Р Е
Ш Е Н И Е №........
гр. Стара Загора, 31.12.2018 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година
в състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 5792 по описа за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен
иск по чл. 49 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Ищецът М.К.Бв качеството му на ЕТ с фирма „Ш. - М.Б.“ с ЕИК ****
твърди, че на 22.03.2017 год. управлявал лек автомобил „Ауди А8 Л“ с peг. № *****КК,
собственост на Едноличен търговец М.К.Бс фирма „Ш. - М.Б.“, по път II- 55 гр.
Велико Търново - гр. Гурково. Ищецът преминал през необозначена неравност на
пътното платно - голяма дупка, вследствие на което настъпило пътно -
транспортно произшествие, при което били причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на лекия автомобил. След извършен оглед на лекия
автомобил било установено, че са увредени: предна дясна гума и джантата на
гумата.
След пътно-транспортното произшествие ищецът посетил сервиз, където
подменил всички гуми на увредения лек автомобил с оглед спецификата на гумите,
за което била издадена фактура № ********** от 23.03.2017 год. на
„Примекс" ЕООД, гр. Шумен, от която било видно, че цената на едната гума
била в размер на 391, 20 лева с ДДС.
На 29.03.2017 г. М.К.Бе посетил отново сервиз, където била извършена
услуга - изправяне на джанти, общо сваляне, монтаж, демонтаж и баланс гуми, за
които е заплатил сума в размер на 36.72 лева, за което фсвь издадена фактура №
********** от 29.03.2017 год. на „Примекс" ЕООД, гр. Шумен.
Общият размер на причинените имуществени вреди бил в размер на 427, 92
лева /391, 20 + 36.72 лева/.
Според разпоредбата на чл. 30 от Закона за пътищата Агенция „Пътна
инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането
на републиканските пътища, а според разпоредбата на чл. 48, т. 1, б. „а“ от
Правилника за прилагане на същия закон, организирането на дейностите по
поддържане на пътищата са задължение на Национална агенция „Пътна
инфраструктура" за републиканските пътища извън границите на урбанизираните
територии. Предвид обстоятелството, че посоченото пътно - транспортно
произшествие е настъпило по пътен участък, който е част от републиканската
пътна мрежа и Агенция „Пътна инфраструктура“ не е изпълнила задължението си да
поддържа или поне да обезопаси по някакъв начин този пътен участък, то тя
следвало да понесе отговорността за причинените при произшествието имуществени
вреди, тъй като с виновното си бездействие е създала предпоставки за
настъпването му.
Предвид гореизложеното моли да се осъди АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА,
с ЕИК *********, представлявана от Лазар Асенов Лазаров, със седалище в гр.
София, бул. „Македония" № 3 да заплати на Едноличен търговец М.К.Бс фирма
„Ш. - М.Б.", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Поликраище, обл. Велико Търново, ул. „Георги Измирлиев" 10, сумата от 427,
92 лева /четиристотин двадесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за виновно причинени имуществени вреди на лек
автомобил „Ауди А8 Л“ с per. № *****КК при ПТП на 22.03.2017 год. по път II -
55 гр.
Велико Търново - гр. Гурково, ведно със законната лихва върху претендираната
главница от датата на предявяване на настоящия иск и до нейното окончателно
изплащане, като му се присъдят и направените съдебни и деловодни разноски.
С уточнителна молба от 01.02.2018 г. ищецът заявява, че процесното ПТП
се е случило по път II-55 гр. Велико Търново - гр. Гурково, в Прохода на
Републиката /Хаинбоаз/ след местността Предела в лентата за движение в посока
гр. Гурково и преди с. Пчелиново.
В отговора по чл. 131 ответникът оспорва изцяло исковете по основание
и размер. Твърди, че не е възниквало ПТП па посочената дата и по описания в
исковата молба механизъм, при което да са причинени твърдените увреждания по
автомобила. Твърди, че не съществува причинно-следствена връзка между
настъпилите вреди на лекия автомобил и неравността на пътя, който следва да се
стопанисва от държавата в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Твърди също, че по пътя не е имало дупки, попадането в които да е
станало причина за твърдените увреждания по автомобила, както и че такива не са
възникнали въобще.
Алтернативно дори и да е имало неравности по пътя, то получените
увреждания се дължали на движението с несъобразена скорост, т. е налице било
съпричиняване на вредоносния резултат.
В представените с исковата молба доказателства липсва доказателство,
че водачът в деня на събитието е уведомил компетентните държавни органи за
неговото настъпване. Още повече - липсва въобще някакво доказателство за
някакво уведомяване, макар и последващо.
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото копие на свидетелство за
регистрация част I е видно, че лек автомобил Ауди А8 Л с посочения в исковата
молба регистрационен номер е собственост на ищеца ЕТ „Ш. - М.Б.“.
На 23.03.2017 г. е издадена фактура
на ищеца от автосервиз „Примекс“, намиращ се в гр. Велико Търново, на стойност
1 567, 79 лева, от която е видно, че са закупени четири гуми модел
255/45R19 100Y P – Zero (AO) всяка с цена от 391, 20 лева с ДДС.
На 29.03.2017 г. е издадена друга
фактура на ищеца пак от автосервиз „Примекс“ на стойност 36, 72 лева с ДДС, от
която е видно, че е извършена услуга изправяне на джанти, сваляне, монтаж,
демонтаж и баланс.
Ищецът претендира именно цената за една гума и сумата
от 36, 72 лева за изправяне на четирите джанти и баланса на всички гуми.
С уточнителна молба от 01.02.2018 г.
ищецът е уточнил, че процесното ПТП се е случило на път II – 55 гр. Велико
Търново – гр. Гурково, в Прохода на Републиката (Хаинбоаз) след местността
Предела в лентата за движение в посока Гурково и преди с. Пчелиново.
От представените по делото и приети
писмени доказателства на л. 52 – л. 63 се установява, че в участъка на РПС гр.
Гурково два пъти са извършвани ремонтни работи на пътната настилка. В подробна
ведомост на л. 55 от кориците на делото е видно, че е извършено изкърпване на
настилката със студена асфалтова смес. Това се е случило съгласно Констативен
протокол през януари 2017 г. и на път II – 55 ремонтът е обхващал от км 35 +
500 до км 58 + 500 (в таблицата са подробно описани всички извършени кърпежи по
пътя). От Констативен протокол на л. 62 от делото е видно, че са извършвани
ремонтни работи на процесния път в периода март 2017 г. от км 34 + 500 до км 40
+ 000.
От приетата по делото съдебна –
автотехническа експертиза се установява, че стойността на щетите по автомобила
се равнява на 269, 60 лева. При изчисляване на имуществените вреди вещото лице
е взело предвид остатъчната стойност на сменената гума, което е неправилно в
настоящия случай. При обезщетяване на причинените вреди следва да се вземе
предвид пазарната стойност материалите и труда, необходими за възстановяване на
щетите. Ето защо съдът кредитира онази част от експертизата, в която вещото
лице заключава, че стойността на новите части съответства на пазарната стойност
към момента на ПТП (март 2017 г.). В приложената таблица е посочено, че
стойността на нова гума е 390 лева, което е близко до стойността на гумите в
издадената на ищеца фактура. За труд, боя и материали вещото лице е изчислило,
че са нужни общо 74 лева т.е. цялата стойност за обезвреда следва да бъде 460
лева (нова гума, труд и материали),
което е повече от претендираната сума в исковата молба.
В първоначалната експертиза вещото лице не е дал
отговор на въпроса за механизма на процесното ПТП и причината за настъпването
му, като се е аргументирал с факта, че по делото няма протокол за ПТП и липсва
по-точна информация за мястото на инцидента, както и при какви климатични
условия се е случило твърдяното ПТП т.е. не е възможен технически анализ.
По делото беше разпитана
свидетелката Николинка Генчева Байчева – съпруга на ищеца Милко Байчев.
Същата твърди, че процесното ПТП се
е случило на 22.03.2017 г., когато заедно със съпруга си пътували за гр. Стара
Загора. По пътя преди с. Пчелиново „скочили“ в дупка, образувала се подутина на
гумата и се изкривила джантата. Твърди, че била повредена предната дясна гума.
Обадили се на телефон 112, но тя и съпругът ѝ не са изчакали идване на
КАТ, защото бързали. Инцидентът се случил по пътя от Предела към с. Пчелиново,
след участъка с трилентово движение малко преди селото. Свидетелката казва, че
не е имало нещо забележително наоколо, а самата дупка е била по - скоро към
банкета на пътя. Определя според времето на движение, че дупката е била след
трилентовия път, продължаващ от Предела и по-близо до селото.
По делото е разпитан и свидетелят Пейо
Колев Пеев – служител в АПИ, който отговаря за районна пътна служба Гурково и
конкретно за процесния път. Той определя километричният участък, където
свършват двете ленти като км 37 + 200 по стария километраж и като км 38 + 100
по новата номерация на пътя. Промяната в километража е извършена преди една
година, а документите за ремонтите, които АПИ представя са за периода преди
промяната. Твърди, че лесно може да се определи къде се е случило едно ПТП,
защото на самия път откъм банкета с блажна боя са написани километрите. Твърди,
че голям ремонт в този участък не е правен в периода 2017 – 2018 г., а са
изкърпвани единични дупки.
По делото са представени писмени
документи за извършвани ремонти в периода след твърдяната дата на процесното ПТП
на пътя II – 55 за Гурково (от л. 89 до л. 161).
При изслушване на свидетелите в
залата присъства вещото лице с цел установяване местонахождението на процесната
неравност по пътя, която се твърди, че е причинила щети на автомобила. При
направения оглед според описанието вещото лице е установило, че в участъка след
трилентовия път до с. Пчелиново километража на пътя е от 37 км до 41 км, като в
протежението на 4 км е установил четири възстановени участъци. Според описания
от свидетелката инцидент вещото лице е заключило, че на участък 38 + 900 е
възможно да е настъпило процесното ПТП преди този участък да е бил ремонтиран.
Следва да се отбележи, че експертизата е извършена на 09.10.2018 г., а
инцидентът е станал преди година и половина.
Описаният механизъм на настъпване на
ПТП е възможен, така както е описан в исковата молба. При преминаване на
автомобилно колело през дупка, която е с остър насрещен ръб се получава
нараняване (балон) на гумата и е възможно разкъсване. При нископрофилните гуми
се получава и изкривяване на джантата.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 49
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
За основателност на иска на основание чл. 154 от ГПК в
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже
настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45 ЗЗД и конкретно - че в резултат на неподдържане на пътен участък, по
отношение на който ответникът има задължение за поддържане, е настъпило
увреждане на автомобила, в резултат на което са нанесени имуществени вреди в
определен размер.
При преценка на съвкупния доказателствен материал –
писмени доказателства, свидетели и приета по делото експертиза, съдът намира,
че ищецът доказа твърденията си за настъпило ПТП на посочената дата, в резултат
на което са настъпили вреди по автомобила и пазарната стойност за тяхното
отстраняване съответства на посоченото в петитума.
Безспорно се установява, че на 22.03.2018 г. на път II – 55 гр. Велико Търново – гр. Гурково от
републиканската пътна мрежа е настъпило ПТП в участъка малко преди с.
Пчелиново.
В случая по делото не се спори, че
за установяване на пътнотранспортното произшествие не е съставен официален
удостоверителен документ от органите на МВР - "Пътна полиция" -
протокол за ПТП. Следва обаче да се посочи, че доколкото се касае за повреди на
процесното МПС, които не са причинени от друго ППС, произшествието поначало не
се посещава от органите на МВР - "Пътна полиция", и за него не се
съставят документи – чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. С оглед на това
доказването на произшествието следва да се извърши с всички останали допустими
от процесуалния закон доказателствени средства.
За датата и място на инцидента беше
разпитана свидетелката Николинка Байчева, която е пътувала със съпруга си на
процесната дата, като съдът намира нейните показания за достоверни и
последователни. Същите не се опровергават от други гласни доказателствени
средства по делото. Не са ангажирани доказателствени средства за съпричиняване
от страна на ищеца като напр. превишена скорост или несъобразяване с пътната
обстановка. По отношение на обстоятелството, че свидетелката съобщава за
движещи се преди и след техния автомобил други леки коли, то съдът намира, че
това не внася съмнение за механизма на ПТП, доколкото е логично попадането на
участъци с неравности по републиканската пътна мрежа понякога да се дължи на
независещи от водача на автомобила причини и това попадане да не се случва на
всеки преминаващ през участъка автомобил.
Видно от заключението на назначената експертиза във
връзка с уточняване на мястото на ПТП, вещото лице е установило наличие на
частично възстановяване на асфалтовото покритие (кърпежи), които са били
разположени в лентата за посока с. Пчелиново и отговарят по форма и място да са
причина за процесното ПТП. От представените по делото доказателства от АПИ не
се установява да е извършен кърпеж на посочения от вещото лице участък преди
или малко след инцидента. Извършвани са ремонти на други участъци.
Механизмът на инцидента отговаря на описания в
исковата молба начин и още на следващия ден е закупена нова гума на автомобила,
като пазарната стойност на същата отговаря на тази по издадената фактура.
При така установените обстоятелства
съдът счита, че описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие е
настъпило поради повреда в настилката на пътя, по който се е движел процесния
лек автомобил. Отговорността на Агенция пътна инфраструктура следва да бъде
ангажирана по чл. 49 ЗЗД, с оглед твърденията за противоправно бездействие,
свързано с поддържането на републиканската пътна мрежа и по –точно на необезопасен
участък от пътя, станал причина за ПТП.
Ответникът е процесуалноправно легитимиран да отговаря
по така предявения иск в качеството на държавен орган, на който е възложено
управлението на вещта (републиканската пътна мрежа) – чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗП.
Съобразно разпоредбите на чл. 3 ал. 1 и чл. 167 от ЗДвП ответникът е бил длъжен
да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за
препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок. От доказателствата по
делото се установява, че в резултат на противоправното бездействие на ответника
при обичайната употреба на повредената вещ /път/ на автомобила са били причинени
имуществени вреди.
С оглед на гореизложеното съдът
счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло в
претендирания размер 427, 92 лева, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 11.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
Ищецът е сторил разноски в размер на 66.57 лева за
държавна такса, но по настоящото дело дължимата държавна такса е в размер на 50
лева, като за тази сума и следва да бъде осъден ответника.
Представено е адвокатско пълномощно за адвокатски
хонорар в размер на 400 лева, платими по банков път. По делото не са
представени доказателства за внесената сума, а съгласно Тълкувателно решение № 6/2012г. от 6 ноември 2013 год.,
само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да
се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В договора за правна помощ следва да
бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането.
Сторени са разноски и за вещо лице от страна на ищеца
в размер на 250 лева, които съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца.
Целият размер на разноските, дължими от ответника при
този изход на делото, е 300 лева.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА, с ЕИК *********, представлявана от Лазар Асенов Лазаров, със
седалище в гр. София, бул. „Македония" № 3 да заплати на Едноличен търговец М.К.Бс фирма „Ш. - М.Б.", с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Поликраище, обл. Велико
Търново, ул. „Георги Измирлиев" 10, сумата от 427, 92 лева /четиристотин двадесет и седем лева и деветдесет и две
стотинки/, представляваща обезщетение за виновно причинени имуществени вреди на
лек автомобил „Ауди А8 Л“ с per. № *****КК при ПТП на 22.03.2017 год. по път II-55
гр. Велико Търново - гр. Гурково, ведно със законната лихва върху
претендираната главница от датата на предявяване на настоящия иск – 11.10.2017 г. и до нейното окончателно изплащане, както и разноски в размер на 300 лева, от които 50 лева за държавна
такса и 250 лева за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: