Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Uюстендилски окръжен съд, в открито съдебно заседание
на дванадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Костадинова
Мл. съдия Мария Танева
и при участието на съдебен секретар
Симона Цикова,
като разгледа докладваното от съдия
Ваня Богоева в.гр.д.№ 323 по описа на КнОС за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба
от Е.Д.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, насочена против Решение № 102/12.02.2020
г. постановено по гр.д. № 1321/2019 г. по описа на Районен съд - Дупница.
С оспорваният първоинстанционен съдебен
акт РС – Дупница е признал за установено между страните, че ответникът Е.Д.Й.
дължи на ищеца „*************“ ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: *************сумите по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на *************лева – главница, *************лева –
мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Осъдил е ответника да
заплати на ищцовото дружество деловодни разноски в размер на *************
лева.
С определение №392/23.03.2020 г. по
гр.д. №1321/2019 г. Районен съд – Дупница по реда на чл.248 ГПК е изменил
решението в частта относно присъдените деловодни разноски, като е осъдил
ответника да заплати на ищцовото дружество деловодни разноски в размер на *************
лева.
Първоинстанционният съдебен акт се
обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност. Въззивникът
приема, че събраните по делото доказателства не обосновават обжалваното решение
и не доказват предявените искове по основание и размер. Изтъква допуснато от
районният съд процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане и неприлагане
по делото на представено от ответника в последното съдебно заседание писмено
доказателство, доказващо че оригиналът на процесния договор е с друго
съдържание и къде се намира същия.
Претендира отмяна на обжалваното решение
и отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Заявено е искане за
присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещната страна „*************“ ЕООД, действащо чрез
процесуалния представител по пълномощие Адвокатско дружество „*************“.
Оспорва основателността на въззивната
жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно. В отговора се прави анализ на
изложената в исковата молба фактическа обстановка, както е възприета от ищеца,
като се заключава, че правилно районният съд е уважил предявения иск. В
подкрепа на изложеното твърдение се позовава на приетата по делото съдебно –
счетоводна експертиза, установяваща, че дружеството – ищец не е осчетоводило
събраните в изпълнителното производство суми и изплатени на ответника, като
процесуален представител на дружеството.
Поддържа се искане за оставяне без
уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е постъпила и частна жалба от Е.Д.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, насочена против определение от 23.03.2020 г.,
постановено от ДнРС по гр.д.№ 1321 по описа на съда за 2019 г.
Оспорва законосъобразността на същото,
като твърди, че не е спазена процедурата по администриране на молбата с правно
основание чл.248 ГПК, доколкото не му е изпратен препис от същата за становище.
Иска отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната
страна по частната жалба е подала отговор. Сочи, че частният жалбоподател не
излага доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска частната жалба
да бъде оставена без уважение. Алтернативно заявява искане, позовавайки се на
разпоредбата на чл.278, ал.2 ГПК, при отмяна на обжалваното определение,
въззивният съд да се произнесе по основателността на молбата.
Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото
и като съобрази, че е сезиран с редовни и допустими за разглеждане жалби,
подадени от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване актовете на РС
Дупница, по същество дава следното разрешение на спора от фактическа и правна
страна:
При служебна проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Валидно и допустимо е и обжалваното с частната жалба определение.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
е обвързан от посоченото във въззивната жалба, респ. насрещната въззивна жалба
като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото,
като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените
доводи и възражения на страните.
Пред РС Дупница са предявени установителни
искове по чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.284, ал.2 вр. чл.79, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД от „*************“ ЕООД срещу Е.Д.Й. с искане да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество главница в
общ размер на *************лева, представляваща неотчетено изпълнение по
сключен между страните Договор за правна защита и съдействие от 12.02.2013 г.,
по силата на който Е.Д.Й. е получил от името на „*************“ ЕООД суми,
постъпили по изпълнително дело № 20137450400096 по описа на ЧСИ Н.С., с рег.№
745 и район на действие Окръжен съд – Кюстендил с взискател „*************“
ЕООД, както и сумата от *************лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница,
- 2 -
считано
от 06.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 08.03.2019 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението - 08.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендирани са и разноските за исковото и заповедното производства.
Видно от материалите по приложеното
ч.гр.д. № 466/2019 г. на РС Кюстендил, в полза на заявителя – ищец понастоящем
въззиваем, била издадена Заповед № 311 от 19.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК за сума в общ размер на *********** лева, от които ***********лева
главница, неотчетени получени суми по сключен договор за правна помощ №
223229/12.02.2013 г. и пълномощно към договора, лихва в размер на ***********лева
за периода от 11.03.2014 г. до 06.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от ***********лева от
датата на подаване на заявлението – 08.03.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата; сума в размер на ***********лева главница, неотчетени получени суми по
сключен договор за правна помощ №223229/12.02.2013 г. и пълномощно към
договора, лихва в размер на 1441.74 лева за периода от 12.04.2014 г. до
06.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от ***********лева от датата на подаване на заявлението –
08.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на ***********лева
главница, неотчетени получени суми по сключен договор за правна помощ №
223229/12.02.2013 г. и пълномощно към договора, лихва в размер на ***********лева
за периода от 01.05.2014 г. до 06.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от ***********лева от датата на
подаване на заявлението – 08.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и съдебни разноски в размер на ***********лева,
внесена държавна такса и *********** лева платено адвокатско
възнаграждение. Длъжникът в срок е
възразил срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, при
което е разпоредена процедура по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК. В едномесечния срок по
чл.415 ГПК от съобщаването на заявителя са предявени и настоящите искове, при
което същият е процесуално допустим.
Видно от договор за правна помощ №
223229 от 12.02.2013 г. и пълномощно, „*************“ ЕООД , в качеството му на
доверител, представляван от управителя, и ответникът адвокат Е.Д.Й., в
качеството му на довереник, са постигнали договореност адв. Й. да образува и
води изпълнително дело срещу длъжника „***********" ЕООД, „като получи от
името на взискателя дължимите суми по своята банкова сметка“ /***.8-9 от
гр.дело № 914/2019 г.на КнРС/. В Договора за правна помощ е уговорено
заплащането на 850 лева адвокатско възнаграждение, което се сочи, че е платено
в брой при сключването му.
По образувано изпълнително дело №
20137450400096/13 г. по описа на ЧСИ С. с длъжник „***********" ЕООД е
извършено плащане на задължение в размер на ******лева за удовлетворяване на
взискателя, като в справка изх.№ 01889/12.06.2017 г.на ЧСИ С. е посочено,
че на 21.02.2014 г. е постъпила сумата
от ******лева, от която сума в размер на ******лева е преведена на взискателя
чрез адв. Е.Й. с преводно нареждане № П4967068 от 10.03.2014 г. с получател
адв. Е. Й., а сума в размер на ******лева е останала по сметка на съдебния
изпълнител за такси по ТТРЗЧСИ; на 27.03.2014 г. е постъпила сумата от ******лева,
от която сума в размер на ******лева е преведена на взискателя чрез адв. Е.Й. с
преводно нареждане № П5070974 от 11.04.2014 г. с получател адв. Е. Й., а сума в
размер на ******лева е останала по сметка на съдебния изпълнител за такси по
ТТРЗЧСИ; на 25.04.2014 г. е постъпила сумата от ******лева, от която сума в
размер на **********лева е преведена на взискателя чрез адв. Е.Й. с преводно
нареждане № П5122911 от 30.04.2014 г. с получател адв. Е. Й., а сума в размер
на **********лева е останала по сметка на съдебния изпълнител за такси по
ТТРЗЧСИ.
На 27.02.2019 г., видно от Разписка
/лист 13 от гр.дело № 914/2019 г.на КнРС/ на ответника адв. Е.Й. е връчена
Нотариална покана с рег.№1931, том 1,
акт 41 по описа на нотариус Л.Х., с рег. № 586 от НК, с район на действие РС -
Кюстендил, изходяща от „*************“ ЕООД, с която дружеството кани Е.Й. в
3-дневен срок да пристъпи към заплащане на дължимите от него суми в общ размер
от *************лева, представляваща сбор от следните суми: ******лева, *****лева
и **********лева, получени от адв. Й. по ИД № 201374550400096/13 г. по описа на
ЧСИ Н. С., в качеството му на довереник на „*************“ ЕООД, съгласно
сключен договор за правна помощ от 12.02.2013 г., ведно с обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва, считано от датата на
получаване на всяка една от сумите.
В първоинстанционното производство е
допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, изпълнена на от в.л.Р.Х.,
която при преценката и по реда на чл.202 от ГПК, подлежи на кредитиране. Не е оспорена от въззивника
- ответник в първонистанционното
производство. От същата се установява, че по данни от годишната данъчна
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчната 2014 г. дружеството „*************“
ЕООД не е осчетоводило и декларирало получени суми от адв. Й.. Установено е
още, че общият оборот на всички получени от адв. Е. Й. доходи за процесната
2014 г. е в размер на ********* лева, посочени като доходи от упражняване на
свободна професия.
Във въззивното производство е
представено заверено ксерокопие от Договор за правна защита и съдействие Серия
Б № 22329 от 12.02.2013 г., по силата на който „*************“ ЕООД, в
качеството му на доверител, представляван от управителя, и ответникът адвокат Е.Д.Й.,
в качеството му на довереник, са постигнали договореност адв. Й. да извършва
текущо правно обслужване за цялата 2013 г. и представителство пред ЧСИ С..
Уговореното възнаграждение е в размер на *********лева, като начина за плащане
е уреден чрез прихващане от вземане срещу „***********“ ЕООД по изпълнително
дело от ЧСИ С..
Въззиваемата страна оспорва авторството
на представения документ, в частност положения върху него подпис за „*************“
ЕООД, в качеството му на доверител, като във връзка с оспорването е допусната и
изслушана съдебно – графологична експертиза, изпълнена от вещото лице А.Д., от
която се установява, че подписът, изписан в графа „*********“ в Договор за
правна защита и съдействие Серия Б № 022329 от 12.02.2013 г. не е положен от В.М.Ч.–
управител на „*************“ ЕООД към момента на подписване на договора.
Пред въззивната инстанция е разпитан
свидетеля К.С., който посочва, че в качеството си на служител в отдел
“Разследване“ при ОД на МВР – Кюстендил по ДП№111/2018г.на РУ- Кюстендил е
разпитвал като свидетел В.М.Ч.в качеството й на управител и представляващ „*************“
ЕООД на 14.03.2018 г., при което същата казала, че във връзка с процесния
договор за правна защита и съдействие, сумите, посочени в последния, са
изплатени на адв. Е.Й., като същевременно е имало уговорка между нея и адв. Й.,
събраните суми по изпълнително дело, водено срещу длъжника „***********“ ЕООД
да бъдат превеждани по специална сметка на адв. Е.Й., като същите парични суми
да останат за ползване от страна на адвоката и бъдат приспаднати от бъдещи
възнаграждения, които се дължат във връзка с водени други дела от страна на
адв. Й. на дружества, представлявани от В.Ч.и нейния съпруг –
- 2 -
М.И.Ч..
Свидетелят С. сочи, че е бил разследващ по ДП за обсебване /чл.206,ал.1 НК/.
В наказателното производство по
обвинението за обсебване (чл.206 НК) ответникът е бил оправдан, като в мотивите
на присъдата на въззивния съд се сочи, че
е предвид липса на умисъл за
обсебване на сумите, респ. посочва се, че подсъдимият (отв. Й.) е бил мотивиран
от свид. Ч.към по-голямо усърдие, чрез обещанието, че ако успее да събере
парите, същите ще останат за него като хонорари за „бъдещи правни услуги“,
съответно визира се различно правно основание, на което всеки от тях претендира
сумите „за себе си“, като така се обуславя и извод за „недопустимост на
наказателния процес като средство за решаване на граждански отношения.
С решение № 260300/26.10.2020 г.,
постановено по НОХД №313 по описа за 2020 г. на РС Дупница съдът е признал
обвиняемия Е.Д.Й. за виновен в това, че в периода от 30.03.2018 г. до
06.11.2018 г. в *************, в условията на продължавано престъпление,
съзнателно се е ползвал с неистински частни документи за да докаже, че
съществува правно отношение, а именно: договор за правна защита и съдействие
Серия Б № 22329 от 12.02.2013 г. с ********* „*************“ ЕООД, на който е
придаден вид, че е подписан от управителя му В.М.Ч.. С решение № 93/28.05.2021
г., влязло в сила на 28.05.2021 г., постановено по ВНОХД № 73/2021 г. на
Окръжен съд Благоевград е потвърдено решението на РС Дупница.
В производството са ангажирани и други
доказателства, които ценени в тяхната съвкупност не променят крайните изводи на
съда, при което последният не намира за
нужно да ги обсъжда.
При горната фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
По въззивната жалба:
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства може да се направи извод за наличие на валидно договорно
/мандатно/ правоотношение между страните. Съгласно легалната дефиниция на чл.
280 от ЗЗД, договорът за поръчка е двустранен и консенсуален.
В конкретния случай, от събраните по
делото писмени доказателства: договора за правна защита и съдействие, сключен
между страните на 12.02.2013 г. и пълномощно от същата дата, се установява
наличието на мандатното правоотношение, в рамките на което ответникът-
довереник е бил овластен от ищеца- доверител, да получава от името на последния
сумите, които ще бъдат събрани от длъжниците по горепосоченото изпълнително
дело.
Договорът за правна защита и съдействие
може да се охарактеризира като същински договор за поръчка по смисъла на чл.
280 от ЗЗД, тъй като легалната дефиниция на адвокатската професия се съдържа в
чл. 24 от ЗАдв., а видовете и начините
за упълномощаване на адвоката- пълномощник, са регламентирани от чл. 25 на
ЗАдв.
В случая не е налице забрана за
договаряне и на визираните действия
/правни или фактически/, от страните по договора за правна защита и съдействие.
Учредената в писменото пълномощно /каквото е изискването за форма по закон в
конкретния случай, докато устното упълномощаване може да става единствено пред
съда и да бъде отразено в съдебния протокол/ представителна власт на адвоката
визира конкретни правомощия.
Настоящият съдебен състав приема, че
постигнатата между страните по настоящото дело договореност- сумите по
изпълнителното дело да бъдат получавани от ответника- процесуален представител
на ищеца по изп.дело, от името на последния, се включва в обхвата на
представителството по т.3 на чл. 24 от ЗАдв.
Представеното по делото пълномощно и
договорът за правна защита и съдействие от посочената дата, приложени към
исковата молба, следва да бъдат ценени в тяхната съвкупност. В конкретния
случай ответникът при получаване на
сумите по изп. дело е действал именно като негов представител – при липса на
установени по делото други основания, на които ответникът адвокат Й. би могъл
да получи сумите вместо взискателя.
Фактът, че исковата сума за главница,
дължима на дружеството – взискател по изпълнителното дело, е била преведена по банкова сметка ***ото по
делото удостоверение от ЧСИ Н. С. и
представлява документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, който не е и оспорен
от ответника. Ето защо, съдът приема, че той безспорно доказва факта на
получаване на сумите от ответника - чрез превод по банковата му сметка. От ответника
не са ангажирани доказателства процесната сума да е била отчетена на ищеца,
съгласно изискването на чл. 284, ал.2 от ЗЗД. Ето защо, следва да бъде призната
дължимостта на същата от ответника.
Обстоятелствата, на които ищецът
основава иска си, са неотчетени суми, получени от ответника в качеството му на
пълномощник по изпълнително дело, които обстоятелства обосновават правна
квалификация на тези правоотношения по
чл. 284, ал. 2 ЗЗД, съгласно който текст довереникът е длъжен да даде на
доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на
поръчката.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъдата на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали то е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. В случая по делото е безспорно установено, че представения от
ответника договор за правна защита и съдействие Серия Б № 22329 от 12.02.2013
г. с ********* „*************“ ЕООД, е придаден вид, че е подписан от
управителя му В.М.Ч./което обстоятелство се установява и от назначената съдебно
– графологична експертиза/, при което защитната теза на ответника, че въз
основа на този договор последния е извършвал прихващания с дължимо вземане на „*************“
ЕООД срещу „***********“ ЕООД, остана недоказана.
Задължението на довереника по договора
за поръчка е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката,
което той е длъжен да отчете незабавно и без покана-задължение, следващо от
естеството на мандатното правоотношение, поради което мораторна лихва се дължи
от момента на получаване на сумата по договора за поръчка / Решение № 300 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1366/2011 г., IV г. о., ГК/.
В разпоредбата на чл. 412 ГПК се определя
задължителното съдържание на заповедта за изпълнение - при което в цитираната
такава, издадена по ч.гр.д. № 406/2019 г.на КнРС, е посочен размерът и периодът
на претендираните лихви спрямо всеки банков превод на главница. Безспорно е и,
че за исковото производство по реда на чл.422 ГПК е приложим общият принцип, че
при поискано присъждане на сума в по- голям размер от дължимата, съдът може да
уважи частично иска за доказания размер на вземането. След като съгласно т.11.в
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, е допустимо въвеждането на правопогасяващи възражения, то не може да бъде отречена и възможността на
ищеца да предяви по-малък размер на посочените в заповедта по чл.410 ГПК суми
за лихви, съобразявайки се в случая с погасяването им съгл. чл.111, б.в от ЗЗД.
- 3 -
Размерът на лихвата е усановен от съда
при използване на ел. калкулатор на „*********“,
като за претендирания период от
06.03.2016 г. до 06.03.2019 г., който се
включва в този по заповедта за изпълнение,
като мотаротрана лихва върху преведените суми е *************лева.
По частната жалба:
Безспорно неизпълнението на
процедурата по чл.248, ал.2 ГПК е съществено процесуално нарушение, което води
до отмяна на постановения съдебен акт в производството по чл.248 ГПК. Съдът ще
присъди на ищцовото дружество дължимите разноски за заповедното и исковото
производство, неприсъдени с решението на районния съд, възлизащи на сумата от
общо *********лева.
По разноските:
В настоящото производство
въззиваемата страна не претендира присъждане на деловодни разноски, които
принципно има право да получи, съобразявайки изхода на производството.
Воден от изложеното, Кюстендилският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 102/12.02.2020 г.
постановено по гр.д. № 1321/2019 г. по описа на Районен съд - Дупница
ОСЪЖДА Е.Д.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „*************“ ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: *************, неприсъдени с първоинстанционото решение деловодни
разноски за заповедното и исковото
производства в общ размер за двете инстанции от *********лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му пред Върховния касационен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: