№ 149
гр. Разград, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело №
20243300100189 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искове с правна квалификация чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.
Предявени са искове от Н. Т. Ц., В. Ц. К. и К. Ц. К. за осъждане на “ДЗИ – общо
застраховане“ЕАД, да заплати на всеки един от ищцете, както следва: на Н. Т. Ц. сума в
размер на 30 000 лв., частичен иск от 250 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпруга й Ц. К. Ц. вследствие на ПТП от
15.12.2023г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка
„Ауди“, модел „Q7“ с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата 15.02.2024 г. – датата
на сезиране на застрахователя със застрахователна претенция до окончателното й
изплащане; на К. Ц. К. сума в размер на 30 000 лв., частичен иск от 250 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща му Ц.
К. Ц. вследствие на гореописаното ПТП, ведно със законната лихва от датата 15.02.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 13 713,93 лв. представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечението на Ц. К.
Ц., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.2024г. до окончателното й
изплащане; на В. Ц. К. сума в размер на 30 000 лв., частичен иск от 250 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща й Ц.
К. Ц. вследствие на гореописаното ПТП, ведно със законната лихва от датата 15.02.2024 г. до
окончателното й изплащане. В хода на съдебното производство е допуснато увеличение на
всеки от предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди от 30 000лв. на по
100 000лв. за всеки от ищците, предявени като частични от 250 000лв.
В обстоятелствената част на исковата молба ищците сочат, че на 15.12.2023г. на път I-
2 с посока на движение от гр. Разград към гр. Русе се e движил лек автомобил марка „Ауди“,
модел „Q7“ с рег. № ***, управляван от Г. Е. А.. В района на км. 60+362 (разклона за с.
1
Дряновец), поради движение с несъобразена скорост водачът станал причина за настъпване
на ПТП с лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № *** управляван от
наследодателя на ищците Ц. К. Ц.. Вследствие на инцидента пострадал Ц. К. Ц., който
получил множество телесни увреждания – увредени шийни прешлени, ребра вляво,
подбедрица на ляв крак, 2 бр. лумбални прешлени. Ищците твърдят, че ПТП е настъпило
изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „Q7“ с рег. № ***, който е нарушил чл.5 ал.1 и чл.20 ЗДвП. На 23.01.2024г.
като следствие на претърпяното ПТП и получените телесни увреждания е настъпила
смъртта на Ц. Ц.. По случая било образувано и водено ДП № 330 ЗМ 198/23г.
Ищците излагат твърдение, че пострадалият е съпруг на първата от тях и баща на
втория и третия ищец, в резултат на което същите търпят неимуществени вреди от неговата
загуба, изразяващи се в душевни болки и страдания. По отношение на иска за обезщетение
за имуществени вреди, предявен от К. К., се излага твърдение за извършени от същия ищец
разходи за лечение на неговия баща.
По отношение на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“ с рег. № *** била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при „ДЗИ – общо застраховане“АД, със
застрахователна полица № BG/06/123000691220 със срок на действие от 2.03.2023г. до
1.03.2024г. Ищците предявили пред застрахователя писмени претенции с вх. № 94-Я-
52/15.02.2024г., вх. № 94-Я53/15.02.2024г. и вх. № 94-Я-54/15.02.2024г. с искане за
изплащане на обезщетение, но застрахователят не се произнесъл по претенциите им.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил е писмен отговор от “ДЗИ – общо
застраховане“ЕАД, представляван от изп.директори К.Ч. и Б.В., подаден чрез пълномощник.
Ответникът оспорва елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,
пораждащ отговорността на водача на застрахования в дружеството лек автомобил –
виновно и противоправно поведение, осъществено от страна на водача на л.а. Ауди Q 7,
пряка причинно-следствената връзка между пътнотранспортното произшествие и смъртта на
Ц. К. Ц., описания в исковите молби механизъм на ПТП и обстоятелствата, при които е
настъпило. Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди за всеки от ищците в
обема, описан в исковата молба. Счита също така, че претендираните обезщетения са силно
завишени.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия Ц., като излага твърдение за нарушаване на чл. 50 от ЗДвП поради това, че при
управление на л.а. Рено Меган, с рег. № *** Ц. е отнел предимство на движещия се по път с
предимство л.а. Ауди 07, с рег. № ***. Освен това твърди, че същият е нарушил и чл. 137а,
ал. 1 ЗДвП, тъй като е управлявал МПС без поставен предпазен колан или правилно
поставен такъв.
Ответникът признава наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен относно лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“ с рег.
№ ***, към датата на процесното събитие. Не оспорва, че ищците са завели извънсъдебна
претенция.
2
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: на 15.12.2023 г. около 12:30 - 13 ч., лек
автомобил „Ауди Q7“ с peг. № ***, управляван от св.Г. Е. А. се движел със скорост 62,5 км/ч
по път I-2 (в участъка между Русе и Разград), в посока към Русе и приближавал
кръстовището с път III-2003 към с. Дряновец, при км 60+362 на път I-2. Преди
кръстовището бил поставен пътен знак за ограничение на скоростта за движение до 70 км./ч.
В същото време лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, управляван от пострадалия Ц. К.
Ц., се движел в посока от с.Дряновец към път I-2. Преди кръстовището бил поставен знак Б2
„Стоп“. Ц. спрял, за да изчака преминаващите по пътя с предимство автомобили. Времето
било дъждовно, но ясно, пътната настилка била мокра, имало нормална видимост за
конкретните пътни условия. Когато л.а.„Ауди“ бил на 35,95 м преди мястото на началото на
удара, л.а.“Рено Меган“ потеглил и навлязъл в кръстовището, за да завие наляво към
гр.Разград. Двата автомобила продължили да се движат по описаните траектории и на 2 м.
до 2,8м. вляво от десния край на очертаната част на платното за движение на път I-2 по
посока към гр.Русе, изцяло в лентата за движение към гр.Русе и в зоната на кръстовището,
настъпил челно-страничен, кос удар, започнал между предната част на л.а.“Ауди“ и предната
лява страна на л.а.“Рено Меган“. След сблъсъка, под действие на ударните сили, двата
автомобила се преместили до местата, където били намерени при огледа.
Горната фактическа обстановка се установява от констативен протокол за ПТП,
св.показания на Г. А. и заключението по изготвената КСМАТЕ. Ищците са оспорили
заключението в автотехническата част и по-конкретно данните за изчисление на скоростите,
начина за определяне на мястото на удара и положението на автомобила на пострадалия
преди сблъсъка. Вещото лице автоексперт подробно обяснява в с.з. начина, по който е
направил относимите към възраженията изчисления, като подчертава, че изводите са
направени въз основа на събраните в настоящото съдебно производство доказателства и че
липсват други, водещи до различно заключение. Ето защо съдът приема изцяло
заключението като обосновано – изготвено е въз основа на събраните по делото
доказателства и при липса на други доказателства, оборващи събраните такива. Оспорването
на заключението от ищците не може да бъде споделено.
От заключението на КСМАТЕ се установява още, че видимостта и за двата
автомобила е била нормална за конкретните пътни условия, в материалите по делото няма
данни за препятствия или други участници в движението, които да са ограничавали
видимостта пред двамата водачи. Опасността за движението за св.Г. А., управляваща
л.а.“Ауди“ от техническа гледна точка е възникнала в момента, в който л.а.“Рено меган“ е
преминал стоп линията. Към момента, в който св.А. е реагирала на опасността, нейната
скорост на движение е била 62,5 км./ч., а опасната зона за спиране на л.а.“Ауди“ е била
50,9м. 3а времето, през което Г. А. е реагирала, разстоянието на л.а.“Ауди“ до мястото на
удара е било 35,95 м. Заключението на експертизата е, че в конкретната пътно-транспортна
ситуация Г. А. като водач на л.а.“Ауди“ не е имала техническа възможност да спре
автомобила преди мястото на удара към момента, в който л.а.“Рено“ е потеглил от мястото
3
на пътния знак Б2 „Стоп“. Причината за произшествието от технически характер е навлизане
на л.а.“Рено“ в коридора на движение на л.а.“Ауди“, в неговата опасна зона за спиране. Ц. К.
Ц. е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако преди да навлезе в
кръстовището е изчакал л.а.“Ауди“ да премине и след това да продължи движението си.
Експертите правят извод за наличие на поставен предпазен колан от пострадалия Ц..
По-нататък, в заключението е направен извод относно получените травматични
увреждания от Ц. Ц.. Констатирана е пътно-транспортна травма: съчетана тъпа травма на
главата без счупване на костите на черепа, шийна травма, гръдна травма, коремна травма и
травма на крайници. Тъпата травма на главата без счупване на костите на черепа включва
подкожни колекции вдясно слепоочно, двустранно челно теменно и вляво теменно тилно;
петнист кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; набиране на гръбначно мозъчна течност
двустранно челно теменно слепоочно /хигроми/; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки
двустранно теменно тилно по конвекситета на двете голямомозъчни полукълба; кръв в
тилните рога на двете странични мозъчни стомахчета. Шийната травма включва счупване на
втория шиен прешлен; отваряне на гръбнака на нивото между четвъртия и петия шийни
прешлени отпред с минимално отваряне на гръбнака; счупване на тялото на петия шиен
прешлен; минимално размекчение на гръбначния мозък на нивото на втория шиен прешлен
вляво външно. Гръдната травма включва кръвонасядане на лявото рамо и гърба към лявото
рамо; счупване на първите и вторите ребра двустранно до гръбнака: счупване на тялото на
втория гръден прешлен; отваряне на гръбнака на нивото между десетия и единадесетия
гръдни прешлени отпред, без отваряне на гръбначния канал, с кръвонасядане на околните
меки тъкани; двустранно набиране на кръв в гръдната кухина /хемоторакс/; масивно
кръвонасядане на средостението и околосърдечната торбичка. Коремната травма включва
счупване на левите напречни израстъци на четвъртия и петия поясни прешлени;
кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз. Травмата на крайниците се характеризира с
охлузвания, повърхностни и дълбоки кръвонасядания на долните крайници; счупване на
левия малък пищял в областта на глезена и в средната му трета. Получени са усложнения,
изразяващи се в травматичен шок; двустранна бронхопневмония, многоорганна
недостатъчност; множествени ерозии по стомашната лигавица; състояние след двустранни
торакоцентези; състояние след пробно оперативно отваряне на коремната кухина. Причината
за смъртта на Ц. К. Ц. е съчетаната травма и настъпилите от нея усложнения. Налице е
пряка причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания и
настъпилата смърт на Ц. Ц..
По повод настъпилото ПТП е било образувано досъдебно производство № 330 ЗМ-
198/2023г. по описа на ОДМВР гр.Разград. Видно от писмо с вх. № 4011/19..09.2025г. на
прокурор в ОП Разград, към настоящия момент наказателното разследване не е приключило
и няма привлечено обвиняемо лице.
Представени удостоверения за родствени връзки и за адресна регистрация. От същите
се установява, че двамата сърузи са живели заедно в гр.Разград до смъртта на Ц. Ц.. К. К. е
живял с родителите си до 2011г., след което се е преместил в гр.Варна, а от 2013г. живее в
4
гр.София. В. К. е живяла с родителите си до 2008г., впоследствие е пребивавала
последователно в Италия, Франция, София, а от 2019г. до настоящия момент живее в
Австрия.
Във връзка с установяването на характера на отношенията между ищците и
пострадалия, както и на претърпените от съпругата и пълнолетните деца болки и страдания
вследствие на смъртта на Ц. Ц., са разпитани свидетелите К. К. и И. К. – семейни приятели
на ищците и пострадалия Ц.. От показанията им се установява, че семейството било
сплотено, събирали се редовно на празници. След като всяко от децата създало свое
семейство, продължили редовно контактите си. К. К. се връщал редовно в Разград и
посещавал своите родители, последните също ходели често в София при него. Също така
посещавали В. К. във Виена. Внуците на Ц. Ц. и Н. Ц. пребивавали продължително време
при тях през лятото. Ц. Ц. искал да помага на всички – на децата и внуците си. Ищците
преживели тежко загубата на своя съпруг и баща, още повече, че неговата смърт настъпила
внезапно и трагично. След смъртта му Н. Ц. искала да продаде всички притежавани имоти в
Разград и възнамерявала да пребивава продължително време при своята дъщеря във Виена.
По делото са представени фактури и фискални бонове за закупени медицински
изделия, медиК.ти и услуги на обща стойност 13 713,93лв. Като получател във фактурите е
отбелязано името на Ц. Ц..
Лекият автомобил „Ауди“, модел „Q7“ с рег. № *** е застрахован при “ДЗИ – общо
застраховане“ЕАД в периода 2.03.2023г.-1.03.2024г., видно от справка на интернет сайта на
ГФ. Ищците предявили пред застрахователя отделни писмени претенции с вх. № 94-Я-
52/15.02.2024г., вх. № 94-Я53/15.02.2024г. и вх. № 94-Я-54/15.02.2024г. с искане за
определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за всеки от тях в размер
250 000лв., а К. К. – и за имуществени вреди в размер 13 713,93лв. Липсва произнасяне по
претенциите им от застрахователя.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен при липса на плащане
от застрахователя на претенцията на увредените лица.
По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка
Гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищците са увредени лица
по смисъла на чл.478 ал.2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените и имуществените
вреди вследствие на настъпила смърт.
За да бъдат уважени предявените преки искове на увредените лица спрямо
застрахователя по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на
чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с
изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за
5
определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
Съдът приема, че не е доказано първото условие – ищците не са провели успешно
доказване на всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Съставът включва
деяние, неговата противоправност, виновно поведение на застрахования при ответника
водач на л.а.“Ауди“, настъпването на вредата и причинно-следствената връзка между
деянието и вредата. В случая е установено деяние, което е противоправно. Не е доказано
обаче виновното поведение на св.Г.А. при управление на л.а.“Ауди“. От заключението се
установява по несъмнен начин, че пострадалият е навлязъл с управлявания от него
автомобил в нейната опасна зона за спиране и че Г. А. като водач на л.а.“Ауди“ не е имала
техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара към момента, в който
л.а.“Рено“ е потеглил от мястото на пътния знак Б2 „Стоп“. Причината за произшествието от
технически характер е навлизане на л.а.“Рено“ в коридора на движение на л.а.“Ауди“, в
неговата опасна зона за спиране. Ето защо недоказано остава твърдението на ищците за
нарушение на правилата за движение от страна на св.А.. Напротив, установява се, че същата
е управлявала лекия автомобил в границите на разрешената за пътния участък скорост и
съобразена с обстоятелствата от значение да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Навлизането на л.а.“Рено“ в нейната лента за движение обаче е
осъществено в нейната опасна зона за спиране, поради което не е могла обективно да
реагира на създалата се ситуация и поведението й не може да се квалифицира като виновно.
След като не е осъществена една от педпоставките на чл.45 ЗЗД, е безпредметно да се
разглеждат останалите предпоставки от фактическия състав на разпоредбата – настъпили
вреди и причинно-следствена връзка с поведението на водача, обстоятелствата от значение
за определяне размера на обезщетенията, съгласно чл. 52 ЗЗД, възраженията за
съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат, както и предпоставките на исковете
по чл.432 КЗ – наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество,
ведно с изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ.
Исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Съобразно
изхода от делото и на осн. чл.78 ал.3 ГПК такива се дължат в полза на ответника. Същият е
внесъл депозит за възнаграждение на вещите лица за изготвената КСМАТЕ в размер
1289,20лв. Внесеният депозит от 50лв. за свидетел поради отказ за изплащането му от
свидетеля е отнесен към възнаграждението на вещите лица, поради което не се дължи
отделно неговото възстановяване. Ответникът е представляван от юрисконсулт, за когото се
претендира възнаграждение. Съгл. чл.25 ал.1 НЗПП възнаграждението следва да се определи
в средния размер от 330лв. Общият размер на дължимите от ищците на ответника
деловодни разноски е 1619,20лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
Отхвърля иска на Н. Т. Ц. ЕГН ********** от ***, за осъждане на “ДЗИ – общо
застраховане“ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Витоша“ № 89Б, представляван от изп.директори К.Ч. и Б.В., да й заплати сума в
размер на 100 000 лв., предявен като частичен иск от 250 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпруга й Ц. К. Ц.
вследствие на ПТП от 15.12.2023г., причинено при управление на застрахован при ответника
лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“ с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата
15.02.2024 г. – датата на сезиране на застрахователя със застрахователна претенция до
окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан;
Отхвърля иска на К. Ц. К. ЕГН ********** от ***, за осъждане на “ДЗИ – общо
застраховане“ЕАД да му заплати сума в размер на 100 000 лв., предявен като частичен иск
от 250 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на неговия баща Ц. К. Ц. вследствие на ПТП от 15.12.2023г., причинено при управление на
застрахован при ответника лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“ с рег. № ***, ведно със
законната лихва от датата 15.02.2024 г. – датата на сезиране на застрахователя със
застрахователна претенция до окончателното й изплащане, както и иска за осъждане на
“ДЗИ – общо застраховане“ЕАД да му заплати сумата 13 713,93 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за
лечението на Ц. К. Ц., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.2024г. до
окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани;
Отхвърля иска на на В. Ц. К. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, за осъждане на
“ДЗИ – общо застраховане“ЕАД да й заплати сума в размер на 100 000 лв., предявен като
частичен иск от 250 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на нейния баща Ц. К. Ц. вследствие на ПТП от 15.12.2023г.,
причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Ауди“,
модел „Q7“ с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата 15.02.2024 г. – датата на
сезиране на застрахователя със застрахователна претенция до окончателното й изплащане,
като неоснователен и недоказан;
Осъжда Н. Т. Ц., В. Ц. К. и К. Ц. К. да заплатят на “ДЗИ – общо застраховане“ЕАД
сумата 1619,20лв. за направени деловодни разноски в съдебното производство пред
Окръжен съд Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
7