№ 8
гр. С., 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова
Елен М. Маламов
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
в присъствието на прокурора А.
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255400600025 по описа за 2025 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда глава ХХІ от НПК.
От подсъдимият В. С. К., чрез защитника А. е постъпила въззивна
жалба срещу Присъда, постановена на 16.01.2025г. по НОХД № 539/2024г. по
описа на районен съд С., с която подсъдимия е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от, за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изпълнението
на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
Във въззивната жалба се излагат доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание, тъй като същото не отговаря нито на обществената
опасност на деянието, нито на обществената опасност на дееца. Твърди се, че
съдът е следвало да определи наказание при условията на чл.55 от НК с оглед
конкретните обстоятелства, мотивите за извършването, както и поведението
на лицата преди и по време на събитието.
Направено е искане въззивният съд да измени присъдата и да наложи
наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като замени
наказанието „лишаване от свобода“ с наказание „пробация“, като на осн.
чл.42а, ал.2 от НК се наложат пробационните мерки “Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, “Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 10 месеца и
1
“Включване в курсове за професионална квалификация, програми за
обществено въздействие” за срок от 10 месеца.
Пред съда представителят на Окръжна прокуратура С. оспорва
жалбата, като счита, че следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна и се потвърди присъдата на РС - С.. Обвинението е доказано по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства, а наложеното
наказание съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Не са
налице основания за приложението на чл.55 от НК.
Пред съда подсъдимият В. К., редовно призован, не се явява. Явява се
защитникът А., който поддържа въззивната жалба, като моли същата да бъде
уважена по изложените в нея съображения.
Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, становището на
страните изразено в с.з., както и след като прецени по отделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок,
поради което е процесуално допустима.
При разглеждането й по същество, се установи следното:
С присъда № 1/16.01.2025г. по НОХД № 539/24г. по описа на Районен
съд - С. подсъдимият В. С. К. е признат за виновен в това, че на 10.07.2024 г.,
около 21:28ч, в гр. С., на ул.„Т.“ № 19, пред входа на ет.1, е блъснал с ръце М.
Ф. Ш., която е паднала от височина около 2.25 м., с което й причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на малката пищялна кост и
счупване на петната кост на ляв крак, довели поотделно и по съвкупност до
трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник, за срок по-голям от
30 дни - престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и на
осн. чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с
чл.58а ал.1 във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание "лишаване от
свобода" в размер на 8 /осем/ месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на
наказанието "Лишаване от свобода" за срок от 3 години.
Съдът е постановил веществените доказателства - 1 брой компакт диск
с аудиозапис и 1 брой снимка на електронен картон на прието повикване на
тел. 112 да останат приложени по делото на осн.чл.112 ал.4 от НПК.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия В. С. К. е осъден да заплати
направените разноски в ДП в размер на 503.82 лв. по сметка на ОД на МВР –
С..
Съдебното производство пред районен съд се е развило по реда чл.371,
т.2 от НПК, като подсъдимият В. С. К. е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти.
С определение районния съд е обявил, че при постановяване на
2
присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като е приел, че
самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства.
Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата събрани на
досъдебното производство, също прие, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от тях.
На осн. чл.373, ал.3 във вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът прие за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:
Пострадалата М. Ш. и свидетелят Р.К. живеят на съпружески начала в
гр.С., квУ.о, ул.„Т.“ № 19, ет.1.
На 10.07.2024г., вечерта свидетелката М. Ш. отишла в центъра на квУ.о,
в гр.С., където от хранителен магазин, находящ се срещу сградата на пощата
закупила продукти. Когато излезнала от магазина, подсъдимият В. К., който се
намирал в близост до сградата на пощата отправил обидни и подигравателни
думи спрямо нея. Разстроена свидетелката М. Ш. след като се прибрала в дома
си, споделила на свидетеля Р.К. за казаните по неин адрес обидни и
подигравателни думи от подсъдимия В. К..
Около 21:25 ч, на 10.07.2024 г., свидетелите Р.К. и М. Ш. се намирали в
гр.С., на горепосочената улица, на бетоновата площадка, находяща се пред
входната врата на първия жилищен етаж, където живеят, като свидетелката М.
Ш. приготвяла вечеря.
В същото време по улицата отдолу вървял подсъдимият В. К..
Свидетелят Р.К. видял подсъдимия К. и му направил забележка да не отправя
повече обидни и подигравателни думи спрямо свидетелката М. Ш..
Подсъдимият В. К. се ядосал и тръгнал към жилището на свидетелите
К. и Ш. и стигайки до порталната врата на двора се опитал да я отвори, но не
успял. Поради това прескочил оградата и влезнал в двора на къщата, качил се
по стълбите и отишъл на бетоновата площадка пред входната врата на първия
жилищен етаж, където били свидетелите М. Ш. и Р.К..
Подсъдимият В. К. бил видимо под въздействието на алкохол, бил
агресивен и викал към двамата, като първо отишъл до свидетеля Р.К. и го
блъснал няколко пъти с ръце в гърдите, но не му посегнал. Свидетелят К. не се
предпазил и не отвърнал на физическото нападение от подсъдимия К., като
междувременно на място на площадката дошъл и бащата на подсъдимия К., а
именно свидетелят С. К.. В това време свидетелката Ш. предупредила
подсъдимия К. да остави свидетеля Р.К. и да не го блъска повече, при което
подсъдимият В. К. се обърнал към пострадалата Ш., приближил я и с ръце я
блъснал в горната част отпред на тялото, над гърдите. Свидетелката Ш.
залитнала назад в посока южната част на бетоновата площадка, където нямало
парапет и паднала с гръб и с глава надолу към плодната градина, находяща се
в двора на къщата, като при падането се преобърнала и с краката паднала
върху почвата в градината и камъка, който се намирал в ъгъла на основите на
3
подпорната стена на бетоновата площадка и външната стена на къщата.
Свидетелката М. Ш. паднала по описания начин от височина 2,25 м., ударила
се в левия крак и усетила силна болка в глезена на левия крак.
Свидетелят Р.К. веднага отишъл при пострадалата М. Ш., а
подсъдимият В. К. и свидетелят С. К. си тръгнали, като излезнали от двора и
отишли в дома си на адрес гр.С., ул. „Т.“ № 34. Свидетелят К. видял
състоянието на свидетелката М. Ш. и се обадил на тел. 112, като съобщил за
случилото се, за удостоверяване на което по делото е изискан и приложен 1 бр.
компакт диск, съдържащ 1 бр. аудиозапис и 1 бр. снимка на електронен картон
на прието повикване на тел.112 от тел. **********, на който на 27.08.2024г. е
извършен оглед на ВД.
На място пристигнали свидетелите В.Б. и К.Г., служители в РУ-С., и
екип на бърза помощ. Пострадалата Ш. била закарана в МБАЛ гр.С., където
при извършен медицински преглед било установено, че има счупване на
малката пищялна кост и на петната кост на левия крак.
Свидетелите Б. и Г. установили подсъдимия В. К. и на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР го задържали за срок до 24 часа. Подсъдимият К. бил
изпробван за употребата на алкохол с техническо средство „Алкотост Дрегер
7510“ в РУ - С., като уреда отчел 1,15 промила алкохол.
Впоследствие на 18.07.2024г. е извършен оглед на местопроизшествие,
за което е съставен протокол, ведно с фотоалбум, от който е видно, че в гр.С.,
на ул.“Т.“ № 19, пред входната врата на етаж № 1, където се намира жилището
на свидетелката М. Ш., има бетонова площадка, на която няма монтирана
ограда или парапет. В южната част разположена в ляво при излизане от
входната врата на първия етаж на бетоновата площадка има разположени 6 бр.
саксии с цветя, като в тази част височината надолу е 2.25 м. до почвата на
градината. В тази част под бетоновата площадка се вижда, че е изградена с
каменен зид. В долната част на каменния зид, непосредствено до него и
стената на къщата, на земята в градината се вижда изпъкнал камък с размери
70/60 см, а останалата част от градината е почва. На разстояние 1.05 м от
стената на къщата се намират посеви с домати, закрепени на дървени колове.
От заключението на съдебномедицинска експертиза се установява, че
при инцидента на 10.07.2024г., на свидетелката М. Ф. Ш. било причинено:
счупване на малката пищялна кост и напетната кост на ляв крак. Описаните
травматични увреждания са причинени най-общо по механизма на удар с или
върху твърд тъп предмет и неговото тангенциално действие, като е възможно
по време и начин да са получени така, както се съобщава в свидетелските
показания - при падане от височина и стъпване на краката. Счупването на
петната кост най-често е причинено по директен механизъм и удар в областта.
Счупването на долната част на малката пищялна кост се причинява при рязко
огъване на стъпалото встрани (индиректен механизъм).
Описаните травматични увреждания се преценят като довели по
отделно и по съвкупност до трайно затрудняване движенията на долния ляв
4
крайник, за срок по - голям от 30 дни, което се характеризира като средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от самопризнанията
на подсъдимия, които се подкрепят от доказателствата събрани на
досъдебното производство, а именно –показания на свидетелите М. Ф. Ш., Р.
С. К., В. З. Б., К.В. Г., К.Г.М., С. Р. К., както и от заключението по
съдебномедицинска експертиза, медицинска документация, протокол за оглед
на веществени доказателства, ведно с фотоалбум, Заповед за задържане на
лице, справка-характеристика на подсъдимия, справка за съдимост,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
аудиозапис на прието повикване на тел. 112 и др.
Обосновано районния съд е кредитирал изцяло събраните писмени
доказателства, както и показанията на свидетели, които са непротиворечиви,
обективни и кореспондират помежду си
При така установената фактическа обстановка, въззивния съд намира,
че обосновано и законосъобразно районния съд е приел, че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.129, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, тъй като на 10.07.2024г., около 21:28 ч, в гр. С., на ул.„Т.“ № 19,
пред входа на ет.1, е блъснал с ръце М. Ф. Ш., с адрес с.Л., общ.М., обл.С.,
която е паднала от височина около 2.25 м., с което й причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на малката пищялна кост и счупване на
петната кост на ляв крак, довели поотделно и по съвкупност до трайно
затрудняване движенията на долния ляв крайник, за срок по-голям от 30 дни.
Правните изводи на районния съд са задълбочени и обосновани, като са
обсъждани всички възражения, поради което напълно се споделят от
въззивния съд.
От обективна страна с деянието си подсъдимият е осъществил всички
признаци от състава на престъплението по чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК.
Безспорно е установено авторството на деянието. От медицинската
експертиза и приложените по делото медицински документи е установено, че
на пострадалата М. Ш. са причинени телесните увреждания, състоящи се в
счупване на малката пищялна кост и на петната кост на ляв крак, които по
своята съвкупност са довели до трайно затрудняване движенията на долния
ляв крайник за срок по-голям от 30 дни и по смисъла на чл.129, ал. 2 вр. ал. 1
от НК представляват средна телесна повреда. Установен е и механизма на
причиняване на телесните увреждания, а именно чрез блъскане с ръце в
предната част на тялото над гърдите на Ш. и падането й назад от височина
2,25 м..
От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал, че с блъскането на пострадалата намираща се в
края на бетонната площадка, която била необезопасена, същата ще падне от
голяма височина и ще й причини телесни увреждания. С действията си е
целял настъпването на вредоносен резултат.
5
Районният съд е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дееца. Правилно
и справедливо е определил наказание "лишаване от свобода" при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, като на осн. чл.373, ал.2 от НПК е
определил размера на наказанието при условията на чл.58а, ал.1 във вр. чл.54
от НК.
Законосъобразен е изводът на пъровинстанционния съд, че в настоящия
случай не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
или изключително такова, което да обуслови приложеното на 58а, ал.4 във вр.
с чл. 55 от НК.
Пред настоящата инстанция отново се прави искане за приложението
на чл.55 от НК, тъй като съдът следва да се съобрази със съдебното минало на
пострадалата и мотивите за осъществяването на деянието.
От приложената справка за съдимост на пострадалата е видно, че
същата е осъждана и реабилитирана по право, но това обстоятелство няма
връзка с извършеното деяние от страна на подсъдимия, нито може да се
отчете като смекчаващо вината обстоятелство при определяне на неговото
наказание. От изложените обстоятелства в обвинителния акт се установява, че
подсъдимия е тръгнал към жилището, обитавано от пострадалата и свидетеля
Р.К., след направена забележка да не отправя обиди по адрес на пострадалата
от свидетеля К., но това обстоятелство не може да обуслови определянето на
по-леко наказание, тъй като подсъдимия е тръгнал с цел да се саморазправя
както със свидетеля, така и с пострадалата. Освен това, същият не е оказал
помощ на пострадалата.
По изложените съображения съдът намира за неоснователни доводите,
изложени във въззивната жалба за промяна на вида и размера на наказанието.
Въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага така
определеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем месеца да
бъде изтърпяно ефективно и, че с прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК, успешно
могат да бъдат изпълнени целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
Законосъобразно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на
подсъдимия са възложени разноските по делото.
По изложените съображения, въззивния съд намира жалбата на
подсъдимия за неоснователна, поради което ще следва да бъде оставена без
уважение.
При цялостната проверка на присъдата, въззивния съд не констатира
процесуални нарушения, които да обуславят нейното изменение или отмяна и
тъй като въззивната жалба е неоснователна, същата ще следва да бъде
потвърдена, като обоснована и законосъобразна.
Водим от горното и на осн. чл.338 от НПК С.ския окръжен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1/16.01.2025г. по НОХД №539/2024г. по
описа на районен съд С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7