Р Е Ш Е Н И Е

09.03.2022 г., гр. Сливен

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                             VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на 25.11.2021г., в следния състав:

 

                                                                                 председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр. дело № 695 по описа за 2021 година.

 

В исковата молба се твърди, че на 20.10.2017г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД със седалище гр.София /БТК/ сключило с А.Р. *** Договор за мобилни услуги с предпочетен номер, за срок от 24 месеца,  с абонаментен план Smart М+, по която дължи месечна абонаментна такса от 19.99. Той обаче не изпълнявал задълженията си да заплаща дължимите от него суми въпреки, че за тях ищеца издавал фактури. Поради това той дължал 211.36лв. за абонаментни такси и и използвани услуги за четири последователни отчетни месеца: ноември и декември 2017г. и януари и февруари 2018-та г. За забавата в плащането пък дължал обезщетение- мораторна лихва, в размер 55.70лв., за периода 10.03.2018г.- 13.10.2020г.

Вземанията си по този договор, заедно с много други парични вземания от различни длъжници, БТК прехвърлило, с договор за цесия- от 16.10.2018г., на „С.Г.Груп“ООД, което пък ги продало, отново с договор за цесия- от 01.10.2019г., на „ЮБЦ“ЕООД. Последното твърди, че изпълнение от Р. така и не последвало, поради което то се обърнало за съдействие към съда, който уважил заявлението му по чл.410 от ГПК и му издал заповед за изпълнение. Жената обаче подала възражение против нея, което принудило ЮБЦ да предяви искове с решение да бъде признато за установено, че ответницата му дължи главница в размер на 211.36лв., както и мораторна лихва от 55.70лв. за периода 10.03.2018г.- 13.10.2020г.

Така също, търси и сторените от него разноски- както в заповедното, така и в настоящото исково.

 

Ответникът не депозира писмен отговор на исковата молба. Той и не се яви а и не изпрати процесуален представител, на проведеното открито заседание. В него не присъства и представител на ищцовото дружество. За същото процесуален представител депозира писмено изявление, с което поддържа исковете.

 

            След като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от фактическа страна следното:

 

Видно от документа, представляващ листи 10,11 и 12 от материалите в настоящото дело, по заявление на А.Р.Р. до БТК, между тях е сключен договор от 20.10.2017г., по силата на който да й бъде предоставена, от дружеството, мобилна услуга по абонаментен план Smart M+ при месечен абонамент 19.99лв. с вкл.ДДС. В хартиеният носител на сделката са възпроизведени всички обвързващи страните клаузи.

За предоставени услуги БТК е издало фактурите, също представляващи приложения на исковата молба: №**********/ 22.11.2017г. за 109.19лв.; № **********/ 22.12.2017г. на стойност 168.99лв., в която е включено вземането по предходната фактура; № **********/ 22.01.2018г. на стойност 190.01лв., като общото вземане по предходната фактура е част от задължението по тази; № **********/ 22.02.2018г. на стойност 211.36лв., част от която е общото задължение от предходната фактура в размер 190.01лв.

Част от доказателствата по делото са Общите условия на БТК ЕАД.

 

На 16.10.2018г. е бил сключен Договор за цесия /№**********/, по силата на който „БТК“ЕАД прехвърля на „С.Г.Груп“ООД свои вземания, произтичащи от договори, описани в Приложение №1 към договора.

Лист № 17 от настоящото дело е Потвърждение, дадено от БТК в уверение на това, че то като цедент по договора от 16.10.2018г. е упълномощило цесионера „С.Г.Труп“ООД да уведоми длъжника на задължение в размер 211.36лв. А.Р.Р. за станалото прехвърляне, т.е. че „С.Г. Груп“ООД е вече новия й кредитор. Съставено е от последното Уведомление за цесия до жената, но по делото не са ангажирани доказателство то да е достигнало до нея.

 

На 01.10.2019г. е сключен Договор за цесия, по силата на който „С.Г.Груп“ООД продава възмездно на „ЮБЦ“ЕООД свои парични вземания от трети лица-физически и/или юридически, които са индивидуализирани в Приложение №1 към договора- „Списък на вземанията“.

От Извлечение от приложение № 1 към този договор, чийто автор е Юлиян Цампаров в качеството му на управител на дружеството-цедент /“С.Г.Груп“ООД/ е видно, че сред прехвърлените на ЮБЦ ООД вземания е и задължението на А.Р.Р. с ЕГН ********** в размер 211.36лв.

 

Видно от материалите в приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 4537/20г., то е образувано в Сливенски районен съд по подадено от ЮБЦ заявление по чл.410 от ГПК. Издадена му е заповед за изпълнение - № 260963/ 14.12.2020г., с която на А.Р. е разпоредено да му заплати 211.36лв., дължима по Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № 16811320001 от 20.10.2017г., сключен от жената с БТК; моратрона лихва в размер 55.70лв., както и разноски от общо 205лв.

Р. е депозирала писмено възражение против нея.

 

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове- за съществуването на парични вземания, за които на ищеца е издадена, по –рано във времето, в т.н. заповедно производство и на основание чл. 410 от ГПК, заповед за изпълнение. Ответникът обаче е депозирал възражение против нея по чл.414 от ГПК, което е довело до указания на съда до него да предяви процесните искове. Това той е сторил в срок. Същите са основани на договори, всъщност на неизпълнение от ответницата на нейни договорни задължения- по договор за далекосъобщителни услуги, да заплати стойността на последните. Договорът е факт и - както като сделка, така и като клаузи, бе доказан с ангажирани от ищеца писмени доказателства.

Фактическият състав, от който ЮБЦ черпи права включва още два договора- и двата за цесия. Сключването им също бе доказано- с представянето на самите договори. От ангажираните от ищеца писмени доказателства може да се направи обоснован извод, че с първия от тях- сключен между кредитора по договора за далекосъобщителни услуги, като цедент и „С.Г.Груп“ като цесионер, първото от тези дружества /БТК/ е прехвърлило  на второто вземанията, които има срещу А.Р. по процесния договор /от 20.10.2017г./, а с втория „С.Г.Груп“, но вече като цедент ги е прехвърлило на цесионера „ЮБЦ“. По този начин последното именно е придобило качеството кредитор на Р..

Тук съда ще коментира, че в доклада си по делото и на основание чл.140 ал.3 от ГПК даде указания на ищеца, че не е ангажирал доказателства, че със сключването на двата цитирани в исковата молба договора за цесия е изкупил вземането на първоначалния кредитор „БТК“, което е последния е имал от Ат.Р.. Всъщност, указанията са неправилни и се дължат на неправилна преценка на съдията –докладчик към онзи момент на събраните по делото доказателства. При постановяване на настоящото решение съда установи надлежното доказване на тези релевантни факти с представените от ищеца документи.

Само за яснота следва да се коментира още, че липсват по делото доказателства до ответницата да са достигали изявления за двете цесии. Това обаче е без значение в случая, тъй като липсата им не оказва влияние върху валидността и съществуването на задълженията. Отсъствието им би повлияло основателността на исковете само ако ответницата-длъжник твърди и докаже, че е платила на първоначалния си кредитор. Подобни възражения обаче тя не направи, нито пък ангажира доказателства в тази връзка. Това обстоятелство е от основно значение за уважаване на исковете- защото в производства като настоящото в тежест на ответника-длъжник е да докаже, че е платил/изпълнил.  

Така също, съгласно отдавна установилата се съдебна практика, уведомлението за цесия може да се връчи на ответника-длъжник и с преписа от исковата молба, ако е сред нейните приложения- какъвто е и настоящия случай. Т.е., фактически и юридически връчване на уведомлението  все пак е осъществено.  

 

При този изход на делото на осн. ал.1 на чл.78 от ГПК, на ищцовото дружество се следват направените от него разноски – както за настоящия исков процес, така и за заповедното производство.

 

При горните съображения, Сливенски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА на осн.чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Р.Р., с ЕГН: ********** и адрес ***  дължи на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище гр. София и съдебен адресат адв.В.Г. от САК сумите, за които на това дружество е издадена от Сливенски районен съд, в заповедното производството по ч.гр.д.№ 4537/2020г., заповед № 260963/ 14.12.2020 г.

ОСЪЖДА А.Р.Р., с ЕГН: ********** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК: *********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 4537/2020г. на СлРС – 205лв. /двеста и пет лева/.

ОСЪЖДА А.Р.Р., с ЕГН: ********** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК: *********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в установителното производство, развило се в настоящото гр.д.№ 695/2021г. на СлРС - 255лв. /двеста петдесет и пет лева/.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:           

 

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: