О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 448
Хасковският окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. ч. гр. д. № 364 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от „Гювен –
2017“ ЕООД против Определение № 191/ 09.04.2019 г. по гр. д. № 315/ 2018 г. на
РС Свиленград, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на
постановеното по делото Решение № 52/ 05.03.2019 г. в частта за
разноските.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че делото не се
отличава с правна и фактическа сложност, който да обоснове изплащане на
адвокатско възнаграждение в уговорения размер. Предвид изложеното се иска да
бъде отменено атакуваното определение, вместо което се постанови ново, с което
да се намали присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение.
В едноседмичния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищеца З.О.Ф., с който оспорва жалбата.
Съдът, като се запозна материалите по
делото, констатира следното от фактическа страна:
Гр. д. № 315/ 2018 г. на РС Свиленград е
образувано по искова молба на З.О.Ф., с която е предявил против „Гювен – 2017“
ЕООД иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
С Решение № 52/ 05.03.2019 г. Свиленградският
районен съд е уважил предявения иск, като е присъдил на ищеца направените по
делото разноски общо в размер на 1070 лв., от които 600 лв. за адвокатско
възнаграждение.
При тези данни по делото настоящата
инстанция намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен
контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава
възможност на съда по искане на насрещната страна да присъди по нисък размер на
разноските, но не по – малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от
ЗА, ако заплатеното възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразна
действителната правна и фактическа сложност на делото. Заплатеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, когато надвишава значително минимално предвидения
размер съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и когато не съответства на фактическата и правна
сложност на делото. Съгласно чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения по иск по чл. 108 ЗС за
недвижими имоти възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по – малко от 600 лв.
В случая присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение от 600 лв. съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 24.04.2018 г. е уговорено
в предвидения в чл. 7, ал. 5 от наредбата минимален размер, под който не може
да бъде намалено независимо от фактическата и правна сложност на делото, в
който смисъл е и т. 3 ТР № 6/ 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/ 2012 г. на
ОСГТК. По изложените
съображения съдът намира жалбата на „Гювен – 2017“ ЕООД за неоснователна, поради което следва
да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ Частна
жалба вх. № 5860/ 18.04.2019 г. на „Гювен – 2017“ ЕООД против Определение №
191/ 09.04.2019 г. по гр. д. № 315/ 2018 г. на РС Свиленград.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.