№ 675
гр. Варна, 20.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20233100500301 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4
от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, срещу определение №
11843/27.10.2022 год., постановено по гр.д. № 15871/2021 год. на ВРС -36
състав, с което е оставеена без уважение молбата на частния жалбоподател,
подадена по реда на чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото
решение № 2229/06.07.2022 год. в частта за разноските като е присъдено в
полза на адв. М. възнаграждение в размер на 660 лева.
Излага се от частния жалбоподател, че по делото не е доказана
твърдяната близост между страната и представляващия я адвокат, наложило
предоставяне на правна помощ при условията на чл.38, ал.1 т.3 пр.2 ЗА. В
условие на евентуалност, се претендира намаляване на възнаграждението
поради прекомерност като се развиват доводи в подкрепа на горното.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните
съображения:
Видно от материалите по първоинстанционното дело, производството
пред ВРС е образувано по искова молба на Д. М. З., чрез пълномощник адв.Д.
В. М. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с правно основание
1
чл.26, ал.1 ЗЗД.
С решение № 2229/06.07.2022 год., решаващият състав е прогласил
нищожността на договор за потребителски кредит № 2367753/25.03.2021 год.,
сключен между Д. М. З. и „Кредисимо“ ЕАД, на основание чл.26, ал.1 пр.1
ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на представляващият ищцата адвокат
Д. М. сумата от 660 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38, ал.2 Задв.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал молба по реда на чл.248 ГПК, с
която е сезирал съда с искане за изменение на постановеното решение в
частта за разноските като се отмени осъждането му за заплащане на
адвокатско възнаграждение в полза на представляващия ищцата адвокат и в
евентуалност, за неговото намаление. С определение № 11843/27.10.2022 год.,
съдът е оставил без уважение молбата на „Кредисимо“ ЕАД, който съдебен
акт е предмет на сезиралата настоящия състав частна жалба.
Нормата на чл.78, ал.1 ГПК урежда правото на ищеца да иска
репариране направените от него в хода на производството разноски като дава
възможност те да бъдат в тежест на ответника съобразно с уважената част от
иска. В конкретния случай, ищцата е сезирала съда с искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на представлявалия я адвокат поради
наличието на сключен договор за правна защита и съдействие в хипотезата на
чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв.
Разпоредбата на чл.38 ЗА регламентира изключение от правилата за
присъждане на разноски, установени в чл.78 ГПК и предвижда право на
адвоката, който е представлявал безплатно доверител от кръга на посочените
лица, да търси лично за себе си адвокатско възнаграждение, когато
насрещната страна е била осъдена за разноски. Една от предвидените в чл.38,
ал.1 ЗА категории лица, които могат да се ползват от правото да получат
безплатна адвокатска помощ, са „близки“, като в закона няма легална
дефиниция на употребения термин.
Трайната и безпротиворечива е съдебна практика, че в хипотезите на
чл.38, ал.1 ЗАдв. не е необходимо доказване от адвоката или от страната
основанието за оказване на безплатна адвокатска помощ, но следва да бъде
представено доказателство за предоставянето й. Нещо повече, че
принадлежността към категорията "близки", доколкото се касае да
кубективно възприятие и отношение, не може да се установява с писмени
доказателства и на преценката на адвоката принадлежи правото да определи
кои лица се включват в тази категория.
Ето защо, при представените с писмено становище от 03.06.2022 го.
/л.107/ доказателства за наличие на договорни отношения между страните по
предоставяне на безплатна правна помощ /договор за правна защита и
съдействие/, правилно съдът е присъдил разноски за адвокатско
възнаграждение.
Това, че основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не
подлежи на доказване от страната обуславя и неоснователност на
оплакванията на частния жалбоподател за липса на представени доказателства
2
за обстоятелството, че представляван и представляващ са „близки“, както и
искането му за събиране на доказателства за горното.
За несъстоятелни се преценяват от състава и доводите за злоупотреба с
права от страна на пълномощника на ищеца, каквото би било при наличие на
заплатено от страната в негова полза адвокатско възнаграждение и
претендирано от него при условията на чл.38 ЗАдв. такова.
За неоснователно съдът преценява и оплакването на частния
жалбоподател относно присъденият размер на възнаграждението, който е в
минималния предвиден по Наредба № 1/09.07.2004 год. размер.
Налага се извод за правилност на обжалвания съдебен акт, който следва
да бъде потвърден.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11843/27.10.2022 год., постановено
по гр.д. № 15871/2021 год. на ВРС -36 състав, с което е оставена без уважение
молбата на “Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, подадена по реда на чл.248 ГПК, за изменение на
постановеното по делото решение № 2229/06.07.2022 год. в частта за
разноските като е присъдено в полза на адв. М. възнаграждение в размер на
660 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3