№ 240
гр. Габрово, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20234200500373 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищцата Е. Н. Ж., подадена лично от нея и по
въззивна жалба подадена от пълномощника й срещу Решение №277/02.06.2023г. по гр.д.
№565 по описа за 2023г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателката иск да бъдат осъдени солидарно ответниците да й заплатят обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 4098лв., от които 2948лв.- имуществени вреди
в жилищната сграда, находяща се на адрес гр.Габрово, ул.*** №25 и 1150лв.- имуществени
вреди в дворното място, както и за сумата от 135,97лв. Ищцата е осъдена да заплати на
ответника Д. Л. сумата от1890лв.-разноски и на ответницата да заплати разноски в размер на
1650лв.
В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Твърди се, че съдът не бил обсъдил всестранно представените по
делото гласни и писмени доказателства. В мотивите се възпроизвеждали заключенията на
двете вещи лица, които били направили необоснован извод, че щети не са нанесени, а
констатираното то тях в жилищната сграда било от това, че същата е стара и неподдържана.
Твърди се и че неподдържането на имота било в тежест на ответниците, а не на ищцата.
Липсвало обсъждане на гласните доказателства представени от ищцата, с което било
установено какво е било състоянието на имота преди 2017г., когато ответниците се нанесли
да живеят там. Необосновано било решението и в частта по предявения иск по чл.59 ЗЗД
относно запратената от ищцата ел.енергия, която същата заплатила без да е живяла в имота
и без да я е консумирала. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго,
с което да бъдат уважени предявените искове, като ида й бъдат присъдени направените по
делото разноски за двете инстанции.
Ответниците по жалбата оспорват същата. Считат, че решението е правилно и
обосновано. Молят съда да остави подадената жалба без уважение и да присъди направените
в настоящата инстанция разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
За да постанови решението си първоинстанционният съд приел следното : ищцата е
собственик на 1/4ид.ч. от дворище, заедно с жилище от западната жилищна сграда на ул.***
№25, гр.Габрово, състоящо се от : югоизточна стая и североизточна маза на първи етаж и
спалня, столова с кухненски бокс и баня с тоалетна в източната част на втори етаж от
сградата. Ответниците В.А. Л.а и И. И. Л. са собственици на част от двуетажна масивна
жилищна сграда на ул.*** №25, гр.Габрово състояща се от : една стая със западно
изложение, северна маза и 1/2ид. ч. от коридора на партерния етаж, една стая с югоизточно
изложение, черна кухня с югоизточно изложение, дневна с южно изложение и 1/2ид.ч. от
коридора на втория етаж, заедно с 1/2 ид.ч. от тавана на сградата, застроена върху 1/4 ид.ч.
от парцел УПИ-ХХП-3950, кв.7 по плана на гр.Габрово и гараж с площ 20км.м.
Имотът се ползва от ответниците М. К. К. и Д. И. Л.. В.А. Л.а и И. И. Л. притежават
1/2 ид. ч. от първи етаж и 1/2 ид. ч. от втори етаж на сграда с идентификатор
14218.518.152.6. Е. Н. Ж. притежава 1/2 ид. ч. от първи етаж и 1/2 ид. ч. от втори етаж на
сграда с идентификатор 14218.518.152.6 и идентификатор 14218.518.152.7-външна тоалетна
на втори етаж, долепена на фасадата на сградата. Имотът не бил разделен за реално
ползване, поради съществуващото разпределение на помещенията на първи и втори етаж от
сградата.
В.лице Е.Ж. е посочила, че ПИ с идентификатор 14218.518.152 по КККР на
гр.Габрово е със силно наклонен терен, входът е от ул.*** с външни стомано-бетонни
стъпала по терена. Условно имотът е разделен на две части: към улицата теренът е заравнен,
частично покрит с бетонова настилка и градинска част с асмалък, а в серната част е
незастроен. Двете части се разделят от стоманобетонна стена. Денивелацията на имота дала
възможност да се изгради жилищна сграда в равната част/южна/ на два етажа, като първият
етаж е полувкопан, а в северната част сградата се явявя на един етаж над терена. Жилищната
сграда е двуетажна, изградена през 1957г. с масивна носеща конструкция със ЗП 80м2.
Ограждащите стени са от 25 см тухлена зидария, както и някои от преградните зидове.
Вътрешните разпределителни зидове са изпълнени от 12 см. тухлена зидария.
Междуетажната конструкция между първи и втори етаж е дървен гредоред с пълнеж от
глина и камъни, обшивка летви. Таванската носеща конструкция също е дървен гредоред с
пълнеж от глина и камъш. Покривната конструкция е дървена- стояща с използваемо
подпокривно пространство. Покривното покритие е от керемиди. На първият етаж
/приземен/ с вход от към двора е разположен коридор, две стаи с изложение- юг и две мази с
изложение- север. Мазите са полувкопани- северните им стени граничат с терена. Според
в.л. Ж. с оглед на годината на изграждане на сградата-1957г., необитаването на сградата и
лошото й стопанисване, всички щети на сградата са в резултат от атмосферните влияния, на
които е подложена, довеждащи до проникване на влага от покривната конструкция и
слизаща надолу по междуетажните конструкции. Северната страна на сградата е вкопана,
което също е предпоставка за проникване на влага в нея. Вследствие на това е нормално да
се появяват обрушване и подкожушване и разрушаване на мазилките, пукнатини по стени и
тавани и изметване на врати и прозорци, дори загниване на дървена дограма в мазата. За
предявените искания за обезщетение вещото лице не може да изготви, количествено-
стойностна сметка, тъй като счита,че всички щети в общите помещения и в частност, тези
на ищцата основно се дължат на недобросъвестното стопанисване на имота,
експлоатационната годност на сградата и неотложната нужда от ремонт на общите части на
сградата. В заключението си в. лице Е.Ж. посочва, че не може да определи каква сума е
необходима сума за възстановяване на щетите в помещенията на ищцата, тъй като те са в
резултат от общото състояние на сградата и недобросъвестното владеене на имота от страна
на ищцата. От направения оглед вещото лице не е установило наличие на тел по
конструкцията на асмалък, не може да определи нейното количество и не може да определи
сума за възстановяване на телта. В констативно съобразителната част на експертизата е
дадено подробно описание за състоянието на помещенията, собственост на ищцата на първи
и втори етаж от жилищната сграда и състоянието на тавана и покрива на сградата. Щетите
2
/недостатъците/ на сградата се дължат на нейната експлоатационна годност- изградена е
през 1957г., необитаването на част от сградата и лошото стопанисване. Тя е подложена на
атмосферни влияния/сняг дъжд/, довеждащи до проникване на влага от покривната
конструкция и слизаща надолу по междуетажните конструкции /таван и етаж/. Северната
страна на сградата е вкопана, което също е предпоставка за проникване на влага в нея.
Описаните в исковата молба нанесени щети за периода м.май 2017г.- м.септември-м.
декември 2021г. в имота на ищцата не може да са настъпили по описания от ищцата начин,
а са следствие от това, че сградата не е била обитавана и не е обитаема в момента, нейната
възраст и недобросъвестното владеене по сградата-извършване на текущи ремонти по
поддръжка на сградата.
В заключението на приетата повторна съдебно-техническа експертиза в.лице С.Б. е
стигнала до същите изводи относно механизма на причиняване на щетите в имота на
ищцата. Посочва, че сградата е строена през 1957г. Експлоатирана е вече 64години. За тези
години е неизбежно да се появят уврежания по сградата. Тя не е поддържана и стопанисвана
добре, не са правени текущи ремонти при възникване на проблеми по конструкцията,
фасадата и покрива. На тези основания механизмът на причиняване на щети е : течове от
покрива, влага по стените и гредореда, стареене на материалите и загниване на дървени
носещи елементи. В. лице Б. посочва, че описаните щети са факт. Те са настъпили с течение
на годините, по различно време и при различни обстоятелства. Напуканите и олющени
стени не може са станали при допир на предмети-печки, сушилни и други подобни.
Очевидно е, че са така от дълги години, от стареенето на боите и материалите. Освен това
всички общи стени на коридорите изглеждат по един и същи начин. Имотът на ищцата не се
обитава от дълги години и в момента също е необитаем. Щетите са причинени от недобро
стопанисване на имота и поддържането му в експлотационно годно състояние. В годините
не са правени текущи ремонти по имота и по общите части на сградата- покрив, фасади,
коридори.
В заключението на съдебно-агротехническа експертиза, в.лице А.К., посочва, че за
изясняване на състоянието на имота към 2018г. на премахнатите асми, череша и праскова е
използвана Наредбата за базисните цени трайните насаждения, както и биометричната
таблица за дървесината на отсечената череша, като отговорите на въпросите са както следва:
доход от череши – 16.00лв.; доход от дървесина /дърва/ - 0,6 куб.м х 50 лв. = 30.00лв., разход
за създаване - 14 лв., обща щета – 60.00 лв.; Щета 8 броя асми смесени винени и
десертни/Xaмбурски мискет/: 8x40.50лв.= 360 лв.; разход за създаване - 8 х 49 лв. = 392 лв..
Обща щета - 752 лв. Праскова- див храст: разход за създаване – 14.00 лв.; чист доход-7 лв..
Обща щета – 21.00лв.
От заключенията на двете съдебно-технически експертизи по делото е установено, че
коридорите в процесната жилищна сграда са общи части.
Свид. И. Л. посочва, че когато са закупили част от имота през 2006г. на първия етаж
от сградата не е имало ток. Повикал е техник да постави крушка, която е била свързана с
неговия електромер.
По делото е безспорно установено, че щетите, които ищцата твърди, че на нанесени в
имота й са в резултат от течове от покрива, влага по стените и гредореда, стареене на
материалите и загниване на дървени носещи елементи. Те са настъпили с течение на
годините, по различно време и при различни обстоятелства. Напуканите и олющени стени
не може да са станали при допир на предмети-печки,сушилни и други подобни. Очевидно е,
че са така от дълги години, от стареенето на боите и материалите. Имотът на ищцата не се
обитава от дълги години и в момента също е необитаем. Щетите са причинени от недобро
стопанисване на имота и поддържането му в експлотационно годно състояние. Описаните в
исковата молба нанесени щети за периода май 2017г.- м.септември -м. декември 2021г. в
имота на ищцата не може да са настъпили по описания от ищцата начин, а са следствие от
това, че сградата не е била обитавана и не е обитаема в момента, нейната възраст и
недобросъвестното владеене по сградата.
Относно гореописаните щети в дворното място, а именно: изкореняване на 23
годишна череша, изкореняване 8 броя корени на асма и премахнати телове на асмите, както
и изкореняване на праскова на обща стойност от 1150лв., по делото са разпитани
3
свидетелите М. А., Д. Ж., В. Л.а и В.Х.. От техните показания се установява, че в двора на
процесния имот е имало лозички и плодни дървета –праскова и череша. Към 2018г. асмите,
черешата и прасковата са били премахнати. В събраните гласни доказателства не се
съдържат данни за точното време и начина, по който са били премахнати, както и от кого са
били премахнати.
Поради горното, съдът приел, че по делото не е установено механизмът на
причиняване на щетите в имота на ищцата да е в резултат на противоправни действия от
страна на ответниците, поради което не са налице основания за възникване на гражданска
отговорност спрямо ответниците за вреди от деликт. Тъй като не са налице предпоставките
за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците, съдът не е осъждал възражението
за изтекла погасителна давност.
По отношение за претенцията за сумата от 135.97лв. представляваща заплатена от
ищцата, но изразходвана от ответниците ел.енергия, съдът приел, че коридорите в
процесната жилищна сграда са общи части. Свид. И. Л. посочва, че когато са закупили част
от имота през 2006г. на първия етаж от сградата не е имало ток. Повикал е техник да
постави крушка, която е била свързана с неговия електромер. По делото са представени от
ищцата фискални бонове за заплатена ел. енергия в имота за периода 21.10.2010г.-
07.09.2016г., издадени на името на Т.Д.. Поради което първоинстанционният съд приел, че
представените доказателства не установяват неправомерна консумация на ел. енергия от
страна на ответниците, която да е заплатена от ищцата.
Настоящият състав на въззивния съд намира следното :
Първоинстнационният съд е установил правило фактическата обстановка по делото.
Страните по делото не спорят, че имота на ищцата е в лошо състояние, което се
потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
От заключенията на двете изготвени по делото технически експертизи се установява
по безспорен начин, че уврежданията по имота на ищцата се дължат на възрастта му (къща
на повече от 60 години) и неподдържане на същия. Не се събра нито едно доказателства в
подкрепа твърдението на жалбоподателката, че ответниците по какъвто и да било начин са
увредили собствеността на ищцата. В тази им част показанията на св.Б., св.А. и св.Ж.
преразказват факти чуди от ищцата, а не техни лични възприятия. В показанията на св.Х. –
съсед на имота се установява, че посоченото в исковата молба не отговаря на истината.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че поддържането на имота е в
тежест на ответниците. Напротив ищцата, в качеството й на съсобственик, заедно с
останалите съсобственици има задължение да подържа вещта си в добро състояние, като
неможе да черпи права от неизпълнение на това си задължение.
От свидетелските показания се установява, че в двора е имало овошки, но не и кога и
от кого са отсечени.
Поради горното съдът намира, че предявения иск за заплащане на обезщетение за
нанесени вред в имота на ищцата е неоснователен и правилно първоинстанционния съд го е
отхвърлил.
Неоснователен е и иска за заплащане на сумата от 135,97лв. – заплатена от ищцата
електроенергия. От представените квитанции е видно, че партидата е на името на
предишния собственик, от когото ищцата е закупила имота си. В тях не е посочено, че
партидата е открита за отчитане потреблението в общи части, поради което съдът приема, че
същата отчита консумация на електроенергия в имота на ищцата. Предвид изложеното
съдът намира иска за неоснователен, а обжалваното решение в тази част за правилно.
Поради изложеното по-горе и неоснователността на заявените от жалбоподателката
претенции постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно направеното искане от страна на ответниците и оставянето без уважение
на подадената жалба жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника М.
К. сумата от 1409,80лв.- разноски във въззивното производство и на ответника Д. Л.
разноски в настоящото производство в размер на 1409,80лв.
Направеното от жалбоподателката възражение относно разноските на ответниците е
4
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. При повече от един ответници законът не ги
задължава да упълномощят един адвокат, нито са задължени да запратят едно общо
адвокатско възнаграждение. В настоящия случай всеки от ответниците е упълномощил
самостоятелно адв.Д.С., като е сключил отделен договор за правна помощ, по който дължи и
е заплатил възнаграждение. Освен това по делото са предявени по три иска срещу всеки от
ответниците, като съответно всеки от тях е заплатил възнаграждение за всеки от исковете,
съобразно разпоредбите на ЗАдв.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №277/02.06.2023г. по гр.д.№565 по описа за 2023г. на
Габровски районен съд.
ОСЪЖДА Е. Н. Ж., С ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”***” №105 да заплати
на Д. И. Л., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”***” №25 направените разноски във
въззивното производство в размер на 1409,80лв./хиляда четиристотин и девет лева и
осемдесет стотинки“, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. Н. Ж., С ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”***” №105 да заплати
на М. К. К., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”***” №25 направените разноски във
въззивното производство в размер на 1409,80лв./хиляда четиристотин и девет лева и
осемдесет стотинки“, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5