Р Е Ш Е Н И Е
Номер 290086 09.03.2021
г.
град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.02. 2021
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
Секретар: Даниела Калчева
като разгледа докладваното от съдията Симитчиев
в.т.д. № 1592 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.258 и сл ГПК.
Обжалвано е Решение №752/01.07.2020г. по гр.д.
№5772/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, с която се отхвърля иска на И.Г.К. ЕГН **********,***,
чрез адв.Д.К. ***, против П.Д.П. ЕГН **********,***, съдебен адрес чрез адв.С.В.
***, за съществуване на вземането за сумата от 7600лева - главница,
представляваща поето задължение по запис на заповед от 13.02.2019г. на
ответника П.Д.П. към ищеца, за което е
издадена заповед № 1984/24.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 3848/2019г. по описа на РС–Стара Загора като
неоснователен и недоказан.
Въззивникът И.Г.К. излага подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението,
като моли въззивния съд да отмени същото и да уважи предявения иск срещу
посочения ответник П.Д.П..
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия П.Д.П. взема
становище, че жалбата е неоснователна, като излага съображения в тази връзка.
Направено е искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната
част.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, като взе предвид
твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото
и съобразно чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно
съединени установителни искове с квалификация по чл.422, вр. чл.415, вр. чл.124 ГПК чл. 535 и чл.483 ТЗ от И.Г.К. против К.И.Т., като издател на запис на заповед от
13.02.2019г. за сумата от 7600 лв и П.Д.П.
- като авалист по същия запис на заповед. За вземането на ищцата, в
производство по ч.гр.дело № 3848/2019г. по описа на РС–Стара Загора, в нейна полза
против двамата ответници била издадена заповед № 1984/24.07.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
Предмет на въззивното производство е само искът по чл.483, вр. чл.535 ТЗ
срещу авалиста П.П., който е отхвърлен от първоинстанционния съд с мотиви за несъответствие
в изписване на ЕГН на ответника П. в заповедта за изпълнение, с ЕГН на същия,
посочен в исковата молба, който районният съд приел за идентичен с този,
посочен в записа на заповед. Тъй като обаче в заявлението, подадено по
заповедното производство и в заповедта за незабавно изпълнение – дължимостта на
която е предмет на настоящото производство, бил посочен различен ЕГН на втория
ответник П.Д.П. /с разменени последни цифри/, а по делото не била установена от
ищеца безусловна идентичност на втория ответник с лицето, против което е
издадена заповедта за изпълнение, първоинстанционния съд отхвърлил иска срещу
авалист като неоснователен и недоказан.
Във въззивната жалба се поддържа, че се касае за техническа грешка, за
която нито заповедният, нито исковият съд са сигнализирали кредитора, като
заявител и впоследствие ищец. Освен това, се посочва, че в подаденото от
ответника П. възражение също липсвали подобни оплаквания, вкл. последният не
оспорвал, че е подписал заповедта за изпълнение като авалист. За първи път,
възражението за сгрешени цифри в ЕГН на П. били направени от пълномощника му по
време на устните състезания пред първата инстанция, въпреки че според ищеца,
това възражение било несвоевременно и поради това – преклудирано. Въззивникът
възразява, че първата инстанция е допуснала процесуално нарушение, като е
приела и обсъдила така направеното възражение, без да даде възможност на ищеца
да го обори със съответните доказателства. Освен това, в жалбата се поддържа,
че при положение, че районният съд е приел, че записът на заповед е редовен от
външна страна и съдържа изявление на ответника П., като авалист, че се
задължава в това качество за задължението на издателя на записа на заповед, не
е следвало да формира крайния извод, че искът за съществуването на вземането по
записа на заповед срещу авалиста е неоснователен.
По делото няма спор относно редовността на процесния запис на заповед от
външна страна, относно размера на поетото от издателя Красимир Тотев задължение
– 7600 лв, падежът му – 13.03.2019г., който е настъпил, като този въпрос не
може да бъде пререшаван и поради влизането в сила на решението по делото в тази
част. Установява се от съдържанието на процесния запис на заповед, че ответникът
П.Д.П. е обезпечил задължението на издателя на записа на заповед Красимир Илиев
Тотев за плащане на посочената в същия сума на поемателя И.Г.К. посочения
падеж, чрез
даване на менителнично поръчителство (авал), което е обективирано върху записа
на заповед, в който, след подписа на издателя, се съдържа печатен текст: „Авалирам това задължение при условията, при
които е прието, като авалист: П.Д.П., ЕГН:**********р притежаващ ЛК №*********,
издадена на 12.01.2011г. от МВР-Стара Загора, с постоянен адрес ***, след
който следва текста „Авалист“ и е налице саморъчно изписване на трите имена „П.Д.П.“, както и поставен саморъчно
подпис. Документът не е оспорен относно автентичността на подписа на авалиста,
вкл. по делото е разпитана съпругата на издателя на записа на заповед, която
сочи, че през м.февруари 2019г. (11-12.02), съпругът й е повикал свой приятел П.
да се подпише като гарант връзка с паричен заем, за което бил подписан и запис
на заповед. Предвид редовността на изявлението за даване на менителнично
поръчителство и липсата на пороци във формата на записа на заповед, следва да се
приеме, че ответникът П.П. е поел валидно задължение да обезпечи плащането на
задължението по записа на заповед, при условията, при които е поето, т.е. 7600
лв на падеж 13.03.2019г. Доколкото липсва твърдения и доказателства,
задължението по записа на заповед да е погасено, се налага извод, че вземането
на ищцата срещу авалиста П.П. за сумата по записа на заповед съществува и че
предявеният срещу него иск е основателен и доказан.
Възраженията на ответника П. за грешка в ЕГН-то му при подаването на
заявлението по чл.417 ГПК, както и в издадената въз основа на същото заповед №
1984/24.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 3848/2019г. по описа на РС–Стара Загора не рефлектират върху горния
извод, доколкото според въззивния съд е налице категоричен идентитет между
лицето, авалирало записа на заповед и лицето, посочено като ответник по
предявения иск, в качеството му на авалист - П.Д.П. ЕГН **********,***.
Действително, само в заявлението и в издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, последните две цифри в ЕГН на П.Д.П. са разменени – 7104185960, вместо правилното – **********. Тази грешка обаче, освен
че подлежи на поправка по реда на чл.247 ГПК от заповедния съд и не обуславя
извод за неоснователност на предявения иск, който е предявен срещу надлежния
ответник, в никакъв случай не означава, че друго лице със същите имена и ЕГН:**********,
а не ответника П.Д.П., с ЕГН **********, е пасивно материално правно
легитимиран по предявения иск.
С оглед горното, първоинстанционното
решение ще се отмени в обжалваната част, с която се отхвърля иска на И.Г.К. ЕГН
**********,***, чрез адв.Д.К. ***, против П.Д.П. ЕГН **********,***, за
съществуване на вземането за сумата от 7600лева - главница, представляваща
поето задължение по запис на заповед от 13.02.2019г. на ответника П.Д.П. към
ищеца, за което е издадена заповед №
1984/24.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 3848/2019г. по описа на РС–Стара Загора като неоснователен и
недоказан, вместо което ще се признае за установено по отношение на П.Д.П. ЕГН **********,***,
че съществува вземането на И.Г.К. ЕГН **********,***, към него, в качеството му на
авалист, за сумата от 7600лева - главница, по запис на заповед от 13.02.2019г.,
издаден от Красимир Илиев Тотев, за което парично вземане е издадена заповед №
1984/24.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 3848/2019г. по описа на РС–Стара Загора.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №752/01.07.2020г. по гр.д.
№5772/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, с която се отхвърля
иска на И.Г.К. ЕГН **********,***, чрез адв.Д.К. ***, против П.Д.П. ЕГН **********,***,
съдебен адрес чрез адв.С.В. ***, за съществуване на вземането за сумата от
7600лева - главница, представляваща поето задължение по запис на заповед от
13.02.2019г. на ответника П.Д.П. към ищеца,
за което е издадена заповед № 1984/24.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 3848/2019г. по описа на РС–Стара Загора
като неоснователен и недоказан, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П.Д.П. ЕГН **********,***,
че съществува вземането на И.Г.К. ЕГН **********,***, към него, в качеството му
на авалист, за сумата от 7600лева - главница, по запис на заповед от
13.02.2019г., издаден от Красимир Илиев Тотев, за което парично вземане е
издадена заповед № 1984/24.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 3848/2019г. по описа на РС–Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.