Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 10350 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищцата Е.Ц.В. е предявила срещу ответника „З.Д.Ж.И З.” АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане от ответника на сумата от 35 000.00 лв., представляваща дължимото застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ ведно със законната лихва върху претендираната сума от 30.01.2020 г. до пълното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че във връзка с реализирано на 12.01.2020 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП) в гр. София по вина на водача на лек автомобил с марка „Опел Астра” с рег. № *******, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болки, страдания и неудобства. Поддържа, че деликтната отговорност на Б.Д.З.- водач на лек автомобил с марка „Опел Астра” с рег. № ******* е била обезпечена от „З.Д.Ж.И З.” АД чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, валидна към момента на ПТП-то.

Ответникът „З.Д.Ж.И З.” АД, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител с надлежно учредена представителна власт, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по размер, като навежда твърдения за съпричиняване от ищцата, тъй като върху него не бил упражнен родителски контрол от страна на родителите му, доколкото към момента на настъпване на ПТП-то ищцата е пътувала без поставен предпазен колан. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил.  Излага твърдения, че ищецът е допринесъл за вредоносния резултат. Оспорва механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания. Навежда твърдения за прекомерност на претендираното обезщетение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

От представения по делото Констативен протокол за ПТП от 12.01.2020 г., съставен от Г.Т. – дежурен ПТП - О„ПП“ – СДВР, се установява, че на 12.01.2020 г., около 15.25 часа в гр. София при движение по бул. „Климент Охридски” с посока на движение от ул. „8-ми декември” към бул. „Г.М.Димитров” и в района на кръстовището с ул. „Айдемир“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил с марка „Опел Астра” с рег. № *******, управляван от Б.Д.З.и лек автомобил с марка „Волво В 50” с рег. № *******, управляван от Н.С.М., при което са причинени материални щети и на двете МПС и е пострадала ищцата Е.Ц.В., пътувала като пътник в лек автомобил с марка „Волво В 50” с рег. № *******.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема за доказани твърденията на ищцата за настъпило ПТП при посочените в исковата молба обстоятелства.

От представеното по делото влязло в сила Решение от 17.06.2021 г., постановено по АНХД №5487/2021 г., по описа на СРС, НО, 93-ти състав, се установява, че Б.Д.З.е признат за виновен в това, че на 12.01.2020 г., около 15.25 часа в гр. София при движение по бул. „Климент Охридски” с посока на движение от ул. „8-ми декември” към бул. „Г.М.Димитров” и в района на кръстовището с ул. „Айдемир“ е нарушил правилата за движение по пътищата и ППЗДП чл.25, ал.2 ЗДвП, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 НК на намиращата се в лек автомобил с марка „Волво В 50” с рег. № ******* пътничка Е.Ц.В..

С определение от 31.03.2022 г., в което е обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че водачът, управлявал лек автомобил с марка „Опел Астра” с рег. № *******, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие.

 

От заключението на изслушаните и приети по делото две комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (КСМАвТЕ), които заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадени се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получили следните травматични увреждания: закрита фрактура на лявата лъчева кост в долната част, фрактура – абрис на процеси стилодек улне. Към момента на удара ищцата най-вероятно е била без поставен обезопасителен колан, но в процесния случай той не е можел да ограничи настъпването на уврежданията. Лечението при ищцата е приключило за срок по-дълъг от нормалния – 5 месеца, през който период тя е търпяла болки и страдани, които са били най-интензивни през първите 2 месеца. Тези травматични увреждания са получени при пряка причинна връзка с процесното ПТП. И към настоящия момент ищцата търпи периодични болки при рязка промяна на времето – при студено и влажно време, които преминават при употреба на обезболяващи средства. Установява се и, че от техническа гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП е навлизането на лек автомобил „Опел Астра” в лентата за движение на лек автомобил „Волво В 50”, както и че водачът на лек автомобил „Опел Астра” е имал техническата възможност да възприеме движещия се в лявата лента лек автомобил „Волво В 50”.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че на 12.01.2020 г., около 15.25 часа в гр. София при движение по бул. „Климент Охридски” с посока на движение от ул. „8-ми декември” към бул. „Г.М.Димитров” и в района на кръстовището с ул. „Айдемир“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил с марка „Опел Астра” с рег. № *******, управляван от Б.Д.З.и лек автомобил с марка „Волво В 50” с рег. № *******, управляван от Н.С.М., при което са причинени материални щети и на двете МПС и е пострадала ищцата Е.Ц.В., пътувала като пътник в лек автомобил с марка „Волво В 50” с рег. № *******, което е реализирано по вина на Б.Д.З.. В следствие на посоченото ПТП е пострадал ищцата, а гражданската отговорност на водача на лек автомобил с марка „Опел Астра” с рег. № ******* е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” валидна към момента на настъпване на процесното ПТП на 12.01.2020 г. В причинна връзка с противоправно поведение на Б.Д.З., ищцата е претърпял неимуществени вреди.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалия, тъй като от заключението на изслушаните и приети по делото две комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (КСМАвТЕ) се установява, че към момента на удара ищцата най-вероятно е била без поставен обезопасителен колан, но в процесния случай той не е можел да ограничи настъпването на уврежданията.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла травматични увреждания. От приетата като компетентно изготвена КСМАвТЕ се изяснява правнорелевантният факт, че характерът на получените от пострадалия увреди е травматичен, които в съвкупност са му причинили болки и страдания, като лечението при ищцата е приключило за срок по-дълъг от нормалния – 5 месеца, през който период тя е търпяла болки и страдани, които са били най-интензивни през първите 2 месеца, като и към настоящия момент ищцата търпи периодични болки при рязка промяна на времето – при студено и влажно време, които преминават при употреба на обезболяващи средства.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и начинът на извършването на противоправното деяние (виновно осъщественото нарушение на ЗДвП), неудобствата в нормалната деятелност на ищцата за продължителен период от време, както и факта, че и към настоящия момент тя търпи периодични болки.

Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на делинквента Б.Д.З.неимуществени вреди е в размер на 20 000.00 лв.

По изложените съображения предявеният иск е основателен и доказан до размера от 20 000.00 лв. Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД

След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно събитие е основателен, следва да бъде уважен и акцесорният иск за заплащане на законната лихва върху главницата. Лихвата е дължима с изтичане на 15-дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на пострадалия - аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). Същата съобразно правилото на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 30.01.2020 г. (видно от представената по делото претенция от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение) е основателна за претендирания период от 30.01.2020 г. г. до изплащане на вземането.

Относно разноските по производството

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото съразмерно с уважената част на предявените искове, в размер на 600.00 лв., представляващи сбора от заплатената от ищеца държавната такса по исковата молба, депозит за вещо лице и свидетел.

         С оглед искането на пълномощника на ищцата – адв. К.М.Д., осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във  вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на 850.00 лв., което възлага в тежест на ответника.

При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството съразмерно с отхвърлената част  – в размер на 921.43 лв. (юрисконсултско възнаграждение и депозити за вещо лице и свидетели).

          Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС на основание чл. 78, ал. 6 държавна такса за уважения иск в размер на 200.00 лв.

            Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „З.Д.Ж.И З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.Ц.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. К.М.Д., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност”, във връзка с реализирано на 12.01.2020 г. пътно-транспортно произшествие в гр. София по вина на Б.Д.З., водач на лек автомобил „Опел Астра” с рег. № *******, ведно със законната лихва върху сумата от 30.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер.

ОСЪЖДА „З.Д.Ж.И З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.Ц.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. К.М.Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600.00 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.

          ОСЪЖДА „З.Д.Ж.И З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат К.М.Д., сумата от 850.00 лв. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА Е.Ц.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. К.М.Д., да заплати на „З.Д.Ж.И З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 921.43 лв. – разноски за производството пред СГС.

ОСЪЖДА „„З.Д.Ж.И З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 200.00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

            СЪДИЯ: