Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
град Горна Оряховица, 27.06.2019
година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЧЕТВЪРТИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора
………….........., след като разгледа докладваното от съдията Станчев гражданско дело № 2433 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен иск за връщане на
дадена в заем сума с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД
ИЩЕЦЪТ Н.К.К.
твърди, че на 27.09.2018 г. в казино „С.“ в град Велико Търново се срещнал с
ответника В.А.А.. Двамата постигнали съгласие ищецът
на даде на А. сумата 3000 лв. назаем срещу задължение на А. да му върне парите
на следващия ден. Ищецът предал на А. в брой посочената сума. На уговореният
падеж и до предявяване на иска ответникът не изпълнил задължението си да върне на
ищеца дадената в заем сума. С оглед изложеното ищецът моли съда да осъди
ответника да му плати дължимата по договора за заем сума от 3000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда 04.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ В.А.А. отрича да е получавал от ищеца пари в заем. Поддържа, че
от доказателствата не се установява страните да са постигнали съгласие за
сключване на договор за заем с описаното в исковата молба съдържание. Моли съда
да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да осъди ищеца да му плати
направените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 27.09.2018 г. ищецът Н.К.К. и ответникът В.А.А., които се
познавали от по-рано, се срещнали в казино „С.“ в град Велико Търново. Двамата
играели на съседни слот машини. По същото време в казиното играел и свидетелят М.М.П., приятел на ищеца К. и познат на ответника А..
Ответникът А. изиграл всички
пари, които носел. Поради това поискал от К. да му даде пари назаем, с които да
продължи играта.
Ищецът К. не носел достатъчно
пари в себе си, поради което поискал от свидетеля П. 5000 лв. назаем. П. отишъл
до дома си и след половин час донесъл на К. поисканата сума.
А. продължил да иска пари назаем
от К.. Уверил го, че вкъщи има 5000 лв. и че още на следващия ден ще върне
заема. К. се съгласил да даде искания заем. Най-напред дал на А. 500 лв. След
това още 500 лв. А. изиграл получените суми и поискал от К. още пари назаем. К.
продължил да му дава пари, като записвал дадените суми на бял лист. Когато
дадените в заем суми стигнали 3000 лв., К. поискал от А. да подпише листа, в
който били вписани парите. А. отказал да подпише, като казал на К., че са
приятели и отдавна се познават. След това си тръгнал от казиното.
На следващия ден А. не върнал
взетите в заем пари на К.. К. започнал да го търси по телефона, за да си иска
парите.
На 03.10.2018 г. А. *** който се
оплакал, че предните два дни К. му се обадил по телефона и го заплашил с побой.
На 07.03.2019 г. А. *** която
посочил, че предния ден вечерта във фоайе на заведение в град Велико Търново К.
го ритал, дърпал и му скъсал тениската.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
показанията на свидетелите М.М.П. и М.Л.Б., дадени на
проведените на 15.02.2019 г. разпити и на очните ставки с ответника от
28.05.2019 г., обясненията на ответника А., дадени по реда на чл.176 от ГПК на
18.04.2019 г. и в хода на посочените очни ставки, и писмените материали по приложените
към делото преписки на РП-Горна Оряховица и на РУ-Велико Търново.
Съдържанието на постигнатото
между страните съгласие за сключване на договора за заем и фактът на предаване
на заетата сума от ищеца на ответника се установява от показанията на
свидетелите Б. и П., които са възприели непосредствено устните изявления на
страните за сключване на договора за заем и предаването на заетата сума от К.
на А..
И двете страни по делото са
клиенти на казиното, в което работи свидетелят Б., като няма данни той да
поддържа с тях други отношения. Поради това съдът приема, че този свидетел не е
заинтересован в полза или във вреда на едната или на другата страна по делото.
На разпита от 15.02.2019 г. и на
очната ставка от 28.05.2019 г. свидетелят П. посочва, че е приятел с ищеца К. и
познат с ответника А.. В хода на очната ставка ответникът признава, че се
познава с П., с когото се виждат два-три пъти в годината. Така установените
отношения между П. и двете страни по делото изключват възможна заинтересованост
на този свидетел в полза на ищеца и във вреда на ответника до степен, която да
го мотивира да даде под страх от наказателна отговорност неверни показания в
подкрепа на претенцията на ищеца.
При преценката на показанията на
двамата свидетели съдът съобрази и данните в приетите като писмени
доказателства материали по преписки на РП-Горна Оряховица и на РУ-Велико
Търново. В сигнала до РУ-Горна Оряховица от 03.10.2018 г. (приложен по
преписката на РП-Горна Оряховица) ответникът А. твърди, че от 25 години
поддържа приятелски отношения със семейството на ищеца. От друга страна, по
двете преписки А. излага оплакванията си, че на 1 и 2 октомври 2018 г. К. го
заплашвал по телефона, а на 06.03.2019 г. – го ритал, дърпал и му скъсал
тениската. Така установеното извънсъдебно признание на ответника за настъпил на
01.10.2018 г. обрат в отношенията му с ищеца от приятелство във вражда
кореспондира с изложените в исковата молба твърдения за даден и невърнат заем.
Предвид изложеното твърденията на
ищеца, че е сключил с ответника договор за заем за сумата 3000 лв. и че е
предал на ответника посочената сума, следва да бъдат приети за доказани в
съответствие с установения от закона стандарт за пълно главно доказване.
С оглед установените факти по
делото съдът приема от правна страна, че на 27.09.2018 г. между страните е
сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предал в собственост на
ответника сумата 3000 лв. срещу задължение на ответника да върне на ищеца
посочената сума на следващия ден 28.09.2018 г. На падежа и до датата на
приключване на устните състезания по делото ответникът не върнал на ищеца
заетата сума и не е настъпило друго основание за погасяване на вземането на
ищеца за тази сума. При това положение предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен.
Ответникът е в забава по
отношение на задължението за връщане на заетата сума от уговорения между
страните падеж 28.09.2018 г. При това положение е основателно искането на ищеца
да му бъде присъдена законната лихва върху главницата от по-късната дата на
предявяване на иска 04.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца
в пълен размер направените от последния разноски в производството пред
настоящата инстанция за платена държавна такса в размер на 120 лв. и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 510 лв., доказани с приложените на л.4 и на л.15
документи.
Водим от изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА В.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, с
друг известен адрес ***, с адрес за
призовки и съобщения *** – адв. М.Н. и адв. М.Х. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.К.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за
призовки и съобщения *** – адв. П.С., следните
суми:
– 3000 лв. (три хиляди лева), представляващи дължима сума по
договор за заем от 27.09.2018 г.;
– законната лихва върху главницата от 3000 лв. за
времето от 04.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;
– 120 лв. (сто и двадесет лева), представляващи платена държавна
такса за разглеждане на иска в първата инстанция, и
– 510 лв. (петстотин и десет лева), представляващи платено
адвокатско възнаграждение за представителство и защита пред първата инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на
преписа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………........