщо не следва да се отчитат при преценката,доколкото това е преценка за възможността ищецът сам да се издържа,а не чрез другиго.
Съдът намира за доказана и нуждата на ищеца от издръжка и то в размер значително надхвърлящ претендирания такъв.Не се обориха от ответната страна обективираните в исковата молба твърдения,че ищеца няма право на общежитие,частните квартири са скъпи и се налага да пътува със собствения си автомобил,което обаче също не е малък разход.Важен разход в издръжката на ищеца са и двете семестриални такси от по 350,00 лева всяка една,ежедневните разходи за храна,дрехи,транспорт,както и за учебници и други помощни материали,необходими за обучението му.Дори да се отчете,че бащата на ищеца при когото той живее,поема битовите разходи в домакинството ,останалите разходи свързани с обучението на момчето сами по себе си обуславят нужда от издръжка,с която да бъдат покрити,като следва да се отчита и финансовите и икономическите условия в страната.
С това първите три предпоставки за уважаване на исковете по чл.144 от СК и чл.149 вр. с чл.144 от СК се явяват доказани.
Настоящата съдебна инстанция намира обаче,че заплащането на издръжка по чл.144 от СК в действителност не е безусловно,което кореспондира с установената константна практика на ВКС/Решение № 170 от 24.07.2013г. на ВКС по гр.д.№ 1339/2012г. IIIг.о. ГК;Определение № 1395 от 07.12.2012г. на ВКС по гр.д. № 459/2012г./ като по делото следва да се установи дали родителят-ответник по иска,може да дава издръжка „без особени затруднения“.Не може да се настоява за присъждане на такава издръжка във всички случаи,без да се съблюдават възможностите на родителя с оглед на материалните и икономическите условия на живот понастоящем/Определение № 1347 от 28.11.2012г. по гр.д.№ 369/2012г. на ВКС/.Налице е ограничение свързано с обстоятелството,че се касае за пълнолетно дете,което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си.Неговия родител може да бъде заставен да му дава такава,само ако се изясни,че това не би го затруднило особено.“Особено затруднение“ по смисъла на СК означава ограничаване на възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия родител.Това означава,че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка,които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.В ППВС № 5/70г. е посочено принципното положение,че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице.При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца,се преценява и обстоятелството дали плащането и няма да създаде особени затруднения за родителите.В този смисъл е постановена и съдебна практика със задължителен характер-решения по реда на чл.290 от ГПК,а именно:решение № 199 от 17.05.2011г. по гр.д.№ 944/2010г. на ВКС, III г.о.,решение № 195 от 01.06.2011г. по гр.д.№ 1424/2010г. на ВКС, III г.о.,решение № 469 от 26.10.2011г. по гр.д.№ 2/2011г. на ВКС,IV г.о.,решение № 305 от 07.06.2011г. по гр.д.№ 1269/2010г. на ВКС, IV г.о. и др.
В конкретния случай за основателността на кумулативно съединени искове с правно основание чл.144 от СК и чл.149 СК вр.с чл.144 от СК обаче е необходимо да бъде налице и предвидената в кумулативна зависимост предпоставка ,съгласно която издръжката следва да не съставлява особени затруднения за родителя.Дали са налице особени затруднения по смисъла на СК се преценяват винаги конкретно с оглед материалните възможности на родителите и всички обстоятелства свързани с тези възможности.
В настоящият случай, по делото са налице доказателства за получавани от ответницата доход в размер на 9 412.43 лева за 2020г., или месечен доход от 784.37 лева, видно от приетата по делото ГДД по чл.92 от ЗКПО. Не реализира доходи от трудови правоотношения, видно от приетата справка от НАП. Установи се от приетото удостоверение за декларирани данни, че не притежава движимо имущество. Собственик е на недвижим имот - апартамент, закупен през 2019г., но същият е с тежест, клауза в полза на продавача – пожизнено право на ползване, т.е. не може да се реализират доходи от този имот.
От друга страна ответницата има задължение за издръжка към все още непълнолетното си дете в размер на 165.00 лева месечно. Налице са и задължения по два 10 – годишни банкови кредита, всеки на стойност 10 000 лева, както и към безлихвен кредит в размер на 6900 лева.
По отношение на исканата издръжка за минал период – 8 месеца преди завеждане на ИМ /намален от една година в съдебна заседание/ в размер от 2000 лева се явява недоказан по следните съображения: ищеца за част от периода е реализирал доходи по трудов договор, който е прекратил по собствено желание, след получаване на определението на съда за насрочване на делото и уважаване на доказателствените искания на ответницата и по настояване на близките си видно от разпитания свидетел. От друга страна за ответницата, би представлявало особено затруднение исканата издръжка за минал период, предвид факта, че ще се дължи наведнъж, както и с оглед финансовите и затруднения и реализиран минимален месечен доход през последната година, банкови кредити и отделянето на необходимите средства за издръжка, която да заплаща на малолетната си дъщеря.
Тоест от събраните в процеса доказателства се установи,че ответницата не разполага със средства надвишаващи размера на необходимите и за собствена издръжка,позволяващи и без особени затруднения да осигури издръжка и за пълнолетното си дете-ищеца по делото И.В.Д..
Дори и съдът да приеме с оглед работоспособната възраст на ответницата,че същата има възможност да реализира доходи към средния размер за страната,тази хипотетична възможност не е достатъчна,за да се направи извод,че тя може да дава издръжка на пълнолетното си дете без особено затруднение.Когато обективно родителят няма достатъчно доходи над собствената му издръжка ,издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за него по см. на чл.144 СК,което изключва дължимостта и/в този смисъл и Решение № 273/17.10.201(1г. по гражданско дело № 1694/2010г., ГК на ВКС,III г.о.
Първоинстанционния съд,макар да акцентира вниманието си и това на родителя-ответник върху нуждата от издръжка на ищеца,следва да вземе предвид,че в случая не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за правото на издръжка по чл.144 от СК и чл.149 вр.с чл.144 от СК и по конкретно,че не е доказана възможността ответницата да дава поисканата издръжка без особени затруднения.Предвид посоченото по-горе,следва да се приеме,че обстоятелството във връзка с възможността на ответницата да дава издръжка на пълнолетното си дете И.В.Д.-студент редовно обучение в Колеж по енергетика и електроника към Технически университет гр.София,първи курс,специалност „Приложна електронна и компютърна техника““,образователно-квалификационна степен „бакалавър“,без особени затруднения,не е доказано,а в този случай родителят не дължи издръжка./Решение № 195 от 01.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 1424/2010г., III г.о.,ГК/.В този смисъл предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.6 от ГПК,ищецът не следва да бъде осъждан да заплаща държавна такса,тъй като същият съгласно нормата на чл.83 ал.1 т.2 от ГПК е освободен от заплащане на държавни такси и разноски в качеството му на правоимащ да търси издръжка,поради което и тези такси остават за сметка на бюджета на съда.
Въпреки,че ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски,същият съгласно трайната практика на ВКС не е освободен от заплащане на разноските сторени от ответницата.С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на осн.чл.78 ал.3 от ГПК сторените съдебно-деловодни разноски от ответника. От съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие услуги от 05.06.2021г. и пълномощно се установява,че ответницата Н.Й.И. е възложила на адв.М.М.К. оказването на правна защита и съдействие изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд гр.Каварна по гражданско дело № 103/2021г. по описа на Каварненски Районен съд.Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 320/триста и петдесет/ лева/малко над минимално предвиденото/300 лв./ в чл.7 ал.1 т.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и е заплатено в брой при подписване на договора,т.е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд,поради което горепосочената сума от 320/триста и двадесет/ хлева ,следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.В.Д. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.144 от СК срещу Н.Й.И. ЕГН ********** *** за осъждане на ответницата да заплаща в полза на пълнолетния си син И.В.Д. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250.00 лева,считано от датата на подаване на исковата молба до приключване на редовното му обучение за степен „бакалавър“ в Колеж по енергетика и електроника към Технически университет гр.София или настъпване на друга причина,която би прекратила или изменила тази издръжка,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.В.Д. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.149 вр.с чл.144 от СК срещу Н.Й.И. ЕГН ********** *** за осъждане на ответницата да заплаща в полза на пълнолетния си син И.В.Д. ЕГН ********** издръжка за минал период/след изменение на иска на осн.чл.214 от ГПК/-за осем месеца назад, за периода от месец юли 2020г. до 25.02.2021г.-датата на предявяване на настоящата искова претенция за сума в размер от 250 лева на месец или обща сума в размер на 2000 лева ,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.В.Д. ЕГН ********** *** да заплати на Н.Й.И. ЕГН ********** *** сума в размер на 320/триста и двадесет/ лева,представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответницата,на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добрички Окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: