№ 511
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500501 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени
Задължения“ АД, с ЕИК: ********* , чрез пълномощника по делото
юрисконсулт Й. М., подадена против Разпореждане, инкорпорирано в
Заповед №428 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
23.01.2023г. по ч. гр. д. № 18935/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, с
което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Б. Р. Я., с ЕГН: **********, за
сумата от 135.59 лева- договорна лихва за периода от 15.08.2020 г. –
23.03.2021 г.
В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на
делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за
посочената сума.
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция за контрол на
просрочени Задължения“ АД, с ЕИК: ********* , със заявление за издаване
1
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Р. Я., с ЕГН: **********, с
предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит от
15.07.2020г. Претендираните суми са за невърнат остатък от главницата по
договора за кредит, договорна лихва, обезщетение за забава върху
просрочената главница. Към заявлението е приложено копие от договора за
потребителски кредит.
За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 135.59 лева- договорна лихва за периода от
15.08.2020 г. – 23.03.2021 г., районният съд е приел, че наред със законната
лихва върху просрочените задължения кредиторът е начислил и обезщетение
в размер на договорения лихвен процент от 29,3 % върху главницата по
кредита след настъпване на падежа/изцяло или на вноска/, поради което е
налице обоснована вероятност искането в тази част да се основава на
неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2
ЗПК.
Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд.
Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде
заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на
неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована
вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на
заповед за изпълнение. Претендираното договорно възнаграждение се
основава на уговорката в чл.6 от договора, съгласно която кредитът се
олихвява с фиксиран лихвен процент , който към датата на сключване на
договора за кредит е 29,3 % годишно или 0,0814% на ден.
В уточняващата молба заявителят е посочил, че размерът на
претендираната възнаградителна лихва не е определен за срока на забава на
уговорените месечни анюитетни вноски, а е определен след олихвяване с
0,0814% на ден на предоставената в заем сума за срока на забавата.
Следователно кредиторът наред със законната лихва върху
просрочените задължения е начислил и претендира да му бъде присъдено и
обезщетение в размер на договорения лихвен процент от 29,3 % върху
главницата по кредита след настъпване на падежа /изцяло или на вноска/,
поради което е налице обоснована вероятност искането в тази част да се
основава на неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на
чл. 33, ал. 2 ЗПК.
Ето защо заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това
вземане правилно е било отхвърлено от заповедния съд. Обжалваното
разпореждане като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №428 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.01.2023г.
по ч. гр. д. № 18935/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което е
отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени Задължения“
АД, с ЕИК: ********* , за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника Б. Р. Я., с ЕГН: **********, за сумата от 135.59 лева-
договорна лихва за периода от 15.08.2020 г. – 23.03.2021 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3