Решение по дело №13970/2013 на Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 23.02.2015 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                       

                                                            Съдия: Евгени  Г.

                                               

при секретаря Ю.Ш., разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 13 970 по описа за 2013 г. и

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД, ***, пл. „П.” 5, да заплати на М.В.Г., със съдебен адрес – адвокатско дружество „К. И. & Я.Н.”, гр. С., бул. „Д.Ц.” **, вх. „*”, ет. *, следните суми:

- 169 604,12 лева на основание чл. 229 от Кодекса за застраховането КЗ) плюс законната лихва от 18.10.2013 г. до окончателното изплащане;

- 15 979,37 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 229 от КЗ на М.В.Г. срещу З. „Б.В.И.Г.” АД за разликата над 169 604,12 лева до пълния предявен размер.

 

[3] ОСЪЖДА М.В.Г. да заплати на З. „Б.В.И.Г.” АД 15,92 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.

 

[5] Ако ответникът обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 3 392,08 лева държавна такса по сметка на САС. Ако ищецът обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 914,05 лева държавна такса. Ако някоя от страните обжалва частично решението, тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.      На ищеца

 

            [6] М.. Г. заявява в искова молба от 18.10.2013 г., че на 06.11.2008 г. е сключил застраховка „Г.О.” (ГО) с ответника З. „Б.В.И.Г.” АД (Б.). Застраховката е била валидна от 30.11.2008 г. до 29.11.2009 г. М.. Г. е заплатил застрахователната премия по договора.

 

[8] На 27.12.2008 г. М.. Г. е предизвикал пътно-транспортно произшествие (ПТП). Вследствие на него са починали К. и Г.К., а Г.Б.-К. е получила средна телесна повреда. На 29.08.2008 г. М.. Г. е уведомил Б. за настъпилото ПТП.

 

[9] С влязла в сила присъда М.. Г. е бил признат за виновен  за извършването на престъпление. Наказателният съд е осъдил М.. Г. да заплати следните суми:

- 100 000,00 лева на Г.Б.-К. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря ú К. К. плюс законната лихва от 27.12.2008 г. до окончателното изплащане;

- 100 000,00 лева на Г.Б.-К. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга ú Г. К. плюс законната лихва от 27.12.2008 г. до окончателното изплащане;

- 30 000,00 лева на Г.Б.-К. обезщетение за неимуществените вреди от причинената ú средна телесна повреда  плюс законната лихва от 27.12.2008 г. до окончателното изплащане;

- 80 000,00 лева на Г.К. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина ú Г. К. плюс законната лихва от 27.12.2008 г. до окончателното изплащане.

 

[10] Въпреки наличието на застраховка ГО ищецът е заплатил на 28.05.2013 г.:

-  55 000,00 лева главница по изп. дело, образувано срещу него от пострадалите;

-  13 105,56 лева лихва върху 30 000,00 лева от 27.12.2008 г. до 27.12.2012 г.;

-  3 600,00 лева разноски;

-  6 569,55 лева разноски по изпълнителното дело. Общо това са били 106 690,62 лева. Впоследствие, на 24.07.2013 г.  той е заплатил още:

-  104 237,00 лева главница;

-  2 246,38 лева такса;

-  449,28 лева ДДС или 108 616,08 лева. Така той общо е заплатил 215 306,70 лева.

 

[11] Б. не е заплатил тези суми на ищеца. Затова той моли съда да осъди Б. да му заплати 215 306,70 лева (вж. исковата молба, л. 2-8).

 

2.      На ответника

 

[12] Ответникът Б. е оспорил предявения иск. Той твърди, че искът е погасен по давност както по отношение на изплатената от ищеца главница, така и по отношение на заплатеното обезщетение за забава (вж. писмения отговор, л. 53-58, както и молбата на л. 79)

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[13] На 06.11.2008 г. Б. и „М.И.” ЕООД (М.) са сключили договор за ГО за лек автомобил „Ф. М.” (вж. полицата, л. 18). На 27.12.2008 г. М.Г. е управлявал този автомобил и е причинил ПТП. От това ПТП са починали К. К. и Г. К., а Г.Б.-К. е получила средна телесна повреда. На 13.01.2009 г. М. е уведомил Б. за настъпилото ПТП (вж. писмото, л. 19).

 

[14] За случило се е било образувано наказателно производство, като с присъда от 31.05.2011 г. М.Г. е бил признат за виновен, че извършеното от него е представлявало престъпление и му е било определено наказание. С присъдата са били уважени и гражданските искове на Г.Б.-К. и на Г.К.. По тях съдът е осъдил М.Г. да заплати: 230 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди на Г.Б.-К. плюс законната лихва от 27.12.2008 г., както и 1 850,00 лева разноски по делото; 80 000,00 лева на Г.К. плюс законната лихва от 27.12.2008 г., както и 1 850,00 лева разноски по делото (вж. присъдата, л. 9-15). Присъдата е влязла в сила (вж. пак там).

 

[15] На 18.04.2012 г. наказателният съд е издал изпълнителни листа на Г.Б.-К. и Г. К. (вж. изпълнителните листа, л. 21-25). На 17.05.2013 г. М.Г. е уведомил Б., че на 13.05.2013 г. е получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело, образувано въз основа на издадените изпълнителни листа. Затова той е поискал от Б. да заплати на Г.Б.-К. и Г. К. сумите по изпълнителните листа.

 

[16] На 21.12.2012 г. Б. е заплатил 25 000,00 лева на Г.Б.-К., на 27.12.2012 г. той ú е заплатил 85 000,00 лева, а на 28.12.2012 г. още 55 000,00 лева. На 08.01.2013 г. Б. е заплатил на Г.К. 65 000,00 лева (вж. заключението на вещото лице М., л. 83-86).

 

[17] На 17.05.2013 г. М.Г. е уведомил Б., че е получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело, образувано от Г.Б.-К. и Г.К. по изпълнително дело, образувано от последните срещу него (вж. заявлението, л. 26-28). На 28.05.2013 г. М.Г. е заплатил по изпълнителното дело 106 690,62 лева (вж. платежното нареждане, л. 33). С тези плащания М.Г. е заплатил освен дължащите се главница и законна лихва и 9 761,31 лева такси за частния съдебен изпълнител и 2 000,00 лева адвокатско възнаграждение (вж. заключението на вещото лице М., л. 112, таблицата). Не се спори, че Б. не е заплащал суми на М.Г..

 

[18] М.Г. е заплатил 8 612,27 лева държавна такса (вж. л. 48), 11 448,00 лева адвокатско възнаграждение (вж. л. 100-103) и 225,00 лева възнаграждения за вещо лице (вж. л. 72 и 93). Б. е заплатил 75,00 лева на вещо лице (вж. л. 116).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[19] М.Г. е предявил срещу Б. иск по чл. 229 от КЗ. Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 229 от КЗ

 

   [20] Съгласно чл. 229 от КЗ, застрахованият по застраховка Г.О. има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е предизвикал ПТП, от което да са настъпили вреди за трето лице; 2. към този момент ищецът да е имал валидна застраховка Г.О. с ответника; 3. ищецът да е изплатил обезщетение на третото лице; 4. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[21] Съдът установи, че  М.Г. е предизвикал ПТП, от което са настъпили вреди за Г.Б.-К. и Г.К.. Съдът установи, че към този момент М.Г. е имал валидна застраховка ГО с Б.. Съдът установи, че М.Г. е изплатил обезщетение на Г.Б.-К. и Г.К. от 215 306,70 лева, включително лихви и разноски, а Б. не му е изплатил обезщетение.

 

[22] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Б. е възразил обаче, че искът на М.Г. както за главница, така и за лихви е погасен по давност.

 

[23] Съгласно чл. 197 от КЗ правата по договора за застраховка ГО се погасяват с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. В случая ПТП е настъпило на 27.12.2008 г. и давността изтича на 27.12.2013 г. Исковата молба е била подадена на 18.10.2013 г. Следователно искът за главницата – обезщетението за неимуществени вреди - не е погасен по давност и възражението е неоснователно.

 

[24] Б. също е възразил, че той не дължи лихви, защото не е бил привлечен в процеса срещу М.Г.. Съгласно чл. 267, ал. 1, т. 4 от КЗ, застрахователят дължи обезщетение на застрахования и за лихви и съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице. Тази отговорност обаче се ограничава само до случаите, когато застрахованият е привлякъл застрахователя в процеса срещу застрахования (вж. чл. 268, т. 10, връзка с чл. 223, ал. 4 от КЗ).

 

[25] Съдът следва да отговори на въпроса отговаря ли застрахователят за лихви, когато застрахованият е бил осъден за заплащане на обезщетение на пострадалия вследствие на предявен срещу застрахования граждански иск в наказателния процес. Следвайки правилото за тълкуване, че нормите, въвеждащи изключения се тълкуват стриктно, съдът би следвало да приеме, че на застрахования не се дължат лихви и разноски, ако той не е привлякъл застрахователя по предявения срещу застрахования граждански иск.

 

[26] Прилагането на това правило също има ограничение обаче – да не води до абсурден резултат, защото законодателят никога не цели абсурдни резултати. Точно до такъв резултат се достига, ако се приложи само описаното правило. Това е така, защото освобождаването от отговорност на застрахователя за лихви и разноски е до известна степен санкция срещу това, че застрахованият не е привлякъл застрахователя в процеса срещу застрахования, за да може застрахователят да се защити срещу този иск.

 

[27] Санкция обаче се прилага за неизпълнение на възложено задължение, когато е осигурена възможност за изпълнението на това задължение. Ако такава възможност за изпълнение на задължението не е осигурена, е абсурдно и изключително несправедливо да се налага санкция за неизпълнението му.

 

[28] Законодателят обаче не е предвидил възможност застрахователят да бъде конституиран като трето лице помагач в процеса по гражданския иск срещу застрахования. Следователно е абсурдно законодателят да не даде възможност на застрахования да търси лихви и разноски поради това, че не е привлякъл застрахователя в процеса по гражданския иск срещу застрахования.

 

[29] При такава неяснота и колизия на тълкувателни резултати, съдът може да приложи трето правило – нормата да се тълкува в интерес на икономически по-слабата страна. В случая икономически по-слабата страна е застрахованият. Затова съдът приема, че когато застрахованият е заплатил лихви и разноски по уважен срещу него граждански иск за обезщетение от непозволеното увреждане, застрахователят му по ГО отговаря и за тези лихви и разноски.[1]

 

[30] Б. е възразил, че не дължи обезщетение за забава (законна лихва), тъй като това вземане е било погасено по давност. Правото на иск за това вземане се погасява с тригодишна давност (вж. чл. 111, б. „в” от ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (вж. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД). Вземането на причинителя на увреждането към застрахователя му по ГО за обезщетение за забава става изискуемо от уведомяването за събитието (вж. чл. 223, ал. 2, изр. 2 от КЗ).

 

 

[31] В случая съдът установи, че Б. е бил уведомен за ПТП на 13.01.2009 г. Следователно на тази дата вземането на М.Г. за обезщетение за забава е станало изискуемо. Към момента на първото плащане от Б. – 21.12.2012 г. погасено по давност е било вземането на М.Г. за обезщетение за забава от 13.01.2009 г. до 21.12.2009 г. Следователно М.Г. не е дължал обезщетение за забава върху обезщетенията за неимуществени вреди за този период. Ето защо съдът преизчислява дължащите се суми, следвайки метода, използван от вещото лице М..

 

[32] Към 21.12.2012 г. М.Г. е дължал на Г.Б.-К. 230 000,00 лева главница, както и обезщетение за забава от 22.12.2009 г. до 21.12.2012 г., чийто размер е бил 71 346,05 лева. На 21.12.2012 г. М.Г. е заплатил на Г.Б.-К. 25 000,00 лева, които са погасили 1 850,00 лева съдебни разноски и част от лихвата, като остатъкът от лихвата е бил 48 196,05 лева. На 27.12.2012 г. Б. е заплатил 110 000,00 лева. За периода 22.12.2012 г.-27.12.2012 г. законната лихва върху 230 000,00 лева е  389,47 лева, която се прибавя към 48 196,05 лева или законната лихва вече е била 48 585,52 лева. Следователно с тези 110 000,00 лева първо са били погасени 48 585,52 лева лихви, а с остатъка от 61 414,48 лева Б. е погасил част от главницата, която е останала 168 585,52 лева.

 

[33] Последното плащане от Б. в полза на Г.Б.-К. е било на 28.12.2012 г. за 55 000,00 лева Законната лихва върху 168 582,52 лева от 27.12.2012 г. до 28.12.2012 г. е била 95,16 лева. Следователно от тези 55 000,00 лева 95,16 лева са отишли за погасяване на лихва, с останалите 54 904,86 лева е била погасена главница, която е останала в размер на 113 678,66 лева.

 

[34] На 08.01.2013 г. Б. е заплатил на Г.К. 65 000,00 лева. Към нея вземането за обезщетение за забава е било погасено по давност за периода 13.01.2009 г.-08.01.2010. Следователно Б. е дължал обезщетение на забава на Г.на К. върху 65 000,00 лева от 09.01.2010 г. до 08.01.2013 г., което е било от 20 150,82 лева. Той е дължал и 1 850,00 лева съдебни разноски. Следователно Б. е погасил 1 850,00 лева съдебни разноски и лихвата от 20 150,82 лева, а с остатъка от 42 996,18 лева е погасил част от главницата, която след погасяването е останала 37 003,82 лева.

 

[35] На 28.05.2013 г. М.Г. е заплатил 106 690,62 лева. Към този момент натрупаната законна лихва върху 113 678,66 лева от 29.12.2012 г. до 28.05.2013 г. е била 4 783,74 лева, а натрупаната законна лихва върху 37 003,82 лева от 09.01.2013 г. до 28.05.2013 г. е била 1 443,36 лева. Така към 28.05.2013 г. М.Г. е дължал 150 682,48 лева главница и 6 227,10 лева законна лихва. С тези 106 690,62 лева М.Г. е заплатил 8 569,55 лева разноски по изпълнението и 6 227,10 лева лихви, а остатъкът от 91 893,97 лева са погасили част от главницата, която е останала 58 788,51 лева.

 

[36] На 24.07.2013 г. М.Г. е заплатил още 108 616,08 лева. Към този момент законната лихва върху 58 788,51 лева от 29.05.2013 г. до 24.07.2013 г. е била 933,23 лева, а таксите по изпълнението са били 3 191,76 лева. Следователно общо дължащата се сума е била 62 913,50 лева. Тази сума се е дължала и от Б., но не и разликата до 108 616,08 лева, която е 45 702,58 лева. Ето защо съдът изважда 45 702,58 лева от търсените 215 306,70 лева. Затова съдът осъжда Б. да заплати на М.Г. 169 604,12 лева, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер.

 

            2. По разноските

 

            [37] М.Г. е поискал присъждането на разноски. Той е направил такива за 20 285,27 лева.

 

            [38] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 169 604,12 лева при предявен размер от 215 306,70 лева. Затова съдът осъжда ответника да заплати на ищеца 15 979,37 лева разноски по делото.

 

            [39] Ответникът също търси разноски. Той е направил такива за 75,00 лева.

 

            [40] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 45 702,58 лева при предявен размер от 215 306,70 лева. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на ответника 15,92 лева разноски по делото

 

Съдия: