Решение по дело №404/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба, уточнена с писмено становище от 14.11.2023 г., подадена от П.П.Т. с ЕГН: **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-3779 от 17.10.2023 г., издадена от Началника на Отдел „Контрол“ при Регионална дирекция /РД/ „Автомобилна администрация“ /„АА”/ гр. София, с която са приложени следните принудителни административни мерки: 1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗАвтПр – временно спиране от движение на лек автомобил от кат. М1, марка БМВ М320 с Рег. № ******** - до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца; 2. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” от ЗАвтПр – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № *********- до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Оспорващият изразява несъгласие с оспорената заповед. Твърди, че не е бил запознат, че чрез действията си извършва нарушение. Прави искане оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Лек автомобил категория М1, марка БМВ модел 320 с Рег. № ********, към дата 29.11.2011 г. е регистриран в МВР като с. на С. Г. П. с ЕГН: **********.

На 07.12.2021 г. на оспорващия П.П.Т. е издадено СУМПС № *********, валидно до 07.12.2031 г.

Видно от Договор за покупко-продажба на МПС с нотариално заверени подписи, на 14.10.2023 г. оспорващият Т. е закупил от С. Г. П. с ЕГН: **********, горепосочения лек автомобил марка БМВ М320 с Рег. № *******.

На 17.10.2023 г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтПр, Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, от Т. Г. Б. – и. в РД „АА” ***, в присъствие на двама служители от СДВР, е констатирано, че П.П.Т. на 17.10.2023 г. около 01:10 часа в ***, б. „Н. В.” № ***, срещу п. Д., като водач на лек автомобил от кат. Ml,марка БМВ М320 с Рег. № ********, извършва обществен превоз срещу заплащане от 11,40 лева на 3 броя пътници: Т. В. Ц. с ЕГН: **********, К. И. М. с ЕГН: ********** и Г. И. Г. с ЕГН: **********, по маршрут ***, к. Л. до ***, к. Д., като е прието, че водачът извършва нерегламентиран превоз на пътници, без да притежава лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Република България, без лиценз на Общността за превоз на пътници, като не е включен в списъка към Удостоверения за регистрация за таксиметров превоз на пътници. За констатираното, на водача П.П.Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 333324 от 17.10.2023 г. В АУАН е прието, че водачът е нарушил разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр.

В административната преписка се съдържа Докладна записка от 17.10.2023 г., изготвена от служител в СДВР, с данни за спрения на 17.10.2023 г. около 01:10 часа в ***, б. „Н. В.” № ***, лек автомобил БМВ 320 с Рег. № ********, с водач П.П.Т. с ЕГН: ********** и пътници: Т. В. Ц. с ЕГН: **********, К. И. М. с ЕГН: ********** и Г. И. Г. с ЕГН: **********, и проведена беседа с пътниците, по време на която същите са заявили, че автомобилът е такси М. и имат уговорка с водача да бъдат транспортирани от к. „Л.” до к. „Д.” за сумата от 11,40 лева без да бъде издаден касов бон.

По време на проверката от пътниците: Т. В. Ц., К. И. М. и Г. И. Г., са снети сведения, че след обаждане на такси М., на място е пристигнало БМВ с Рег. № ******* и са се уговорили срещу сумата от 11,40 лева да бъдат превозени от к. „Л.” до к. „Д.”, без да се издава касов бон.

Въз основа на съставения АУАН, на 17.10.2023 г. от Началника на Отдел „Контрол“ при РД „АА” гр. София, е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № РД-14-3779, с която са приложени следните принудителни административни мерки /ПАМ/: 1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗАвтПр – временно спиране от движение на лек автомобил от кат. М1, марка БМВ М320 с Рег. № ******* - до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца; 2. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” от ЗАвтПр – временно отнемане на СУМПС № ******** - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. В мотивите на заповедта е възпроизведено съдържанието на горепосочения АУАН № 333324 от 17.10.2023 г. и е прието за установено описаното в АУАН нарушение.

Със Заповед № РД-01-553 от 23.11.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”, издадена на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтПр, Началникът на Отдел „Контрол“ в РД „АА” е упълномощен да прилага с мотивирани заповеди ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтПр.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Процесният лек автомобил, макар и регистриран в МВР на името на друго лице, е с. на оспорващия Т.. Съгласно чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, собствеността на регистрирани автомобили се прехвърля с писмен договор с нотариално заверени подписи на страните. Оспорващият Т. е придобил с. върху процесния лек автомобил, въз основа на Договор от 14.10.2023 г. за покупко-продажба на МПС с нотариално заверени подписи. Следователно, към датата на извършване на процесната проверка и издаване на оспорената заповед, оспорващият Т. е с. на процесния лек автомобил, поради което има правен интерес да оспорва процесната ЗППАМ и в частта й по т. 1.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 107, ал. 1 от АПК – надлежно упълномощено длъжностно лице.

Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му, извършено е позоваване на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства относно извършено нарушение по ЗАвтПр съответстват на фактическите основания, които се съдържат в оспорената заповед. В административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтПр, принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване на административни нарушения.

Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗАвтПр, се прилага ПАМ- временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община.

Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” от ЗАвтПр, се прилага ПАМ- временно отнемане на СУМПС на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

По делото не е спорно, че на 17.10.2023 г. около 01:10 часа в ***, б. „Н. В.” № ***, срещу п. Д., оспорващият е управлявал лек автомобил марка БМВ М320 с Рег. № ********, негова с., и е превозвал срещу заплащане три броя пътници. Не е спорно и че по отношение на процесния лек автомобил няма издаден лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Република България, няма издаден лиценз на Общността за превоз на пътници, както и че за същия лек автомобил не е издадено удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Тези обстоятелства не са спорни по делото, като се установяват и от съставения АУАН № 333324 от 17.10.2023 г., и от приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка. Следователно, на посочените в АУАН дата и място оспорващият е управлявал с. си МПС, като е превозвал срещу заплащане три броя пътници, без за автомобила да е издадено удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, без издаден лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Република България и без издаден лиценз на Общността за превоз на пътници.

Твърдението на оспорващия, че не бил запознат, че чрез действията си извършва нарушение, не може да обоснове основателност на оспорването. Всеки превозвач е длъжен да познава правилата за извършване на обществени превози на пътници и товари с автомобили. 

Дефиниция за „обществен превоз” е дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр и по смисъла на същата „обществен превоз” е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Според легалната дефиниция на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр, „превоз на пътници” е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Съгласно чл. 2 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена на основание чл. 12а, ал. 5 от ЗАвтПр, таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна точка на превоза. Следователно, таксиметровият превоз на пътници е вид обществен транспорт.

В разглеждания случай, от сведенията на пътниците в автомобила– Т. В. Ц., К. И. М. и Г. И. Г., дадени в хода на административното производство, е установено, че на 17.10.2023 г., след като една от тях се е обадила на такси М., на място е пристигнало БМВ с Рег. № ******** и са се уговорили срещу сумата от 11,40 лева да бъдат превозени от к. „Л.” до к. „Д.”, без да се издава касов бон. Именно по този маршрут се е движил автомобилът преди спирането му за проверка, като в автомобила са превозвани 3 лица – далите обяснения в снетите сведения, от които е установено и че за този превоз на оспорващия е била заплатена сумата 11,40 лева от пътуващите в автомобила лица. Тези сведения са дадени веднага след извършване на проверката от пътниците в автомобила, същите са еднопосочни, логични и непротиворечащи си и са дадени от лица, имащи непосредствени впечатления по случая, поради което съдът ги кредитира.

От изложеното следва, че оспорващият е управлявал МПС, превозвайки още трима пътници, по предварително заявен от тях маршрут и срещу заплащане, без да разполага с изискуемите документи, удостоверяващи нормативно призната по реда на ЗАвтПр възможност да извършва обществен превоз. Поради това е доказано по несъмнен начин, че към датата на издаване на оспорената заповед са били налице всички законоустановени предпоставки, тъй като са налице предпоставките на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б” и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” от ЗАвтПр, при наличието на които органът действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ. В този смисъл е Решение № 12968 от 17.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2021 г., VII о.

От материалите по делото не е установено засягане на права и законни интереси на оспорващия в степен, несъответстваща на необходимото, за което е издадена оспорената заповед, тъй като приложените две принудителни мерки имат срочен характер, а в ЗАвтПр по-благоприятен вариант, с прилагането на който би се постигнала целта на закона, не е предвиден. Срокът, за който са приложени процесните принудителни административни мерки, е в рамките на законоустановения, а именно до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, съответно една година, поради което не е налице допуснато нарушение от административния орган и в тази насока.

По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.Т. с ЕГН: **********,***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3779 от 17.10.2023 г., издадена от Началника на Отдел „Контрол“ при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. София.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.