РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. Перник, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500412 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „Топлафикация Перник“ АД с ЕИК
********* срещу Решение № 580/30.05.2022г., постановено по гр.д.№ 88/2021г. по описа на
Районен съд – гр. Перник, с което съдът са отхвърлени като неоснователни и недоказани
предявените искове с пр.осн. чл.422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ,
предявените от Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, срещу М. К. С. ЕГН ********** ***
аб.№ *** за сумата 451.23 лева - доставена и незаплатена топлоенергия на посочения
адм.адрес, от която главница 412.73 лв. за периода 01.05.2019- 30.04.2020г., изтекла лихва
38.50 лв. за периода 09.07.2019 - 04.03.2021г., както и законната лихва върху главницата от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 22.11.2021г. до окончателното изплащане на сумите,
по ч.гр.дело № 05819/ 2021г. по описа на ПРС.
Със същото решение ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД с ЕИК ********* е осъдена
да заплати на М. К. С. сумата от 300,00 лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
1
В жалбата си, въззивния жалбоподател излага съображения за неправилност на
обжалваното решение. Излага, че по делото е безспорно установено наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, относно услугата: пренос, доставка,
разпределение и ползване на топлинна енергия за топлофицирания имот.
Облигационноправната връзка между страните е регламентирана в чл.150 от Закона
за енергетиката /3E/, и доразвита в приетите от топлопреносното предприятие и одобрени
КЕВР ”Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди”, като същите са
публично известни и публикувани в един местен и един централен всекидневник, поради
което същите са общо известни факти и не подлежат на доказване. Излага, че съдът
правилно е достигнал до извод, че е налице идентичност между процесния имот описан в
исковата молба и този, описан в представените от страна на дружеството писмени
доказателства, а именно Данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ и Нотариален акт за
собственост. Твърди, че по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че през процесния период, до процесния имот е доставяна топлинна
енергия на стойността посочена в исковата молба и извлечението от сметка, приложено към
същата. С оглед на гореизложеното, моле съда да отмените постановеното Решение
N2580/30.05.2022г. по гр. дело № 88/2022г. по описа на VI гр. състав, като неправилно и
необосновано, и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната
жалба, в който излага доводи за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи
на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на
чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно –
същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо.
Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил
подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални
предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до
неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените
искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от "Топлофикация – Перник" АД, с ЕИК: *********,
с адрес на управление: гр. Перник, 2300, кв. "Мошино", ТЕЦ "Република" срещу М. К. С.
ЕГН ********** ***. В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, според които
ответникът е клиент на топлинна енергия и предвид неизпълнението на задълженията му
2
като такъв дължи на "Топлофикация – Перник" АД сумата от 412.73 лева - главницата на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
*** с аб.№ *** за периода от за периода 01.05.2019- 30.04.2020г. включително, както и
сумата от 38,50 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания,
дължима за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5819/2021 г. на ПРС.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който
предявените искови претенции са оспорени, като неоснователни, поради липсата на валидно
облигационно правоотношение между страните, респ. размера на правото на собственост и
ползване.
В производството пред районния съд, от страна на ищеца са представени Данъчна
декларация по чл.14 ЗМДТ и Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***,
построен от ЖСК „***“, гр. ***. От документите е видно, че се касае за един и същи имот,
чийто собственик е именно ответникът в първоинстанционното производство, който е
придобил в пълен обем правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата
на възмездна сделка.
По делото с протоколно Определение от 05.04.2022г. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период, до процесния имот
е доставяна топлинна енергия на стойността посочена в исковата молба и извлечението от
сметка, приложено към същата.
От страна на ответника писмени и/или гласни доказателства не са били ангажирани.
Като единствен спорен въпрос между страните е останал този, свързан с наличието
или не на облигационна обвързаност между ищцовото дружество и ответникът С..
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, районният съд е
приел, че ответникът, като изключителен собственик на процесния имот, се явява
потребител на топлинна енергия и като такъв следва да отговаря за задълженията на имота
спрямо ищцовото дружество.
По делото не се спори, че ищецът "Топлофикация-Перник" АД разполага с лицензия
за производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр. Перник. Спорно между
страните е обстоятелството дали ответникът е страна по договор за търговска продажба на
топлинна енергия, сключен чрез конклудентни действия при предварително установени от
ищеца общи условия по арг. от чл.150 от ЗЕ (ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия. В ал. 2 от същия член е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите, като това условие в случая е спазено, доколкото по делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един местен ежедневник преди
3
процесния период. От горното следва, че за възникването на договорното правоотношение
не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата. Страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, като съгласно разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, имат качеството на клиенти на топлинна енергия.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ВКС, ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди, но наличието на договорни
отношения подлежи на доказване по общия исков ред. Това е изключение от основното
правило, за чието приложение е необходимо кумулативното наличие и на двете
предпоставки по горепосоченото ТР. Настоящият въззивен състав намира, че от събраните
по делото доказателства не може да се направи извод за наличие, както на първата
предпоставка на изключението по процесното тълкувателно решение, а именно: ползване на
процесния топлоснабден имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещото
право на ползване, така и на втората кумулативно дадена предпоставка – наличие на
сключен между трето лице и топлофикационното дружество договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
От приетото по делото копие на Нотариален акт за собственост на недвижим имот №
***, построен от ЖСК „***“, гр. ***, се установява, че на 30.07.1998г. М. К. С. е придобил
правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на възмездна сделка,
обективирана в посочения договор. Предвид ангажирането на посоченото писмено
доказателство, настоящия съдебен състав намира, че ответникът притежава правото на
собственост върху процесния недвижим имот в пълен обем, респ. ответникът е пасивно
материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията за неплатена топлинна
енергия по отношение на процесния недвижим имот през процесния период. От
материалите по делото, обаче, не се установява от страна на ответника да са ангажирани
доказателства, които да установяват, че за процесния период от време, топлоснабденият
имот е бил ползван от лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Следователно
налице е облигационно правоотношене за доставка на топлинна енергия между ищцовото
дружество и ответника М. К. С.. Обстоятелството относно размерът на доставената и
потребена топлина енергия за процесния период, за апартамент № ***, находящ се в *** с
аб.№ *** е обявено за безспорно между страните, поради което въззивната жалба се явява
основателна и решението следва да бъде отменено и спорът следва да бъде решен по
същество.
Тъй като с писменият отговор ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност, то съдът следва да обсъди същото. Приложима е на основание чл. 111
от ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 по т. д 3/2011г., ОСГТК, ВКС, кратката
4
погасителна давност, тъй като задълженията за заплащане на доставена топлоенергия са
„повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”. Съдът намира, че ищецът е
доставил на ответника топлинна енергия в претендирания размер, с оглед факта, че това
обстоятелство е обявено за безспорно от първоинстанционния съд.
Заявлението е депозирано в съда на 22.11.2021г., следователно погасени по давност са
всички ликвидни и изискуеми вземания преди м.11.2018г. такива, за които срокът за
заплащане на фактурите съгласно Общите условия да е изтекъл преди тази дата, каквито не
се претендират в настоящето производство, поради което няма вземания, които да са
погасени по давност.
С оглед изложеното исковата претенция за установяване дължимостта на сумата от
412,73 лева – главница незаплатена ТЕ за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020г. доставена в
имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в *** с аб.№ ***, както и претендира
лихва за забава в размер на 38,50 лева за периода 09.07.2019 - 04.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата, по заповед за изпълнение от 22.11.2021г. по ч. гр. д. №
5819/2021г. на Пернишкия районен съд, искът следва да бъде уважен и да бъде призната
дължимостта на тези суми.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и уважаването на въззивната жалба, на основание
чл. 273 вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивния жалбоподател се дължат сторените по делото
разноски в размер на сумата от 140,00 лева, представляваща направените разноски пред
Пернишкия районен съд в исковото производство, сумата от 75, 00 лева – сторени разноски
в заповедното производство, както и сумата от 325,00 лева, представляваща направените
разноски пред Пернишкия окръжен съд, които следва да бъдат възложени в тежест на М. К.
С..
Предвид изхода на делото на въззиваемия няма право на разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 580 / 30.05.2022г., постановено по гр.д.№ 88/ 2022г. по
описа на Пернишкия районен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК, че М. К. С. с ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на “Топлофикация – Перник” АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, по обективно,
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 412.73 лева - главница
потребена, но незаплатена ТЕ за периода от 01.05.2019- 30.04.2020г., доставена в
топлоснабден имот, представляващ Апартамент № ***, находящ се в *** с аб.№ ***, както и
лихва за забава в размер на 38.50 лв. за периода 09.07.2019 - 04.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда
5
/22.11.2021г./ до окончателното изплащане, за които суми в производството по ч.гр.д. №
5819/2021г. по описа на ПРС, IX граждански състав е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК М. К. С. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на “Топлофикация – Перник” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, сумата от 540,00 лева, представляваща сторени
разноски във въззивното и първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6