Р Е Ш Е Н И Е
№ 610
гр. С., 12 януари
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на седми декември
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1303 по описа на съда за
Ищците И.Б.М. и В.Р.В.
твърдят, че на 04.12.2013 г. следовател от ОСС – гр. Р.. привлякъл като обвиняем
първия от тях за това, че на 25.03.2013 г. по пътя от с. Б. към с. Х. между 21
– 21,50 ч. като полицейски орган – лице от състава на полицията, при изпълнение
на службата си е причинил лека телесна повреда на Е. З., изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.
131, ал.1, т. 2, пр. 3 във вр. чл. 130, ал. 1 НК, а втория – за това, че на
25.03.2013 г. по пътя от с. Б.. към с. Х.. между 21 – 21,50 ч. като полицейски
орган – лице от състава на полицията, осъществяващо ръководство при провеждане
на специализирана полицейска операция, съзнателно допуснал подчинено нему лице
- И.Б.М., да извърши престъпление,
свързано със службата и работата – престъпление по чл. 285 във вр. чл. 131,
ал.1, т. 2, пр. 3 във вр. чл. 130, ал. 1 НК, както и за това че при провеждане на
специализираната полицейска операция превишил властта си и злоупотребил със
служебното си положение – престъпление по чл. 387, ал. 1 НК, като спрямо двамата
ищци била взета мярка за неотклонение „подписка”. На 25.02.2014 г. РП – Исперих.
внесла обвинителен акт срещу всеки от двамата ищци, по който на 12.09.2014 г.
РС – И. произнесъл оправдателна присъда, потвърдена впоследствие и от втората
инстанция. Ищците твърдят, че в резултат на незаконно повдигнатите им обвинения
те претърпели сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в понижаване на
самочувствието им, уронване на престижа и
авторитета им, ограничаване на правата им в резултат на наложената мярка
за неотклонение, ограничаване на социалните контакти, включително поради
дистанциране на колегите им, усложняване на отношенията в семействата им,
емоционален дискомфорт, стрес, страх от неизвестното, накърняване на личното им
достойнство. Поради тези причини първият от тях моли съда да осъди ответника да
му заплати обезщетение за описаните морални вреди в размер на 15000 лв., а
вторият – обезщетение в размер на 24000 лв. заедно със законната лихва върху
тези суми от 08.05.2015 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда)
до окончателното им плащане. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът П. на РБ счита, че предявените искове са
неоснователни и моли съда да ги остави без уважение. Счита, че наказателното
производство срещу двамата ищци е проведено в разумни срокове, както и че
предприетата спрямо тях мярка за неотклонение е най – леката и им позволявала
да продължат да изпълняват служебните си задължения. Според ответника
повдигнатите на ищците обвинения не се отразили на тяхното физическо и
психическо здраве и кариерно израстване, липсвали данни за влошени отношения
между тях и колегите им, близките и семейството им, както и основание да се
счита, че причина за влошаването е наказателното производство, ищците не били злепоставени
в обществото и пред своите близки, още повече че липсвали доказателства за
публична известност на обвиненията.
След като прецени представените по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
От представена като
доказателство по делото присъда № 31 от 12.09.2014 г. на РС – И., постановена
по НОХД № 55 по описа за
Съгласно чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. За установяване на претърпените от
ищците неимуществени вреди в резултат на неоснователно повдигнатите им
обвинения бяха разпитани свидетелките В. М.., съпруга на първия ищец и Ц. Ц.,
съжителка на втория, както и техните (на ищците) колеги свидетелите Ц. К. и В.. В., като от техните показания
стана ясно, че в психологически план обвиненията дълбоко са засегнали пострадалите,
тъй като наказателното преследване спрямо тях им е коствало постоянно психическо напрежение, страх
от изхода на производството и по – конкретно от евентуалните му неблагоприятни
последици, разочарование, че добросъвестното изпълнение на служебните им
задължения е квалифицирано от държавното обвинение като престъпление, както и
унижение, че са обект на наказателно преследване и на обвинения, които формират
по отношение на тях общественото мнение,
че са престъпници. От показанията на
съпругата на първия ищец и съжителката
на втория стана ясно, че ищците са се затворили в себе си, отчуждили са се от семействата
си и са се дистанцирали от приятелското си обкръжение, започнали са да
проявяват раздразнение и нежелание за пълноценно общуване със своите семейни
партньорки и деца и са се притеснявали за професионалното си и житейско бъдеще,
опасявайки се, че ще загубят работата си и
няма да могат да издържат семействата си, съответно да обслужват
финансовите си задължения. Считайки, че при провеждане на специализираната
полицейска операция, при която била
нанесена лека телесна повреда на лицето Е. З., са изпълнили успешно задълженията си по залавянето на
обявен на общодържавно издирване престъпник, ищците изпитали огорчение, че
действията им се третират като незаконосъобразни и общественоопасни, като
наказателното преследване ги обезсърчило в убеждението им за съществуване на
ефективни средства за изпълнение на служебните им задължения, а според
свидетеля В. вторият ищец престанал да намира смисъл в своята работа и загубил
мотивация за ефективно изпълнение на възложените му задачи. Наказателното
преследване спрямо ищците получило
широка известност, тъй като всички техни колеги били запознати с обстоятелството, че те са разследвани и обвинени,
като разследването се обсъждало и извън
професионалната им среда – сред колеги и познати на семейните им партньорки,
включително и между лица от криминалния контингент. От показанията на
свидетелите К. и В. стана ясно, че провежданото срещу ищците наказателно
производство попречило на кариерното им
израстване, тъй като вторият ищец не бил назначен на длъжност „началник отдел“,
която му предстояло да заеме, а първият загубил право да участва в конкурс за
придобиване на офицерски чин. Наказателното производство имало като своя
последица отнемането на служебното оръжие на ищците, което наложило да участват
в последващите полицейски операции невъоръжени и да поемат по – голям риск за
своята сигурност от обичайния за тяхната професия. Така преживените от ищците
нервно напрежение, негативни емоции, страх от неизвестното и накърнено самочувствие предизвикали появата на
физически реакции, изразяващи се в продължително безсъние, драстична загуба на
телесна маса при първия ищец и хипертонични кризи при втория.
При така изнесените
данни съдът намира, че предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за
възмездяване на вредите, претърпени в резултат на неоснователно повдигнатите
спрямо ищците обвинения, са налице, тъй като стана ясно, че по тези обвинения
те са оправдани с влязла в сила присъда, както и че в резултат на тяхното
поддържане са претърпели неблагоприятни последици от морално естество, чийто интензитет и
продължителност не могат да бъдат пренебрегнати. Поради тези причини съдът
намира, че искът, предявен от всеки от тях, е основателен до размера от 10000,
до която сума същият следва да се уважи,
а за горницата – да се отхвърли като неоснователен. Описаните по – горе събития
и преживявания на ищците сочат на претърпян от тях психически дискомфорт,
напрежение и неприятни чувства и емоции, стрес, огорчение, засягане на личното им
достойнство, които са били допълнително изострени от необходимостта да се
отзовават регулярно на призовки и да се явяват в заседания в друго населено
място в продължение на повече от две години. Отделно от това длъжността на ищците
предполага обществено доверие спрямо лицата, на които е възложено да я
изпълняват, поради което последиците от уронването на техния авторитет се явяват по – съществени от
обичайните, съответно по – трудно преодолими в психологичен план. Същевременно
съдът не счита, че исковете са основателни в пълен размер, тъй като преживените
от ищците неприятности и несгоди не са свързани с психически или физически
травми от непреодолим или трагичен характер, ограничени са в рамките на периода
на разследването и могат да бъдат превъзмогнати с времето като другите
трудности, възникващи във всеки житейски път. Формално погледнато в хода на
разследването законните права на ищците
не са били драстично накърнени, тъй като
те не са били отстранени от заеманите длъжности, спрямо тях е била предприета най – безобидната мярка за
неотклонение „подписка” и те не са претърпели чрезвичайни за характера на обвинението неудобства и неприятности. Поради
тези причини съдът намира, че претендираното от ищците обезщетение е завишено
по размер и следва да бъде редуцирано до посочените по – горе суми, които на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се присъдят заедно със законната лихва от влизане в
сила на оправдателната присъда – 08.05.2015 г. до окончателното им плащане. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят направените
по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 666,67
лв. за първия ищец и 541,67 лв. за втория
за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С.
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да
заплати на И.Б.М. с ЕГН ********** *** сумата от 10000 лв. (десет хиляди лв.),
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на незаконно повдигнатите му обвинения с обвинителен акт от 25.02.2014
г. на РП – гр. И., по които е оправдан с присъда № 31 от 12.09.2014 г. на РС –
И.., постановена по НОХД № 55 по описа за
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да
заплати на В.Р.В. с ЕГН ********** *** сумата от 10000 лв. (десет хиляди лв.),
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на незаконно повдигнатите му обвинения с обвинителен акт от 25.02.2014
г. на РП – гр. И., по които е оправдан с присъда № 31 от 12.09.2014 г. на РС –
И., постановена по НОХД № 55 по описа за
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/