Решение по дело №414/2019 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………./05.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 414 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от Е.9 ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** срещу К.Г.Н., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр.1 вр. чл.44 ЗЗД за обявяване нищожността на заявения от ответника и вписан в Особената книга при Районен съд Варна под № 14/2018г. отказ от наследството, останало след смъртта на майка му Г.Д.К., починала на 24.10.2017г., поради невъзможен предмет.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищецът има качество на кредитор по отношение на наследодателя на ответника, като за събиране на вземането си образувал изп. д. № 3/2018г. по описа на ЧСИ с рег. № ** Н.Д.. Дългът по изпълнителното дело възлизал на 14 000.32 лева Ответницата е конституирана като длъжник по изпълнителното дело, заедно с останалите наследници. Изпълнението било насочено върху притежаван от ответника недвижим имот, като до настоящия момент задължението не е погасено. На 17.01.2018г. било постановено Определение №669/17.01.2018г. по ч.гр.дело №725/2018г. по описа на ВРС, по силата на което е вписан под номер 14/2018г. отказът на  К.Г.Н. от наследството на майка й. Твърди, че отказът от наследство е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като ответникът приел наследството преди вписване на отказа чрез конклудентни действия, а именно – чрез приемане на парична сума /пенсията на наследодателя за м.10.2017г./, останала в наследство от същия наследодател. Твърди, че с така заявения отказ от наследство на майка си, ответникът препятства възможността на ищеца да удовлетвори вземането си, поради което и искането е за прогласяване нищожността на отказа поради невъзможен предмет.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че до момента на отказа, не е предприел действия по приемане на това наследство, поради което и оспорва отказът да е направен с цел осуетяване събиране вземането на ищеца. Ето защо, искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски. тъй като ищецът като кредитор може и следва да реализира правата си спрямо следващия ред наследници. Ищецът не е загубил правата си на кредитор и същият може да се удовлетвори по вземането си посредством конституирането като длъжници в образуваното от него изпълнително дело на следващите по ред наследници по закон. Не оспорва, че с Решение № 2755/07.06.2013 г. по гр.д № 18959/2012 г. по описа на ВРС, ГО, XIX с-в, Г.Д.К. е осъдена да заплати на „Е.9" ООД сумите, предмет на изпълнителното дело. Твърди, че на 13.10.2017г. Г.Д.К. е получила лично в дома си полагащата й се за месец октомври 2017 г. пенсия за осигурителен стаж и възраст, като същата й е била изплатена от служител на „Български пощи" ЕАД, гр. Варна, клон 10. Керанова тогава е била жива, като е починала на 24.10.2017г., т.е. след получаване приживе от нея на дължимата й пенсия. Към момента на изплащането пенсията не е имала качеството на наследник. Наследствената маса се е състояла само от задължения, но не и от имущества, с които дългът към ищеца да бъде погасен. След конституирането й като длъжник по изп. дело № ****/2018 г. при ЧСИ Н.Д., per. № *** КЧСИ, ответницата изрично е изразила воля за отказ от наследство, вписан в особената книга при Районен съд – Варна. Едностранното волеизявление за отказ прекратява правата и задълженията на отреклия се наследник и с оглед нормата на чл. 53 ЗН

 поражда права и задължения за неговите сънаследници. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е прието, че по заявление на ответника е вписан в Особената книга при Районен съд Варна под №14/2018г. отказът му от наследството, останало след смъртта на майка му Г.Д.К., починала на 24.10.2017г.; че ищецът е кредитор на наследодателя Г.Д.К., като за вземанията му е образувано изп. дело № ****/2018 г. при ЧСИ Н.Д., peг. № *** КЧСИ, по което ответникът е конституиран като длъжник.

 Видно от приложената на л.5 от делото справка от ЧСИ Д., размерът на дълга към 14.01.2019г. по изпълнителното дело възлиза на 14000.32 лева.

Не е спорно, че ответницата е наследник на Г.К., което се потвърждава и от представеното Удостоверение за наследници /л.20/.

От постъпилото Писмо от „Български пощи“ ЕАД №94-К-68-1/16.05.2019г. се установява, че пенсията на Г.К. за м. септември е изплатена на 14.09.2017г., а за м. октомври 2017г. е изплатена на 16.10.2017г., като и двете са изплатени лично на нея.

От препис-извлечение от акт за смърт /л.65/ се установява, че Г.К. е починала на 24.10.2017г.

Видно е от Писмо вх.№45937/25.06.2019г. от НОИ-Варна /л.76/, че пенсията на Г.К. за месец октомври 2017г. е изплатена на 16.10.2017г. в дома лично на лицето.

От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр.1 вр. чл.44 ЗЗД.

Съгласно действащото законодателство /чл. 49 ЗН/, приемането на наследство може да бъде извършено чрез изрично волеизявление или чрез конклудентни действия, като приемането е едностранен акт, с който явно и безсъмнено наследникът изразява волята си да го придобие. Приемането на наследството чрез конклудентни действия /т. нар. мълчаливо приемане/ се извършва чрез действия, от които по недвусмислен начин следва ясната воля на наследника, че желае приемане на наследството. Не съществува изрично легално изброяване на видовете действия, които могат да бъдат квалифицирани като такива. Но законът дава възможност на съда при всеки конкретен случай, извършвайки цялостна съпоставка на доказателствата по делото, да преценява дали извършените действия сочат воля за приемане на наследството (Решение № 64 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2008 г., IV г. о., ГК).

Не се спори между страните, а се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че ищецът е кредитор на ответника, като за вземането на ищеца е образувано ИД № ****/2018 г. при ЧСИ Н.Д., peг. № *** КЧСИ. Видно от представените документи, изп. дело е образувано след като в полза на ищеца срещу Г.Д.К. е издаден изпълнителен лист по влязло в сила решение, постановено по гр.д. 18959/2012г. по описа на ВРС.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2, предл. първо ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, а според чл. 44 ЗЗД, правилата относно договорите, намират съответно приложение и към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Отказът от наследство представлява типично едностранно волеизявление, което прекратява правата и задълженията на отреклия се наследник и с оглед нормата на чл. 53 ЗН поражда права и задължения за неговите сънаследници. Следователно, съгласно разпоредбата на чл. 44 ЗЗД за отказа от наследство важи и правилото на чл. 26, ал.2 ЗЗД, предложение първо, т.е. при невъзможен предмет отказът от наследство е нищожен. Невъзможността на предмета в случая е налице тогава, когато едно наследство е вече прието от наследника, който впоследствие се отказва от него по реда на чл. 52 ЗН, във вр. с чл. 49, ал.1 ЗН. Приемането на наследството преди отказа е дефинитивен акт и не само не може да бъде отменено от приелия наследството, но лишава същия от възможността да се откаже от него. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че приемането на наследството, освен с писмено заявление до районния съдия по реда на чл. 49, ал.1 ЗН, може да бъде извършено и мълчаливо по смисъла на чл. 49, ал.2 ЗН. Съгласно посочената разпоредба, приемане е налице и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството.

Твърденията на ищеца са, че ответницата е приела наследството чрез получаване на парична сума /пенсията на наследодателя за м.10.2017г./.

Установи се, че Г.К. е починала на 24.10.2017г., а пенсията й за месец октомври 2017г. е изплатена лично на нея в дома й на 16.10.2017г. /Писмо от „Български пощи“ ЕАД №*****/16.05.2019г.; Писмо вх.№*****/25.06.2019г. от НОИ-Варна/.

По делото не се установиха други действия от страна на ответника, които несъмнено да сочат приемане на наследството на Г.К..

След като ответникът не е приел наследството, оставено му от неговия наследодател, то извършеният от него отказ от наследството е действителен.

Предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По разноските:

Изходът на спора и релевираното от ответника искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящото производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 3  и ал. 4 ГПК.

По отношение на сумите от по 600 лв. заплатени адвокатски възнаграждения по двата иска е направено възражение за прекомерност от ищеца, което съдът намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, и при съобразяване с цената на иска и Наредба №1/2004г.. Възнагражденията следва да се редуцират до размер от 300 лева за всеки иск. Така в полза на ответника следва де се присъдят разноски в общ размер от 605.91 лева, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, които следва да бъде възложени в тежест на ищеца.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.9 ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** срещу К.Г.Н., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр.1 вр. чл.44 ЗЗД за обявяване нищожността на заявения от ответника и вписан в Особената книга при Районен съд Варна под № **/2018г. отказ от наследството, останало след смъртта на майка му Г.Д.К., починала на 24.10.2017г., поради невъзможен предмет, като неоснователен.

ОСЪЖДА Е.9 ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.Н., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 605.91 лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: