Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 56
гр. Сливен, 17. 03. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на четвърти март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 465 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 61, ал. 15 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба
от Е.И.И. с ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена против Предписание №
200601/313629 за поставяне под к., издадено от Н. Д. Д. на длъжност и. при
Регионална здравна инспекция /РЗИ/– Бургас, с което е предписано поставяне под к.
на Е.И.И. за 14-дневен срок.
В жалбата си оспорващата твърди, че оспореното
предписание е постановено от некомпетентен орган и неспазване на установената
форма, поради което е нищожно. Излага съображения, че: в предписанието липсва
подпис на лицето, което го е издало, с означаване на длъжността му;
предписанието не съответства на образеца, съгласно Приложение № 5 към т. 11 от
Заповед № РД-01-271 от 19.05.2020 г. на Министъра на
здравеопазването; не са посочени правната норма и държавата, от която е
пристигнала оспорващата. Моли да бъде обявена нищожността на оспорения акт.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата,
моли да бъде уважена и претендира присъждане на направените по делото разноски
с представяне на списък на разноските.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище е
заявено оспорване на жалбата и са изложени съображения за законосъобразност на
оспорения акт.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Оспореното Предписание № 200601/313629 от 01.06.2020
г. за поставяне под к. е издадено от Н. Д. Д. на длъжност и. при РЗИ – Бургас. С предписанието, на основание Заповед
№ РД-01-271 от 19.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването, е предписано
поставяне под к. на Е.И.И. за срок от 14 дни с
начална дата: 01.06.2020 г., на адрес: ***, а като причина за поставяне под к.
е посочено: пристигане от рискова зона.
Със Заповед № РД-01-45 от 03.02.2020 г. на Министъра
на здравеопазването, издадена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ и чл. 4, ал. 1 и
ал. 3 от Наредбата за условията и реда за
провеждане на граничен здравен контрол на Република България, е
разкрито временно звено за граничен здравен контрол на Гранично
контролно-пропускателен пункт /ГКПП/ на Летище Бургас с непрекъснат режим на
работа.
Със Заповед № РД-01-271 от 19.05.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, издадена на основание чл. 61, ал. 7, ал. 9 и ал. 12 от ЗЗ, е
наредено: всички близки контактни на потвърден случай на COVID-19, се поставят
под к. в дома или на друго място, на което лицето е посочило, че ще пребивава,
с предписание по образец, съгласно Приложение № 5 на Директора на съответната
регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице за
срок от 14 дни, считано от последния контакт със заболялото лице /т. 11/; по
реда на т. 11 под к. за срок от 14 дни се поставят и лицата, които са влезли на
територията на страната от други държави, посочени в заповед на Министъра на
здравеопазването по чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 4 от ЗЗ /т. 12/.
Със Заповед № РД-02-149 от 01.06.2020 г. на Директора
на РЗИ – Бургас, издадена на основание чл. 61, ал. 6 във връзка с ал. 2, пр. 2
от ЗЗ, е наредено, считано от 01.06.2020 г., Н. Д. Д. – и. в Дирекция
„Профилактика на болестите и промоция на здравето” при РЗИ – Бургас, да изпълнява з. по провеждане на граничен
здравен контрол на ГКПП– Летище Бургас, и с цел предотвратяване
разпространението на COVID-19, е о. да съставя предписания за задължителна к.
на лицата, влизащи на територията на Република България през ГКПП – Летище
Бургас, от държави, изброени в заповед на Министъра на здравеопазването,
издадена по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗЗ.
Оспореното предписание е съобщено на оспорващата на
01.06.2020 г.– видно от приложената по делото разписка за връчена декларация за
запознаване с предписание за поставяне под к.. Жалбата срещу предписанието е
подадена на 27.11.2020 г.
Оспорването е допустимо по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
валидността на Предписание за поставяне под к., издадено от длъжностно лице при
РЗИ- Бургас, като адресат на предписанието е оспорващата, чийто адрес е в гр. С. Следователно, съдът е сезиран с оспорване на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради
което и на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1, изр. 1 от АПК, делото е
родово и местно подсъдно на настоящия съд. Независимо, че оспореното
предписание е съобщено на оспорващата на 01.06.2020 г., а жалбата срещу него е
подадена на 27.11.2020 г., оспорването е допустимо, тъй като процесното
предписание е оспорено с искане за обявяване на нищожността му, а на основание
чл. 149, ал. 5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
Разгледана по същество, процесната жалба, с която е
оспорена валидността на Предписание № 200601/ 313629 за поставяне под к., е
неоснователна, по следните съображения:
Доколкото в АПК не са посочени изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове, в съдебната теория и
практика е възприет критерият, че такива са изброените в чл. 146 от АПК
основания за незаконосъобразност, при условие че нарушенията са особено
съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове, в правната теория са изградени
следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: Липсата на компетентност е много сериозно и
тежко нарушение на законността в дейността на административния орган, поради
което винаги е основание за нищожност на акта; Неспазването на установената
форма е основание за нищожност, само когато е от такъв характер, че води до
липса на волеизявление – когато порокът във формата е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и в резултат – на липса на
волеизявление; Същественото нарушение на административнопроизводствените
правила е основание за нищожност, само ако е толкова съществено, че е довело до
липса на волеизявление; По правило, нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание този акт, който изцяло е лишен от
законова опора – не е издаден на основание нито една правна норма и
същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат; само пълната липса на
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на
каквото и да е основание, и изобщо на възможност за органа да издаде акт с това
съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание; несъответствието с
целта на закона по правило е основание за отмяна на акта.
С оглед на гореизложеното и като съобрази, че е
сезиран с искане за обявяване на нищожност, настоящият съдебен състав счита, че
проверката за законосъобразност на оспорения акт следва да се ограничи до
наличие или не на основания за нищожност на акта.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган.
Съгласно чл. 61, ал. 6 във връзка с ал. 2, изр. 2 от
ЗЗ /в приложимата за разглеждания случай редакция – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./, с цел предотвратяване
разпространението на заразни болести, между които и COVID-19, задължителната к.
на лице, което е влязло на територията на страната от други държави, се
извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция
или на оправомощено от него длъжностно лице. Не е спорно по делото, че
оспорващата И. е влязла на територията на страната през ГКПП на Летище
Бургас, поради което и въз основа на представената по делото Заповед №
РД-02-149 от 01.06.2020 г. на Директора на РЗИ – Бургас, следва да се приеме,
че издателят на акта – Н. Д. Д. на длъжност и. при РЗИ – Бургас, е оправомощено
длъжностно лице по смисъла на чл. 61, ал. 6 във връзка с ал. 2, изр. 2 от ЗЗ
/ред. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.
Не се споделя тезата на оспорващата, че оспореният акт
не съдържа реквизита по чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК – подпис на лицето, издало
акта, с означаване на длъжността му. Видно от представения по делото оригинал
на оспореното предписание /л. 92/ – същото съдържа подпис на издателя на
акта– Н.Д., с посочване на длъжността му
– и. при РЗИ Бургас. Липсата на такъв подпис в представените от оспорващата
преписи, не променя гореизложения извод, доколкото липсват доказателства, че
тези документи са копия на съдържащия се в административната преписка оригинал.
Тъй като предмет на оспорване е акт, издаден от длъжностно лице при РЗИ Бургас,
конкретният административен орган е този, който е оправомощен да представи
надлежно заверено копие от акта и от преписката по издаването му или
съответните оригинали.
Следователно, оспореният административен акт е издаден
от компетентен административен орган.
Актът е издаден и в установената от закона писмена
форма. Видно от оригинала на оспореното предписание, същото е съобразено с
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа: наименование
на акта, адресат на акта, фактически основания за издаване на акта,
разпоредителна част, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, подпис
на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Предписанието е и по
образеца, съгласно Приложение № 5 към т. 11 от Заповед № РД-01-271 от 19.05.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, с изключение на правното основание, което не е посочено. Липсата на посочено правно основание не опорочава
съществено акта, още повече че съдът не е обвързан от правното основание, на
което административният орган би се позовал при издаване на акта. В
разглеждания случай, с процесното предписание, макар и без посочено правно
основание и с неизчерпателно изложени фактически основания, е налице
волеизявление на административния орган. Във връзка с изложеното, неоснователно
се твърди, че несъответствие с одобрен образец, непосочване на правна норма и
на държавата, от която е пристигнала оспорващата, представлява основание за
нищожност на процесното предписание. По правило, липсата на мотиви води до
незаконосъобразност, но не и до нищожност на акта. От друга страна, доводът за
липса на мотиви, което представлява основание за незаконосъобразност на акта, е
преклудиран, тъй като процесната жалба е подадена
след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Що се отнася до предвидено в т. 17 от Заповед № РД-01-271 от 19.05.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, че предписанията, с които се поставят под к. лицата, които са
влезли на територията на страната от други държави, могат да се издават и в
електронна форма при наличие на техническа възможност, съдът счита, че в
разглеждания случай са неприложими разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Видно от приложения
по делото оригинал, издателят на акта е издал предписание на хартиен носител и
го е подписал, поради което това предписание няма качеството на електронен
документ, съдържащ електронно изявление.
При приемането на оспорения административен акт не са
допуснати особено съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са довели до липса на волеизявление. Административният орган
не е допуснал и нарушение на материалния закон, което да представлява основание
за нищожност. Към датата на издаване на акта, е налице правна норма, на
основание на която следва да се приеме, че е издадено предписанието, а именно: чл.
61, ал. 6 във връзка с ал. 2, изр. 2 от ЗЗ /ред. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г./, от което следва, че за органа е била налице възможност да
издаде акт с процесното съдържание и актът не е лишен от законова опора.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
счита, че оспореното предписание е валиден административен акт, а подадената
срещу него жалба с искане за обявяване на нищожността му е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващата за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.И.И. с ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена против Предписание 200601/313629
за поставяне под к., издадено от Н.Д.Д.на длъжност и.
при Регионална здравна инспекция – Бургас.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: