РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Пловдив, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20255000600176 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Старозагорския окръжен съд е признал
подсъдимия украинския гражданин М. И. К. /M. I. K./ за виновен в това, че на
01.12.2023г., на първокласен път ***, км 188, в района на кръстовището с
четвъртокласен път ***, находящ се в землището на град К., община К., обл.С.
З., при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка
„MAN“, модел „***“, с рег.№ ***, с прикачено към него полуремарке марка
„***“, с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.25, ал.2,
изр.1 и чл.40, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от
едно лице, а именно на С. А. К. и на М. С. Л. и на основание чл.343, ал.3, б.
„б“, пр.1, вр. ал.1, б.„в“ пр.1, вр. чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 НК го осъдил на
четири години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при
1
първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Със същата присъда подсъдимия М. И. К. бил признат за невиновен да е
извършил нарушение по чл.37, ал.1 от ЗДвП и бил оправдан за това.
На основание чл.343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият бил
лишен от правото да управлява МПС за срок от шест години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съдът приложил разпоредбата на чл.59 НК и се разпоредил с разноските
по делото.
Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия с
оплаквания за неправилна правна квалификация и явна несправедливост на
наложените наказания и искане размерите им да бъдат намалени, както и да
бъде правилно приложен материалния закон.
Постъпила е и жалба от повереника на частните обвинители с оплакване
за заниженост на определените на подсъдимия наказания. Претендира
увеличаването им до около и над средния размер предвиден от закона.
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура
предлага жалбата на подсъдимия да се остави без уважение. Застъпва
стовището, че жалбата на чаастните обвинители е основателна и намира
наказанието, определено на подсъдимия за занижено. Независимо, че не е
подаден протест срещу присъдата от първоинстанционния прокурор предлага
наказанието на подсъдимия да бъде завишено, но в границите на
смекчаващите обстоятелства.
Частните обвинители и повереника поддържат подадената жалба.
Считат, че пострадалия водач на л.а. „***“ не е извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата и не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Твърдят, че подсъдимият не е следвало да минава през
прохода „***“ поради наличие на забрана за това, както и, че от гр. Р. до
местопроизшествието не е почивал и това е улеснило настъпването на ПТП.
Пледират за по –високо наказание.
Защитата на подсъдимия поддържа жалбата си. Счита, че съдът
неправилно е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство факта, че
подсъдимият е професионален шофьор. Преминаването на товарната
композиция през прохода „***“ според защитата не се намира в причинно –
2
следствена връзка с ПТП, защото то е настъпило извън територията на
прохода и на място, където движението на товарни автомобили не е
забранено. Оспорва се правната квалификация на деянието, като претенцията
е деянието да бъде преквалифицирано по чл.343а НК. Твърди се и за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия водач. Иска се съдът
да приеме, че обществената опасност ан подсъдимия е много ниска, поради
многобройните смекчаващи обстоятелства. Искането е насочено
намаленяване на размерите на определените наказания и преквалификация по
леконаказуемия състав по чл.343а НК.
Подсъдимият изказва съжаление и съболезнования на близките на
починалите и моли за намаляване на наказанието.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М. И. К. е украински гражданин и е правоспособен водач
на моторно превозно средство - категории “В1“, „В“, „С1“, „С“, ,,D1“, „D“,
„ВЕ“, „С1Е“, „СЕ“, „DIE“ и „DE”. На 14.05.2022 г. на подсъдимия било
издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство,
украински образец с № ТСЦ 4649, валидно до 14.05.2052 г.
Към месец декември 2023 г. подсъдимият М. И. К. работел като шофьор
на товарен автомобил във „***“ **, което дружество притежавало товарен
автомобил марка „***“, модел „***“, с регистрационен № ***, зелен на цвят и
полуремарке марка „***“, с регистрационен № ***.
На ***, около 20.00 ч., подсъдимият М. И. К. управлявал горепосочения
товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, зелен на цвят, с
прикачено към него полуремарке марка „***“, с рег. № ***, по платното за
движение на първокласен път *** (***), в района на км 188, в посока от запад
на изток (от град Ш.към град К., и двете населени места в област С. З.).
Посоченият пътен участък се намирал в землището на град К., община
К., а самият първокласен път *** е ориентиран в посока запад - изток. В
купето на управлявания от подсъдимия товарен автомобил нямало други лица
3
освен водача му. Пътното платно било сухо и покрито с асфалтова настилка.
Тъй като движението се осъществявало в тъмната част на денонощието -
около 20.00 часа на ***, били включени късите светлини на фаровете на
товарния автомобил (влекача). Последният – товарен автомобил марка „***”,
модел „***”, с рег. № ***, бил фабрично оборудван отпред с фарове,
излъчващи къси и дълги габаритни светлини, излъчващи бял цвят. Отзад
същият бил оборудван с габаритни и стоп светлини, излъчващи червена
светлина, с каквито било оборудвано и прикаченото към него полуремарке
марка “***”, с рег. № ***. От страни полуремаркето било оборудвано по
цялата странична лява и дясна част с елементи, излъчващи жълта светлина,
със светлоотразителен външен корпус, които били монтирани на височина 0.9
метра от земната повърхност, като същите били общо пет на брой. Всички
описани светлинни източници на товарната композиция (товарен автомобил и
прикачено към него полуремарке) били изправни и били включени преди и по
време на разглежданото произшествие.
Пред управляваната от подсъдимия М. И. К. композиция, състояща се от
горепосочения товарен автомобил с прикачено към него полуремарке, се
движела друга композиция, състояща се от товарен автомобил марка „***” с
рег. № ***, с прикачено към него полуремарке с рег. № *** , управлявана от
свидетеля И. А. Т., колега на подсъдимия, също гражданин на У..
Платното за движение на ***, в участъка на км 188, ориентиранов
посока запад - изток, било покрито с дребнозърнест асфалт, без неравностии
дупки. Състояло се от две разнопосочни ленти за движение, разделени с
хоризонтален остров с коси успоредни линии, като северната пътна лента с
направление изток - запад била широка 3.5 метра, а южната пътна лента с
направление запад - изток, била широка 4.4 метра. Широчината на
разделителния остров била 3 метра, като същият започвал в източната си
част с триъгълна форма, а в западната си част завършвал с елипсовидна,
като дължината му била 87 метра.
Северно от ***имало входен ръкав (кръстовище) към четвъртокласен
път *** с ширина 5 метра. Хоризонталната и вертикална пътна маркировка на
път *** в зоната на кръстовището била следната: На елипсовиден тревен
остров, източно от третата лента с направление от север на изток на път ***
имало монтиран пътен знак Б2 („Спри! Пропусни движещите се по пътя с
4
предимство!“). Западно от четвъртата лента с направление на движението в
посока от север на запад бил монтиран пътен знак Б1 („Пропусни движещите
се по пътя с предимство!“). Южно от*** имало затревен банкет с широчина 2
метра, като на него била монтирана метална еластична ограда, отстояща на 0.7
метра южно от асфалтовото покритие.
Движейки се по описания начин по ***, км 188, в посока от запад на
изток (от град Ш. към град К.) двете посочени композиции достигнали до
района на кръстовището с четвъртокласен път ***, находящ се в землището на
град К., община К.. Въпросният четвъртокласен път бил ориентиран в посока
север - юг и свършвал с кръстовище (входен ръкав) с ***. В този момент
подсъдимият М. И. К. и колегата му – свидетелят И. А. Т., решили да обърнат
посоката си на движение от запад на изток на от изток на запад, т.е. да се
върнат по ***, тъй като искали да паркират управляваните от тях товарни
автомобили с прикачени полуремаркета на паркинг за тирове, находящ се до
бистро „***“, което били подминали малко преди това.
За целта свидетелят И. А. Т. подминал кръстовището с четвъртокласен
път IV-*** и веднага след това спрял управлявания от него товарен автомобил
с прикачено към него полуремарке в пътната си лента за движение - южната
лента на ***, км 188 (лентата за движение в посока от запад на изток). След
като композицията спряла, свидетелят И. А. Т. започнал движение на заден
ход и завой на ляво, за навлизане в четвъртокласен път ***, при което първо
прикаченото полуремарке, а в последствие и товарният автомобил навлезли
изцяло в съседната пътна лента - северната пътна лента на *** (пътната лента
за движение в посока от изток на запад), пресекли я и композицията навлязла
в четвъртокласен път ***. След като по описания начин свидетелят И. А. Т.
навлязъл в четвъртокласния път той си осигурил възможност да обърне
посоката си на движение от запад на изток в от изток на запад по ***, което и
направил, насочвайки се вече по северната пътна лента на първокласния път
(лентата за движение от изток на запад) в посока към град Ш., община К., в
която посока се намирало и бистро „***“. След известно разстояние
свидетелят И. А. Т. спрял управляваната от него композиция в крайпътния
банкет от северната страна на северната пътна лента за движение на ***, км
188, за да изчака подсъдимия М. И. К..
След като управляваната от свидетеля И. А. Т. композиция се изтеглила
5
в западна посока от района на кръстовището между ***, км 188 и
четвъртокласен път ***, подсъдимият М. И. К. решил да извърши същата
маневра. За целта той подминал кръстовището с четвъртокласен път *** и
веднага след това спрял управлявания от него товарен автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег. № ***, с прикачено към него полуремарке марка „***“, с
рег. № ***, в пътната си лента за движение - южната такава на ***, км 188
(лентата за движение в посока от запад на изток).
По същото време по северната пътна лента за движение (лентата за
движение в посока от изток на запад) на ***, км 188, се движел лек автомобил
марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, черен на цвят, управляван от
собственика си - пострадалият С. А. К., роден на *** На предната дясна
седалка до водача седял внукът му - свидетелят А. П. П., а на задната лява
седалка, зад водача, пътувала дъщеря му - пострадалата М. С. Л., родена на
*** Пострадалият С. А. К. и свидетелят А. П. П. били с поставени
обезопасителни колани, а пострадалата М. С. Л. - не. Пострадалият С. А. К.
управлявал лекия автомобил с включени къси светлини на фаровете и със
скорост от 61 км/час.
На северния банкет на северната пътна лента за движение на ***, по
която се движел лекият автомобил, били монтирани - на разстояние 168 метра
източно от района на кръстовището с четвъртокласен път ***, пътен знак А27
„Кръстовище с път без предимство от дясно“ и пътен знак В26 „Забранено е
движение със скорост, по-висока от 50км/час“. Въпреки това пострадалият С.
А. К., приближавайки района на кръстовището, продължил да управлява
лекия автомобил марка „***“, модел „***“ със скорост от 61 км/час. В същото
време подсъдимият М. И. К., който малко преди това бил подминал
кръстовището с четвъртокласен път *** и спрял управлявания от него товарен
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, с прикачено към него
полуремарке марка „***“, с рег. № ***, в пътната си лента за движение –
южната такава на ***, км 188 (лентата за движение в посока от запад на
изток), започнал движение на заден ход и завой на ляво, за навлизане в
четвъртокласен път ***. Преди да започне извършването на посочената
маневра подсъдимият М. И. К. имал неограничена видимост към пътното
платно на ***, в източна от него посока и съответно нямало никакви пречки
да възприеме наличието на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
регистрационен № ***, който се движел в посока от изток на запад с включени
6
на къси светлини фарове към кръстовището с четвъртокласен път ***.
Подсъдимият пристъпил към извършване на намислената от него
маневра. Управляваният от подсъдимия товарен автомобил марка „***“, модел
„***“ с прикачено към него полуремарке марка „***“, започнал от своята
пътна лента - южната пътна лента за движение на ***, км 188 (за движение в
посока от запад на изток), движение на заден ход и завой на ляво, за навлизане
в четвъртокласен път ***, със скорост от 5 км/час. В резултат на действията на
подсъдимия М. И. К. управляваният от него товарен автомобил и прикаченото
към него полуремарке последователно навлезли изцяло в съседната пътна
лента за движение - северната пътна лента за движение (в посока от изток на
запад) на ***, км 188. Продължавайки движението на заден ход, прикаченото
към товарния автомобил полуремарке пресякло северната пътна лента за
движение и навлязло в четвъртокласен път ***, след което самият товарен
автомобил (влекачът) навлязъл изцяло в северната пътна лента за движение на
***, км 188, като по този начин изцяло заел (блокирал) същата.
Въпреки, че водачът на лек автомобил марка „*** модел „***“, движещ
се по северната пътна лента за движение на ***, км 188 (в посока от изток на
запад), имал обективна възможност да възприеме препречващия пътя му
товарен автомобил на разстояние повече от 100 м, същият не намалил
избраната от него скорост на движение – 61 км/час, нито пък предприел
аварийно спиране на управляваното от него МПС.
Последвал сблъсък между двете моторни превозни средства.
Ударът между двете моторни превозни средства се осъществил на 5.2
метра южно и на 2.6 метра западно от ориентира, в северната пътна лента с
направление на движението от изток на запад на ***, км 188 (в лентата за
движение на лек автомобил марка „***“, модел „***“, управляван от
пострадалия С.А. К.).
Първоначалният контакт при осъществяване на удара настъпил между
предната лява част на лекия автомобил - предна броня и преден ляв калник, и
левия страничен горивен резервоар и задното ляво колело на влекача (товарен
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***), което определя удара по
характер като страничен - кос. Към момента на удара надлъжната ос на лекия
автомобил била ориентирана успоредно на надлъжната ос на платното за
движение - с предна част насочена в посока запад, а надлъжната ос на
7
товарния автомобил била ориентирана косо вляво спрямо надлъжната ос на
платното за движение - с предна част насочена в посока югоизток.
Към момента на настъпване на удара (моментът на първоначалния
контакт на предната лява част на лекия автомобил - предна броня и преден ляв
калник, с левия страничен горивен резервоар и задното ляво колело на
товарния автомобил) скоростта на движение на лек автомобил марка „***“,
модел „***“ била 61 км/час, а скоростта на товарен автомобил марка „***“,
модел „ ***“ с прикачено към него полуремарке марка „***“ - 5 км/час.
В резултат на причинените телесни увреждания от настъпилия удар
пострадалите С. А. К. и М. С. Л. починали на място. На свидетеля А. П. П.
било причинено мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание. След удара
двете процесии моторни превозни средства се установили (спрели) в
северната пътна лента на платното за движение на ***, км 188, практически на
мястото на удара и в положението, отразено в протокола за оглед на
местопроизшествие от 01.12.2023 г.
Веднага след настъпването на произшествието подсъдимият М. И. К.
слязъл от кабината на товарния автомобил и се приближил до ударилия се в
него лек автомобил, при което видял, че в резултат на удара е спукан левият
страничен горивен резервоар на влекача (марка „***“, модел „***“, с рег. №
***) и от него изтича гориво, както и че под предния капак на лекия
автомобил марка „***“, модел „***“ има пламък, сочещ на започнало горене.
Тъй като преценил, че има опасност пламъкът да контактува с изтичащото
гориво и да го възпламени, подсъдимият веднага се върнал в кабината на
влекача и взел туба с вода, с която успял да загаси пламъка, който не бил
голям. В същия момент при него дошъл и свидетелят И.А. Т., който носел
пожарогасител и за по-голяма сигурност също напръскал мястото. Докато
траели посочените действия към местопроизшествието се приближили
свидетелят А. А. Н. и съпругата му свидетелката Т. Г. Т.-Н., които с лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, пътували на около 100
метра зад лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***. Свидетелят А.
А.Н. спрял управлявания от него автомобил в близост до мястото на
възникване на пътнотранспортното произшествие. Двамата със съпругата му
излезли от купето и се насочили към катастрофиралите моторни превозни
средства. Свидетелката Т. Г. Т.-Н. пристигнала първа до мястото на
8
катастрофиралите моторни превозни средства и приближавайки се до л.а.
марка „***“, модел „***“, чула, че от вътрешността на купето някой, а това
бил свидетелят А. П. П., вика за помощ.
Свидетелката му отговорила „Идваме, идваме!“, след което казала на
съпруга си да донесе пожарогасител, тъй като в двигателния отсек на лекия
автомобил имало пламък. Веднага след това свидетелката Т. Г. Т.- Н. се
опитала да отвори предната дясна врата на лекия автомобил, започвайки да я
дърпа отвън. Същевременно, свидетелят А. П. П., който вече бил разкопчал
обезопасителния си колан, бутал вратата от вътрешната страна, но, поради
деформациите на купето в следствие на пътнотранспортното произшествие,
вратата не се отворила.
Междувременно на местопроизшествието пристигнал с автомобила си и
свидетелят Й Н Л, който отворил задната дясна врата на катастрофиралия лек
автомобил и попитал свидетеля А. П. П. дали може да излезе от там.
Последният отговорил, че няма как да излезе без да бъде извадено тялото на
леля му – пострадалата М С. Л.. Свидетелят Й Н Л се възпротивил, като
обяснил, че в такава ситуация телата не бива да се местят, за да не се влоши
състоянието на пострадалите. Веднага след това свидетелят А. П. П. успял да
махне (извади) задглавника на облегалката на предната дясна седалка, на
която седял и през така получилото се пространство успял да излезе от купето
на лекия автомобил презотворената от свидетеля Й.Н.Л.задна дясна врата.
Междувременно на местопроизшествието пристигнала свидетелката А.
А. И., която пътувала в лек автомобил, управляван от неин приятел, по
четвъртокласен път *** в посока от север на юг, т.е. към района на
кръстовището с ПП I- 5 , км 188. Виждайки станалото пътнотранспортно
произшествие, свидетелката А. А. И. от личния си телефон се обадила на
Национален телефон 112, съобщавайки за него. Малко след нейното обаждане,
сигнал на тел. 112 подал и свидетелят Й. Н. Л., който през интервал от четири
минути осъществил две последователни обаждания.
Няколко минути по-късно на мястото на пътнотранспортнот
произшествие пристигнали екипи на РУ - К. при ОД на МВР – С. З., на
Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - К.
(РСПБЗН – К.) и на Филиала за спешна медицинска помощ - К. (ФСМП – К.),
които незабавно предприели действия във връзка с функционалните си
9
правомощия.
Свидетелят Х. Г. П. - младши експерт в РСПБЗН - К., прекъснал
захранването с електрически ток на товарния автомобил и прикаченото към
него ремарке, като за целта изключил ключ-масата на влекача, след което
изключил акумулатора (откачил клемите му) на лекия автомобил марка „***“,
модел „***“. Тези действия извършил, за да предотврати опасността от
възникване на пожар с оглед изтичащото гориво от пробития ляв страничен
горивен резервоар на влекача (т.а. марка „***“, модел „***“, с рег. № ***).
Полицейските служители предприели незабавни мерки по запазване на
местопроизшествието и обезопасяване на района на извършването му.
Подсъдимият М. И. К. бил проверен за алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ***, което не отчело наличие на
алкохол в издишания от него въздух. Подсъдимият М. И. К. бил тестван също
така и с техническо средство „Дръг Тест 5000“, с фабричен № ***, като
техническото средство не отчело употреба на наркотични вещества.
Медицинският екип на ФСМП - К. установил настъпилата смърт на
пострадалите С. А. К., роден на *** и М. С. Л., родена на *** Св.А. П. П.,
въпреки че било констатирано, че е адекватен, контактен и без наранявания,
бил незабавно транспортиран и настанен в Многопрофилна болница за
активно лечение „***“ ЕООД град К. за извършване на обстойни прегледи и
наблюдение.
От заключението на автотехническата експертиза (л.124, том 1 ДП),
изготвено от вещите лица инж.В. С. К., инж. П. Н. Н. и инж. В. И. В. се
установило посочения при излагане на установените факти по делото
механизъм на произшествието, съществени елементи от който са:
-мястото на удара, настъпил в северната пътна лента на *** с
направление на движението в посока от изток на запад;
-това, че в момента на удара товарната автокомпозиция, състояща се от
влекач марка „***“ модел „***“ с p e r. № ** и прикачено полуремарке марка
„***“ с per. № *** се е движила на заден ход по *** в южната пътна лента в
посока от изток на север, извършвайки маневра завой на ляво на заден ход и
пресичайки северната пътна лента - пътната лента за движение на л.а. „***“,
като е била управлявана със скорост от 5 км/ч. и водачът й – подсъдимият М.
10
И. К., е имал възможност да възприеме наличието на л.а. „***“ на платното за
движение на повече от 100 метра;
-това, че в момента на удара, лекият автомобил „***“ с per. № *** се е
движил по *** в северната пътна лента в посока от изток на запад и е бил
управляван със скорост от 61 км/час, като скоростта му преди удара е
съответствала на тази в момента на удара;
-обстоятелството, че дължината на опасната зона на спиране на лек
автомобил „***“ с per. № ***, при конкретните пътни условия и движение със
скорост 61 км/час, е възлизала на 44.2 м., като водачът на автомобила е могъл
да възприеме наличието на товарен автомобил-влекач марка „***” и модел
„***” с per. № *** с прикачено към него полуремарке марка “***” с per. № ***
на платното за движение пред управляваното от него МПС на повече от 100 м
при движение с дълги светлини на фаровете, а при движение на къси светлини
(с каквито е установено, че е бил) по оста на десния фар - 70 м, а за левия е 50-
52 м, при ъгъл на осветеност спрямо надлъжната ос на автомобила в ляво и
дясно 60-80м.
Експертният извод на вещите лица при установения механизъм на
пътнотранспортното произшествие е, че:
-водачът на товарната автокомпозиция – подсъдимият М. И. К., е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на
пътнотранспортното произшествие, като за целта е било необходимо да не
навлиза в съседната (насрещна) пътна лента за движение преди
преминаването на лек автомобил „***“;
-водачът на лек автомобил марка „***“, модел „***“ – пострадалият С.
А. К., е имал техническата възможност да предотврати настъпването на
пътнотранспортното произшествие чрез аварийно задействане на спирачната
система на автомобила.
От заключението на Съдебномедицинска експертиза на труп № 204/2023
г. (л.167, том 1 ДП) се установило, че при огледа и аутопсията върху трупа на
пострадалия С. А. К., роден на ***, са установени подробно описаните травми,
които са прижизнени и са причинени от действието на твърди тъпи предмети
с голяма кинетична енергия, условие за каквото има при пътнотранспортно
произшествие в купето на лек автомобил. Смъртта на С. А. К. е настъпила
вследствие на разкъсването на аортата с последвал масивен и бърз
11
кръвоизлив. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Състоянието на
трупните изменения отговаря на смърт от първо денонощие.
От заключението на Съдебномедицинска експертиза на труп №203/2023
г. (л.173, том 1 ДП) се установили описаните травматични увреждания, които
са причинени от действието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична
енергия и отговарят да са били претърпени в купето на автомобил при
пътнотранспортно произшествие. Смъртта на М. С. Л. е настъпила вследствие
на шийната травма, довела до парализа на дихателните движения. Смъртта е
настъпила бързо и е била неизбежна. Състоянието на трупните изменения
отговаря на смърт от първо денонощие.
От заключението на Съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№ 2/2024 г. (л.179, том 1 ДП) се установява, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие на свидетеля А. П. П. е било причинено
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, охлузване на лицето.
Няма данни за пълна загуба на съзнание. Установените травматични
увреждания са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и е
възможно по начин и време да са получени при конкретното
пътнотранспортно произшествие. Мозъчното сътресение без пълна загуба на
съзнание е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
При огледа и аутопсията върху трупа на пострадалия С. А. К. са взети
кръвни проби и урина за изследване. От Протокол за извършено химическо
лабораторно изследване/химическа експертиза № А 362/12.12.2023 г. на БНТЛ
при ОД на МВР - С. З. (л.184, том 1 ДП) се установява, че в кръвта на
пострадалия С. А. К. е установено съдържание на етилов алкохол от 0.07
промила.
Производството в Окръжния съд е преминало при диференцираната
процедура по глава Двадесет и седма НПК /съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция/. Съдът е разяснил на подсъдимия,
чрез надлежно назначения преводач от и на украински език въпросите по
чл.371 НПК и го уведомил, че доказателствата от досъдебното производство и
направените от него самопризнания по чл.371, т.2 НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата. С протоколно определение съдът е одобрил
изразеното съгласие на подсъдимия разглеждането на делото да протече по
12
реда на съкратеното съдебно следствие и обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва направените самопризнания по фактите, изложени в
обвинителния акт.
Съдът е намерил, че описаната по-горе фактическа обстановка се
установила по несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на
подсъдимия, дадени по реда на чл.371, т.2 НПК, от показанията на
свидетелите, от представените по делото заключения на вещите лица и
приложените писмени доказателства.
Така приетата от първоинстанционният съд и неоспорена от страните
фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се
възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата,
релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия К., първата
инстанция е извършила всички възможни процесуално - следствени действия,
изясняващи значимите факти относно настъпилото ПТП и спор по тях между
страните няма.
Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и е намерил
тези показания за последователни, ясни, точни и непротиворечиви и ги
кредитирал.
Обосновано са кредитирани от първата инстанция и заключенията по
назначените експертизи. Те са изготвени компетентно, от надлежните
специалисти и са обосновани и пълни. Поради това включването им в
доказателствения материал е правилно и в съответствие с изискванията на
процесуалните императиви.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правния извод, че подсъдимият е
осъществил от обективна страна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 НК.
На базата на установената доказателствена съвкупност съдът е изпълнил
с необходимото фактическо съдържание „бланкета” на приложимата правна
норма по чл.343 НК, приемайки, че с поведението си като водач на МПС
подсъдимия К. е нарушил правилата за движение, очертани в нормите на
чл.25, ал.2, изр.1 и чл.40, ал.1 ЗДвП.
По приложението на материалния закон.
13
При служебната проверка и вън от възраженията на жалбоподателите
настоящият състав констатира неправилно приложение на материалния закон
досежно приетите за нарушени бланкетни разпоредби на ЗДвП.
Окръжният съд е приел, че подсъдимият К. при управление на лекия
автомобил е нарушил чл.25, ал.2, изр.1 и чл.40, ал.1 ЗДвП, които нарушения е
намерил да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилият вредоносен
резултат.
Този извод е правилен и доказателствено обезпечен, само досежно
нарушението на разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗДвП. По делото е установено и
не се спори от страните, че подсъдимият е предприел маневра „движение на
заден ход“ и завой наляво от южната пътна лента на ***за навлизане в
четвъртокласния път. В резултат на тези действия управляваната от К. товарна
композиция навлязла на заден ход изцяло в съседната /северната/ пътна лента,
по която се движил автомобилът „***“, управляван от пострадалия К. и
именно в тази лента е настъпил ударът между двете МПС. ЗДвП задължава
водачите на МПС преди да предприемат движение на заден ход да се убедят,
че маневрата няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. Установено е, че подсъдимият преди да предприеме
маневрата е имал достатъчна видимост във всички посоки и нищо не му е
пречело да забележи движещият се в северната лента л.а. „***“. Независимо
от това той е предприел маневрата без да съобрази, че след като навлезе в тази
лента, товарната композиция поради значителните си габарити и ниска
скорост на движение ще я блокира изцяло и това ще създаде затруднение за
движещия се по нея лек автомобил „***“ и именно това му нарушение е
допринесло за настъпването на ПТП.
При тези установени факти първата инстанция не е съобразила, че
нормата на чл.25, ал.2 ЗДвП е обща спрямо тази по чл.40, ал.1 ЗДвП, защото
тя касае принципно всички видове маневри, извършвани от водачите на МПС,
докато втората е специална, тъй като урежда изключително и само маневрата
"движение на заден ход". Затова, когато е допуснато нарушение на специално
правило за движение, неприложимо се явява общото правило за движение по
пътищата, дори и да е нарушено то. Ето защо, подсъдимият К. следва да бъде
оправдан по обвинението да е нарушил и правилата за движение по чл.25, ал.2
ЗДвП, поради което присъдата следва да бъде изменена в този смисъл.
14
В останалата част присъдата е постановена при пълно съответствие с
материалноправните разпоредби и следва да бъде потвърдена.
В оправдателната си част присъдата не обжалвана и протестирана и е
влязла в законна сила.
По жалбата на подсъдимия за неправилно приложение на
материалния закон.
В хода на първоинстанционното производство защитата е поставила
въпроса за преквалификация на деянието на подсъдимия в по- леко наказуемо
престъпление по чл. 343а НК. В мотивите си първата инстанция е взела
отношение по този въпрос, като в рамките на описаната в обстоятелствената
част и призната по реда на чл.371, т.2 НПК фактология е приела, че след
удара подсъдимият К. е потушил възникналия пожар и с това е осуетил
настъпването на по – тежки последици, но тези му действия не покриват
съдържанието на поведение, изразяващо се в направата на всичко за оказване
помощ на пострадалите.
При тези правилно установени фактически положения съдът е стигнал
до извода, че отговорността на К. не може да бъде смекчена чрез
преквалификация на извършеното с оглед на това, че други лица от
пристигналите след сблъсъка между МПС са подали сигнал до тел.112 и са
потърсили помощ, че двамата пострадали – С.К. и М. Л. са починали на място,
непосредствено след удара, както и, че останалият жив пътник в колата – св.
А. П. е изваден от колата с помощта на свидетелите Т. Н. и Й. Л..
Така изложените от първата инстанция съображения не могат да бъдат
споделени. Тълкуванието, което Окръжният съд е дал на чл. 343а НК не
отговаря на действителния смисъл на закона, според който изискването е
деецът да действува според възможностите си за намаляване на вредите от
виновното му поведение.
В тази връзка ВКС е бил последователен в практиката си, че за да се
приложи намалената отговорност по чл.343а НК е необходимо деецът да е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, която
помощ е била необходима. А основното изискване помощта да е била
необходима е изпълнено винаги, когато дори и някой от пострадалите са
починали на място, то измежду тях има жив човек. Намалената отговорност е
налице и тогава, когато виновният е оказал помощ на пострадалия заедно с
15
други лица, както и когато действията му субективно и обективно са били
насочени към спасяване живота на пострадалите и последните са се нуждаели
от това независимо от степента на причинените им увреждания.
В конкретния случай действията на подсъдимия са били насочени
субективно и обективно към спасяване живота и здравето на всички
пострадали в автомобила, като в първият момент той не е имал представа кои
от тях са останали живи. Спукания резервоар на камиона, от който е изтичало
гориво и възникналия пожар в двигателния отсек на лекия автомобил
неминуемо са създали опасност от запалване и взривяване на двете МПС,
което във всички случаи би довело до значително по – сериозни вредни
последици не само за пострадалите в автомобила, но и за самия подсъдим,
който също е участник в ПТП и се е намирал непосредствено на
местопроизшествието. Тази опасност е била реална и е налагала бързи и
своевременни действия за предотвратяването й. Именно такива са били
действията на подсъдимия. След като е забелязъл изтичащото от резервоара
гориво и врязания в него лек автомобил, от чийто двигателен отсек са
излизали пламъци, съзнавайки добре опасността от взрив, с риск за
собствения си живот е спрял изтичането на горивото, взел туба с вода и
започнал да гаси горящият лек автомобил, в който се намирал живият А. П..
Едва след потушаването на пожара от подсъдимия и с помощта на
свидетелите Т.- Н. и Л., А. П. бил изваден от лекия автомобил и така животът
му бил спасен. Основната заслуга да се стигне до спасяването на П. обаче са
били действията на подсъдимия по недопускане на разпространението на
огъня. Ако той не беше сторил това пожарът би се разразил и пострадалият П.
трудно би могъл да бъде спасен.
Обобщено, след като по време и след настъпването на ПТП
подсъдимият не е разполагал с друга фактическа възможност да помогне,
освен да започне да гаси възникналия пожар и в този момент пострадалият П.
е бил жив и се е нуждаел от тази помощ, то това е достатъчно да се приеме, че
той след деянието е направил всичко зависещо от него да окаже помощ на
пострадалите.
Тези съображения налагат изводът, че деянието на подсъдимия К. се
обхваща от хипотезата на чл.343а, ал.1, б.”г”, вр. чл.343, ал.3, б.„б”, вр.
чл.342, ал.1 НК. Първоинстанционният съд, като е признал подсъдимия за
16
виновен в извършване на по-тежко престъпление, а именно такова по чл. 343,
ал.3, б. „б“, вр. чл. 342, ал.1 НК неправилно е приложил материалния закон.
След като правилната правна квалификация касае приложение на закон
за по-леко наказуемо престъпление и това е в интерес на подсъдимия, то
присъдата следва да бъде изменена, като деянието на подсъдимия К. бъде
преквалифицирано по чл.343а, ал.1, б.”г”, вр. чл.343, ал.3, б.„б”, вр. чл.342,
ал.1 НК., а по отношение на първоначално повдигнатото обвинение по чл.
343, ал.3, б. „б“, вр. чл. 342, ал.1 НК подсъдимият следва да бъде признат за
невиновен и оправдан.
По жалбите на подсъдимия и на частните обвинители за явна
несправедливост на определените наказания.
Според подсъдимия и защитника му наложените наказания са прекалено
тежки и несправедливи, явяващи се несъобразени с множеството смекчаващи
обстоятелства и прекалено ниската степен на обществена опасност на дееца.
Претендира се намаляване на размерите им.
В обратната насока са претенциите на частните обвинители и
повереника им. Според тях подсъдимият е допуснал груби нарушения на
правилата за движение по пътищата, от деянието му са произтекли
изключително тежки общественоопасни последици, изразяващи се в
причиняването на смъртта на две лица и съдът не е анализирал правилно
доказателствата по делото е направил погрешна преценка на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства. С тези съображения се иска увеличаване на
размера на наказанието „лишаване от свобода“ около и над средния
предвиден в закона размер, като пропорционално бъде увеличено и
наказанието „лишаване оот право да управлява МПС“ с приложението на
разпоредбата на чл.49, ал.2 НК.
Жалбата на частните обвинители не може да бъде уважена.
Правилно съдът е приел, че обществената опасност на подсъдимия е
ниска. Същият не е осъждан, отговорно се е справял с трудовите си
задължения като професионален шофьор във фирма „ ***“, като не е допускал
нарушения на правилата за движение, бил е висококвалифициран работник,
тактичен, учтив и внимателен. Семеен, с деца и внуци, добре социализиран и
интегриран в средата, в която живее. Не без значение е и добросъвестното му
процесуално поведение, както и проявената критичност и изказваното през
17
цялото време на процеса искрено съжаление. Всички тези обстоятелства го
очертават като личност с ниска обществена опасност. Процесуалното му
поведение пък сочи, че същият добре е осъзнал простъпката и необходимост
от значителна по обем наказателна интервенция, в каквато насока са
исканията на частните обвинители липсва.
Не може да бъде определена като висока и обществената опасност на
конкретното деяние. Приетата от първата инстанция деятелност, довела до
настъпване на ПТП не е с нищо по-различна и не се отличава с някаква
изключителна или по–различна специфика при извършване на престъпления
от този вид. Вредните последици, изразяващи се в причиняването на смъртта
на две лица са елемент от квалификацията на деянието, обхванати са от
предвидената санкция и сами по себе си не могат да завишат обществената
опасност на деянието.
Тук следва да се отбележи, че настъпването на вредоносния резултат се
дължи не само на неправомерните действия на подсъдимия К., но и на
допуснатите от пострадалия К. нарушения на правилата за движение, които
също са причина за резултата. Съдебната практика е категорична, че когато
препятствието за движението на пътно–транспортното средство се е появило
на разстояние, даващо възможност на водача да го възприеме, но същият не
извърши действия за предотвратяване на произшествието, той също е
отговорен за настъпилите вредни последици.
Становището на прокурора и частните обвинители, че обществената
опасност на деянието и на дееца се завишават от обстоятелството, че същият е
професионален шофьор не може да бъде споделено. Правилно защитата на
подсъдимия отбелязва, че изискванията към професионалните водачи на МПС
са в друга насока, а не към спазването на ЗДвП и това е така, защото ЗДвП не
налага особени изисквания към определени групи водачи на МПС, в това
число и към професионалните шофьори. Изискването към лицата,
упражняващи шофьорската професия да притежават удостоверение за
професионална компетентност не е свързано със задълженията им като водачи
на МПС, произтичащи от ЗДвП. Правилата за движение по пътищата се
отнасят до всички участници в движението, без закона да прави разлика
между тях или да налага по – завишени изисквания за някои групи.
Недопустимо е от водачите, които по професия управляват МПС да се изисква
18
по – голямо внимание като участници в движението, в сравнение с останалите,
в това число и т.н. „любители шофьори“, защото това би поставило в
неравностойно положение едните спрямо другите.
Неоснователни са възраженията на частните обвинители, че
подсъдимият следва да носи отговорност и за това, че е нарушил забраната за
движение на товарни автомобилил през прохода „***“. Вярно е, че
подсъдимият е допуснал това нарушение и въпреки забраната двамата с
колегата му И. Т. са преминали с двете товарни композиции през планинския
проход. Инкриминираното ПТП обаче е настъпило далеч след излизането им
от прохода „***“ /на път *** км.188/, в който участък няма данни движението
на такъв тип товарни композиции да е забранено, поради което между
нарушаването на коментираната забраната и настъпилият вредоносен резултат
няма пряка причинно-следствена връзка.
Изменението на присъдата с преквалифициране на деянието на
подсъдимия в по–леко наказуемо престъпление налага ревизия на размерите
на наложените му от първата инстанция наказания.
В тази връзка следва да се отбележи, че при индивидуализацията на
наказанията съдът е подходил с необходимата прецизност и задълбоченост,
преценил е всички обстоятелства, посочени по – горе и правилно е счел, че
наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено по реда на чл.54
НК при превес на смекчаващите обстоятелства.
Така първата инстанция като е определила наказание „ лишаване от
свобода“ на подсъдимия по първоначалната, макар и несъобразена със закона
правна квалификация е удовлетворила изискването за преценка на
съществуващите обстоятелства, имащи значение за отговорността и правилно
е съобразила тяхното съотношение.
В тази ситуация видът на наказанието „лишаване от свобода“ се явява
законосъобразно определен, но размерът му с оглед преквалификацията на
деянието на подсъдимия К. в по – леко такова по чл.343а, ал.1, б.”г” НК
следва да бъде намален от шест години на четири лишаване от свобода, което
съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК следва да бъде редуцирано с 1/3 или
наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи е в размер на две години и
осем месеца лишаване от свобода, в който смисъл следва да бъде изменена
присъдата.
19
Така определеният размер на наказанието „лишаване от свобода“
открива формално пътя за приложението на института на „условнвото
осъждане“. За да прецени дали целите на наказанието биха били постигнати с
неговото приложение настоящият състав взе предвид механизма на
настъпване на ПТП и спецификата на извършеното нарушение от
подсъдимия. Налице са били обстоятелства като намалената от нощната
тъмнина видимост, значителните габарити на управляваната товарна
композиция и продължителното време на осъществяването на маневрата,
предвид изключително ниската скорост на движение от 5 км/ч. Ноторно е, че
обстоятелства от този род създават сериозна опасност за останалите
участници в движението и това е следвало да бъде съобразено от
подсъдимия. Именно пренебрегването на тези важни за безопасността по
пътищата обстоятелства е довело до настъпване на ПТП. Така с небрежното
си отношение към тях подсъдимият е поставил началото на веригата от
неблагоприятни събития, довели до настъпването на инкриминираните вредни
последици. Поради това настоящият състав намира, че условното осъждане не
следва да бъде прилагано, защото в конкретния ксазус то не би съдействало за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, а и би създало чувство за
безнаказаност у останалите членове на обществото.
Определеният от първата инстанция на основание чл.343г НК срок от
шест години, през който подсъдимият следва да бъде лишен от право да
управлява МПС, преценен на плоскостта на преквалификацията на деянието,
на трудовата ангажираност именно като професионален водач на
тежкотоварен камион и на добрата му професионална характеристика се явява
завишен. Несправедливо е с оглед посочените по-горе обстоятелства и с
характера на упражняваната от него трудова дейност, посредством която той
осигурява прехраната и издръжката на семейството си, същият да бъде лишен
за такъв продължителен период от време от правото да управлява МПС. С
отнемането на възможността подсъдимия да управлява МПС през този срок
ще бъдат надскочени целите на това наказание, чийто основен акцент е
насочен върху възпиращия спрямо подсъдимия ефект да върши престъпления
от подобен род, каквато опасност в настоящия казус липсва. Това налага
изменение и в тази част на присъдата, като размерът на определеното
наказание „ лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест години
следва да бъде намален на четири години.
20
С оглед изхода на делото и предвид изричното искане от повереника на
частния обвинител за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение
в размер на 3600 лв. за осъщественото процесуално представителство пред
въззивната инстанция и изготвянето на жалба, настоящият състав счита, че
подсъдимият следва да бъде осъден да го заплати след като е признат за
виновен, в каквато насока е императива на чл.189, ал.3 НПК.
При извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън
възраженията на страните, въззивната инстанция намира, че съобразно
изискванията на закона съдът е приспаднал предварителното задържане на
подсъдимия и се е разпоредил с направените в хода на досъдебното
производство разноски.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваната присъда, поради
което в останалата част същата следва да бъде потвърдена.
В оправдателната си част присъдата не е обжалвана и протестирана и е
влазла в законна сила.
Предвид горното и на основание чл.334, т.3 и чл. 337, ал.1, т.1 и т.2 от
НПК, Пловдивският апелативният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 5/27.02.2025г. по нохд № 1337/24г. по описа на
Окръжен съд Стара Загора, като:
- ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимия М. И. К. по чл.343а,
ал.1, б.”г”, вр. чл.343, ал.3, б.„б”, вр. чл.342, ал.1 НК и ГО ПРИЗНАВА ЗА
НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 343, ал.3, б. „б“, вр. чл.
342, ал.1 НК.
- ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която подсъдимия М. И. К. е признат
за виновен, че е нарушил чл.25, ал.2, изр.1 ЗДвП, като го ПРИЗНАВА за
НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАВА да е извършил това нарушение.
21
- НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия М. И. К.
наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ДВЕ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
- НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия М. И. К.
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от ШЕСТ ГОДИНИ на
ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
На основание чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимият М. И. К. да
заплати на частните обвинители К. Т. Л. и С. З. К. направените от тях разноски
в размер на 3600 /три хиляди и шестотин/ лева.
В оправдателната си част присъдата е влязла в законна сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред
Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22