№ 267
гр. Перник, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.а П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Б.а П. Борисова-Здравкова Гражданско дело №
20241720102854 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Е. П. Д., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своя баща П. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ 87, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата 7 000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
причинени от ПТП, настъпило на *** г. по вина на водача на л.а. „***“, с рег. № ***, по
отношение на който е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника, предявено частично от вземане в общ размер на 12 000,00 лв.,
ведно със законната лихва от *** г. до окончателното плащане.
В исковата молба се излага, че на *** г. около 7,40 ч. в гр. Перник, в района на
кръстовището между ул. „Юрий Гагарин“ и ул. „Козлодуй“ П. Д. Д., ЕГН ***, като водач на
лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ***, при извършване на маневра завиване на
дясно, не осигурила предимство на правомерно пресичащата ищца, автомобилът удря
пешеходката в дясна бедрена кост, дясна гривенна става и таз, вследствие на което тя пада на
пътното платно и си удря главата. Местопроизшестивето е посетено от компетентните
органи на МВР, които съставили Констативен протокол № *** г., въз основа на който е
съставен АУАН GA № *** г. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лек
автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ***, който нарушил чл. 5 от ЗДвП, вследствие на
което е причинил на ищцата телесни увреждания и стрес. Непосредствено след инцидента
1
ищцата била транспортирана с екип на спешна медицинска помощ в МБАЛ „Рахила
Ангелова“-гр. Перник, където й е поставена диагноза „повърхностна травма в областта на
тазобедрената става и бедрото“. Поради влошаване на общото състояние на пострадалата,
силно главоболие, световъртеж, повръщане и липса на спомен за случилото се, болки и
ограничени движения в областта на шията и дясната гривена става, ищцата е закарана в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където след проведени рентгенови изследвания са
установени „контузия в задна дясна раменна област на главата и навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на дясна гривена става
със суспектни данни за фрактура в областта на епифизата на радиуса“. Проведено е
медикаментозно лечение с обезболяващи, поставена е имобилизация тип мека яка за 14 дни
и е насочена за домашно лечение с препоръки за спазване на щадящ режим без натоварване.
В резултат на получените травматични увреждания ищцата претърпяла болки и
страдания със значителен интензитет през първите седмици от възстановителния период,
като за задоволяване на ежедневните си нужди разчитала изцяло на семейството си. Поради
мозъчното сътресение не можела да гледа телевизия или да чете, изпитвала болки по цялото
тяло дори в легнало положение, шийната яка й създавала допълнителен дискомфорт. Дълго
време след инцидента не желаела да излиза, да се среща с приятели и съученици,
окончателно преустановила спортните си занимания по баскетбол. Твърди се, че към
момента състоянието й не е възстановено, изпитва спорадични болки в шията и спонтанно
главоболие и е налице негативна промяна в поведението й, чувства се потисната и
непълноцена, затоворила се в себе си, изпитва панически страх, сънува кошмари, страхува се
от автомобили, отказва да излиза сама. По изложените съображения моли за уважаване на
предявения иск, ведно със законната лихва върху главницата от *** г. до плащането.
Претендира присъждане и на сторените разноски за производството по делото.
В законоустановения срок ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е подал отговор на исковата
молба, с който е изразил становище, че искът е неоснователен по основание и размер.
Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек
автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ***, към *** г. Оспорва механизма на настъпване на
ПТП, като сочи, че протоколът за ПТП е съставен 20 дни след настъпването му, поради
което не се ползва с материална доказателствена сила в частта „обстоятелства и причини за
ПТП“. Твърди, че събитието е случайно за водача на лек автомобил „***“, модел „***“ с рег.
№ ***, който е бил в обективна невъзможност да предвиди и предотврати настъпването му.
Прави възражение, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, която като
пешеходец е нарушила чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП и чл. 114, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не
се е съобразила с правилата за безопасност и конкретната пътна обстановка. Оспорва
твърденията, че вследствие на ПТП ищцата е претърпяла описаните в исковата молба вреди,
техния итензитет и проявление, както и размера на претендираното обезщетение като
завишен и неотговарящ на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени сторените
разноски за производството по делото.
2
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
От приложеното известие за доставяне се установява, че на *** г. от ЗД „Бул инс“ е
получена пратка, подадена на 23.01.2024 г. от адв. Н. относно Е. П. Д., и с писмо с изх. №
*** г. от ЗД „Бул инс“ до ОД на МВР-Перник с копие до адв. Н. е изискан препис от влязло в
сила наказателно постановление на водач П. Д. Д..
С оглед изложеното, съдът приема за установено, че на 23.01.2024 г. ищецът е предявил
претенция до ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по чл. 380, ал. 1 от КЗ, по което
ответникът не е заплатил претендираното обезщетение. Поради това съдът намира, че е
спазена рекламационната процедура по чл. 498, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ, която е абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
По делото е безспорно, че към датата на процесното ПТП по отношение на лек
автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ***, е действал договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника.
С писмо с рег. № *** г. от ОД на МВР по делото е представена справка картон за водач
Е.А.Т. и наказателни постановления за лицето, които касаят трето за делото лице, поради
което не следва да бъдат обсъждани.
С писмо с рег. № *** г. от ОД на МВР по делото са постъпили документите,
съдържащи се в административнонаказателното производство, образувано с акт за
установяване на административно нарушение серия GA № *** г. на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Перник /преписка № ***
От съдържащия се в административно-наказателната преписка Акт № *** се
установява, че е съставен на *** г. от инспектор при ОДМВР Перник против П. Д. Д. за това,
че на *** г. в 11,46 ч. в гр. Перник на кръстовището на ул. „Юрий Гагарин“ с посока на
дижение от кв. Изток към ЦГЧ управлява лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на
Д.П.Т., като на кръстовището с ул. „Козлодуй“ при извършване на маневра завиване на
дясно, водачът не е предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, като блъска намиращата се на пътното платно Е. П. Д. с ЕГН **********,
която е транспортирана до УМБАЛ Пирогов от баща й П. Д. П., с ЕГН **********. С
наказателно постановление № *** г. за извършеното нарушение на П. Д. Д. е наложено
наказание глоба в размер на 20,00 лв. Съгласно Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № ***/*** г. със заявление вх. № ***г е входирана медицинска бележка с поставена
диагноза на пострадалата мозъчно сътресение. По преписката са приложени жалба от П. Д.
П., с ЕГН **********, до ОДМВР-Перник, сведения от П. Д. Д. и амбулаторен лист от *** г.
за преглед на Е. П. Д., извършен в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
В производството по делото е прието заключение на вещо лице по съдебно-
3
автотехническа експертиза. От същото се установява, че мястото на удара в надлъжно
направление се намира на около 9,7 метра след края на тротоара, изграден вляво от платното
за движение на ул. „Ю. Гагарин“, гледано в посоката на пострадалата и на около 1,3 метра
вляво от десния край на тротоара, гледано в същата посока. Вещото лице е изобразило
геометричната видимост за двамата участници към взаимните им положения 6,98 секунди
преди ПТП или към момента, когато пострадалата се насочва от края на тротоара към
платното за движение на ул. „Козлодуй“. Фактът, че линията на видимост не се пресича от
какъвто и да било физически обект, налага техническия извод, че при изследваната хипотеза
участниците не са били физически възпрепятствани да се възприемат взаимно 6,98 секунди
преди ПТП. Към този момент надлъжното разстояние между зрителните апарати на
участниците е било около 30 метра. Наличните данни не позволяват точно да бъде
определен първият момент, от който пострадалата е придобила физическата възможност да
възприеме приближаващия срещу нея л.а. „***“. Проведения анализ налага извода, че при
всички положения тя е разполагала с видимост към МПС, не по-малка от 30 метра. От
техническа гледан точка водачът на л.а. *** е разполагала с техническа възможност при
своевременно задействане на спирачната система на МПС да спре преди мястото на удара и
по този начин да предотврати настъпилото произшествие. Наличните данни не дават
основание да е приеме, че непосредствено преди ПТП водачът на МПС е оказала очтеливо
въздействие върху спирачната система на управлявания от нея автомобил. Дължината на
опасната зона на л.а. „***“ при конкретните пътни условия и скоростта му на движение е
изчислена на 3,86 метра. С оглед изобразената геометрична видимост на участниците един
спрямо друг 6,98 секунди преди ПТП или към момента, когато пострадалата стъпва върху
платното за движение на ул. „Козлодуй“, към този момент надлъжното разстояние между
зрителните апарати на участниците е било около 301 метра. В събраните материали липсват
данни за наличието на означена с хоризонтална и/или вертикална маркировка пешеходна
пътека за направлението на пострадалата, която е пресичала по продължението на тротоара,
изграден вляво от платното за движение на ул. „Ю. Гагарин“, гледано спрямо посоката на
пешеходката. Видимата на представените изображения пешеходна пътека, пресичаща
напречно цялото платно за движение на ул. „Ю. Гагарин“, няма отношение към техническия
анализ на произшествието. Пешеходката е пресичала успоредно и на около 1,3 метра от
тротоара, изграден вляво от платното за движение на ул. „Ю, Гагарин“, гледано в посоката
на пострадалата. От проведения анализ като най-вероятен механизъм, при който ПТП е
настъпило, може да се определи следният: в условията на сухо време л.а. „***“ се движи в
гр. Перник с посока от ул. „Ю. Гагарин“ към ул. „Козлодуй“; при движение в района на
кръстовището с ниска скорост от около 10 км/ч. вляво спрямо посоката му, пешеходката Е.
Д. навлиза на платното за движение на ул. „Козлодуй“, предприемайки напречното му
пресичане; най-вероятно двамата участници не предприемат действия за промяна на
треакториите и скоростите си, в резултат на което настъпва удар между предната лява част
на автомобила и тялото на пешеходката; с оглед посоката на пострадалата най-вероятно
първоначалният контакт за нея е бил в областта на долния десен крайник, при това
положение ударът за пострдалата при всички положения се е явил под масовия й център, в
4
резултат на което тялото е извършило ротация като най-вероятно пада върху терена на
лявата си страна. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че най-близката
пещеходна пътека в района на процесното ПТП, доколкото е налична информация само от
сателитните данни за процесния участък, се намира от една страна на достатъчно отдалечено
място спрямо мястото на удара, а от друга страна, същата е предназначена за различно
направление за пресичане спрямо това, за което се съдържат данни в кориците на делото, че
пострадалата е пресичала. Поради това тази пешеходна пътека не е прецезирана в анализа в
изготвената експертиза, а данни за други пешеходни пътеки липсват.
В производството по делото е прието заключение на вещо лице по съдебно-
медицинска експертиза, от което се установява, че ищцата е получила мозъчно сътресение,
навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия
на дясна тазобедрена става, контузия на дясна гривенна става, като уврежданията й е
възможно да се получат по описания в исковата молба начин. През периода на лечение
ищцата е търпяла болки и страдания за период от около 20-25 дни, като първите 10 дни
болките са били с по-голям интензитет. В приложената документация по делото е описана
консултация с нервохирург и поставена диагноза – мозъчно сътресение. При прегледа е
установен нормален неврологичен статус. По делото няма данни за настъпили усложнения и
трайни последици от получените увреждания. Вещото лице посочва, че мозъчното
сътресение е функционално разстройство на дейността на централната нервна система и се
отнася към закритите черепно-мозъчни травми. При правилно проведено лечение и режим и
нормално протичане на оздравителния процес възстановителният период е в рамките на 3-5
седмици. При него не се наблюдават патологични промени в мозъчната тъкан. Лечението
обичайно приключва успешно, усложнения не се очакват. Всеки такъв инцидент
предизвиква стресова ситуация при пострадалия. Тежестта на този стрес и отражението му
върху психиката на пострадалия има много индивидуален характер. По делото няма данни
за тежестта на това състояние и провеждана терапия. В приложената медицинска
документация не са описани съпътстващи заболявания, които да повлияят на начина на
лечението и продължителността на възстановителния процес при ищцата. При нормално
протичане на възстановителния период, без усложнения, периода на възстановяване при
такъв вид увреждания е около 20-25 дни. При ищцата непосредствено след инцидента са
направени следните рентгенови снимки: на гръден кош, на двете тазобедрени стави и бедра;
на дясна гривенна става; на лумбални прешлени-без данни за увреда на костните структури.
След проведените прегледи в УМБАЛСМ „Пирогов“ по делото няма данни за провеждане на
допълнителни консултации при специалисти. По делото няма приложени документи за
настъпили усложнения през възстановителния период при ищцата. След извършените
прегледи и рентгенови изследвания при ищцата е назначено обездвижване на шията с мека
шийна яка за 14 дни и локална терапия-обезболяващи медикаменти за общо и локално
приложение. По делото няма данни за наличието на трайни последици при ищцата
вследствие на получените увреждания при процесното ПТП. В открито съдебно заседание
вещото лице пояснява, че диагнозата „мозъчно сътресение“ е установена при консултация
при неврохирург в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ като по време на прегледа са направени
5
рентгенови снимки на череп и шийни прешлени. Уточнява още, че обичайно лицата се
освобождават от физическо възпитание още месец след изтичане на възстановителия
период, който е от 20-25 дни.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно и компетентно дадени,
несопорени от страните по делото.
В производството по делото са разпитани свидетелите П. Д. Д. – без дела и родство със
страните, и П. Д. П. – баща на ищцата, без дела със страните.
Свидетелката П. Д. Д. заявява, че в края на 2023 г. е участвала в инцидент. Пътувала от
„Хумни дол“ в посока „***“, за да заведе децата на ясла, около 7,30 ч. сутринта, при завой
наляво, в който трябвало да се включи към улицата за детската градина, движейски се с
около 10 км/ч за момент се разсеяла, тъй като едно от децата я извикало, за секунда
погледнала назад и когато погледнала напред, момичето било паднало отстрани между
огледалото и лявата гума. Не чула удар, защото почти била спряла, чакала да се включи в
движението. Слязла от колата, попитала момичето дали е добре. Шофьорите на такситата в
близост й казали да премести колата, защото пречи на движението и докато я премести и се
върне момичето си било тръгнало. Изчакала 15-тина минути и си тръгнала. Преди да
премести колата дошла линейка, но момичето отказало помощ. Не помни датата, на която се
е случило ПТП, било през ноември или декември 2023 г. тя управлявала л.а. *** с номер ***
нямало дъжд или сняг, не видяла пешеходката преди удара. Баща й я потърсил към 8,30 ч.,
след като оставила децата в яслата и паркирала пред дома си, едно момиче, което работило
на нон-стопа в близост до мястото на инцидента й писало, че я търсят, и тя отишла веднага.
На мястото били момичето с баща й, сестра й още някакви хора. Отишли в болницата,
където й направули снимки и консултация с травматолог и казали, че е добре. Имала болки в
ръката и дупето. Баща й подал сигнал в полицията.
Свидетелят П. Д. П. заявява, че в деня на инцидента му се обадили и казали, че Е. я
ударила кола. Веднага отишъл на местопроизшествието в кв. „Пашов“, но го нямало нито
детето, нито шофьора на автомобила, нито колата. Обадил се на детето и то дошло, след
разговор с хората на местопроизшествието намерили шофьорката и тя също дошла. Детето
накуцвало и имало синини. Откарал я в болницата, шофьорката също дошла там, направили
й снимки и установили, че има синини, но нищо съществено. Тръгнали си към вкъщи в с.
*** и по пътя Е. повърнала. Уплашил се и отишли в „Пирогов“, пак й направили снимка,
този път на цялото тяло, и установили, че има нещо на шията, а на крака е само
повърхностно нараняване. След това купили яка, която докторът предписал. Оплаквала се,
че я боли главата, изписали й лекарства, останала си вкъщи за 14 дни, през което време
носила яката и за нея се грижели той и сестра й, тъй като майка й починала наскоро. Когато
се върнала на училище, през първите 3-4 месеца той я карал и взимал от училище всеки ден,
а преди това не я е карал. Заявява, че Е. още не се е възстановила напълно. Преди била
жизнено дете, спортувала баскетбол с децата в селото, в което живеят, ходила в танцова
школа, а след инцидента спряла и двете.
Съдът кредитира показанията на свидетелите доколкото съответстват на останалите
6
доказателства по делото и съобразявайки възможната им заинтересованост. При съвкупна
преценка на писмените доказателства и съдебно-автотехническата експертиза съдът не
кредитира показанията на свидетелката Д. в частта, че ПТП настъпило при завой „наляво“,
като приема, че механизмът на настъпването му е посоченият в заключението на вещото
лице при завой „надясно“.
Преценявайки показанията на свидетеля П. в съвкупност с останалите доказателства по
делото, съдът не ги кредитира в частта, че вследствие ПТП „ищцата не е същото жизнено
дете, спряла да играе баскетбол и да посещава занимания по танци“.
В останалата част съдът кредитира показанията на свидетелите относно
непосредствено възприетите от тях факти.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
и водачите на двуколесни пътни превозни средства. Чл. 119, ал. 2 ЗДвП регламентира, че
водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат
пешеходците.
Разпитана като свидетел в производството по делото, П. Д. признава, че като водач на
л.а. „***“, с рег. № ***, в края на 2023 г. около 7,30 ч. сутринта при движение в кв. „***“ в
посока детската ясла, при завой, в който трябвало да се включи към улицата за детската
градина, движейски се с около 10 км/ч, за момент погледнала назад и когато отново
погледнала напред, момичето било паднало отстрани между огледалото и лявата гума на
автомобила. Тези факти се потвърждават и от приетата по делото административно-
наказателна преписка.
Съгласно заключението на вещото лице по САвтЕ водачът на лекия автомобил е имал
видимост към пешеходката и възможност да предотврати настъпването му, поради което
съдът намнира за неоснователно възражението на ответника, че събитието е случайно по
смисъла на чл. 15 НК.
7
С оглед изложеното, съдът приема, че ПТП е настъпило вследствие виновно
нарушение на правилата на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ЗДвП от водача на л.а. „***“, с
рег. № *** – П. Д. Д..
По направеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, съдът
намира следното:
Съгласно § 6, т. 54 от ЗДвП "пешеходна пътека" е част от платното за движение,
очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
преминаване на пешеходци; на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на
тротоарите и банкетите върху платното за движение. От заключението по САвтЕ се
установява, че ищцата е пресичала на кръстовището по продължението на тротоара, поради
което следва, че се е движила в съответствие с правилата за движение по пътищата, а
водачът на МПС е бил длъжен да я пропусне. Предвид изложеното, направеното от
ответника възражение за съпричиняване е неоснователно.
Безспорно е, което е обявено с доклада по делото, че към момента на настъпване на
ПТП по отношение на л.а. „***“, с рег. № ***, е действал договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника.
От заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че уврежданията на ищцата е
възможно да се получат по описания в исковата молба начин.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът е установил при условията на пълно и
главно доказване, че вследствие ПТП, причинено виновно и противоправно от водача на
автомобил, по отношение на който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника, е претърпял неимуществени вреди, поради което ответникът отговаря за тяхната
обезвреда.
За да определи размера на дължимото обезщетение съдът съобразява вида,
продължителността и интензитета на страданието на ищцата - касае за 14 годищно момиче
към момента на ПТП, което вследствие на удара е получило мозъчно сътресение, навяхване
и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на дясна
тазобедрена става, контузия на дясна гривенна става, наложили носенето на яка около 14
дни. През този период е била подпомагана от баща си и сестра си за извършване на
обичайните ежедневни дейности. Болките са били по-интензивни през първите 10 дни, като
общият възстановителен период е продължил 25 дни.
Съдът намира, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между ПТП и
жизнеността на ищцата, респ. преустановените от ищцата спортни занимания. По делото
липсват данни за настъпили вследствие на инцидента усложнения или трайни увреждания у
ищцата, респ. за промяна в начина й на живот. Безспорно ищцата е изпитала стрес от
настъпилото ПТП, но както посочва и вещото лице, всяка стресова ситуация се преживява
индивидуално, като по делото няма медицински данни за тежестта на това състояние при
ищцата и провеждана терапия. С оглед изложеното, не може да бъде направена връзка
между описаната от свидетеля П. промяна в емоционалното състояние на ищцата и
8
настъпилото ПТП. От показанията на свидетеля се установява също така, че майката на
ищцата е починала скоро преди ПТП, което логично е създало дълбоки страдания за ищцата
и е възможно промяната й да е свързана с тази загуба, а не с настъпилото ПТП.
С оглед изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение за установените по
делото неимуществени вреди, настъпили като пряка последица от ПТП за ищцата, е в
размер на 2 500,00 лева.
Като законна последица от уважаване на иска основателно е и искането за присъждане
на законна лихва върху главницата от *** г. /датата на получаване на поканата за плащане от
застрахователя/, до плащането.
За разликата над сумата 2 500,00 лв. до пълния претендиран размер предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски се поражда за ищцата за уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а за ответника – съобразно отхвърлената, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски за производството, с
определение на съда по чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което не е сторил такива.
Ответникът е претендира разноски в размер на 650,00 лв. – депозит за САвтЕ и 250,00
лв. – за СМЕ, 30 лв. – депозит за свидетел и платено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 1800,00 лв. с вкл. ДДС, за което е представен договор за правна защита и
съдействие по делото, удостоверяващ извършеното плащане. Внесеният депозит от 30,00 лв.
за свидетел не е усвоен и ответникът може да поиска възстановяването му, поради което не
следва да бъде присъден като разноски по делото.
По възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното:
Производството по делото е протекло в три открити съдебни заседания, проведени са
СМЕ и САвтЕ, изслушани са двама свидетели и са приети писмени доказателства, като
пълномощникът на ответника е депозирал отговор на исковата молба и взел становище по
хода на делото с писмени молби. С писмена молба ищецът е направил искане на
пълномощника му да бъде определено възнаграждение съобразно размерите, определени в
Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът съобразява, че
понастоящем посочената наредба няма задължителен характер относно минималния размер
на адвокатските възнаграждения, но предвид размера на уговорения от ответника хонорар и
претендирания от ищеца по реда на чл. 38 ЗАдв. съдът намира, че страните са оценили
високо фактическата и правна сложност на делото, поради което и с оглед оценената от съда
такава, настоящият съдебен състав намира, че адвокатските възнаграждения на всяка от
страните следва да бъдат определени в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 1000,00 лв. Тъй като и
9
двамата адвокати претендират да са регистрирани по ЗДДС, към посочения размер следва да
бъде добавен дължимият ДДС, поради което възнаграждението на всеки от адвокатите
възлиза на 1200,00 лв. с вкл. ДДС.
С оглед изложеното, на адв. Н., съразмерно на уважената част на иска, следва да се
присъди сумата 428,57 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗАдв.
От определените разноски в размер на 900,00 лв. за депозити за експертизи и 1200,00
лв. за адвокатско възнаграждение, на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска,
следва да се присъди сумата 1350,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт сумата 100,00 лв. - държавна такса за производството по делото,
и сумата 50,00 лв. - депозит за съдебно-медицинска експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ 87, ДА ЗАПЛАТИ на Е. П. Д., ЕГН **********, действаща със
съгласието на своя баща П. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 2 500,00 лв. /две
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, причинени от ПТП, настъпило на *** г. по вина на водача на л.а. „***“, с рег. №
***, по отношение на който е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника, предявено частично от вземане в общ размер на 12 000,00 лв.,
ведно със законната лихва от *** г. до окончателното плащане, на основание чл. 432, ал.
1 ЗК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 2 500,00 лв. до предявения размер от
7 000,00 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ 87, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Н. от САК, с адрес: гр. София, кв.
С.о, ул. „Шумака“ 33, сумата 428,57 лв. /четиристотин двадесет и осем лева и петдесет и
седем стотинки/ - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗАдв.
ОСЪЖДА Е. П. Д., ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща П. Д. П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ 87, сумата 1350,00 лв. /хиляда
триста и петдесет лева/ - разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ 87, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд-Перник сумата 100,00 лв. /сто лева/ - държавна такса за производството по
делото, и сумата 50,00 лв. /петдесет лева/ - депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
10
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11