Решение по дело №64/2024 на Административен съд - Силистра

С решение № 687 / 22.12.2023 г. по адм. дело № 1284 / 2023 г. Силистренският районен съд (СРС) е отменил заповед № РД 04-208-2 / 18.07.2023 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – Силистра.

Касаторът – директорът на ОДЗ – Силистра – моли съда да отмени първоинстанционното решение на СРС и да реши спора по същество, като отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, а при условията на евентуалност – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Ответникът “Евроземеделие 1” ЕООД с [ЕИК] и адрес на управление: [населено място], [улица], не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение, според което първоинстанционното решение е законосъобразно.

Съдът прие за установено следното:

Със заповед № РД 04-208-2 / 18.07.2023 г. касаторът, на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с ал. 8 ЗСПЗЗ е наредил да се изземе от ответника следния имот от държавния поземлен фонд, а именно: имот с идентификатор 69804.34.2, от който са обработваеми 28,498 дка; задължил е също така ответника, на основание чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ, да внесе по сметка на Министерството на земеделието и храните сумата 6839,52 лв., представляваща трикратния размер на средното рентно плащане в размер на 80,00 лв./дка, за землището на [населено място], общ. Кайнарджа.

СРС е отменил гореописаната заповед със следните мотиви: „... установяването на факта на ползването на процесния имот от жалбоподателя е в тежест на административния орган ... В конкретния случай административният орган не ангажира доказателства в подкрепа на възприетата в атакуваната заповед фактическа обстановка, нито такива се съдържат в административната преписка по нейното издаване, поради което следва да се приеме, че посочените в заповедта фактически основания не са се осъществили и същата е издадена в противоречие с материалните разпоредби на закона. Сам по себе си констативен протокол № 1 от 31.05.2023 г. не доказва ползването, тъй като не съдържа яснота относно начина, по който комисията, извършила проверката на имотите, е направила своите констатации. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство единствено за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не и за формираните от длъжностното лице изводи, поради което съдът намира, че в конкретния случай протоколът от 31.05.2023 г. установява единствено обработването на имота (засяването му с едногодишни полски култури, храсти и гора), но не и лицето, което е осъществило обработките. В писмената си защита ответникът заявява, че изводите му се базират на еднаквата обработка на почвата на процесния имот и съседни имоти, ползвани от жалбоподателя и заявяването на имота в Общинска служба „Земеделие“ за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ, но тези твърдения, освен че са заявени несвоевременно, не са подкрепени от каквито и да било доказателствени средства“.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи. 1/ Правилно районният съд е анализирал обвързващата материална доказателствена сила на протокола, с който се цели доказване на фактическото основание на оспорения административен акт. Въпросната сила не би могла да обхване факти, които попадат извън хипотезата на на чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Комисията, съставила протокола, не е възприела пряко кой ползва процесния имот, поради което обвързваща материална доказателствена сила относно този факт не се е формирала. 2/ Обстоятелството, че процесният имот и съседните нему имоти са обработени по един и същ начин и са засети с една и съща култура, е индиция, че ползвателят на имотите е един и същ. Тази индиция обаче сама по себе си не може да покрие изискванията на пълното доказване относно ползването на имота. Различно би било положението, ако заедно с въпросната индиция касаторът бе доказал пред СРС и друг един факт, а именно: имотът е заявен от ответника за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ. По отношение на този факт касаторът се е ограничил до изразяването на твърдението, че не разполага със заявлението за подпомагане на ответника. Това твърдение обаче няма никакво процесуално значение. От значение е дали изрично е направено доказателствено искане пред първоинстанционния съд за изискване на документи относно заявяването на имота за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ. Пропускът да се направи такова искане е съществен и не може да бъде отстранен в касационното производство поради забраната на чл. 220 АПК.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 687 / 22.12.2023 г. по адм. дело № 1284 / 2023 г. на Силистренски районен съд.

Решението е окончателно.