Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Веселка Крумова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 2221 по
описа за 2021 година на Административен съд
Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на С.А.П., ЕГН ********** ***, чрез адв. Ст. Й. срещу Заповед
№ 8121К- 9783/25.08.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която на оспорващата в качеството
на старши разследващ полицай в Сектор „Разследване“ на ІІ РУ Варна към Отдел
„Разследване“ при ОД на МВР – Варна е наложено дисциплинарно наказание
"забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на
основание чл.204, т.1, чл. 197, ал.1, т.4, чл.194, ал.2, т. 2 „неизпълнение на служебните задължения“
(определени в т. ІІ от типова длъжностна характеристика рег. №
3286р-3407/22.01.2018 г. – твори и седми абзац и чл.203, ал.1, ал.2 и ал.4 от НПК) от ЗМВР във вр. с чл.201, ал.1, т.6 от ЗМВР- „неоправдано забавяне на
наказателно производство по сигнал на прокурор“. Заповедта се оспорва с доводи за нейната
незаконосъобразност. Оспорва се основният извод на дисциплинарно-наказващия
орган за осъществен състав на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение.
Твърди се, че заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на проведеното дисциплинарно производство и в нарушение на
материалния закон. Иска се отмяна на процесната заповед като незаконосъобразно
издадена по изложените в жалбата доводи. В съдебно
заседание и по съществото на спора, жалбоподателката чрез пълномощника си
поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът – Министъра на вътрешните работи, за него представител
не се явява. Депозирани са писмени бележки с.д. № 16962/ 17.11.2021г. от гл.
ю.к. Д. Б. в качеството на процесуален представител на ответника, в които е
изразено становище по хода на делото, по доказателствата и по съществото на
правния спор. Изразено е становище за
неоснователност на жалбата и се иска от съда да постанови решение, с което да я
отхвърли като такава.
Като прецени доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Директорът на ОД на МВР – Варна е сезиран с Постановление № 15452
от 21.04.2021г. от В.А. – прокурор в Районна прокуратура – Варна, в което са
изнесени данни за неоснователно забавено разследване по досъдебно производство
/ДП/ № 1625/ 2017г. за
извършено престъпление по чл.131, ал.1, т. 12 от НК /за причиняване на телесна
повреда по хулигански подбуди/, водено от оспорващата С. А. П. в качеството на
разследващ орган, старши разследващ полицай в Сектор „Разследване“ на ІІ РУ
Варна към Отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Варна. Във връзка с изготвено от
Директора на ОД на МВР - Варна предложение рег. № 365р-26413/ 12.05.2021г.
Министърът на вътрешните работи е издал Заповед № 8121к-6940/ 03.06.2021г., с
която на основание чл. 205, ал.2 от ЗМВР и чл. 16 от Инструкция № 8121з-470/
27.04.2015г. е заповядал да се извърши проверка по повод изнесените данни за
извършено от С. А. П. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.2
от ЗМВР. В т.3 от същата заповед е определен персоналният състав на комисията,
която да извърши проверката. Разпоредено е за резултатите от проверката да се
изготви писмена справка, която да се докладва в срок до 15.07.2021г. (т.6). Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство П. се
е запознала на 10.06.2021г., както и с правата си в хода на процедурата, което
се доказва от саморъчно направения запис върху акта.
След приключване на проверката на дисциплинарно-разследващия орган
инспектор П. е поканена с писмо УРИ № 365 р – 29.06.2021г. да даде писмени
обяснения. Поканата е връчена на лицето на 29.06.2021г. В нея е посочен срок за даване на
писмени обяснения – до 14,00 ч. на 02.07.2021г., съгласно чл. 207, ал. 10 от ЗМВР. Оспорващата се е възползвала от процесуалното си право и в указания срок
е представила писмени обяснения УРИ № 365р – 37137/ 02.07.2021г. В тях изрично
е вписала, че е запозната с материалите, послужили като основание за образуване
на проверката, както и с тези, събрани в хода на самата проверка. Заявила е, че
е запозната с правата си в производството. Пред комисията проверяваната е
заявила, че не желае да се възползва от правото си по чл. 205, ал.3 от ЗМВР и
няма да бъде подпомагана в защитата си от служител на МВР или адвокат.
Разпоредената от министъра проверка е приключила с обобщена
справка по чл. 207, ал. 7 от ЗМВР рег. № 365 р- 38579/09.07.2021г. по описа на
ОДМВР - Варна, в която подробно и в детайли са изложени както извършените
процесуални действия, така и констатациите и изводите на дисциплинарната
комисия. Установено е, че с
постановление от 06.12.2017г. на В.А.-прокурор при РП-Варна е образувано
досъдебно производство (ДП) № 1625/2017г. по описа на Второ РУ-Варна, пр.пр. №
15452/2017г. по описа на Районна прокуратура -Варна, за престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12 от НК - Причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди.
В постановлението са дадени указания за изпълнение от определения да проведе
разследването разследващ полицай - да се установят и разпитат в качеството на
свидетели всички лица, присъствали на инцидента; да се установи дали на мястото
на инцидента от нощта на 30.09.2017 г. срещу 01.10.2017г. има монтирани камери
за видеонаблюдение и да се изискат записи от инкриминираната дата; да се
назначи съдебно-медицинска експертиза. С прокурорското постановление е
определен двумесечен срок за извършване на разследването от датата на
образуване на наказателното производство.
С резолюция от 11.12.2017г. на главния разследващ полицай при ОД
на МВР - Варна ДП № 1625/2017г. е възложено на инспектор С. А. П.. Комисията е
установила, че в изпълнение на указаното от наблюдаващия прокурор, на
13.12.2017г. служителката е възложила на полицейски орган извършването на
отделни действия по разследването, а именно - установяване наличието или не на
камери за видеонаблюдение в района на местопроизшествието и изземване на записи
от тях. На същата дата е постановила изготвянето на характеристика на лице и е
изискала свидетелство за съдимост на посочения за извършител на престъплението
– Я. Г.П.. На 18.12.2017г. и на
20.12.2017г. е разпитала установените петима свидетели на инцидента, а с писмо
от 19.12.2017г. е изискала копия на медицинската документация на пострадалия от
престъплението С.И. П.. На 15.03.2018г., е назначила съдебно медицинска
експертиза за установяване на механизма и характера на причинената на
пострадалия С. П. телесна повреда. Заключението по така назначената експертиза
е изготвено и предоставено на разследващия в периода от 09.10.2018г. до
11.12.2018г. Комисията е установила, че за периода от възлагане на досъдебното
производство на инспектор С. П. – 11.12.2017г. до 21.04.2021г., когато същата е
отстранена от разследването, дисциплинарно наказаната е отправила до
наблюдаващия прокурор 20 /двадесет/ искания за удължаване срока на
разследването, които са били уважени, но реално процесуално-следствени действия
са били извършвани единствено в периода от 11.12.2017г. до 15.03.2018г. Липсват доказателства ДП да е изпращано
на наблюдаващия прокурор за периодичен доклад. Независимо от това е преценено,
че за пострадалото лице С. И. П. не са възникнали вреди предвид липсата на
данни за предявени от него искове, които да са били забавени поради
бездействието на разследващия орган.
След подробен и задълбочен анализ на събраните в хода на
проверката доказателства назначената от ответника комисия е изразила становище, че с бездействието си
инспектор С. А. П. е осъществила състав
на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР – „неизпълнение
на служебни задължения“, съставомерно по чл. 201, ал.1, т.6 от ЗМВР – „неоправдано
забавяне на наказателно производство, по сигнал на наблюдаващия прокурор“.
Във връзка с тези изводи комисията е приключила работата си с предложение до
Министъра на вътрешните работи на инспектор С.А.П. да бъде наложено
дисциплинарно наказание по чл. 197, ал.1, т. 4 от ЗМВР - „Забрана за
повишаване в длъжност“ за срок от 1 (една) година.
С изготвената справка инспектор С. П. се е запознала на
09.07.2021г., като под справката е посочила, че е запозната със констатациите
на комисията както и с правото си да възрази срещу тях в срок от 24 часа.
Изразила е желание да получи копие от материалите от проверката във връзка с
упражняване на правата си в производството. Такива са ѝ били предоставени
още същия ден – 09.07.2021г.
В хода на производството от С. П. са представени обяснения рег. №
365 р -37137/02.07.2021г. и рег. № 436 р -28258/ 30.07.2021г. В тях като причини за забавяне на
работата по ДП № 1625/ 2017г. е посочила прекомерната си натовареност през
релевантния период - от м.12.2017г. до м. 04.2021г., предвид разследваните от
нея досъдебни производства с висока степен на фактическа и правна сложност, огромния
обем от кореспонденция, който обработва ежедневно, както и 24-часовите
дежурства, които дава два или три пъти месечно. Като друга причина за забавяне
на разследването е посочила възникналата пандемия от COVID – 19 и обявената във
връзка с нея извънредна епидемиологична обстановка в страната.
След като се запознал с материалите от дисциплинарната преписка, в
това число и с обясненията на служителя, които приел за неоснователни, на
25.08.2021г. Министърът на вътрешните работи на Република България издал
оспорената Заповед рег. № 8121 К- 9783/25.08.2021г., с която на основание чл.
204, т.1, чл. 197, ал.1, т.4, чл.194, ал.2, т. 2 „неизпълнение на служебните
задължения“ (определени в т. ІІ от типова длъжностна характеристика рег. №
3286р-3407/22.01.2018г. – твори и седми абзац и чл.203, ал.1, ал.2 и ал.4 от НПК) от ЗМВР във вр. с чл.201, ал.1, т.6 от ЗМВР- „неоправдано забавяне на
наказателно производство по сигнал на прокурор“ на инспектор С.А.П. - старши
разследващ полицай в Сектор „Разследване“ на ІІ РУ Варна към Отдел
„Разследване“ при ОД на МВР – Варна е наложено дисциплинарно наказание
"забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", считано от
датата на връчване на заповедта. Със същата заповед до П. е отправено предупреждение,
че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал.1 от ЗМВР в
срока на наложеното наказание, ще ѝ бъде наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Екземпляр от заповедта е връчен лично на дисциплинарно наказаното
лице С. П. на 30. 08.2021г. в 15,00 ч., видно от саморъчно направения запис
върху акта. Своевременно е предприето оспорването ѝ по съдебен ред, както
вече се коментира по-горе в изложението.
Жалбата до съда е подадена чрез административният орган на 10.09.2021г.,
видно от представения на лист 16 от делото фискален бон на куриерска служба
ЕКОНТ и е заведена в деловодството на ответника с вх. № 48700-5735 от
14.09.2021г.
По делото е представена пълната административна преписка по
издаване на обжалваният административен акт.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен
акт, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, пред местно
компетентния да я разгледа административен съд и е насочена срещу годен за
обжалване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.
211 от ЗМВР. Ето защо жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта е издадена от Министъра на вътрешните работи, чиято
компетентност произтича пряко от закона - чл. 204, ал. 1 от ЗМВР. Оспореният административен акт е издаден в
предписаната от закона писмена форма. Противно на твърденията за пороци в
съдържанието на заповедта съдът установи, че същата съдържа всички необходими
реквизити, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР - данни за времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение по смисъла на
чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“, и
доказателствата, които го установяват. Касае се за неоправдано забавяне от
страна на инспектор С. А. П. в качеството на разследващ полицай във ІІ РУ към
отдел "Разследване" при ОД на МВР – Варна, на разследването по
досъдебно производство ДП №
1625/2017г., като действията на дисциплинарно-наказаното лице са детайлно
проследени по хронология от датата на възлагането му на 11.12.2017г. до
21.04.2021г. - датата на отстраняването ѝ от
разследването. Изложените от оспорващата твърдения за липса на мотиви в
оспорения административен акт са неоснователни.
Неоснователни са изложените в жалбата твърдения за процесуална
незаконосъобразност на заповедта, поради издаването ѝ извън сроковете по чл. 195 от ЗМВР, които имат преклузивен
характер. Съгласно ал. 1 на посочената правна новела, дисциплинарното наказание
се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от една година от извършването му. В следващия член – 196 от ЗМВР идеята на
законодателя е доразвита и конкретизирана. Според ал.1 на чл.196,
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя, а според ал.2 на същата разпоредба,
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган.
От събраните доказателства не става ясно точно на коя дата
материалите от дисциплинарната преписка са постъпили при ответника. Видно е
обаче, че това е станало не по-рано от 02.07.2021г., когато към нея са приложени
и обясненията от инспектор С. П.. Респективно двумесечният срок не би могъл да
изтече преди 02.09.2021г. Заповедта е издадена на 25.08.2021г. Горното сочи, че
оспорената заповед е издадена в установения в закона двумесечен срок.
Спазен е и едногодишния срок от откриване на дисциплинарното
нарушение. Основание за това дава правната същност на изпълнителното деяние,
осъществяващо състава на дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за извършване на което е ангажирана дисциплинарната отговорност на П..
Ноторно известно е, че юридическите факти биват два вида: юридически
факти-събития и юридически факти-състояния. За разлика от първите, които могат
да бъдат фиксирани точно във времето – с конкретни година, месец, ден, час и
др. на извършване, характерно за юридическите факти-състояния е това, че с тях
трайно се установява едно правно положение /законосъобразно или
незаконосъобразно/, което трае продължително във времето, но може да бъде
фиксирано с начален момент и край. Най-често такива деяния се проявяват в
обективната действителност чрез бездействие. Когато се говори за неправомерни
юридически факти-състояния /административни или дисциплинарни нарушения,
престъпления/ характерно за тях е, че те
възникват в момента, в който е пропуснато да се извърши дадено действие с
правно значение и по този начин трайно се създава едно неправомерно състояние
/положение/, което продължава до момента, в който се извърши друго действие, с
което това неправомерно състояние бива прекъснато. Тоест, извършителят на
такива деяния осъществява състава на нарушението от началния момент, когато е
пропуснал да извърши дължимо действие, до момента когато това състояние е
прекъснато. За съставомерността на деянието е ирелевантно дали прекъсването е извършено
доброволно от нарушителя или той е бил принуден да го прекъсне по други подбуди
/под страх от санкция/.
Разглежданият случай е точно такъв. Дисциплинарното нарушение, за
извършване на което е ангажирана отговорността на С.П., се изразява именно в
бездействие. От доказателствата е видно, че това неправомерно бездействие на
служителката е продължило от месец март 2018г., когато реално са извършени
последните следствено-процесуални действия по досъдебното производство, и е прекъснато на 02.04.2021г. когато с
писма УРИ 463р-13146 и УРИ 463р-13147 са изпратени 2 бр. призовки за връчване
на лицето Янко Парушев. Тази дата е релевантна при определяне на едногодишния
срок по чл. 195 от ЗМВР от извършване на дисциплинарното нарушение. Следователно
към датата на издаване на заповедта – 25.08.2021г. едногодишният срок от
извършване на дисциплинарното нарушение не е изтекъл.
П. е била запозната с правото си по чл. 205, ал.3 от ЗМВР да бъде
подпомагана в защитата си от служител на МВР или адвокат, но тя е отказала
това, както вече се коментира по-горе.
Изложеното налага извод, че дисциплинарното производство е
проведено в сроковете, установени в чл. 195 от ЗМВР и при спазване на
процесуалните правила.
От събраните по делото доказателства е видно, че заповедта не
противоречи и на материалноправните разпоредби.
Дисциплинарната отговорност на С.А.П. в качеството на старши
разследващ полицай в Сектор Разследване“ при ІІ РУ – варна към Отдел
„Разследване“ при ОД на МВР – Варна за нарушение на чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР
– „неизпълнение на служебните задължения“, определени в т. 2 от типовата
длъжностна характеристика рег. № 3286р-3407/22.01.2018г. От приложения към доказателствата
протокол УРИ № 4365р-4284/ 08.02.2018 г. е видно, че оспорващата С. П. е била
запозната с длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност „старши
разследващ полицай“ на посочената дата – 08.02.2018г. и относно това страните
не спорят. В т. ІІ от тази длъжностна характеристика на служителя е вменено
задължение да „взема всички мерки за осигуряване на своевременно,
законосъобразно и успешно извършване на разследването по водените досъдебни
производства като събира в най-кратък срок необходимите доказателства за
разкриване на обективната истина, съобразно НПК“, а така също и да „докладва
на наблюдаващия прокурор за хода на разследването по водените досъдебни
производства“.
Изложените в заповедта фактически констатации на
дисциплинарно-наказващия орган за неоправдано забавяне на наказателно производство
по ДП № 1625/2017г. не се опровергават от
представените от С. П. възражения, дадени в хода на дисциплинарното
производство и по категоричен начин се потвърждават от доказателствата по
делото, в това число и тези, представени в хода на дисциплинарното
производство. Възраженията на дисциплинарно санкционираното лице са коментирани
подробно, както в писмена справка УРИ № 365р – 38579/ 09.07.2021г. на
дисциплинарно-разследващия орган, така и в процесната заповед. Направен е
анализ на натоварването на П. като изводите на органа напълно се споделят и от
настоящия съдебен състав, поради което не се налага да бъдат мултиплицирани и в
мотивите към настоящото решение. Провеждането на ДП № 1625/2017г. в срок от 3,5
години - от 11.12.2017г. датата на възлагането му на разследващия орган, до
21.04.2021г. когато същото е иззето от оспорващата П. и е възложено на друг
разследващ полицай, както и това че по досъдебното производство реално са
извършвани процесуално-следствени действия само в периода от 11.12.2017г. до
15.03.2018г., а през останалото време единствено е удължаван срока за
провеждане на производството с нови два месеца /20 пъти/,както и това, че ДП не
е докладвано нито веднъж на наблюдаващия прокурор по реда на чл. 203 от НПК,
категорично навежда на извод за осъществен състав на дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР вр. с 201, ал.1, т.6 от ЗМВР –
неизпълнение на служебни задължения, възложени на служителя с длъжностната
характеристика, изразяващо се в неоправдано забавяне на наказателно
производство. Следователно, основателно и законосъобразно е ангажирана
дисциплинарната отговорност на инспектор С. А. П..
Съдът намира за неоснователни твърденията на оспорващата, че дори
и да се приеме, че е налице осъществен състав на описаното в заповедта на
министъра дисциплинарно нарушение, то от него не са настъпили вредни последици,
което е основание да не ѝ бъде налагано дисциплинарно наказание или да се
наложи по леко такова. Нарушението по чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за извършване на което е ангажирана
дисциплинарната отговорност на П. е от тези на просто извършване. Тоест, за да
е довършен съставът им, е достатъчно в обективната действителност да са се
проявили съставомерните белези на деянието (действие или бездействие) като
наличието на вредоносен резултат не е посочено от законодателя като такъв
белег.
На П. е наложено дисциплинарно наказание по реда на чл. 201, ал.1,
т.6 от ЗМВР, според която дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в
длъжност за срок от една до три години" за неоправдано забавяне на наказателно производство, по сигнал на
наблюдаващия прокурор. Следователно една от материалните предпоставки за
налагане на дисциплинарни наказания по този ред е производството да е образувано
във връзка с постъпил сигнал от наблюдаващия производството прокурор. Видно от
доказателствата, дисциплинарното производство е започнало по инициатива на
наблюдаващия прокурор от РП – Варна В. А..
Това сочи, че е била налице и втората материална предпоставка за налагане на
дисциплинарно наказание по този ред, следователно ответникът правилно е
определил кореспондиращата с извършеното дисциплинарно нарушение санкционна
норма.
Горното налага извод, че на извършеното от С. П. дисциплинарно
нарушение е дадена правилната правна квалификация. Твърденията на оспорващата,
че обективно не е налице осъществен състав на дисциплинарно нарушение бяха
оборени в настоящото производство по категоричен начин.
Настоящият състав на съда напълно споделя становището на
ответника, че извършеното от С. П. дисциплинарно нарушение не е маловажно по
смисъла на чл. 198 от ЗМВР. Неоправданото забавяне на досъдебното производство
води до създаване на чувство за безнаказаност у извършителите на престъпления и
в този смисъл нарушава заложените в закона принципи за индивидуална и генерална
превенция. От друга страна такова поведение на разследващ орган създава у
потърпевшите от престъпленията усещане за несигурност, незащитеност и липса на
справедливост, от която обществото има огромна потребност. Предвид горното,
оспорената заповед е съобразена и с целта на закона.
Неоснователни са твърденията, че при издаване на заповедта не е
съобразено цялостното поведение на С. П. като служител на МВР, в това число – че
не са взети предвид и наградите, които тя е получила за работата си като
служител на същото ведомство. Напротив! Именно защото е съобразил безупречното
поведение на С. П. като служител на МВР, което се доказва от факта, че същата е
награждавана нееднократно, дисциплинарно-наказващия орган е наложил на П.
дисциплинарното наказание „забрана за повишаване в длъжност“ в размер за
една година, което съответства на установения в чл. 201, ал.1, т.6 от ЗМВР
минимум. В този смисъл наложеното на С. П. дисциплинарно наказание не е
прекомерно и несправедливо, каквито твърдения са изложени в жалбата.
С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на
заповедта, предмет на спора, поради което жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна.
Въпреки изхода на спора ответната страна не е направила
искане за разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.П., ЕГН ********** *** срещу Заповед № 8121 К- 9783/25.08.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която
на оспорващата в качеството на старши разследващ полицай в Сектор „Разследване“
на ІІ РУ Варна към Отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Варна е наложено
дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една
година".
Решението може да обжалва с касационна жалба пред тричленен състав
на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: