Р Е Ш
Е Н И Е
№ 744
гр.***, 12.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на шести юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1754 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Т.Г.Ю. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. С.П. – БАК,
с посочен съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление № 268/05.02.2019г., издадено от К. ***, с което за
нарушение по чл. 94, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.12, вр.
с чл. 178е от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 150 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно, и незаконосъобразно.
Посочва се, че при съставяне на АУАН не е бил представен соченият в акта
протокол, за да може жалбоподателят да възрази по него. На следващо място се
застъпва, че неправилно АНО е определил размера на глобата на 150 лева, без да
изложи никакви мотиви за това. Правят се доказателствени искания.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. С.П. – БАК,
който заявява че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В допълнение
застъпва, че автомобилът не е бил „паркиран“, а само „спрян“ като поради факта,
че жалбоподателят е възрастен човек, който е трябвало да качи багаж до
четвъртия етаж, престоят е бил за малко по-дълго време, но въпреки това не следва
да се квалифицира като „паркиране“. Посочва се, че е оставено достатъчно място
за преминаване на пешеходци, както и че най-близкото място за паркиране е било
на повече от 500 метра. Застъпват се, че НП е немотивирано досежно размера на
наложената санкция, поради което и се иска неговата цялостна отмяна.
За административнонаказващия
орган – Община ***, се явява юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата.
Посочва, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а
описаното нарушение – безспорно доказано. Акцентира върху това, че проверката е
траяла повече от 10 минути, през което не е била извършвана товарно-разтоварна
дейност, поради което и правилно автомобилът е бил квалифициран, като
„паркиран“. Посочва, че е имало други начини за правомерно паркиране на лекия
автомобил, различни от това същият да бъде оставен върху тротоара, поради което
пледира за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за
доставяне (л. 4) НП е връчено на жалбоподателя на 29.03.2019г., а жалбата е подадена
на 04.04.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 07.01.2019г., около
13.10 часа св. К.П. ***, извършвал обход в гр. ***, ул. „***”. До дом № 65 същият забелязал
лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на жалбоподателя Т.Ю., който бил паркиран
върху тротоар, който е извън определените от администрацията места за паркиране.
Свидетелят преценил, че по начина, по който е паркиран автомобилът представлява
и пречка за останалите участници в движението. П. направил 2 снимки на паркираното
МПС, след което съставил Констативен протокол (л.11) и издал Глоба с фиш на
стойност 50 лева (л.10), като залепил на самия лек автомобил Уведомление за
глоба с фиш (л. 38 - гръб). Самата проверка продължила 15 минути (видно от
отбелязването в констативния протокол), като по време на същата - водачът не се
явил на място при общинските служители, нито били извършвани разтоварни
дейности.
След като узнал за наложената глоба с
фиш на 11.01.2019г. жалбоподателят депозирал възражение срещу него (л.9), в
което изрично потвърдил, че той е управлявал и спрял лекия автомобил на
посоченото място, но въвел твърдения, че автомобилът не е бил „паркиран“, а е „престоявал“
за извършване на товарно-разтоварни дейности, поради което и се искало отмяна
на наложената глоба. На възражението било отговорно с изрично писмо от 16.01.2019г.
(л. 8), в което АНО посочил, че според него наложената глоба е правилна и ако
жалбоподателят възразява срещу фиша, следва да се яви в администрацията на Общината
за анулирането му и издаване на АУАН.
На 31.01.2019г. Ю. се явил в Общината и
възразил срещи фиша, при което същият бил анулиран, а срещу жалбоподателя бил съставен
АУАН с бл. № 0092882. Жалбоподателят попълнил и декларация по чл. 188 ЗДвП
(л.7), в която потвърдил, че именно той е управлявал автомобила него ден. Актът
бил издаден на база констативния протокол, което изрично било упоменато в него.
Актосъставителят описал в акта, констатациите по протокола, посочвайки отново,
че МПС е било „паркирано“ върху тротоар, който не е определен от
администрацията за това. Тези факти били квалифицирани от актосъставителя, като
нарушение по чл. 94, ал.3, предл. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя,
който го подписал и получил препис от него. В графата за възражения такива не
били депозирани. В законоустановения тридневен срок възражения срещу акта също
не постъпили.
Въз основа на АУАН
на 05.02.2018г. било издадено атакуваното НП. АНО също възприел дадената от
актосъставителя правна квалификация, приел, че именно жалбоподателят е субект
на административнонаказателната отговорност, поради което и на основание чл. 189,
ал.12 и чл. 178е ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 150
лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. По
делото не се събра доказателствен материал, който да разколебава горните
фактически положения.
Съдът въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл. 189, ал.12 ЗДвП,
а АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 167, ал.2, т.1 ЗДвП,
видно от приобщеното към материалите по делото копия на Заповед № 1453/15.06.2015г.,
Заповед № 621/15.03.2017г. и Заповед № 416/26.02.2008г. на Кмета на Община ***.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушените материалноправни
норми са посочени правилно.
Съдът
не споделя доводите на жалбоподателя за опорочена административнонаказателна
процедура, поради непредставяне на констативния протокол при съставяне на АУАН.
Такова задължение за актосъставителя не е предвидено в ЗАНН, а и самият
протокол е приложен към преписката, поради което и по никакъв начин не се
препятства възможността на жалбоподателя да направи своите възражения по него,
респективно не е допуснато твърдяното нарушение на правото му на защита.
По
съществото на спора съдът следва да посочи следното:
Легалните определения за
"престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в
престой, когато е спряно за ограничено
време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на
товарно-разтоварни работи в присъствието
на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е
пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират
като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да
спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с
някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването
на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице „престой” освен
всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на място при него
(„в присъствието на водача“). В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят
не се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от органите на
Община ***, като е ирелевантна причината или времетраенето на отсъствието,
доколкото законът не предвижда никакви изключения в тази посока. Поради това
настоящият състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел,
че на посочените в НП дата и час МПС-то е било „паркирано”, по смисъла на
закона, а не „спряно“, както се застъпва във възражението по фиша. Отделно от
това проверката е продължила 15 минути, което няма как да се приеме и за
„ограничено време“ и не е имало никакви индикации, че автомобилът действително
престоява (включени аварийни светлини, отворени врати/багажник и т.н.).
Доводите на жалбоподателя, че живее на четвъртия етаж и му е отнело повече
време за да се качи до дома си - съдът намира за защитна версия, поради което
не я кредитира. Отделно от това жалбоподателят очевидно много добре е бил
наясно колко време ще му е нужно, за да се качи и слезе до жилището си, поради
което и е следвало да съобрази това при избор на паркиране/престой на МПС-то
си, а не позовавайки се на това да се опитва да извини поведението си. На
последно място не е имало никаква пречка, ако действително се касае до престой
– автомобилът да бъде спрян максимално в дясно по посока на движението (чл. 94,
ал.3, изр.1 ЗДвП), а не да бъде качван върху тротоара. Между другото, както ще
стане ясно по-долу дали автомобилът е бил „паркиран“ или в „престой“ няма пряко
отношение към съставомерността на извършеното, така че съдът намира за ненужно
да излага повече доводи в тази насока.
От своя страна, съгласно разпоредбата на
чл. 94, ал. 3, предл. второ от ЗДвП се допуска престой и паркиране на
моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите само на определените от собствениците на пътя
или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм
страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходци. Нормата важи с еднаква сила както за автомобили, които са „паркирани“, както и за тези които са в
„престой“ – поради което и за
отговорността на жалбоподателя е без практическо значение, в кое от двете
състояния е бил установен лекият автомобил.
Съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП „тротоар“
е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.
Видно от представения по делото снимков материал, както и от показанията на
актосъставителя – мястото, на което е бил паркиран автомобилът, ясно се отграничава
от пътното платно за движение, тъй като е с различна настилка – от плочки,
предназначен е за движение само на пешеходци, поради което и безспорно е
„тротоар“ по смисъла на закона. Видно от представените доказателства – справка
от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (л. 35) и Скица-извадка от ПУП
(л.36) тротоарът е публична общинска собственост. Между другото, това че
тротоарът е собственост именно на Общината, произтича и пряко от разпоредбите
на закона. Както вече стана ясно - съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП тротоарът е
част от пътя, а съгласно чл. 8, ал. 3 от
Закона за пътищата - общинските пътища са публична общинска собственост – т.е.
пътят, чиято част е и тротоарът е именно общинска собственост, а не частна
такава, както застъпва адв. П. – БАК.
Същевременно съгласно чл. 7, ал.1 от Наредба
за опазване на обществения ред на територията на Община ***, общинският съвет
определя райони, пътища или части от пътища и зони за паркиране в определени
часове на денонощието. Местата за паркиране по ал.1 се обозначават с пътни
знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които се указват условията за
паркиране. В случая, процесният автомобил е установен от контролни длъжностни
лица на Община *** паркиран на тротоар, който не е определено от общинската
администрация като място за паркиране и не е означено като такова. С оглед
горното, за съставомерността на извършеното е напълно ирелевантно дали е имало 2
метра разстояние от сградата и дали автомобилът не е представлявал препятствие
за движение на пешеходци. Разпоредбата на чл. 94, ал. 3, предл. второ ЗДвП
допуска паркиране на МПС върху тротоар, но при наличие на конкретни
обстоятелства. Освен начинът на паркиране на автомобила, включително и
изискуемото разстояние от 2 метра от сградата, задължително условие е тротоарът да е бил определен за паркиране от
администрацията - в случая Община ***. От събрания доказателствен материал по
категоричен и несъмнен начин се установи, че тротоарът, върху който е бил
паркиран автомобилът на жалбоподателя не е бил определен за паркиране, поради
което и правилно контролните органи са преценили, че се касае за нарушение по
чл. 94, ал.3, предл. 2 ЗДвП.
По отношение на авторството на деянието
- няма спор, че лекият автомобил е собственост на жалбоподателя, който е
декларирал него пред контролните органи, че именно той е паркирал лекият
автомобил – т.е. именно той е извършил нарушението, поради което и правилно
контролните органи са издали АУАН и НП срещу него.
Въпреки
всичко казано по-горе, съдът счита, че АНО неправилно е индивидуализирал
размерът на наложеното наказание. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП предвижда наказание
глоба в размер от 50 лв. до 200 лв. При издаване на наказателното постановление
административният орган не е изложил никакви мотиви, които да обосновават
определения размер на глобата от 150 лева – близо до максималния възможен. По делото липсват доказателства, от които да
се направи обоснования извод, че така определеният размер на санкцията е
правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне
размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен
път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на
жалбоподателя, което безспорно следва да се отчете в негова полза. В негова
ползва следва да се отчете и обстоятелството, че същият е на почтителна възраст
от 71 години. Освен това първоначално за същото нарушение е бил издаден фиш за
50 лева, като след оспорването му наказанието е било завишено тройно, което не
може да не остави впечатление за своеобразно „санкциониране“ на нарушителя,
заради упражненото му право на възражение срещу фиша. Ето защо, настоящият
съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира,
че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на
чл. 12 от ЗАНН, на нарушителя следва да бъде определен размер на наложената
глоба към минималния предвиден от законодателя, а именно 50 лева, който е
подходящ да осъществи функциите, свързани със специалната и генерална
превенция.
В заключение съдът счита, че нарушението
не може да се квалифицира като „маловажно” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни
са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая
конкретното нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения,
като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, поради което и евентуалното
приложение на чл. 28 ЗАНН би било неоснователно.
Всичко
горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед неправилно
определения размер на наказанието съдът следва да упражни функциите си по чл.
63, ал.1, предл. 2 ЗАНН и да измени НП в тази му част, като намали размера на
глобата.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.2 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 268/05.02.2019г., издадено от К. ***, с което за нарушение по
чл. 94, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.12, вр. с чл. 178е
от ЗДвП, на Т.Г.Ю. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 150 лева, като НАМАЛЯВА
размера на наложената „Глоба“ от 150 лв. на 50 лв. (петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.