№ 22498
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. А*
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А* Гражданско дело №
20231110159493 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
исков процес – установителен иск за собственост)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
306751/31.10.2023 г., уточнена с молба с вх. № 114232/05.04.2024 г. от А. Г. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. С*, чрез пълномощника адв. В. Х. – САК със
съдебен адрес гр. С* срещу Г. Л. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С*, с която са
предявени положителни установителни искове за собственост с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който да бъде признато по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * (четиридесет и четири хиляди
шестдесет и три, точка, шест хиляди двеста и тридесет, точка,
четиристотин седемдесет и пет), по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Л*, общ. Столична, одобрени със заповед № РД-18-
46/18.08.2011 г. на ИД на АГГКК, последно изменение от 09.08.2022 г. с
адрес па поземления имот с. Л*, район Панчарево, с площ на поземления
имот 780 (седемстотин и осемдесет) кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско
застрояване (до 10 м), няма предишен идентификатор, номер по
предходен план: 475 (четиристотин седемдесет и пет), квартал 13
(тринадесет), парцел V (пети), при съседи: *, съгласно скица на ПИ № 15-
896072-09.08.2022 г., ведно с построената в поземления имот СГРАДА с
1
идентификатор *.2 (четиридесет и четири хиляди шестдесет и три,
точка, шест хиляди двеста и тридесет, точка, четиристотин
седемдесет и пет, точка, две) с предназначение постройка от
допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ 6 кв. м., от
които:
1/2 (една втора) идеална част е придобил по дарение от своята леля Ц*
П.а, извършено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 44 том
4, рег. № * дело № 599 от 14.10.2008 г., по описа на нотариус З*, рег. №
438 в ПК, с район на действие СРС и приращение по чл.92 ЗС;
а другата 1/2 (една втора) идеална част е придобил на основание
давностно владение на имота, упражнявано от ищеца А. Г. П. през целия
период считано от дарението на недвижимия имот през 2008 г. до
настоящия момент (31.10.2023 г.), на основание чл.79 ЗС.
2. СГРАДА с идентификатор *.1, с предназначение Жилищна сграда -
еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 59 кв. построена в
гореописания ПИ, която е придобита на основание давностно владение
на имота, упражнявано от ищеца А. Г. П. през целия период считано от
дарението на недвижимия имот през 2008 г. до настоящия момент
(31.10.2023 г.), на основание чл.79 ЗС.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че с
Решение от 05.04.1967 г., постановено по гр. д. № 102/1967 г., по описа на РС -
Елин Пелин, е допуснато да бъде извършено осиновяването на Ц*, родена на
11.09.1954 г. (с рождени родители * П. и Е* П.а) от осиновителите Ц* и Ц*.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила. Лицето Ц* е идентично с лицето
Ц* П.а.
Твърди се, че по силата на нотариален акт (н.а.) осиновителката Ц* и
други, са признати за собственици на процесния недвижим имот. Сочи, че
между наследниците е извършена доброволна делба, обективирана в Протокол
от 24.07.1978 г. по гр. д. № 8706/1978 г., по описа на СРС, с която в дял на
осиновителката Ц* е предоставено процесния имот.
Твърди се, че осиновителят Ц* починал през 1983 г. и оставил като
наследници съпругата си Ц*
Излага доводи, че по силата на н.а. за дарение Ц* е дарила на своя брат
Г*, 5/6 /пет шести/ идеални части от процесния недвижим имот заедно с
къщата в него. Счита, че, че тази правна сделка не произвежда действие по
отношение на 1/2 /една втора/ идеална част от процесния недвижим имот,
които идеални части са собственост на осиновената Ц* П.а по наследство от
наследодателя й Ц*.
Твърди, че по силата на н.а., Г* и Ц*, продали Л*, ЕГН **********.
процесния имот и къща
Позовава се, че Решение от 25.12.1998 г. по гр. д. № 2560/1997 г., по
описа на СРС, 47 състав, съгласно което Ц* П.а и призната за собственик на
1/2 от УПИ спрямо Ц*.
2
Сочи, че с н.а. акт Л* и В* продават на купувача Г. Л. Г., ЕГН
**********, процесния недвижим имот.
Излага съображения, че с н.а. Ц* П.а дарява на ищеца А. Г. П.
притежаваната от нея, съгласно влязло в сила Решение, постановено по гр. д.
№ 2560/1997 г., по описа на СРС, 47 състав, 1/2 (една втора) идеална част от
процесния имот.
За идентичност на имот се позовава на комбинирана скица.
Излага доводи, че преди Ц* П.а да дари на своя племенник 1/2 от
поземления имот през 2008 г. единствено тя е ползвала целите имоти -
поземлен имот и сграда. Тя се е считала пълноправен собственик на имотите и
единствено тя е упражнявала фактическа власт над същите. Отношенията
между двамата били много близки и ищецът е уверен, че Ц* П.а е проявявала
спрямо целите имоти собственическо отношение. Тя му заявявала, че къщата и
недвижимия имот са предназначени за него и ще му прехвърли собствеността.
На ищеца не е известно трети лица да са смущавали владението на неговата
леля или да са заявявали претенции за връщане на имота. Той никога не е
виждал трети лица в имота било преди или след дарението през 2008 г. и
никога не е чувал трети лица да упражняват или претендират права спрямо
имота.
Твърди, че впоследствие през 2008 г. тя му прехвърлила ½ идеална част
от поземления имот чрез дарение. Считано от 2008 г. насам поземления имот и
построената в него къща се ползват единствено и само от А. Г. П., като леля
му е предала владението на целия имот, предоставила му ключове и той
започнал да владее и стопанисва имота. Имотът се използва от ищеца като
вилно място, на което прекарва почивните дни. А. Г. П. се счита пълноправен
собственик на целия имот. Трети лица не са отправяли спрямо него покани, не
са го посещавали в имота и единствено той има ключове за него.
Твърди се, че за прехвърлите сделки между трети лица, в това число за
прехвърл*то на ответника Г. Л. Г., А. Г. П. разбрал едва няколко години след
смъртта на леля си, която починала на 09.12.2018 г., когато поискал да си
изкара документи за имота и се обърнал към адвокати, които да проверят
собствеността.
Твърди, че до момента на завеждане на настоящата искова молба той
продължава да бъде единствен владелец на целия имот в неговата цялост.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
С допълнителна молба с вх. № 30229/31.01.2024 г. представя
удостоверение за наследници на Ц* и акт за брак на Ц* и Ц*.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете. На първо място
оспорва деривативния способ за придобИ.е на частта от имота. Прави
възражение, че липсва осиновяване. Позовава се на удостоверение от РС –
Елин и на факта, че ищецът твърди, че Ц* П.а му е леля. Прави възражение, че
имотът не е придобит от Ц* К* по време на брака, тъй като представеното
3
удостоверение касае други хора, а не Ц*. Позовава се, че придобил имотите
чрез завещание от 14.10.1980 г. от Ц* и последващи сделки от Ц* Ц* К* към
него. Прави възражение, че е придобил имота на основание владение – свое,
започнато от 2000 г. и присъединени от неговите праводатели Л* и В* и Г* и
съпругата му Ц* В* от 06.03.1991 г., както и от 1980 г. от Ц* К*. Позовава се
на собственик, тъй като в представените скици имената са записани на
ответника и неговите праводатели. Позовава се на завещание
Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът оспорва завещанието на
ответника. Открито е производството по чл.193 ГПК относно истинността
(формалната доказателствена сила) на завещанието. Претендира разноски.
Представя списък.
В писмена защита подробно излага хронологията на фактите и
елементите на придобивната давност. Излага твърдения за идентичност на
имена. Счита, че заключението на съдебно-графологическата експертиза
(СГрЕ) не следва да се кредитира, тъй като не са ползвани сравнителни
образци от нотариално заверени документи.
Ответникът в о.с.з. поддържа ОИМ. Претендира разноски. Представя
списък. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В писмени бележки, ответникът счита, че се доказал ефекта на
завещанието, а вписването не е елемент от действието му. Твърди, че Ц* П.а
не е придобила право на собственост върху 1/2 ид.ч. от имота, защото
исковата молба срещу Ц* К* не е била вписана, а съдебната практика била
категорична, че ако исковата молба не е вписана, ищецът ще се ползва от
решението от момента на вписване на решението. Прави подробен анализ на
свидетелските показания, както и на експертизите.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнас* по
същество на спора.
4
По индивидуализацията на имота
В исковата молба и нейното уточнение (л.120-121) е направено
уточнение, че ищецът иска да бъде признат за собственик на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *, СГРАДА с идентификатор *.2 и СГРАДА с
идентификатор *.1.
По делото е приета съдебно-геодезическа експертиза (СГдЕ), която
съдът кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо
лице (л.368-385, 396-397 от делото).
От заключението се установи, че първият регулационен план (РП) за
имота е от 1965 г. След това е изработен кадастрален план през 1981 г., който
не е одобрен и е попълван постоянно. През 1991 г. е изработен нов
регулационен план, тъй като не е бил актуален. При изработването на плана
през 1991 г. не е било налице грешка или престъпление. Вещото лице
уточнява, че не е открил уредени сметки по регулация. Уточнява, че към
процесния имот по следва да се придаде и отчужди следната площ:
9.5 кв.м от северния имот II-471
11.50 кв.м. от източния имот IV-474
9.5 кв.м. се отчуждават от южната част на процесния ПИ за улица „Х* Д.“
Заключението установява, че в имота построените сгради – къща и
стопанска постройка не отговарят на визата за проектиране (застроителния
план, плана за застрояване ПЗ). Стопанската постройка е сградата, чиито
идентификатор завършва на 2 с площ от 6кв.м. и е в северозападния ъгъл на
имота, а къщата сграда 1 е почти в западната част на имота с площ от 59 кв.м.
По отношение на къщата установява, че няма разрешение на строеж. В
началото по КП от 1981 г. е била 39 кв.м., а после е пристроявана с 20 кв.м.,
като сега е 59 кв.м., поради което вещото лице е заснел имота. В о.с.з.
уточнява, че през 2011 г. има нова ПРЗ, който съвпада със застроителния и
регулационния план от 1991 г. Уточнява, че по застроителния план сградата е
дадена в черно и е по средата на имота, а фактически сградата е в западната
част на имота. Уточнява, че на място по средата на двора няма сграда, няма
остатъци от такава, поради което петното трябва да е червено, а не черно.
От заключението се установи състоянието на имота към процесното
дело, тъй като е изготвен фотоалбум.
В о.с.з. съдът е указал на страните да уточнят, за кой имат искат да бъдат
признати за собственици, съгласно указанията в ТР 1/1993 г. и ТР № 8/2016 на
ОСГК на ВКС (л.399 от делото).
С молба от 08.11.2024 г. ищецът посочва, че иска да бъда признат за
собственик на имота индивидуализирани по сега действаща КК. Ответникът
не взема становище.
По делото е приета съдебно-строителна експертиза (ССтрЕ), която съдът
кредитира като обосновано, пълно и изготвено от компетентно вещо лице
(л.449-467 от делото). Установи се, че дворът е занемарен, неподдържан с
5
неокосена трева. Сграда 1 е жилищна, едноетажна с таванска стая. Покривът е
двускатен, покрит с керемиди. Сградата с мазилка и измазана. Стената към
дъното не е измазана. В сградата се влиза, посредством 6 стъпала, с размери
15/30 см., водещи до бетонова площадка. Стъпалата са от бетон. Площадката е
частично затворена с итонг, измазан отвън с теракол. Стената продължава с
тухлена зидария, неизмазана. Сградата по план е с размери 7,50 м на 6,20 м.
Част от предвидената в проекта, на северната фасада, стълбищна площадка е
затворена с тухли итонг (1,50 м на 1,30 м), и продължава в стена от тухли
(четворка), останалата част е стълбищна площадка, завършваща със стъпала
15/30. До сградата, е долепена едноетажна постройка с едноскатен покрив, с
наклон в посока към съседния имот. Пристройката е с размери 3,85 м на 3,65
м.
Сграда 2 е в дъното на имота, разположена до имотната граница.
Издадено било строително разрешение от 1982 г. на имота на Ц* К* за
сграда с квадратура от 35 кв.м. Има издаден инвестиционен проект от 1982г.
По проекта сградата е с размери от 36.75 кв.м., като входът е от северната част
на сграда при стълби с различни размери.
В заключението е посочено че сградите 1 с площ 39 кв.м. и сграда 2 са
построени в периода от 1982 г. до 1991 г. Постройката, която е долепена до
сграда 1 не се споменава в прехвърлителните сделки, за нея няма строителни
книжа, и изградена преди 2011 г. В документите за собственост се споменава
сграда с площ от 35 кв.м. Сграда 1 е построена в отклонение от одобрените
проекти и издадено строително разрешение в план, по площ и по
местоположение.
В с.з. вещото лице уточнява, че сградата се отклонява по площ и по
етажи, както по разрешение за строителство, така и по проект. Има
допълнителна постройка, която е долепена до къщата, а за нея разрешение и
проект. Уточнява, че сградите са построени преди 2011 г.
По делото е приета комбинирана скица, от която се установява РП от
1965, РП от 1991 и КК и КР (л.11 от делото). Съгласно комбинирана скица
процесният имот е бил УПИ V-575 до 1965 г. С РП от 1991 г., който действа
сега, имотът е УПИ V-475. По сега действащата кадастрална карта е с
идентификатор *. Имотът граничи с улица и с имоти *. Същото се
потвърждава и от заключението на съдебно-геодезическата експертиза.
При така установените факти по отношение на къщата сграда 1, съдът
приема, че в момента сграда 1 не е построена съгласно застроителния план,
тъй като се различава от мястото където трябва да бъде по ЗП, площта,
строителното разрешение и одобрения проект. Освен това същата следва да е
с площ от 35 кв.м., но построена в повече и в последствие е пристроява и в
момента е 59 кв.м. Същата е незаконна постройка и защото няма установени
по делото книжа. Доколкото сградите са построени преди 2011 година (1982-
1991 г.), същите са търпими по смисъла на §127 от ПЗР на ЗУТ.
По отношение на сграда 2 съдът приема, че същата е сградите от
6
допълващото застрояване, не представлява жилищна сграда и
предназначението й да обслужва земята. Ето защо същата има
характеристиката на прилежаща вещ, а не на самостоятелно право на
собственост. Ето защо за тази сграда важи правилото комуто основната вещ,
нему и прилежащата вещ, т.е. който е собственик на земята (ПИ), той е
собственик и на сграда 2, на основание чл.92 ЗС.
При съпоставка с данните от КК и КР, СТЕ и приложената комбинирана
скица по делото се установи, че има разминаване между РП и следва да се
установи дали регулацията е приложена. Следва да се изследва дали РП от
1991 г. е приложен, тъй като първият е от 1965 г.
По отношение на ПИ следва да се има предвид, че до 1.01.2001 г.
дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие, т.е.
собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата
регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от
деня, когато е приложена, тъй като до тогава при евентуалното й изменение
или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното
положение на имотите. Това означава, че отчужденията по дотогавашната
регулация отпадат с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал
имот на друго лице, т.е. действието й е подчинено на условие от
прекратителен характер.
За това кога регулацията е приложена е прието ТР № 3/15.07.1993 г. по
гр.д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС. Дворищнорегулационният план (ДРП) следва
да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на
регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2
ЗТСУ.
В процесния случай планът от 1991 г. е изготвен не поради грешка или
престъпление, както уточнява вещото лице, а поради техническа
необходимост. Ето защо съдът приема, че РП от 1991 г. е приет на основание
чл. 32, ал.1, т.1 и т.3 ЗТСУ – което не е обусловено от незаконосъобразност на
плана или несъответствието на действителното положение, а на съображения
за техническа и стопанска целесъобразност поради възникнали впоследствие
нови нужди и обстоятелства: в обществен интерес във връзка с цели и нужди
на градоустройството или когато планът не осигурява възможност за
целесъобразно застрояване по действуващите строителни и технически
правила, норми и нормативи във връзка с архитектурно-градоустройствените
изисквани. При това положение се приложимата разпоредба е чл.33, ал.2
ЗТСУ, според която парцелните граници се приемат за имотни граници, ако до
деня на открИ.е на производството за изменението придадените имоти са били
заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено
при условията, посочени в правилника за приложение на този закон. РП е
приет преди действието на ЗТСУ от 1.01.2001 г. до 31.03.2001 г., поради което
ДРП има непосредствено отчуждително действие.
Следователно е одобрена законосъобразна регулация и същата се
7
прилага, ако придаваемите части са заети по законоустановения ред - едно от
алтернативните изисквания:
1. заплащане на парично обезщетение за придаваемите части.
2. доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ
3. въвод във владение след снабдяване с титул за собственост – нотариален
акт за собственост по регулация
4. завладяване след погасяване на вземането за обезщетение на бивш
собственик по давност – чл. 134, ал. 3 ЗТСУ
За прилагане по регулация са възможни три хипотези.
Първата е чрез плащане. Регулацията се счита приложена когато е
изплатено придаваемото място чрез общински народен съвет, съгласно пар.
105 ППЗИНМ /отм/ респективно сумата, съставляваща влязла в сила оценка на
придаваемото място е преведена по сметка в ДСК, съгласно чл. 282
ППЗТСУ/отм/. Представ*то на разписка за плащане на сумата също доказва
плащане по общите правила на ЗЗД. По делото не се установи извършване на
плащане, поради което придаваемите части не са заети чрез този способ.
Вторият способ за приложение на регулацията е налице ако към датата
на открИ.е на производството по изменение на дворищно регулационния план,
придадените имоти са били заети по законоустановения ред (чрез доброволно
отстъпване по реда на пар.102 ППЗИНМ /отм /, респективно чл. 111 ЗТСУ
/отм/. По делото не се установи извършване на плащане, поради което
придаваемите части не са заети чрез този способ.
Третият способ е въвод във владение. Такова не се доказа.
Четвъртият способ е когато е изтекла погасителната давност за
вземането за обезщетение и е издаден нотариален акт за собственост по чл.
134, ал.3 ЗТСУ /отм/. Нотариалният акт по регулация е констативен -
удостоверява, че условията за заемане на отчуждените с дворищно
регулационния план части от съседни имоти са били изпълнени и служи като
изпълнителен титул за въвод във владение на придадения имот от съдебния
изпълнител, съгласно пар. 109 ППЗПИНМ /отм/, респективно за издаване на
изпълнителен лист въз основа на него, съгласно чл. 284 ППЗТСУ /отм/ -
Решение № 1362 от 19.07.1997 г. на ВКС по гр. д. № 879/1996 г., IV г. о. Дори
да не е издаден констативен нот. акт по регулация, ако в исковото
производство се докажат предпоставките за издаването му – плащане или
декларация по чл. 111 ЗТСУ, прилагане на регулацията е доказано - Решение
№ 334 от 23.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 87/2010 г., I г. о., Решение № 128 от
8.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2020 г., I г.о. В този смисъл е Решение №
128 от 8.01.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1210/2020 г., I гр.о
Следователно издаването на к.н.а. не е условие за завладяване на имота,
ако са налице останалите предпоставки. Ето защо с изтичане на погасителната
давност и завладяването на имота след това, регулацията ще се счита за
приложена. Давността за обезщетението на собственици на имоти IV-474 и II-
471 изтича през 1996 г. По делото се разпитани различни свидетели на двете
8
страни. Макар и предварително коментирани от тях се установи, че от 80-те
години на миналия век, страните по делото са завладели имота, което
продължава и след 2001 г. При това положение след като страните по делото
са завладели имота, след като давността за обезщетението на придаваемите
части е изтекла, то РП от 1991 г. следва да се счита за приложена.
Следователно парцелираните граници по плана от 1991 г. следва да се считат
за имотни.
Ето защо източната и северната граница на имота следва да се считат по
дворищната регулационна линия от 1991 г. По отношение на западната,
страните не спорят, че регулацията е приложена, поради което следва да се
зачете отчуждителното действие на РП от 1991 г., с което от имота на страните
по делото се придава площ към западния имот УПИ VI-476. Страните не
спорят за и не са въвели такива твърдения, че са собственици на отчуждената
част от парцела чрез РП от 1991 г., когато от техния парцел се взима площ и се
придава към съседния западен парцел VI-476. Ето защо имотната граница на
западната част на процесния имот следва да се счита дворищната регулация на
запад по РП от 1991 г.
При сравнение на РП от 1991 г и КК се установява, че линиите по КК не
съвпадат с дворищната регулация по 1991 г. Спрямо източния имот, границата
следва да е по на изток, а спрямо северния имот границата трябва да бъде по
на север. И при източна и северна граница на имота, линиите по КК не са по
регулацията и така имотът намалява.
Линията по КК съвпада с дворищната регулация в западната част, т.е.
няма грешка в КК по отношение на западната граница на имота. Имотът в
западната граница правилно е отразен по дворищната регулация от 1991 г., за
която съдът прие, че е правилна и приложена. Следователно с границата с
УПИ VI-476 няма грешка в КК и КР.
По отношение на уличната регулация (южната част), се установява, че
няма промяна между плана от 1965 и РП от 1991 г. Тъй като става въпрос за
улична регулация, за да бъде приложена тя, собствениците следва да бъдат
обезщетени, съгласно ЗПИНМ, ДВ бр. 54/6.07.1956 г. и ЗТСУ. По делото не се
събраха данни дали страните по делото са обезщетени. Но това не означава, че
уличната регулация не е произвела отчуждителното действие. На първо място
страните не оспорват, че южната им граница на имота е по уличната
регулация, поради което с оглед диспозитивното начало по чл.6 ГПК, съдът
приема, че така следва да индивидуализира имота. Второ, няма промяна
между РП от 1965 и 1991 г. по отношение на уличната регулация, поради което
уличната регулационна линия е южната граница на имота.
Линията по кадастралната карта в южната част не отговаря на уличната
регулация от 1965 и 1991. Уличната регулация е по на север, а линията по КК е
нанесена по на юг. Следователно границата по КК следва да следва уличната
регулация на имота. Налице е грешка в КК и КР в южната граница на имота.
С оглед комбинираната скица (л.11 и л. 373 от делото ), следва че сега
9
действащата КК и КР не отразяват правилно собствеността на имота, тъй като
не са отчели парцеларните граници на имота от 1991 г., които са станали
имотни. При това положение имотните граници по КК не са отразени
правилно в южната, източната и северната част на процесния имот. Това е
така, тъй като РП от 1991 г. е приложен и парцеларните граници стават
имотни, които КК не отразява правилно.
Следователно процесният имот представлява имота, заключен между
т.1,2,3,4,1 от комбинираната скица, находяща се на л.373 от делото, който имот
представлява УПИ V-475 по РП от 1991 г.
Съгласно приетото в ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г., ОСГК
на ВКС, съдът следи служебно за допуснати грешки в КК и КР. Съгласно
Решение № 102 от 4.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4736/2017 г., II г. о., ГК,
докладчик председателят К*, при установяване на грешка в КК, съдът
следва да индивидуализира правилно процесния имот, за да не приеме за
вярно допуснатото нарушение по чл.179, ал.1 ГПК в представената по делото
скица, като погрешно индивидуализира имота. Това е от решаващо значение
за правото на собственост, за което страните спорят и за силата на пресъдено
нещо. С цел на процесуална икономия, грешката следва сега да се установи да
се спестят споровете между съсобственици по чл.54 ЗКИР и последващи
искови процеси за части, които не са нанасени правилно в имота. Следва да се
отбележи, че решението ще има силата на пресъдено нещо досежно имота
само между страните по делото (субективни предели на СПН) и не засяга
правата на трети лица собственици на имоти – УПИ IV-474 и II-471. Срещу
тях трябва да се води отделен иск по чл.54 ЗКИР.
При това положение, доколко съдът следи служебно за грешката в КК и
КР, следва да индивидуализира имота по следния начин:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ площта между точки 1,2,3,4,1 от
комбинираната скица, находяща се на л.373 от делото, която е неразделна
част от решението, и който имот представлява УПИ V-475 от квартал 13
по регулационния план от 1991 г. на село Л*, район Панчерево, с адрес на
поземления имот с. Л*, район Панчарево, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско
застрояване (до 10 м), при съседи: УПИ IV-474, УПИ II-471, УПИ VI-476
и улица „Х* Д.“, който имот погрешно е нанесен по сега действащата
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Л*, общ. Столична,
одобрени със заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на ИД на АГГКК,
последно изменение от 09.08.2022 г, като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *, като южната граница на имота по КК и КР не
съответства на уличната регулационна линия, а източната и северната
граница на имота по КК и КР не съответства на дворищната
регулационна линия съответно с УПИ IV-474 и УПИ II-471 по
регулационния план от 1991 г. на село Л*, район Панчерево,
ВЕДНО с построената в него СГРАДА, представляваща площта между
10
т.е. 5,6,7,8,9,10,11,5 от комбинираната скица, находяща се на л.373 от
делото, която е неразделна част от решението, с предназначение
Жилищна сграда -еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 59 кв. м.,
която сграда неправилно е нанесена по сега действащата КК и КР като
СГРАДА с идентификатор *.1,
както и СГРАДА между точки 12,13,14,15,16,17,12, от комбинираната
скица, находяща се на л.373 от делото, която е неразделна част от
решението с предназначение Постройка на допълващото застрояване,
брой етажи 1, застроена площ 6 кв. м., която сграда неправилно е
нанесена по сега действащата КК и КР като СГРАДА с идентификатор
*.2.
Имена и родствени връзки
1. Ц* П.А, ЕГН **********, родена на 11.09.1952 г. имя майка Я* и баща *
П. , акт за раждане № 1710 от 16.09.1954 г., район Оборище, гр. София
(Л.12,218 от делото).
2. Ц* П.А, е осиновена от Ц* и Ц*, съгласно решение от 05.04.1967 г. на РС-
Елин Пелин по гр. д. № 102/1967 г. по описа на РС – Елин Пелин Същата
получава ново презиме Ц* (Л.15,219 от делото).
Ответникът е направил правоизключващо възражение по повод
осиновяването, че не е действително и не съществува. По делото е изискано
гр. д. № 102/1967 г. по описа на РС – Елин Пелин. Тъй като делото е много
старо и има опасност да изчезне или да се унищожи, е направено копие в
електронен вариант и на хартиен носител и е приложено за послужване (л.249-
306 от делото). Видно от делото по гр. д. № 102/1967 г. по описа на РС –
Елин Пелин е проведено о.с.з. на 05.04.1967 г., за което са се явили родителите
на осиновеното дете и молителите. Съгласно Решение от 05.04.1967 г. с
председател А* и съдебни заседатели: К* и С*, при участието на секретаря Н*
и прокурора В* е допуснато осиновяване на Ц* П.А и същата придобива ново
бащино име Ц*. Осиновяването по тогава действащите СК, ЗЛС е пълно, а не
непълно.
Съдът приема, че осиновеното дете е познато и с друго име, а именно
Ц*. Въпреки разликата в първото име в акта за раждане Ц* и в решението по
осиновяване Цеца, съдът приема, че именно в решението е допуснато
осиновяване на Ц* П.а, с първоначални родители Я* и баща * П.. Това е така,
тъй като имената на осиновителите и биологичните родители съвпадат.
Съвпадат и датата на раждане на осиновеното дете, а именно 11 септември
1954 г., което съвпада с ЕГН на Ц* П.А, ЕГН **********.
В решението по осиновяване е записано, че е родена от * П. и Е* П.а.
Разликата от имената идва от Я* и Е*, както и съпружеското име на Я*.
Датите на раждане съвпадат, поради което съдът приема, че има идентичност
на имена. Осиновяването е отбелязано в графа Бележка в акта за раждане. Ето
защо съдът приема, че има осиновяване.
11
Съдът не кредитира представеното от ответника удостоверение, че
липсва осиновяване (л.140 от делото). Първо, защото по делото е
представено цялото дело за осиновяване и съдът защита СПН на решението
по допускане на осиновяване, а не съдебно удостоверение. Второ,
представеното удостоверение показва дали са се водил дела за осиновяване на
Ц* П.а от Ц*, съгласно азбучници. Теоретично това е така, но при образуване
на делото, в азбучниците се нанасят имената на молителите, осиновеното лице
и биологичните родители, съгласно иницииращия документ. Към момента на
подаване на молбата за осиновяване, осиновеното лице е с имена Ц* С* (по
баща), а в молбата за осиновяване е Ц*. В молбата за осиновяване (л.248 от
делото) осиновителят е записан като Ц*, а удостоверението е за Ц*.
Азбучниците се водят от деловодители, които записват имената на страни,
така както са описани в иницииращия документ, а не както са познати с други
имена или диспозитива на решението (виж ПАРАОВАН). При това
разминаване, съдът приема, че възражението за липса на осиновяване е
неоснователно.
3. Ц* П.А, ЕГН **********, родена на 11.09.1954 г., има следните други
имена – Ц* и Ц* С*. Починала на 09.12.2018 г. (Л.14,15,216,269 от
делото).
4. От представено Удостоверение за наследници на Ц* П.А, се установи, че
оставила свой вуйчо за наследник Г*. Същото не е имала деца (л.143 от
делото).
5. Съгласно удостоверение за наследници (Л.17-18 от делото), Ц*, роден
на 03.04.1988 г., починал на 16.03.1972 г., акт за смърт № 11/17.03.1972 г.,
съставен в с. Л*, София, е остави следните наследници
З* В*, ЕГН **********, съпруга, починала на 26.01.1981 г.
Я* Цв* Б*, ЕГН **********, дъщеря, починала на 18.05.2000 г., като
вдовица.
Ц* Б*, ЕГН **********
С*, ЕГН **********, починал на 14.02.2009 г.
Г* Б*, ЕГН **********, преживяла съпруга
М*, ЕГН **********, дъщеря
Б*, ЕГН **********,
Ц*, ЕГН **********, дъщеря, починала на 10.09.2007 г., като вдовица
Ц* П.а, ЕГН **********
Я* Ц* П.а, ЕГН **********, дъщеря
Г* Ц* В*, ЕГН **********, син
5. Ц* (Н*) А*, роден на 15.02.1926 г., син на Н* А* К* И Ц* Ц* Я* (родена
на 18.03.1922 година от село Д* Л*, дъщеря на Ц* и З* Ц* Я*) са
сключили граждански брак на 18.05.1946 г., обективиран в акт № 6
(л.81,142 от делото).
6. От представеното удостоверение за наследници се установи, че Ц*, ЕГН
**********, е починал на 01.05.1983 г., Наследници са съпруга Ц*, ЕГН
12
**********, починала на 10.09.2007 г. и Ц* П.А, ЕГН ********** която
почива на 09.12.2018 г. (Л.83 от делото)
7. От представено Удостоверение за наследници на Ц*, **********,
починала на 10.09.2007 г., е оставила като наследници Ц* П.а, ЕГН
**********, починала на 09.12.2018 г. и Г*, ЕГН ********** (л.144 от
делото).
Ответникът е направил възражение за липса на идентичност на имена на
Ц* (Н*) А*, роден на 15.02.1926 г., син на Н* А* К* И Ц* Ц* Я*, като се
позовава на акта за сключен граждански брак.
Действително, в удостоверение за граждански брак фигурират като Ц* и
Ц* Ц* Я*. Първият е описан, че е роден на 15.02.1926 г., син на Н* А* К*.
Съпругата на 18.03.1922 г. Удостоверението се позовава на акт 6/18.05.1946 г.
(л.142 от делото).л.83
В акт за граждански брак фигурират като * Н* А*, роден на 15.02.1926 г.
(л.81 от делото). Същото го има и по делото за осиновяване (л.259 от
делото).
В удостоверение за наследници е записано името Ц*, ЕГН **********,
със съпруга Ц*, родена на 18.03.1922 г. (л.83 от делото). Същият е познат
като Ц* (л.433 от делото)
При съпоставка на акта за сключен граждански брак от 1946 г. – л.81,
представените н.а. – 16,18, удостоверение за наследници 17,18,83 се установи,
че Ц* е едно и също лице. Във всеки един от цитираните актове, същата е
идентифицирана освен по трите си имена, но и по датата на раждане, която
съвпада.
Първата разлика спрямо Ц* идва от имената му – фамилното име А* и
К* и бащиното име Н* и Н*. В акта за брак фамилното име е А*, а в
удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за наследници, е
записан К*. Разликата идва от смяната на фамилиите, на като се има предвид,
че фамилията на баща му е К*, то затова след брака е К*, а преди брака е А*. *
е могъл да вземе фамилията на баща си К* или фамилията от първото име на
дядо си А* – А*, съгласно тогава действащия закон. Освен това, представеното
удостоверение за граждански брак препраща като цитира 6/18.05.1946 г.
Следователно няма разлика във фамилните имена. Освен това датите на
раждане съвпадат.
По отношение на бащиното име Н* и Н* по делото е прието
удостоверение за идентичност на имена (л.433 от делото), поради което
същият е познат като Н* и Н*.
Втората разлика е в ЕГН на Ц*. От удостоверението за наследници на
Ц* се установи, че същият има ЕГН 22.02.1927 г. (л.83 от делото). Въпросът
е дали Ц* (Н* К*, Н* А*, Н* К*), роден 15.02.1926 г. (така както е в акта за
граждански брак), е идентично с лицето, описано в удостоверение за
наследници с друго ЕГН – 22.02.1927 г.
13
В удостоверението за наследници, като негов наследник е записано
съпругата му Ц*, родена на 18.03.1922 г. С оглед факта, че това лице фигурира
като съпруга в акта за брак, решението по осиновяване, графа забележка в акта
за раждане на осиновеното лице, то съдът приема, че Ц* е имала само един
съпруг и това е именно лицето посочено в акта за сключен брак през 1946 г. и
в удостоверението за наследници. Т.е. Ц*, роден на 15.02.1926 г. и Ц*
27.02.1927 г. по УН е едно и също лице. Житейски логично и обосновано е
това да е едно и също лице. След като Ц* П.а е осиновена от Ц*, роден на
15.02.1926 г., то същата следва да фигурира като наследник. С оглед
представеното удостоверение за наследници (л.83 от делото), същата
фигурира като наследник на същото лице, само че родено на 22.02.1927 г. По
отношение на раждането, и двамата са посочени, че са от един и същ месец -
02. Има разлика от 7 дни - 15 и 22, както и една година, което с оглед
въвеждането на юлиански и григориански календар е нормално.
На следващо място, съдът напълно кредитира показанията на всички
свидетели. От свид. Ц* В* (92 години), която познава цялото родословно
дърво и връзки, се установи, че нейният свекър, *, Тинко и Боне Янков са един
набор. Съгласно акта за раждане на Ц* П.а, биологичният й баща е роден 1927
(л.218 от делото). Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля, не
само защото е най-възрастен и има най-голям житейски опит, но е и свидетел
– очевидец на случилото се. При това положение следва, че * К* също е 1927
г. Това напълно съвпада с представеното ЕГН в удостоверението за
наследници. Ето защо съдът приема, че е имало техническа грешка при
изписването на годината му на раждане, а разминаването е вследствие на
промяната на календарите.
Освен това следва да се отчете културата и познанията на хората, тогава,
както и че не са били толкова дребнави, то дори и да не налице техническа
грешка, съдът приема, че именно Ц* П.а е осиновената дъщеря на Ц* (който
фигурира с няколко дати) и Ц*. Както посочихме по-горе, след като в УН са
посочи верните имена на съпругата и осиновеното лице, то съдът приема, че
съпругът на Ц* е именно Ц*. Освен това ответникът не въвежда възражение,
че Ц* има различни дати в УН и акта за сключен брак, поради което съдът
нарочно приема да изследва и този момент, за да установи пълния идентитет
на имената и праводателите на страните.
Самият ответникът въвежда възражението, че актът за сключен
граждански брак на Ц* е с различно лице досежно името, но не и датата на
раждане. Това възражение е противоречащо се в с представените от ответника
доказателства. Ответникът се позовава на завещание. Видно от него Ц*, роден
на 15.02.1926 г. завещава на съпругата си Ц* всички негови имоти.
Завещанието е съставено на 14.10.1980 г. От него се установи, че Ц* Ц* П.а е
съпруга на Ц*. Датата на раждане на 15.02.1926 г., която напълно съвпада с
датата на раждане в посочения акт. Освен това ответникът се позовава на УН,
с което покойникът е записан с дата 1927 г.
14
Следователно съдът приема, че Ц* е сключила брак с Ц*, който е
записан и с други имена Ц* (Н*) А* (К*). Следователно от 1946 г. до смъртта
на * К* през 1983 година, Ц* К* и * К* са били в брак.
При това положение, е неоснователно възражението на ответника за
липса на идентичност на имена.
По време на техния брак е действал чл.96-110 ЗЛС и СК (1968).
Съгласно чл.13 от СК (1968) всичко придобито по време на брака е
съпружеска имуществена общност (СИО). Съгласно чл.103 СК (1968),
режимът на СИО се прилага и по отношение на заварени бракове, т.е. когато
имуществото е придобито преди 1968 г., но по време на брака. Следователно с
разпоредбата се въвежда обратно действие на гражданскоправна норма,
поради което всичко придобито от двамата съпрузи по време на техния брак е
в режим на СИО.
Историята на имота
5. На 22.06.1978 г. наследници на Ц*, а именно З* М* В*, Г*, Я* Ц* К*, Я*
Ц* П.а и Ц* са признати за собственици по наследство и давностно
владение на ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО от 800 кв. м., съставляващо
парцел V-544 от кв. 13 по плана на село Д* Л* – София, при съседи:
наследници на Г* *в, Я* Ц* П.а, П* *в и улица. Съставен е нотариален
акт № 144, том VI дело № 1162/1978 г. от 22.06.1978 г. по описа на IV
нотариус на СРС (Л.16 от делото).
Лицата са придобили имота по наследство от Ц*. С оглед изложеното в
параграф 5, всеки един от тях има по 1/5 ид. част от ПИ.
5. През 1978 г. е извършена делба - съдебна спогодба, обективирана в
Протокол от 24.07.1978 г. по гр. д. № 8706/1978 г. по описа на СРС, Ц*
става изключителен собственик на ДВОРНО МЯСТО от 800 кв. м.,
съставляващо парцел V-544 от кв. 13 по плана на село Д* Л* – София,
при съседи: наследници на Г* *в, Я* Ц* П.а, П* *в и улица (Л.19 от
делото).
В производството по дела присъстват наследници и съсобственици на
имота – З* чрез адв. Б*йски, Г* В*, Я* и Я* и Ц* К*. Виж по-горе параграф 5.
Всички наследници присъстват в делбата от 1978 г. Следователно
делбата е действителна на основание чл.75, ал.2 ЗН.
Ц* К* е получила този имот чрез делба на наследство през 1978 г., което
е по време на брака (1946-1983). За получаване на имота същата е изплатила
парична сума за уравняване на дяловете Записано е, че за уравняване на
дяловете, страните заявили, че всеки един от тях е получил равностойността
на своя дял в пари. Тъй като има плащане по време на брака, придобитото,
вследствие на делбата, е в режим на СИО, на основание чл.13, ал.1 отм. СК
(1968). В този смисъл т.3 от Постановление № 5 от 31.X.1972 г., Пленум на
ВС.
15
Следователно 1/5 ид. ч. от ПИ е индивидуална собственост на Ц* К* на
основание чл.13, ал.2 СК (1968). Останалата 4/5 ид. ч. е в режим на СИО.
5. На 14.10.1980 г. * Н* (Н*) К*, роден на 15.02.1922 г. завещава на
съпругата си Ц* всички негови имоти (л.147 от делото).
С определение от първото о.с.з. е открито производството по чл.193 ГПК
досежно авторството на завещанието (формалната доказателствена сила) на
този частен документ. По делото е назначена съдебно-графологична
експертиза, която съдът напълно кредитира като пълна, обоснована и
изготвена от компетентно вещо лице (л.470-474 от делото). От нея се
установи, че ръкописният текст и подписа на завещанието е изписано от
Цветно Н* К*. В о.с.з. и в експертизата вещото лице установява, че е работил
по представения от ответника оригинал на завещанието и со сравнителни
материали, предоставени от ответника. Посочва, че няма друг сравнителен
материал в НОИ, НАП, БДС, МВР, с оглед датата на състав* и годините
тогава. Ищецът в писмени бележки твърди, че не следва да се кредитира
заключението, тъй като в.л. не е използвало сравнителен материал с
нотариална заверка на подписи, т.е. представения сравнителен материал не е
ясно дали изхожда от завещателя.
Съгласно приетото в Решение № 137/11.10.2019 г. по гр. д. №
4409/2018 на ВКС, осигуряването на сравнителен материал /”образци за
сравнително изследване” посмисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на Наредба № Н-1 от
14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица/ е в тежест на лицето, ползващо се от завещанието /решение №
821/19.11.2010 г. по гр. д. № 1906/2009 г. на ВКС, І-во г. о./ При спор относно
автентичността на завещанието най-често се използват т. н. „свободни”
сравнителни образци - такива, които са съставени независимо от възникналия
между страните правен спор /не са съставени с оглед на процеса/. Такива
могат да бъдат писма, записки, дневници и др. п. В теорията се приема, че тъй
като при тях няма елементи на умишлено изменение на почерка, те са твърде
подходящи за използване в качеството на сравнителни образци. Няма
изискване сравнителният материал да е от официален документ /Решение №
256 от 30.10.2014 г. по гр. д. №3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о./ или да
материализира изявление, направено пред държавен орган, за да се приеме, че
същият е автентичен. Когато възникне спор относно автентичността на
сравнителния материал простото твърдение на имащата интерес от това
насрещна страна, че сравнителните образци - обект на изследване, не
изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на
експертизата; оспорващият сравнителния материал следва да проведе
насрещно доказване, като е достатъчно същото да бъде непълно, като
представи друг сравнителен материал, за който по категоричен начин може да
се приеме, че е изготвен от завещателя, и който да бъде съобразен от вещото
лице и от съда, за да разколебае изводите във връзка с автентичността. В този
смисъл е утвърдената съдебна практика: Решение № 171 от 18.06.2009 г. по
гр. д. № 6412/2007 г. на ВКС, I-во г. о., Решение № 60от 23.04.2013 г. по гр.
16
д. № 693/2012 г. на ВКС, II-ро г. о., Решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр. д.
№ 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о. Преди да постави задачата на графичната
експертиза, съдът следва да уведоми страните кой сравнителен материал
счита за достоверен и защо. В случай, че насрещното доказване не е
проведено успешно, следва да се стъпи на оспорения сравнителен материал,
който да бъде изследван от вещото лице.
В процесния случай, за установяване истинността на завещанието
вещото лице е ползвало тетрадки и писма на завещателя, представени от
ответника. В о.с.з. ищецът оспорва, че не следва да се ползват, заради липсата,
че написаното не е удостоверено от нотариус и не се знае кой е автор на този
сравнителен материал. В о.с.з. съдът запита ищецът дали иска да се допусне
допълнителна или повторна експертиза и други доказателствени искания.
Същият не представи друг сравнителен материал, който да обори първия. Не е
поискал повторна или допълнителна експертиза, поради което съдът приема,
че не може да се разколебае установеното от вещото лице. При това
положение, ответникът успя да докаже истинността на документ – завещание
в производството по чл.193 ГПК, а ищецът не успя да докаже неговата
неистинност. Същият не ангажира доказателства за друг сравнителен
материал. При това положение възражението на ищеца, че не е използван
нотариално заверен сравнителен образец за експертизата е неоснователно.
Съдът приема, че завещанието е действително и е породило действие.
От изискана справка от СВ се установи, че в периода от 1972 г. до
07.06.2024 г. не се установи саморъчни или нотариални завещание в район
София или съдебен район Елин Пелин на * Н* (Н*, Н*) К* или * Н* А*, роден
на 15.02.1926 г., съставено на 14.10.1980 г. (л.232, 330-348 от делото).
От изискана справка от СВ – Елин Пелин се установи, че за периода от
1980 до 2024 година не е открито да е вписано такова завещание (л.232, 330-
348 от делото).
Съгласно приетото в Определение № 50234/14.10.2022 г. по ч. гр. д. №
2678/2022 г. на ВКС, Решение № 106/08.01.2015 г. по гр. д. № 2654/2024 г. на
ВКС и Определение № 157/12.07.2022 г. по ч. гр. д. № 1281/2022 г. на ВКС,
вписването на посочените в разпоредбата на чл. 112 ЗС актове има цел да
осигури публичността им, когато се касае до конкретен недвижим имот, както
и да осигури противопоставимост на правата на страната – титуляр по акта
срещу всички права, придобити от трети лица, след вписването. Като
фактическо и правно действие вписването е без отношение към съдържанието
на акта и без да може да въздейства на установените по него вещни права. На
акта не се отразява на неговото съдържание и същност, защото дори и не
вписани, тези актове обвързват страните по силата на съдържащите се
волеизявления, доколкото тези волеизявления не съдържат порок, но
придобитите вещни права не ще могат да бъдат противопоставими на правата
на третите лица, вписали своите актове преди вписването. Вписването на
завещанието има оповестителен ефект и не е елемент от приемането на
17
завещанието, а само доказва, че е прието.
При това положение, е без правно значение дали това завещание е
вписано или не. То ще породи своето защитно действие спрямо иска по чл.30
ЗН и спрямо други трети лица, които са придобили добросъвестно права от
наследника по закон, който е изключен от наследника по завещание.
Следователно е неоснователно възражението на ищеца, че завещанието не
е породило действие, тъй като не е вписано.
Със смъртта на Ц*, през 1983 г., бракът между Ц* и Ц* К* е прекратен,
на основание чл.15, б. „а“ отм. СК (1968). Следователно на основание чл.14,
ал.3 отм. СК (1968), при прекратяване на СИО, делът на съпрузите е равен.
Следователно от 4/5 от този имот, тъй като е в режим на СИО, * К* и Ц* К*
имат по една втора (1/2) ид. част или това е 2/5 ид. части за всеки един от тях.
Съгласно чл.14, ал.7 отм. СК (1968). когато преживелият съпруг наследява
заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на
починалия съпруг от общото имущество. При това положение тези 2/5 ид.
част остава само в дял на Ц* П.а, но не и на З* К*, защото тя не получава
частта от СИО, която е била на покойния съпруг.
Следователно Ц* К* има: 1/5 ид. ч., като собственик на основание чл.13,
ал.2 СК (1968)м 2/5 ид. част, на основание прекратяване на СИО - чл.14 СК
(1968). Общо Ц* К* има 3/5 ид. части от ПИ. Ц* П.а има 2/5 ид. части, на
основание наследство по закон. Виж параграф 6 по-горе. Ц* К* и Ц* П.а се
явяват наследници, като първата е преживяла съпруга, а втората е осиновено
дете от покойника и преживялата съпруга, което осиновяване е станало през
1967 г., т.е. преди прекратяване на брака.
При положение, че има наследник по завещание, същият измества
наследника по закон. След като * К* дарява всичко на съпругата си Ц* П.а,
същата придобива качеството на наследник, на основание чл. 16 ЗН.
Следователно през 1983 г., когато почива Ц*, неговата 1/2 част от
прекратената СИО (2/5 ид. ч.) става собственост на преживялата съпруга Ц*,
на основание завещание чл.16 ЗН.
При това положение собственик на имота е Ц* К*, при следните квоти и
основания:
1/5 ид.ч. по наследство от Ц*
2/5 ид.ч. на основание прекратяване на СИО чл.14 СК, която част е
придобита по време на брака чрез делба на наследство и уравняване на
дяловете за 4/5 ид.ч. от имота.
2/5 ид. части на основание завещание чл.16 ЗН от * К*, който е придобил
имота по време на брака си със Ц* К*, вследствие на делба на наследство
и уравняване на дяловете за 4/5 ид.ч. от имота.
Следователно Ц* П.а става изключителен собственик на имота.
11. На 01.12.1981 година Ц* и Ц* продават дворно място от село Р*, обл.
София, представляващ УПИ XV-373 от кв. 53 по регулационния план на
18
селото с квадратура от 832 кв. м. при граници: улица, М* и С* ведно със
паянтова жилищна сграда от застроена площ от 32 кв.м.. този имот не е
предмет на делото (Л. 331 от делото). Съдът не кредитира това
доказателство, тъй като не е относимо към предмета на делото.
12. На 06.03.1991 г. Ц* дарява на брат си Г*, ЕГН **********, 5/6 идеални
части от ДВОРНО МЯСТО, съставляващо парцел V-475 в кв.13, с площ
от 780 кв.м. заедно с едноетажна жилищна постройка от 35 кв.м., при
граници на парцела: Г* *в, Я* Ц* П.а, П* *в и улица ЗАЕДНО с
ЕДНОЕТАЖНА жилищна постройка от 35 кв.м., състояща се от стая и
кухня. Сделката е обективирана в н.а. № 159, том XIII, дело № 2475/1991
г., по описа на II нотариус на СРС. За състав*то на сделката е представен
н.а. № 144, том VI, н.д. № 1162/1978 г., разделителен протокол от
24.07.1978 г. по дело на СРС (Л.21-22 от делото). При това положение
съдът направи извод, че Ц* остава собственик на 1/6 ид. части, а
останалите 5/6 собственик е Г* Ц*.
13. На 19.04.1995 г. Ц*, ЕГН **********, е призната за собственик на 1/6
ид.ч. от Дворно място с площ от 808 кв.м., находящо се в с. Д* Л*,
съставляващ парцел V-475 от кв.13 по плана на селото при граници:
наследници на Г* *в, Я* Ц* П.а, П* *в и улица, заедно с построената в
същото едноетажна жилищна сграда от 35 кв.м., състояща се от стая
кухня, антре и баня – тоалетна, на основание давностно владение.
Съставен е констативен н.а. № 84, том IX, дело 2413 от 1995 г. по описа
на СРС (л.145 от делото).
Представеният н.а. е констативен и съгласно ТР 11/21.03.2013 г. по
тълк. д. № 11/2012 на ОСГК на ВКС, същият не се ползва с материална
доказателствена сила относно правото на собственост. При това положение
съдът не приема, че Ц* К* е станала собственик на 1/6 от ПИ и сграда 1 с
площ от 35 кв.м., на основание давностно владение. Съдът не кредитира този
к.н.а. С оглед изложеното в параграф 12, съдът приема че е собственик на 1/6
ид.ч от имотите, на основание прекратяване на СИО, поради смърт на съпруг
и завещание.
14. На 18.05.1995 г. е извършена доброволна делба на процесния имот – ПИ
и къща с площ от 35 кв.м.. Делбата е извършена между Г*, ЕГН
********** и Ц*, ЕГН **********, съгласно който Г* става
изключителен собственик на процесния имот, като има уравняване на
делото. Сделката е направена по време на брака на Г*. Сделката е
обективирана в договор за доброволна делба от 18.05.1995 г. и е вписан в
СВ под № 6, книга № 198 (л.146 от делото).
Договорът е с нотариална заверка на подписите, съгласно поставения
печат горе в дясно. Следователно е налице формата по чл. 35 ЗС. В делбата
участват всички съсобственици, поради което не е недействителна. В този
смисъл е Решение № 21 от 6.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4564/2014 г., III г.
о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова. Следователно от 1995 г.
изключителен собственик на имота е Г*. Тъй като е придобит по време на
19
брака и е заплатил сума за уравняване на дяловете, имотът е в режим на СИО,
на основание чл. 19 СК (1985) и т.3 от Постановление № 5 от 31.X.1972 г.,
Пленум на ВС. В каква част е в режим на СИО и кой е съпругът, това не е
предмет на настоящото дело и не следва да се обсъжда. Като извод е важно, че
Г* става изключителен собственик на имота.
14. На 29.05.1995 г. Г*, ЕГН ********** и жена му Ц* продават на дъщеря
си Л* ДВОРНО МЯСТО с площ от 808 кв.м., находящо с в с. Д* Л*,
съставляващо парцел V-475 от кв.13 по плана на с. Л*, София, при
граници: наследници на Г* *в, Я* Ц* П.на, П* *в и улица, ЗАЕДНО с
построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 35 кв.м,
състояща се от стая, кухня, антре, баня-тоалетна и тераса. Сделката е
обективирана в н.а. № 41, том XLVII, дело № 9172/1995 г. (л.23-24 от
делото).
При състав*то на н.а. са представени следните документи: н.а. № 144,
том VI, н.д. № 1162/1978 г.; съдебна спогодба по гр. д. № 8706/1978 г. на СРС;
н.а. № 159, том XIII, дело № 2475/1991 г., по описа на II нотариус на СРС; н.а.
№ 164, том IX, дело № 2413/1995 г.; договор за доброволна делба с рег. №
3925/18.05.1995 г. Всички тези документи са описани в сделките по-горе в
параграфи 8,9,12,13,14. Следователно продавачите са се позовали на всички
придобивни основания от началото на имота.
Следователно от 1995 г. изключителен собственик на ПИ и къщата
сграда 1 на имота е Л*.
16. На 30.03.1998 г. Ц* съставя саморъчно завещание, с което завещава на
брат си Г* Цветанов Б* цялото си движимо и недвижимо имущество,
имотите й в с. Р* и с. Л*, както и всички лични спестявания в
съответната банкова институция. Завещанието прави в знак на
признателност за проявената към нея грижа и внимание през живота й
Същото е вписано с СВ с вх. рег. № 294/10.02.2021 г., акт № 37, партидна
книга 48925-48928 по описа на СВ – Елин Пелин, и като акт № 69, том I,
рег. № 1248/2021 г. по описа на нотариус Валери Манчев. Към молбата за
вписване са представени скици на имота (л.330-347 от делото)..
Съдът кредитира напълно завещанието. Същото не е оспорено от
страните и съгласно чл.6 ГПК следва да се зачете. Ползващото се лице от
завещанието е наследник по закон, на основание 16, ал.1 ЗН, тъй като
завещателят се е разпоредил с цялото си имущество. По аргумент от чл.19,
ал.1 ЗН следва да не се зачете действието на завещанието спрямо процесния
ПИ и сграда 1, тъй като още с делбата през 1995 г., завещателят се е
разпоредил с него и не е собственик. Следователно доколкото не е собственик,
то и вещно-прехвърлителното действие на завещанието не е произвело за
процесния ПИ и сграда 1. Видно от представената справка от АВ в молбата за
обявяване на завещанието, не е посочен процесния имот. Следователно,
наследниците по завещание са знаели, че завещателя не притежава
процесните имоти и не се е разпоредил с тях, тъй като през 1995 г. е
20
извършена доброволна делба и завещателят се е разпоредил с тези вещи (виж
параграф 14).
17. Съгласно Решение от 25.12.1998 г. по гр. д. № 2560/1997 г. на СРС е
признато за установено по отношение на Ц*, че Ц* П.а, ЕГН **********
е собственик по наследство, оставено от осиновителя й Ц*, на 1/2
идеална част от ДВОРНО МЯСТО в с. Д* Л*, съставляващо парцел V-
475 от кв. 13 по плана на с. Л*, с площ от 780 кв.м., а по скица от 808
кв.м., заедно с едноетажната жилищна сграда с площ от 35 кв.м.,
състояща се от стая и кухня, при граници на имота: наследници на Г*
*в, * П.а, *в и улица (л.25-27 от делото).
Искът срещу Г* е отхвърлен, тъй като същият е придобил имота на
основание дарение и договор за доброволна делба. Решението е влязло в
законна сила на 29.05.2001 г.
Съдът не кредитира и не признава това решение.
Първо, предишният състав не е приобщил по делото завещанието от
1980 г. (виж параграф 10), което сега е представено и приобщено като
доказателствен материал.
Второ, в решението предишният съдебен състав е приел, че вследствие
от извършената делба през 1978 г. (параграф 9), имотът е придобит от * К* и
Ц* К*. Първоинстанционният съд неправилно е приложил указанията на т.3
от Постановление № 5 от 31.X.1972 г., които са били действащи тогава.
Съдът не е отчел, че вещта става в режим на СИО само в частта, за която е
платено за уравняване на дялове, т.е. това което не е получена по наследство.
Неправилно е приел, че цялата вещта е в режим на СИО. Същият е следвало
да приложи цитираното Постановление като 1/5 ид.ч. от процесните имоти са
придобити по наследство, на основание чл.13, ал.2 СК (1968), а останалата 4/5
ид.ч. е в режим на СИО. И едва следва това да приложи правилото на чл. 14,
ал.7 СК (1968).
Трето, съгласно чл.298, ал.2 ГПК влязлото в сила решение има действие
и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.
Решението е влязло в сила по отменения ГПК, при който действа чл. 220, ал.1
ГПК - влязлото в сила решение е задължително за страните и техните
наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други
съдилища и учреждения в Републиката.
Съгласно Решение № 378 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С*, силата на присъдено нещо на
съдебното решение обвързва срещу поставените страни - ищците и третите
лица, които са конституирани да им помагат, от една страна, и ответниците и
третите лица, които са конституирани да им помагат, от друга страна. В
същото положение са универсалните правоприемници на страните, като и
частните им правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило
след предявяването на иска. Обвързващата сила на съдебното решение по
21
вещни искове се разпростира и по отношение на третите лица - кредитори,
когато възможността им да се удовлетворят зависи от принадлежността на
вещта към имуществото на длъжника.
В процесния случай решението е между майка Ц* К* и дъщеря Ц* П.а.
Разпореждането (частно правоприемство) е на имота е извършено от Ц* К*
през 1995 г. (параграф 14) и последващо прехвърл* на Л* (параграф 15), т.е.
преди завеждане на иска. При това положение решението няма сила срещу
частните правоприемници на страните по делото. При това положение СПН
на решението на следва да се зачете по отношение на страните по настоящото
дело. Няма ревандикационен иск, за да се върне имота в патримониума на Ц*
П.а, за да се зачетат нейните последващи разпоредителни действия. Искът е
следвало да бъде насочен срещу приобретателя Л*.
18. На 29.04.2000 г. Л* и В* продават на Г. Л. Г. ДВОРНО МЯСТО с площ
от 808 кв.м., находящо се в с. Д* Л*, съставляващо парцел V-475 от кв.13
по плана на с. Л*, София, при съседи: наследници на Г* *в, Я* Ц* П.а,
П* *в и улица, заедно с построената в същото място едноетажна
жилищна сграда с площ от 35 кв.м., състояща се от стая, кухня, антре,
баня-тоалетна и тераса.Сделката е обективирана в н.а. № 102, том I, рег.
№ 2107, дело № 127/2000 г. по описа на Нотариус В* с рег. № 262 на НК.
По описа на СВ – вх. рег. № 8657, акт № 157, том XXIX, дело №
7252/2000 г. (л.28-29 от делото).
За състав*то на н.а. са представени следните документи: н.а. № 41, том
XLVII, дело № 9172/1995 г. (параграф 15). Тъй като Л* е придобила имота
преди иска (параграф 17), то спрямо нея не е в сила решението. Ето защо
същата правомерно се е разпоредила със своя собственост. При това
положение, сделката е породила своя вещно-прехвърлителен ефект, поради
което собственик на имота е Г. Л. Г.. Това е ответникът по делото.
19. На 14.10.2008 г. Ц* П.а, ЕГН ********** дарява на А. Г. П., ЕГН
********** 1/2 идеална част от УПИ V-475 от кв.13, бивш парцел V-
544 по плана на с. д* Л*, целият с площ от 808 кв.м., при съседи: УПИ
VI-476, II-471, IV-474, при съседи: наследници на Г* *в, * П.а, *в и
улица. Сделката е обективирана под н.а. № 44, том 4, рег. № *, дело №
599/2008 г. по описа на нотариус З* с рег. № 438 на НК. А по СВ – вх. №
74967 от 14.10.08 г., акт № 143, том CLXXXIV, дело № 51874/20008 г.,
стр. 86164 (л.30-31 от делото).
За състав* на н.а. са представени следните документи: решение от
25.12.1998 г. на СРС; н.а. № 144, том VI, н.д. № 1162/1977 г. Сделката е
действителна, но не е породила вещно-транслативен ефект. Това е така, тъй
като Ц* К* не е била собственик на имота, тъй като през 1995 г. е извършена
делба и не е собственик (параграф 14). Същата е призната спрямо Ц* К*, но
решението няма СПН между А. П. и Ц* К* и преобретателя Г* (параграф 14).
По сградите
Както съда спомена по-горе, сграда с идентификатор *.2 е постройка от
22
допълващото застрояване. Същата не е самостоятелен обект. Нейното
предназначение е да служи на главната вещ – ПИ. Ето защо който е
собственик на главната вещ, той е собственик и на тази сграда. На това
основание собственик на сграда *.2 е собственикът на земята, на основание
чл.98 ЗС. По делото не са събрани данни кога е построена. До същия правен
извод ще се стигне, като се приложи чл.92 ЗС, ако сградата се разглежда като
приращение – тя също е собственост на собственика на имота.
По делото не са събрани данни кога е построена сграда *.1 Съдебно-
строителната експертиза установява, че е построена в периода от 1982-1991г.
За първи път в н.а. за собственост са споменава едва през 1991 г., когато Ц* К*
дарява 5/6 ид. части от ПИ и сграда *.1 на брат си (параграф 12). Преди това в
актовете за собственост или завещателите разпореждания не се споменава
сграда. Архитектурния план е заверен през 1982 г. (л.464 от делото) Като се
има предвид изложените факти, като и че към тази сграда е пристроявано,
поради което сега площта е 59 кв.м., то съдът приема, че сградата е построена
след смъртта на * К* 1983 г. При заверка на архитектурен проект, житейски
необосновано е къщата да е построена тогава. При това положение сградата
не е построена по време на брака между * К* и Ц* К*. Следователно
правомерно Ц* К* се е разпоредила с имота през 1991 г. (Параграф 12). С
оглед осъщественото завещание (параграф 10), то е без правно значение кога е
построена къщата. Дори и да построена по време на брака, завещанието
(параграф 1) е породило действие и сградата е станала собственост на Ц* К*
въз основа на завещание и прекратяване на брака. И в двете хипотези (къщата
е построена по време на брака или извън брака, но преди 1991 г.), същата е
станала собственик на Г* В* (параграф 12).
Следва да се отбележи, че в цитираните н.а. сградата *.1 е описана с
площ от 35 кв.м. Ето защо за пристрояването към сградата следва да се
приложи правилото на чл.92 ЗС. Видно от направените снимки, пристройката
е функционално и строително закрепена към сградата, следователно тя е
приращение към сградата, а не към земята. Ето защо за нея важи правилото
който е собственик на сградата, той е собствени на постройката.
По правото на собственост
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът А. П. не е станал
собственик на 1/2 ид. част от ПИ и от сграда *.2, на основание дарение от Ц*
П.а. Последната не е била собственик на ПИ и на сградата, за да се разпорежда
с тях.
По давността
По делото са ангажирани свидетелски показания за придобИ.е на имота
по давност за 1/2 от ПИ и от сграда 2 и за цялата сграда 1.
По искане на ответника са разпитани свидетелите Ц* В*, Л* Ц* и Г*.
Съдът напълно кредитира техните показания като обективни, достоверни,
взаимно допълващи се, логично, последователни и подкрепящи се от
останалите доказателства по делото. Всички свидетели установяват, че къщата
23
е построена през 1980 г. на приятелски и комшийски начала. Установяват, че
имотът се стопаниса от Г. Г. и същият се представя като собственик.
Установява, че преди смъртта Ц* К* е живяла в имота. Всички свидетелстват,
че къщата е строена за Ц* К*. Установяват, че като собственик на двора се
представя ответника и той се грижи за него (л.399-402 от делото).
По искане на ищеца са разпитани свидетелите Т. М. и Со* (л.489-490 от
делото).
От показанията на свид. Т. М. се установи, че същият е посещавал имота
през 2018, 2021-2022 г., т.е. два пъти, по покана на А. П.. Там спали пиели
ракия и рязали лозниците. Твърди, че за имота се грижил А. цветя, китки,
косене на трева. Свидетелства, че имотът се владее от А. П., както и че същият
прави ремонт вътре.
Свид. М* установява, че ищецът полагал грижи за трайните насаждения,
райграс, покрив, цветя. Установява, че е годила на една, два дела преди
години, защото някой си Г. е купил имота.
За да се придобие имот по давност, трябва да се докаже период от 10
години, през който ищецът да е упражнявал фактическа власт. Тази власт да е
постоянна, да има прекъсване за по-малко от 6 месеца, да е явно, спокойно,
открито необезпокоявано, несъмнително.
На първо място не се установи по делото ищецът да е упражнявал
фактическата власт. Видно от фотоснимките и от огледите на двете в.л.
имотът не е поддържан. Къщата е занемарена. Няма подобрения в нея. Не
може да се стигне до задната част на двора, тъй като е обрасъл в храсти, трева
и друга растителност. Свидетелите на ищеца твърдят, че същият е упражнявал
фактическа власт, но в техните показания има разминавания. Всички говорят
за видимата страна на къщата, как изглежда и отговаря на снимките от
експертизите. Но нито един от свидетелите на ищеца не установяват, че
къщата е пристроена, не е измазана, както и в задната част на двора има
стопанска постройка. Ако тези лица са ходили в имота, е следвало да
забележка пристрояването е стопанската постройка, което са характерни
отличаващи се черти на ПИ и на къщата. А това не са го направили. Освен
това в експертизите и в о.с.з. вещите лица установяват, че покривът на къщата
е на път на падне. Видно от снимките не се установява някои да е упражнявал
фактическа власт на имота – а напротив запустял е, обрасъл в трева,
неподдържан двор и къща.
Второ, от показанията на свид. М* се установи, че същата е ходила по
други дела между страните. Следователно, тъй като при завеждане на делото
се прекъсва давността, на основание чл.84 ЗС, то дори и да е установено
такова владение, същото е прекъснато за повече от 6 месеца.
Трето, тъй като е заведено дело, следва че владението не е
необезпокоявано, тъй като има спор и не е спокойно.
Четвърто, с показанията на свидетелите на ответника, същият обори
презумцията на чл.69 ЗС, тъй като свидетелите установяват, че ответникът
24
полага грижи за имота и че има спор за собственост.
Пето, не се доказа ищецът да е присъединил владение на своя
праводател Ц* П.а, нито същата да е осъществила владение върху имота.
Следва да се кредитират напълно показанията на свидетелите на
ответника, тъй като те живеят на това място, представляват роднини на Ц* К*
и Ц* П.а. Свидетелите на ищеца не живеят около имотите и са били
епизодично в района. При което тяхната доказателствена тежест не следва да
надделява над показанията на свидетелите на ответника.
С оглед изложеното съдът приема, че ищецът не е придобил съответните
части от ПИ и сграда 2, както и напълно от сграда 2, на основание давностно
владение. Не е осъществен фактическия състав на този придобивен способ.
По основателността на исковете
С оглед изложеното, съдът приема, че ищъцът не можа да докаже, че е
собственик на процесните сгради, на основание дарение от Ц* П.а, давност и
приращение по чл.92 ЗС. Исковете му са неоснователни.
По делото се установи, че ответникът е изключителен собственик на
процесните имоти, индивидуализирани по-горе, на основание покупко-
продажба от Л*, която е приболи имота чрез покупко-продажба от Г* В*, а той
чрез дарение и делба от Ц* В*, а последната като лична собственост по време
на брака, прекратяване на СИО и завещание от съпруга й * К*.
При това положение правопридоиващите възражения на ответника са
доказани.
Недоказано е правопридобиващото възражение на ответника, че е
придобил имота на основание владение от 2000. По делото се установи, че
същият е приболи имотите на деривативен способ (транслативни сукцесии) и
не може да стане собственик на същите имоти на основание давноство
владение.
Ето защо предявените исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият представи списък по чл.80 ГПК. Съгласон
него претендира следните разноски:
1. депозит по съдебно-геодезическа експертиза – 300 лева – л.188 от
делото
2. депозит по съдебно-строителна експертиза – 300 лева – л.189 от
делото
3. депозит по съдебно-графологична експертиза – 200 лева – л.424 от
делото
4. адвокатско възнаграждение – 2500 лева – л.481 от делото.
Не е направено възражение по члц78, ал.5 ГПК, но за процесуално
25
икономия за евентуалното бъдещо производство по чл.248 ГПК, настоящият
съдебен състав следва да изложи мотиви. Делото не е сложно от фактическа
страна с оглед цитирания по-горе доказателствен материал. Има три
експертизи. Делото е сложно от правна страна – има оспорване на
истинността на документ, две правопридобиващи възражения от ответника 3
правоизключващи възражения. Освен това се въвеждат твърдения за действие
на вписването на завещание и за начин на оспорване на почерк на починало
лице, за когото няма сравнително образци дадени пред надлежен орган на
власт. При това положение възнаграждението е съобразено с действителната
фактическа и правна сложност на делото.
Общият размер разноски, който следва да се признае на ответника е
3300 лева.
Ето защо А. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. С*, следва да бъде осъден
да заплати на Г. Л. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С* сумата в размер на 3 300
(три хиляди и триста лева), представляващи разноски по гр. д. № 59493/2023 г.
по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИНДИВИДУАЛИЗИРА процесните имоти по следния начин:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ площта между точки 1,2,3,4,1 от
комбинираната скица, находяща се на л.373 от делото, която е неразделна
част от решението, и който имот представлява УПИ V-475 от квартал 13
по регулационния план от 1991 г. на село Л*, район Панчерево, с адрес на
поземления имот с. Л*, район Панчарево, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско
застрояване (до 10 м), при съседи: УПИ IV-474, УПИ II-471, УПИ VI-476
и улица „Х* Д.“, който имот погрешно е нанесен по сега кадастралната
карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на с. Л*, общ. Столична,
одобрени със заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на ИД на АГГКК,
последно изменение от 09.08.2022 г, като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *, като южната граница на имота по КК и КР не
съответства на уличната регулационна линия, а източната и северната
граница на имота по КК и КР не съответства на дворищната
регулационна линия съответно с УПИ IV-474 и УПИ II-471 по
регулационния план от 1991 г. на село Л*, район Панчерево;
СГРАДА, представляваща площта между т.е. 5,6,7,8,9,10,11,5 от
комбинираната скица, находяща се на л.373 от делото, която е неразделна
част от решението, с предназначение Жилищна сграда -еднофамилна,
брой етажи 1, застроена площ 59 кв. м., която сграда неправилно е
нанесена по сега действащата КК и КР като СГРАДА с идентификатор
*.1;
26
СГРАДА между точки 12,13,14,15,16,17,12, от комбинираната скица,
находяща се на л.373 от делото, която е неразделна част от решението, с
предназначение Постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1,
застроена площ 6 кв. м., която сграда неправилно е нанесена по сега
действащата КК и КР като СГРАДА с идентификатор *.2.
ОТХЪВРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от А. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. С* срещу Г. Л. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. С*, положителни установителни искове за собственост с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който да бъде признато по отношение на
Г. Л. Г., че А. Г. П. е собственик на гореописаните процесни имоти, както
следва:
1. на 1/2 (една втора) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ и СГРАДА с
идентификатор *.2, която сграда погрешно е нанесена в КК и КР, на
основание дарение от своята леля Ц* П.а, извършено с Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 44 том 4, рег. № * дело № 599 от
14.10.2008 г., по описа на нотариус З*, рег. № 438 в ПК, с район на
действие СРС и приращение по чл.92 ЗС.
2. на другата на 1/2 (една втора) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ и
СГРАДА с идентификатор *.2, на основание давностно владение по
чл.79 ЗС, упражнявано от ищеца А. Г. П. през целия период считано от
дарението на недвижимия имот през 2008 г. до датата на подаване на
исковата молба (31.10.2023 г.),
3. на цялата СГРАДА с идентификатор *.1, която погрешно е нанесена в КК и
КР, на основание давностно владение по чл.79 ЗС, упражнявано от
ищеца А. Г. П. през целия период считано от дарението на недвижимия
имот през 2008 г. до настоящия момент (31.10.2023 г.).
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. С*, да заплати на Г. Л.
Г., ЕГН **********, с адрес гр. С* сумата в размер на 3 300 (три хиляди и
триста лева), представляващи разноски по гр. д. № 59493/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
НЕРАЗДЕЛНА част от решението е скицата на процесния имот, която
се намира на л.373 от делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
27