№ 15340
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110170893 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На петнадесети май две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Г.а
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 70893 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б. Б. И., с ЕГН **********, от гр.
***********************************, срещу „С.В., с ЕИК *********,
*******************************************, представлявано от В.Б.Т. И Ф.М.Д., за
установяване по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от общо 5 139,19
лв., от която: сумата от 33,58 лв., дължима за периода от 11.07.2023 г. до 08.08.2023 г., сумата
от 5067,23 лв. – старо салдо, и сумата от 38,38 лв. – лихва за периода от 01.07.2023 г. до
31.07.2023 г., начислена по Фактура № ********** от 08.08.2023 г. по партида с клиентски
№ *********** за имот, находящ се на адрес: гр. ************************************
поради липса на облигационно отношение, липса на доставени ВиК услуги и погасяване на
вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че в издадена
от ответника фактура № ********** от 08.08.2023 г. било посочено задължение в общ
размер на 5 139,19 лв., от която: сумата от 33,58 лв., дължима за периода от 11.07.2023 г. до
08.08.2023 г., сумата от 5 067,23 лв. – старо салдо, и сумата от 38,38 лв. – лихва за периода от
01.07.2023 г. до 31.07.2023 г., като в същата фактура на страница втора бил посочен адрес на
консумация: гр. *********************************, и договорна сметка № **********, а
на страница първа – гр. **************************, и клиентски № ***********. В
отправената покана за плащане бил посочен адрес: гр.
*****************************************, и клиентски № **********. Оспорва
качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги. Твърди, че ответникът открил партида на
името на ищеца без основание за това. Оспорва наличието на облигационни отношения
между страните. Оспорва дължимостта на сумата поради доставяне на услуги до посочения
имот, както и поради погасяване на вземането по давност. Оспорва спазване на установения
в закона ред за разпределяне на количествата доставена вода на отделните потребители в
етажната собственост. Излага твърдения за нарушаване на реда за отчитане на водомерите,
както и на чл 30 и сл. от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, а също и
за нарушаване на чл. 21, ал. 1 от Общите условия. Оспорва отчетените от ответника данни,
въз основа на които е начислена сума за потребена вода. Излага подробни съображения
относно погасяване на вземането по давност. Ангажира доказателства.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалните си представители, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото
разноски.
2
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника „С.В.. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди, че по силата на закона ищецът е потребител
на ВиК услуги, като от извършена справка в имотния регистър, ищецът е учредил ипотека
върху процесния недвижим имот. Също така твърди, че на 10.04.2012 г. ищецът подал
заявление за смяна на собственост върху недвижим имот, поради което безспорно било
установено качеството му на потребител. Сочи, че ищецът е титуляр на партида с клиентски
№ ***********, открита за процесния имот. С писмо, изпратено до ищеца през 2016 г.
последният бил уведомен, че измервателните уреди са с изтекла метрология и следва да
бъдат подменени, но ищецът отказал осигуряване на достъп. Оспорва изложените от ищеца
твърдения в исковата молба, като твърди, че е изпълнил задълженията си по закон,
предвидени в чл. 6, т. 1 от Наредба № 4. Излага подробни съображения относно
дължимостта на претендираната сума, за която е издадена процесната фактура. Моли съда да
отхвърли предявената претенция, като възложи претендираните разноски в тежест на ищеца.
С Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
Предявената искова претенция е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от Фактура № ********** от 08.08.2023 г. се
установява, че за периода от 11.07.2023 г. до 08.08.2023 г. е била начислена сума за доставени
ВиК услуги на стойност 33,58 лв., като в издадената фактура е отбелязано старо задължение
в размер на 5 139,19 лв., от което: сумата от 5 067,23 лв. – старо салдо и сумата от 38,38 лв. –
лихва за периода от 01.07.2023 г. до 31.07.2023 г.
От представения заверен препис от покана, отправена от ответника до ищеца се
установява, че ищецът е бил поканен да заплати дължима сума в размер на 5 139,19 лв.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че ищецът е
собственик на недвижим имот, находящ се на адрес: гр. ****************************,
който имот е придобил чрез сделка покупко-продажба на 30.06.2008 г., като на 10.04.2012 г.
ищецът е подал заявление за смяна собствеността на имота до ответника за клиентски №
*******.
Като доказателства по делото са приети и представени от ответника фактури,
електронни отчети, съответно карнети за процесния водоснабдяван имот.
От заключението на вещото лице по назначената комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, част техническа, неоспорена от страните по делото, което съдът
възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че процесният имот е бил
3
водоснабден и са били предоставяни ВиК услуги от „С.В. за периода от 28.02.2012 г. до
08.08.2023 г. Вещото лице също така установява, че в процесния имот първоначално са били
извършвани реални отчети на водните количества, начислявани са водни количества на
базата на самоотчети, подадени от ищеца, а през останалите периоди начислението е било на
база методика, като след извършване на реални отчети са били извършвани изравнявания,
като това е продължило до 23.02.2017 г., след която дата, поради неуспешни опити да бъде
връчено уведомление за подмяна на водомер на ищеца, на последния са били начислявани
водни количества на база потребител. В заключението също така се установява, че ищецът е
декларирал двама потребители, а в някои документи, изходящи от ответника, е посочено
трима потребители. За периода от 11.07.2023 г. до 08.08.2023 г. са начислявани водни
количества въз основа на отчети от контролните водомери, предоставени от ищеца
самоотчети и по изчислителен път, като при реален отчет при проверител са извършени
изравнявания. Вещото лице прави заключение, че част от отчитаните и начисляваните водни
количества в началото на процесния период не са били извършвани правилно.
От заключението на вещото лице по назначената комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, част счетоводна, неоспорена от страните по делото, което съдът
възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че непогасените задължения за
ВиК услуги по партида на клиентски № *********** и договорна сметка № *********** с
титуляр Б. Б. И. са в общ размер на 5 139,19 лв., от които: сумата от 3 512,65 лв. за главница
за доставена и потребена вода по фактури за периода от 17.03.2012 г. до 08.08.2023 г., и
сумата от 1 626,54 лв. – лихва за периода от 17.04.2012 г. до 31.07.2023 г. Вещото лице също
така установява, че счетоводството на „С.В. е водено надлежно и съгласно с действащите
нормативни актове, както и че по процесните фактури не са били извършвани плащания от
ищеца. Също така установява частични плащания в общ размер на 650 лв., които са
отнесени към задължения по споразумение за разсрочено плащане № 301, сключено между
страните с обща стойност 813,98 лв., което споразумение обхваща задължения по фактури,
издадени в периода от 17.03.2012 г. до 17.04.2012 г. От заключението се установява, че за
абоната ежемесечно са били издавани фактури.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че „С.В. е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, като доставя такава на живущите в района, в който имот притежава ищецът, както и
че ищецът е собственик на ат*****, находящо се на адрес: гр. ******************, на който
на името на ищеца е била открита партида за клиентски № ***********. Спори се
наличието на договорни отношения между страните, извършването на доставка на ВиК
услуги и техния размер.
Съгласно публикуваните на сайта на „С.В. Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „С.В., ищцата се явява потребител на ВиК услуги
през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия. Съгласно чл. 71, ал. 1 от
Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
4
централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 71, ал. 4 на същата норма в срок от 30 дни
след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. По делото не
са представени доказателства от страна на ищеца за внесено предложения за условия,
различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни
отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 7, т. 6 от Общите условия ВиК операторът има право да отчита
показанията на средствата за измерване, при условията и сроковете, определени в Общите
условия и да издава фактури за дължимите суми.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното
количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ищеца както и
стойността на предоставените услуги. Видно от събраните по делото доказателства, на
10.04.2012 г. ищецът е подал заявление за смяна собствеността на имота до ответника, като е
подавач самоотчети, включително е сключил споразумение с ответника и е извършил
частично плащане по него в размер на 650 лв. Счетоводството на ответника е било редовно
водено и за абоната ежемесечно са били издавани фактури. За съда се налага извод, че
между страните са били налице договорни отношения.
Съобразно със събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът е
задължен към ответното дружество за сумата от 3 512,65 лв. за главница за доставена и
потребена вода по фактури за периода от 17.03.2012 г. до 08.08.2023 г., и сумата от 1 626,54
лв. – лихва за периода от 17.04.2012 г. до 31.07.2023 г., видно от приетото заключение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Наличието на създадена съдебна
договорна сметка налага извод за съда, че е била налице доставка на ВиК услуги, а
представеното по делото писмо е по същество покана за предприемане на действия от страна
на ищеца за изпълнение на задълженията му във връзка с доставените ВиК услуги до имота.
Ето защо за съда се налага извода, че исковата претенция за установяване недължимост на
процесната сума поради липса на доставка за процесния период следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Съдът следва да се произнесе и по претенцията за недължимост на сумата от общо 5
139,19 лв., поради изтекла погасителна давност.
По отношение на претендираната главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с
чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението за плащане на доставени ВиК услуги представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
5
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за ВиК услуги са
били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за претендираната сума, дължима за ВиК услуги относно процесния период
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане.
Това означава, че към датата на предявяване на исковата молба – 28.12.2023 г. тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение на вземането до 27.12.2020 г. От заключението
на вещото лице се установява, че на 11.01.2021 г. е била издадена фактура. Съдът приема, че
същата е за задължения през месец декември 2020 г. Ето защо следващата издадена фактура
на 08.02.2021 г. съдът приема, че е за задължения през месец януари 2021 г. , които не са
погасени по давност. Видно от заключението на вещото лице по издадените фактури от
08.02.2021 г. до 10.07.2023 г. задълженията възлизат на общо 1 762,96 лв., от която: сумата от
1 012,97 лв. за главница и сумата от 749,99 лв. лв. за лихва за забава. Дължимата главница по
Фактура № ********** от 08.08.2023 г. за периода от 11.07.2023 г. до 08.08.2023 г. в размер
на 33,58 лв., както и лихвата от 38,38 лв. също не са погасени по давност. Ето защо
претенцията се явява основателна и доказана за сумата от 3 307,27 лв., последната
представляваща сбора от главници и лихви, част от старо салдо от 5 067,23 лв., като за
разликата над сумата от 3 307,27 лв. до първоначално претендирания размер от 5 139,19 лв.,
претенцията не е погасена по давност, и искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира,
същото за основателно, поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски в размер на 657,52 лв. от общо направените разноски от 1 022,65 лв.,
от които: сумата от 205,57 лв. – платена държавна такса, сумата от 3,08 лв. – такса за превод
и сумата от 814 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
По отношение на направеното искане от ответника за възлагане на направените по
делото разноски на ищцата по реда на с чл. 78, ал. 2 от ГПК се явява неоснователно, като не
са налице предпоставките на посочената разпоредба, а отделно от това предявяването на
възражение за погасителна давност на дължима сума може да бъде реализирано само по
пътя на исковата защита.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от Б. Б. И., с ЕГН
**********, от гр. ***********************************, срещу „С.В., с ЕИК *********,
*******************************************, представлявано от В.Б.Т. И Ф.М.Д., че Б.
Б. И. не дължи на „С.В. сумата от общо 3 304,27 лв. /три хиляди триста и четири лева и
двадесети седем стотинки/, от сумата от 5 067,23 лв. – старо салдо, начислена по Фактура №
6
********** от 08.08.2023 г. по партида с клиентски № *********** за имот, находящ се на
адрес: гр. ************************************ начислена за периода от 17.03.2012 г. до
27.12.2020 г., поради погасяване на вземането па давност, като ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за установяване недължимост на сумата общо 5139,19 лв. поради липса на
облигационни отношения и липса на доставка, както и поради погасяване на вземането по
давност за сумата над 3 304,27 лв. до първоначално претендирания размер от общо 5139,19
лв. /пет хиляди сто тридесет и девет лева и деветнадесет стотинки/, от която: сумата от 33,58
лв., дължима за периода от 11.07.2023 г. до 08.08.2023 г., сумата от 5067,23 лв. – старо салдо,
и сумата от 38,38 лв. – лихва за периода от 01.07.2023 г. до 31.07.2023 г.
ОСЪЖДА „С.В., с ЕИК *********,
*******************************************, представлявано от В.Б.Т. И Ф.М.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Б. И., с ЕГН **********, от гр. ***********************************, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 657,52 лв. /шестстотин петдесет и седем лева и
петдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7