№ 63
гр. Пазарджик , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500388 по описа за 2021 година
С решение на Районен съд Пещера , постановено по гр. д. № 40 по
описа за 2020 година е определен начин на реално ползване между ЕЛ. Г. ДЖ.
с ЕГН-********** от гр.Б. ,ул.“Б.Ч.“ № 7 и Т. Н. М. с ЕГН-********** от
гр.Б. ,ул.“Р. № 25 на двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
02837.502.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри ,одобрени със
Заповед РД-18-10/12.04.2011 година на ИД на АГКК , административен адрес
на сградата: гр.Б.,ул.“Р.№ № 25,със застроена площ по нотариален акт от 68
кв.м.,която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор
02837.502.522, с номер по предходен план 522 в кв.92,за който е отреден
парцел XI по следния начин :
Е.Д. да ползва от първо и второ ниво реална площ от 72.46 кв.м.-
оцветени в червено по скицата на вещото лице ,а Т.М. да ползва от първо и
второ ниво реална площ от 55.56 кв.м. оцветени в синьо по скицата на вещото
лице като страните ще ползват общо 37.09 кв.м.(като тук Д. ще ползва в
повече от правата си площ от 8.44 кв.м. ,а М. ще ползва площ по-малка от
правата си в размер на 8.45 кв.м.)От избените помещения и тавана ЕЛ. Г. ДЖ.
ще ползва реално площ от 29.98 кв.м. оцветени в червено по скицата на
вещото лице,а Т. Н. М. ще ползва реално площ от 43,70 кв.м. -оцветени в
синьо по скицата на вещото лице ,като страните ще ползват общо площ от
9.98 кв.м. -оцветени в жълто по скицата на вещото лице /като тук Д. ще
ползва площ от 8.36 кв.м. по- малко от правата си , а М. ще ползва площ от
8,36 кв.м. повече от правата си/.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Т.М. .
1
Излагат се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост, както и нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила.
Не била съобразена разпоредбата на чл.236 от ГПК. Изцяло липсвало
обсъждане на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията
на страните, изложени в хода на делото. Не ставало ясно кои доказателства
съда е ценил при постановяване на решението. Счита че решеието е без
мотиви и липсва произнасяне по разноските.
Съдът не съобразил задължителна съдебна практика, обективирана в ТР
№ 67/25.11.1969 г„ ОСГК и Решение № 291 от 29.11.2011г. на ВКС по гр.д. №
212/2011г„ II ГО, както и постоянната съдебна практика на ВКС .Решението
било неясно и двусмислено, постановено при неправилна интерпретация на
приетото по делото заключение. Въпреки, че съдът бил възприел варианта за
реално ползване , предложен от експерта и определил реалното ползване по
него, в диспозитива на решението това не било отразено точно.
Установено било безспорно по делото , че страните са собственици при
равни права на жилищна сграда .
Ищеца Е.Д., не изложила твърдения и не ангажирала доказателства да
има жилищна нужда. Установено било,че няма такава и че живее на
постоянния си адрес, а именно: гр. Б., ул. „Б.Ч.“ № 7.
Установено било , че поради здравословни причини, ищеца не може да
се придвижва.
Ответника Т.М. реално ползвала имота за задоволяване на жилищната
си нужда, поради което той е посочен и като неин постоянен адрес, а именно:
гр. Б., ул. “Р. № 25.
Всички подобрения в съсобствения имот, представляващи неотложи и
необходими ремонти по поддръжката на жилището били извършени от
ответника Т.М. .
Страните били в изключително влошени взаимоотношения, поради
което и Т.М. не била съгласна жилището да се ползва съвместно с другия
съсобственик, предвид липсата на възможност да се обособят два жилищни
апартамента с отделни входове.
По делото била назначена и допусната техническа експертиза, като
експерта установил , че в жилищната сграда има само една баня. При
общото ползване на имота страните щели да бъдат в непрекъснато
съприкосновение .Позовават се на изискванията към обекти ,за да се счетат за
самостоятелни жилища.
2
Постановеното разпределение в обжалваното съдебно решение не
отразявало извършеното разпределение от експерта ,съгласно приетата по
делото техническа експертиза.
Моли решението да бъде отменено и постановено друго , с което иска –
отхвърлен.
Извършеното разпределение не било съобразено с конкретното
състояние на имота ,закона и съдебната практика.
В практиката на ВКС било дадено тълкуване с решение ТР №
67/25.11.1969 г., ОСГК по въпроса кои обстоятелства трябва да се съобразят
при преценка възможно ли е реално разпределение на ползването, когато
съсобствения имот е жилищен, съгласно която когато съсобствения имот е
жилищен съдът следва да съобрази възможно ли е според вида и броя на
помещенията, този имот да задоволява жилищните нужди на
съсобствениците, всеки от които да ползва определени самостоятелни
помещения и сервизи. Предоставяне на общо ползване па определени
помещения било допустимо само при изрично съгласие на съсобствениците.
Ако според състоянието на имота е невъзможно същият да бъде ползван
едновременно по предназначение от всички съсобственици, то
разпределението следва да се осъществи при съобразяване на
осъществяваното до момента фактическо ползване. В същия смисъл било и
Решение № 291 от 29.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 212/2011г., II ГО,
постановено по реда на чл.290 от ГПК и имащо характер на задължителна
съдебна практика. Съдът не съобразил пито едно от изброените по горе
обстоятелства обективирани в цитираните решения на ВКС имащи характер
на задължителна съдебна практика. Предвид изложеното и с оглед
обстоятелството, че фактическото състояние на имота не отговаря на
изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, няма изрично съгласие за общо
ползване, страните са във влошени взаимоотношения, в имота има само една
баня, една кухня и общ коридор /В буква “Г“ е предоставено общо ползване
/оцветено в жълто/ на площ в размер на 37.09кв.м. съставляваща площа на
общ коридор./, посредством който се осигурява достъп до всички помещения
на първия етаж, както и на санитарните помещения баня тоалет не било
възможно същият да бъде ползван едновременно по предназначение от
всички съсобственици.
Същите доводи са изложени и в постъпилата в дадения от съда срок
писмена защита.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът намира жалбата за неоснователна.
Атакуваното решение се основавало на събраните но надлежния ред
доказателства, а изводите на съда кореспондирали напълно с установената в
производството фактическа обстановка.
3
Страните били съсобственици при равни права на жилищната сграда.
Първият жилищен стаж се състоял от общо три стаи и две сервизни
помещения-санитарен възел с баня и санитарен възел. Втория жилищен стаж
се състои от четири стаи. Избения етаж има две обособени помещения, като
към едното има изградена тоалетна. Имало и обитаемо таванско
пространство.
С прието по делото заключение, разпределението на ползването
извършено от вещото лице съответствало на правата в собствеността на
страните. Във втория жилищен етаж има едно помещение в повече, което
помещение се намирало над общите коридори и банята в първия етаж.
Компенсация за тази площ е направена с обитаемото таванско подпокривно
пространство, където на страната, която реално ще ползва първия жилищен
етаж е отредена съответна площ. На ползувателя на втория жилищен етаж е
отредено ползването на избеното помещение с изградената тоалетна,
доколкото такава няма във втория етаж. В общо ползване на страните били
оставени само входния коридор и стълбищната клетка за достъп до
съответните етажи.
Разпределението на помещенията направено с обжалваното решение
позволявало на всяка страна да ползва самостоятелно съответния етаж, а
неудобствата били несъществени. В първия жилищен етаж имало две
санитарни помещения, като достъпа до едното от тях се осъществява от
жилищната част на първия етаж, а до другото от общия коридор.
Във въззивната жалба за първи път се въвеждал довода , че в жилището
имало само една кухня с бокс на втория стаж, която била предоставена на
ищцата Д., въпреки че изграждането и е осъществено със средства на
ответника М.. От приетите по делото гласни доказателства недвусмислено се
установявало, че на първия етаж, предоставен съгласно обжалваното решение
за ползване от ответника М. е правен ремонт на кухня, изразяващ се в
поставянето на нова мивка, след изкъртване на старата, облепване с плочки,
изграждане на барплот/св, Ц./ и поставяне на кухненско обзавеждане/св. Г./.
Използваният изказ в диспозитива на решението не водел до
неразбираемост, неяснота или нужда от тълкуване на съдебния акт, Съдът е
4
разпределил ползването на сградата, съгласно приетото по делото
заключение, описал е точно площите и е постановил изготвената от вещото
лице скица да бъде неразделна част от неговото решение. Волята на съда била
отразена ясно и разбираемо.
Съдът като прецени валидността и допустимостта на съдебното
решение , намери ,че обжалвания акт е валиден и допустим.
Оплакванията ,изложени във въззивната жалба ,не обосновават такива
пороци на решението. Липсата на мотиви или необсъждането на всички
доводи и доказателства е порок , който се преодолява чрез дейността на
втората инстанция , която е инстанция по съществото на спора.
Неяснотата в диспозитива на решението би могла според естеството си
да предизвика нищожност или недопустимост на съдебния акт.
В конкретния случай обаче такъв порок не е налице. Съдът е посочил
,че страните ползват площи от първо и второ ниво, препращайки към
заключението на експерта , съответно – изготвените от него скици ,като
неразделна част от решението и това го прави напълно разбираемо и годно за
изпълнение. Отделно от това има площи за общо ползване от страните , които
засягат и двете нива.
За да се произнесе по съществото на спора , съдът взе предвид
следното:
В исковата си молба против Т.М. ищцата Е.Д. твърди, че са
съсобственици на недвижим имот , представляващ двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор 02837.502. 1.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри ,одобрени със Заповед РД-18-10/12.04.2011 година на
ИД на АГКК , административен адрес на сградата: гр.Б.,ул.“Р.№ № 25,със
застроена площ по нотариален акт от 68 кв.м., която сграда е построена в
поземлен имот с идентификатор 02837.502.522, с номер по предходен план
522 в кв.92,за който е отреден парцел XI.
Правата им били равни, като ищцата придобила правата си по
наследство от свой брат , а ответницата по силата на сделка – дарение през
5
2014 година.
През 2019 година ответницата настанила в имота непознато
лице,подменила ключа за входната врата и ищцата била лишена от достъп до
имота.
Опитите да бъде уреден този въпрос доброволно били неуспешни и
довели до влошаване на отношенията.
Моли да бъде определен начин на реално ползване на имота.
Ответницата оспорва иска.Твърди,че не познава ищцата и никога не е
осъществявала контакт с нея по повод имота.Твърди още,че тя единствено е
извършвала ремонти в жилищната сграда.През 2017 година заминала за
Великобритания и предоставила ключ на свои близки.Научила ,че в имота се
е настанил Т.Д.- син на ищцата,който твърдял,че вратата е била разбита и
имало кражба.Върнала се през 2019 година , установила,че има липси и
разрушения ,сменила ключалката и подала жалба до Районна прокуратура.От
този момент имота се ползвал само от нея.
През 2019 година изпратила покана до ищцата да заплати направените
разноски по общата им съсобственост и в отговор на тази молба бил предявен
иска за определяне начин на реално ползване.
Ищцата не била ангажирала доказателства за наличие на жилищна
нужда , а следвало а се вземат предвид и извършените от ответницата
ремонти в сградата.
Съсобствения имот не можел да задоволява жилищните нужди на
повече от едно семейство, а и не били налице изискванията за наличие на две
самостоятелни жилища.
Моли иска да бъде отхвърлен , евентуално определен начин на реално
ползване като се вземат предвид извършените от ответницата ремонти в
жилищната сграда.
Не е възникнал спор между страните относно наличието на
съсобственост в имота и равните им права в тази съсобственост.
6
Представени са писмени доказателства от 2019 година , от които е
видно ,че ответницата е подавала жалба ,във връзка с влизане в имота и от
страна на сина на ищцата и намеса на полицията ,както и липса според
твърденията и на нейни вещи и ценности и разрушения в имота.
Не е установено какъв е резултата от тази молба.
Представена е и нотариална покана , отправена до ищцата ,с която е
направено искане за заплащане на половината от извършени от ответницата
разходи за ремонтни работи по имота.Няма доказателства , поканата да е
получена от ищцата.
Представени са доказателства по делото , от които е видно ,че ищцата е
трудно подвижна и с увредено общо състояние.
Събрани са и гласни доказателства ,които основно касаят
обстоятелствата кой и кога е извършвал подобрения в имота.Тези показания
нямат съществено значение за решаване на правни спор.Видно от писмените
доказателства общия праводател на страните А.Ц. е починал през 2018
година.През 2014 година той е дарил на ответницата ½ идеална част от имота
, а през 2009 година е бил прехвърлил на Е. М. /която видно от показанията на
св.Ц. е майка на ответницата/ ½ идеална част от имота срещу задължения за
издръжка и гледане.
Алеаторния договор е развален поради неизпълнение през 2017
година.Според твърденията на ответницата и показанията на св.Ц.
ремонтните работи в имота са извършване приживе на А.Ц..След смърттта му
½ идеална част от имота е наследена от ищцата – негова сестра , като
единствен негов наследник.
По делото е прието заключение на експерт,който в съдебно заседание е
обяснил че достъп до имота му е бил осигурен от наемател , който му е
заявил,че е допуснат там от ответника.Че в имота има наемател депозира
показания и св.Г..
Експерта е посетил имота два пъти ,като първия път не е имал достъп
,тъй като му било обяснено ,че ответницата е в чужбина. Осъществявал
7
връзка и с процесуалния представител на ответницата.
Експерта е извършил оглед и измерване на место , при което е
установил фактическото състояние на имота.
Жилищната сграда , определяне начин на реално ползване по
отношение на която се претендира ,представлява северозападната половина
от 2МЖС и пристройката към нея .Жилищната сграда и пристройката от
север са функционално свързани.
Първия надземен жилищен етаж има вход чрез изградена външна врата
към улица, която е разположена на лицето на имота.Този етаж се състои от
два общи коридора в единият от които е разположена общата вътрешна
стълбищна клетка с две стаи с площ. от 16,34м.кв. и 16,75м.кв.; санитарен
възел-баня с тоалетна с П от 2,75м.кв. и пристройка ,състояща се от коридор с
площ 6,36м.кв. и стая със санитарен възел с П.П от 13,36м.кв.
Достъпа до втория жилищен етаж се осъществява от общо вътрешно
двураменно стълбище от коридор на I етаж с входно фоае; кухня с бокс с. от
15,55м.кв.; две свързани стаи с П.П. от 16,55м.кв. и от 16,30м.кв.и пристройка
на второ ниво от-коридор; стая от 16,90м.кв. и открита тераса с от 3,23м.кв.
В имота има и две избени складови помещения вкопани в земята с
пряко осветление , както и обитаемо таванско подпокривно пространство с
наклонен таван и св.височина до билото от 1,85 м.л. и в ниската от 0,82м.л. с
от 50,13м.кв.
Експерта е предложил единствен вариант за ползване ,като е изразил
становище ,че поради начина по който се осъществява достъп до имота ,
ползването му без предвиждане на общи части е невъзможно.
Експерта е предвидил ползване за ищцата на втория етаж , а за
ответницата първия етаж , като общо се ползва фоайето и стълбището.
Предвидено е и ползване на избените помещения и обитаемия таван по
отношение на ползването на които няма конкретни доводи по същество във
въззивната жалба.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира
8
предявения иск за основателен.
Ответницата се позовава на съдебна практика , за да обоснове тезата си
за неоснователност на претенцията.
Цитираното в жалбата Тълкувателно решение от 1969 година и
Решение на ВКС от 2011 година /последното не представлява задължителна
съдебна практика/,безспорно дават едно прието от практиката решение при
определяне начин на реално ползване на жилищни имоти.В конкретния казус
обаче те са неприложими.
Ответницата твърди,че имота е жилищен за нея, но по делото няма
такива доказателства.Само факта , че това е регистрирания и постоянен адрес
,не позволява такъв извод.
Нещо повече, ответницата е некоректна , тъй като от доказателствата по
делото се установява,че в имота именно от нея е допуснат
наемател,следователно – и тя не го използва за задоволяване на жилищни
нужди.
Неоснователно е и позоваването на законови разпоредби ,предвиждащи
изисквания за обект ,за да бъде приет са самостоятелен такъв – в конкретния
случай жилище.
Тези разпоредби следва да бъдат съобразени в делбените производства ,
а в производството по чл.32 ал.2 от ЗС основната цел е да бъде зачетено
правото на собственост и да бъде осигурена възможността на всеки
съсобственик да ползва имота ,съобразно предназначението му.
Що се отнася до извършваните в имота ремонти работи ,то видно от
доказателствата по делото – писмени такива и показанията на св.Ц. ,те са
правени в значителната си част приживе на праводателя на ответницата,
когато имота е бил съсобствен между нейната майка и наследодателя на
ищцата.Ответницата е придобила имота по дарение едва през 2014
година.Показанията на св.Ц. са противоречиви относно времето на направа на
ремонт и кухня на първия етаж.
Съобразявайки всичко това , съдът намира първоинстанционното
9
решение за правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пещера , постановено по гр.
д. № 40 по описа за 2020 година,с което е определен начин на реално
ползване между ЕЛ. Г. ДЖ. с ЕГН-********** от гр.Б. ,ул.“Б.Ч.“ № 7 и Т. Н.
М. с ЕГН-********** от гр.Б. ,ул.“Р. № 25 на двуетажна масивна жилищна
сграда с идентификатор 02837.502.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри ,одобрени със Заповед РД-18-10/12.04.2011 година на ИД на АГКК ,
административен адрес на сградата: гр.Б.,ул.“Р.№ № 25,със застроена площ
по нотариален акт от 68 кв.м.,която сграда е построена в поземлен имот с
идентификатор 02837.502.522, с номер по предходен план 522 в кв.92,за който
е отреден парцел XI.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10