РЕШЕНИЕ
№ 836
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110216687 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от И. Г. Т. от
.............................., с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление №
22 – 4332 - 001907, издадено на 24.02.2022г. от Началник сектор в СДВР,
отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
наказания глоба в размер на 50.00 лева и глоба в размер на 10.00 лева за
извършени административни нарушения по чл.137А, ал.1 и чл.100, ал.1 т.1 от
ЗДвП.
В жалбата си наказаното лице оспорва изцяло законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление с твърдението, че в едната си част
същото е необосновано, а в другата – издадено в нарушение на материалния
закон. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го
отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят И. Т., редовно призован, се явява
лично. Пред съда поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник сектор в СДВР, отдел
,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
1
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата
е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което
се явява допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 28.01.2022г., около 17:11ч. в гр.София, на ул.,,проф. д – р Иван
Странски“, с посока на движение от бул.,,Симеоновско шосе“ към ул.
,,Академик Стефан Младенов“, жалбоподателят И. Т. управлявал л.а.
,,..................“ с рег.№ ........................, регистриран на фирма ,,АРТСТРОЙ
2004“ ЕООД с Булстат: ...................., като по време на движение на МПС, при
извършена проверка от служители в сектор ,,Пътна Полиция“ СДВР - В. П. и
К. Б. установили, че водачът не използва обезопасителен колан по време на
движение и не представя контролен талон към СУМПС. На жалбоподателя
бил съставен АУАН, който му бил връчен лично срещу подпис и подписан от
него с възражения. В депозирано писмено възражение до Началник на ПП
при СДВР, водачът на проверения автомобил посочил, че не отговаря на
истината посоченото в акта обстоятелство, че към момента на проверката е
управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, но признава, че не може
да докаже това обстоятелство. Също така признава и обстоятелството, че при
посещение в деловодството на ПП при СДВР, преди деянието, представил
платежен документ за платена глоба по електронен фиш и уведомление от
СРС, че същият е бил отменен, но не му бил връчен контролни талон, тъй
като не носел съдебно решение с мокър печат. Възражението му не било
уважено и въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от
жалбоподателя, чиито възражения се основават единствено на липса на
субективна страна и необоснованост относно обжалваното наказателно
постановление. Видно от разпита на актосъставителя В. Д. е, че същият
потвърждава обстоятелството, че подписът, положен върху акта, е негов, но
не си спомня за случая. От друга страна свидетелят по нарушението и по акта
К. Б. подробно описва констатираните обстоятелства по време на проверката,
както и цялостното поведение на спрения водач. Същият заявява, че е
2
възприел факто, че водачът на управляваното МПС е бил без поставен
обезопасителен колан, както и че не е представил т.нар.,,син талон“ към
СУМПС. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
едопосочни, логични и непротиворечиви. По своята правна същност те
потвърждават и изложените от жалбоподателя обстоятелства, свързани с
вменените му нарушения. Показанията им се подкрепят и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение жалбоподателят И. Г. Т. е извършил административно
нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
По отношение на първото нарушение бяха ангажирани гласни
доказателства, които доказват обстоятелството, че към момента на
управление на МПС, водачът не е имал поставен обезопасителен колан. Нито
в хода на административното производство, нито в съдебно заседание бяха
ангажирани насрещни доказателства от страна на жалбоподателя, с които да
бъде опровергано твърдението на свидетеля Б. за липса на поставен колан, с
който е било оборудвано управляваното МПС. Единствено твърдението, че
,,това не отговаря на истината“, не може да бъде споделено от съда, тъй като
от една страна това не е доказано обстоятелство, а от друга – изхожда от
заинтересована от изхода на делото страна в процеса.
От обективна страна изпълнителното деяние и формално и се счита за
извършено чрез бездействие. Същевременно водачът не ангажира твърдения
и доказателства, с които да установи приложението на привилегирования
състав на чл.137А, ал.2 от ЗДвП.
3
От субективна страна нарушението и умишлено, тъй като деецът е бил
правоспособен водач и е следвало да съзнава, че следва да постави
обезопасителния си колан по време на управлението на МПС.
По отношение на второто нарушение самият жалбоподател не отрича,
че към момента на проверката не е бил предоставил контролния талон към
СУМПС. Това обстоятелство се потвърждава и от разпитания в хода на
съдебното производство свидетел Кристиан Бонев. Наведеното оплакване, че
деецът е посетил ПП при СДВР, но му е било поискано влязло в сила съдебно
решение, което той не е представил, а и впоследствие не е приложил, което е
довело до неблагоприятни последици, не изключва неговото виновно
поведение. Същият е следвало да изпълни дадените му указания и да
представи изисканото му влязло в сила съдебно решение, след което и да
получи талона си. Като не е сторил това, той сам се е поставил в последваща
невъзможност да притежава изискуемия от закона документ и да бъде
санкциониран по ЗДвП. Именно това се е случило и впоследствие.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие. Наказаното лице е следвало да изпълни
указанията по получаване на контролния талон.
От субективна страна деянието и умишлено, тъй като жалбоподателят е
съзнавал, че не носи в себе си контролния талон към СУМПС, било му е
указано от съответните държавни органи при какви обстоятелства ще го
получи и въпреки това той не ги е изпълнил.
С оглед презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът намира, че и двете
нарушения се явяват доказани и обосновани.
По отношение на вида и размера на наказанията съдът съобрази, че
административно наказващият орган правилно е приложил санкциониращите
разпоредби на чл.183, ал.4, т.7 и чл.183, ал.11 т.1 от ЗДвП. Предвид наличието
на строго регламентирани санкции и за двете нарушения, разпоредбата на
чл.27, ал.5 от ЗАНН и не предвижда размерът на двете наказания да подлежи
на последваща редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това
основание.
4
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният
административен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22 – 4332 - 001907,
издадено на 24.02.2022г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“
СДВР, с което на И. Г. Т. с адрес: ......................, с ЕГН: ********** са
наложени наказания глоба в размер на 50.00 лева и глоба в размер на 10.00
лева за извършени административни нарушения по чл. 137А, ал.1 и чл.100,
ал.1 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5