Решение по дело №335/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от „АДОРЕ ГОЛД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, у. „Г. С.“ бл. ***, вх. ***, ап. ***, представлявано от С. А. С., чрез пълномощника адвокат С. М. Р. от ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-111-0139801 от 28.05.2024 г., издадена от Началник-отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС, е постановена принудителна административна мярка: запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в г. С., [улица]стопанисван от „ АДОРЕ ГОЛД” ЕООД, с ЕИК по Булстат: ********* и забрана за достъп до него за срок от 30 дни на основание, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед. Твърди се, че : заповедта е постановена в противоречие с целта на закона; заповедта и наложената с нея ПАМ се явяват издадена съответно наложена без налично правно основание, позовавайки се на решение на Съда на ЕС по дело С-97/21; липсват мотиви за кумулиране на ПАМ с имуществената санкция, поради което счита, че липсва и фактическо основание за издаване на оспорената ЗНПАМ.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от адв. С. Р. - пълномощник, който поддържа жалбата. Претендира разноски, съгласно представен списък.

В с.з. административният орган Началник-отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител г. ю. Ж. Д., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява материална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 07.05.2024 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП – инспектори по приходите извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното законодателство на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - магазин, находящ се в г. С., [улица]стопанисван от „ АДОРЕ ГОЛД” ЕООД, с ЕИК по Булстат: *********. Била извършена контролна покупка на гривна 0,96 грама от 14 карата злато на стойност 145,00лв., заплатена в брой от единия п. – В. С. В., като плащането било прието от С. А. С. в качеството си на п. За плащането не била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел DAISY COMPACT М02 с ИН на ФУ: DY516561 и ФП №36675034, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при заплащането на покупката. След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство била отпечатана контролна лента от електронния носител на фискалното устройство, от която се установило, че няма отразено копие на фискална Касова бележка на стойността на контролната покупка, по време на извършването й. Цитираните установявания на органите по приходите били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0139801/07.05.2024 г., с час на приключване на проверката 16:40 ч.

На 28.05.2024 г. Началник-отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-111-0139801, с която постановил запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в г. С., [улица]стопанисван от „ АДОРЕ ГОЛД” ЕООД, с ЕИК по Булстат: ********* и забрана за достъп до него за срок от 30 дни на основание, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з.

За така установеното нарушение срещу дружеството е съставен АУАН № F766796/09.05.2024 г., в който е констатирано, че „АДОРЕ ГОЛД” ЕООД, с ЕИК ********* е извършило повторно административно нарушение в рамките на едногодишния срок от влязло в сила НП № 754131-Ф754018/14.02.2024 г. Въз основа на АУАН на 27.05.2024 г. е издадено НП № 770736-F766796, с което на „АДОРЕ ГОЛД” ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2000, 00 лв. На 11.06.2024 г. с преводно нареждане е заплатена имуществената санкция, наложена с НП № 770736-F766796/27.05.2024 г..

Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия за издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС. Представена е и Заповед № 445/16.06.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП за п. на К. Н. К. на д. Н. о. „О. д.“ Б., дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-111-0139801 от 28.05.2024 г. на Началник-отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП е връчена на нейния адресат на 07.06.2024 г. На 21.06.2024 г. търговецът е обжалвал заповедта чрез административния орган пред АС – Сливен, по която е образувано настоящото съдебно производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция

като основателна по следните съображения:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, материална компетентност по чл. 186 ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, но независимо от формално спазената процедура, настоящият състав преценява, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, издадена при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с преследваната от него легитимна цел и при нарушение на принципа на съразмерност.

Съображенията на съда са следните:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

За неизпълнение на горепосочените задължения разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция.

Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка – "запечатване на обект за срок до 30 дни", като в конкретния случай е установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Така дадената правна квалификация на нарушението, съответства на посочената в издадения АУАН № F766796/09.05.2024г., с който е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС а именно: неиздаване на фискална касова бележка, като нарушението е повторно в рамките на едногодишният срок от влязло в сила НП №754134-Ф754018/14.02.2024 г. Така вмененото административно нарушение впоследствие е санкционирано с НП № 770736-F766796/27.05.2024 г., с което на „АДОРЕ ГОЛД” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв. Наказателното постановление не е оспорено по съдебен ред и към датата на приключване на устните състезания по настоящото производство имуществената санкция е платена, видно от приложеното по делото преводно нареждане. Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяването на изпълнението обаче е ирелевантно за преценката на законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за издаването й е самото нарушение, а не дължимостта на наложената имуществена санкция. Поради това нейното заплащане не може да обуслови извод за незаконосъобразност на атакуваната заповед. В този смисъл е Решение № 7928 от 13.06.2018 г. на Върховния административен съд постановено по адм. д. № 5361/2018 г., I отделение.

В случая нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – Опис на паричните средства в касата и КЛЕН от фискалното усройство.

Независимо от изложеното, процесната ПАМ е несъразмерна и непропорционална на извършеното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност и налага ПАМ независимо от предвидените за нарушението глоби и санкции. Това разрешение следва принципното разбиране, че ПАМ "запечатване на търговски обект" е предвидена като такава с превантивно действие, а именно за да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя.

Съдът споделя извода на административния орган, че нарушението е установено, извършено при условията на повторност, но следва да се съобрази постановеното от Съда на ЕС Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21.

При действащата правна уредба към датата на издаване на обжалваната заповед, както и към настоящия момент, санкционирането на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС и едновременно с това прилагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, по същността си представлява кумулиране на санкции и води до ограничаване на гарантирано основно право от чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/ - никой да не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление.

Както е приел СЕС в Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г., административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директивата за ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от същата - Решение от 5 май 2022 г., BV, C570/20, EU: C: 2022: 348, т. 26 и Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г., т. 34.

Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от Хартата, за същото деяние и срещу същото лице - Решение от 22 март 2022 г., bpost, С117/20, EU: C: 2022: 202, т. 35 от Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г.

Съгласно т. 49 от Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г., санкционирането за нарушения по ЗДДС, и едновременно с това прилагането на ПАМ за същите, се квалифицира като санкции с наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата.

В контекста на условията по чл. 52 от ХОПЕС относно ограничаването на правата и свободите, гарантирани от нея, в т. 54 от цитираното решение СЕС е приел, че автоматичното кумулиране, което не зависи от никакво изчерпателно определено условие, не може да се разглежда като зачитащо основното съдържание на това право.

Макар по силата съответно на чл. 6, ал. 5 от АПК и на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН данъчният орган да е длъжен да зачита принципа на пропорционалност когато налага санкциите по чл. 185 и чл. 186 от ЗДДС, националната правна уредба предвиждаща действие в обвързана компетентност, не му позволява нито да извърши цялостна преценка на пропорционалността на кумулираните санкции, нито да не изпълни задължението за налагане на едната и другата от тези санкции, нито да спре едното производство до приключването на другото – т. 59 от решението по дело С-97/21.

В заключение СЕС е приел, че: "Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. ".

Издаването на наказателно постановление № 770736-F766796/27.05.2024 г. от АНО е неоспоримо доказателство за инициирането и провеждането на паралелно административнонаказателно производство против дружеството за ангажиране на неговата отговорност при един и същ пораждащ правомощието на администрацията за осъществяване на принудата фактически състав. Допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима със съюзното право с решението на СЕС по посоченото дело С-97/21 г.

По така изложените съображения и утвърдилата се практика на ВАС /Решение № 6532 от 29.05.2024 г. по адм. д. № 3106/2024 г., І отд.; Решение № 6404 от 27.05.2024 г. по адм. д. № 3959/2024 г., VІІІ отд.; Решение № 6115 от 20.05.2024 г. по адм. д. № 435/2024 г., VІІІ отд. / обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

С оглед изхода на спора, съдът намира за основателна претенцията на оспорващия за присъждане на сторените в производството разноски. Същите възлизат на 1050,00 (хиляда и петдесет) лева, в т.ч. 50,00 (петдесет) лева внесена държавна такса и 1000,00 (хиляда) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение, което съдът намира за непрекомерно. Същите следва да се възложат в тежест на административния орган.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-111-0139801 от 28.05.2024 г., издадена от Началник-отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС, е постановена принудителна административна мярка: запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в г. С., [улица]стопанисван от „ АДОРЕ ГОЛД” ЕООД, с ЕИК по Булстат: ********* и забрана за достъп до него за срок от 30 дни на основание, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „АДОРЕ ГОЛД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, у. „Г. С.“ бл. ***, вх.***, ап. ***, представлявано от С. А. С., разноски по делото в размер на 1050,00 (хиляда и петдесет) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.