№ 289
гр. София , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Т.а
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Ангел Христов
като разгледа докладваното от Карамфила Т.а Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600456 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 33 НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор на РБългария за възобновяване на
наказателно дело – внохд № 2341/2020 по описа на Софийски градски съд НО, 7- ми
въззивен състав като се отмени постановеното решение от 23.09.2020г., и делото се
върне за ново разглеждане от въззивния съд от стадия на чл. 327 НПК за допускане на
доказателства. Релевират се касационните основания на чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК.
Като съществено нарушение на процесуалния закон се посочва, че съдилищата
не са провели пълно и всестранно разследване, постановили са актовете си при
непълнота на доказателствата. С това били нарушили нормата на чл. 14 НПК и реда за
изграждане на вътрешното убеждение въз основа на всички обстоятелства по делото.
Претендират се нарушения и на чл. 13 и чл. 107 НПК. Съдилищата не били изпълнили
задължението за обсъждане на доказателствата поотделно и в съвкупност. Също така
при наличие на противоречия с показанията дадени пред съда, съдилищата не били
прочели и приобщили показания на св. С. Т. от досъдебното производство, които
подкрепяли обвинителната теза. Оспорва се като неправилно разбирането на
въззивната инстанция, че била налице пречка за прочитането им тъй като липсвало
съответно искане на прокурора.
В съдебно заседание прокурорът от САП счита искането за основателно и моли
да се уважи.
1
Служебният защитник на оправдания К.Я. намира искането за неоснователно.
Съгласява се, че между показанията на св. Т. от досъдебното и съдебно производство
имало противоречия. Но същевременно акцентира на състезателното начало в
наказателния процес и необходимостта от активност на прокурора. От пропуска му да
поиска прочитане на показанията от досъдебното производство не можели да се черпят
права. Навежда съображения за липса на сигурност, че свидетелят в досъдебното
производство, макар разпитан пред съдия, дава надлежни и достоверни показания и че
централната фаза на производството е съдебната. А приоритет следвало да се даде на
показанията именно от тази фаза. Наред с това показанията на св. Т. от досъдебното
производство, като странични на показанията на пострадалата, не били в съС.ие да
променят изхода на делото.
Оправданото лице се присъединява към защитника си. В последна дума моли
да бъде оправдан.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните и материалите по
делото прие следното:
Искането е подадено от главния прокурор като активно легитимиран за това по
чл. 420, ал. 1 НПК. Подадено е в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, засяга акт от кръга на
тези по чл. 419 НПК и е допустимо за разглеждане.
По същество е и основателно.
С присъда № 296826 от 06.12.2019г. постановена по нохд № 10674/2019, СРС,
НО, 134- ти състав признал подс. К. Ю. Я. за невиновен в това на 31.10.2018г., около
22:30ч. в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе“ на спирка на МГТ по линия на
трамвай № 20 и № 22 преди ул. „Александър Екзарх“ отнел чужди движими вещи на
обща стойност 87 лв. от владението на Р. П. Х.а с намерение противозаконно да ги
присвои като употребил за това сила и на основание чл. 304 НПК го оправдал по
обвинението за престъпление по чл. 198, ал.1 НК.
С Решение от 23.09.2020г. постановено по внохд № 2341/2020 СГС, НО, 7 – ми
въззивен състав, след въззивна проверка по протест на прокурора, присъдата е
потвърдена.
За да постанови присъдата, първостепенният съд е приел, че участието на
подсъдимия във вмененото деяние не е доказано. За целта се е доверил изцяло на
обясненията на подсъдимия, че по същото време бил на поклонение, което било
подкрепено от трима други свидетели. Отхвърлил е показанията на пострадалата като
колебливи по отношение на проведеното разпознаване на подсъдимия. Кредитирал е
показания на основния свидетел С. Т. от съдебното производство. При това сам е
отбелязал, че не е приобщавал показанията му дадени в досъдебното производство,
поради което и нямало да ги коментира.
Основателни са възраженията на искателя за съществени процесуални
нарушения сведени до неправилно изградено вътрешно убеждение на решаващите
2
съдилища.
Прочитът както на мотивите на присъдата, така и на решението показват редица
недостатъци. В тях липсва същински анализ на доказателствата. Първостепенният съд
съвсем повърхностно, схематично и едностранчиво е очертал обема на проведеното
доказване без да навлиза в дълбочината и в същинското съдържание на отделните
източници. С лекота се е доверил на тезата на подсъдимия без да обсъди
действителната им стойност от гледна точка на процесуалното му качество и
евентуално упражняване на право на защита. Не се открива същинско мотивиране и на
достоверността на поддържащите тезата на подсъдимия свидетели, всички от
роднинския му кръг. Съдът само е маркирал, че роднинството не било достатъчна
причина за недостоверност на такива показания. Не е налице изискуемата конкретика в
обсъждането на такива доказателства, като дадени от възможно пристрастни
източници, липсва дори минимална критичност. Съдът с нищо не е показал причините,
поради които отхвърля възможно самоцелно построяване на нужната за оправдателен
изход за подсъдимия теза.
Наред с това съдът не е направил и необходимото за разкриване в пълнота на
обективната истина и изчерпване на всички доказателствени способи. Основателно е
оплакването на искателя, че съдът е пропуснал да прочете и съобрази в тяхната
детайлност показанията на основния свидетел С. Т. дадени в хода на досъдебното
производство, както пред орган на разследване, така и в разпит пред съдия по реда на
чл. 223 НПК. В тези разпити св. Т. е ясен, последователен и конкретен при описанието
на факти и обстоятелства напълно в синхрон с изложените в обвинителния акт,
респективно – в разрез с тезата му в съдебното заседание, че подсъдимият не е
извършвал престъплението. На необходимостта от приобщаването на тези показания
не влияят твърденията на свидетеля пред първостепенния съд, че показанията от
досъдебното производство били дадени под натиск и в резултат на упражнено насилие,
при което не отрича, че все пак е давал показания обратни на тези пред първата
инстанция и излага най-общо техния смисъл. Следва да се отбележи спецификата на
изложението му, в което представя показанията си от досъдебното производство не
като дадени самоволно и спонтанно, а като предварително изготвени от органите на
досъдебното разследване. Що се отнася до възражението на защитника, че няма
гаранции за достоверност на свидетеля и по време на разпитите от досъдебното
производство, то касае преценката на съда при решаване на делото по същество и
автономната му воля да реши кои от доказателствата са достоверни и по какви
съображения стига до тази преценка. Преценката не може да се проведе отнапред, нито
е основание за недопустимост на такива доказателства.
Не е съставлявала пречка пред прочитането, нито обезсилва допуснатото от съда
процесуално нарушение, липсата на съответно прокурорско искане. Вярно е, че по
силата на чл. 103, ал. 1 НПК тежестта да се докаже обвинението лежи върху
прокурора, но правилото не дерогира задължението и на съда по чл. 13 НПК за
служебно предприемане на всички действия по разкриване на обективната истина.
Въззивната инстанция на тази плоскост единствено е права за това, че пропускът на
прокурора да направи искане за приложение на реда на чл. 281, ал. 1 НПК не може да
3
се интерпретира като накърняване на негови процесуални права, тъй като пред него не
са били поставени бариери за упражняването им.
Решаващите съдилища е следвало при решаване на делото да са разполагали със
съдържащата се и в тези показания конкретика като предмет на много внимателно
обсъждане и съпоставяне. Не на последно място съпоставяне и с намиращото се по
делото веществено доказателство - видеозапис и изготвената по него техническа
експертиза разкриваща лица намиращи се на мястото на престъплението и бягащи от
него, макар по-голяма специфика от това да не може да даде, което съдържание пък
следва да бъда съпоставено с показанията и на пострадалата, и на св. Т. в съответния
смисъл.
Без да е имал предвид и без да е приобщил тези доказателства, съдът се е лишил
от важен източник от съществено значение за неговия анализ, при което достатъчно
обосновано се предполага, че в обратния случай би могъл да достигне до изводи
различни от тези, до които е достигнал.
Изобщо, както обясненията на подсъдимия, така и показанията на св.Т., като
настояващи, че спрямо тях било упражненото полицейско насилие, още повече - с
твърдението на св. Т. за подправени доказателства, с което и обяснява разминаването в
показанията си, са предполагали решаващите съдилища да пристъпят към много по-
критичен и обстоятелствен анализ на доказателствата, нещо, което те не са направили.
Като не са провели същинско изследване на показанията на св. Т., нито
убедително са обосновали истинността на обясненията на подсъдимия, при това с
нужния систематичен подход, решаващите съдилища в резултат са преувеличили
колебанията на пострадалата и прибързано са ги отхвърлили. Не са отдали нужното
значение на естествените процеси на избледняване на спомените и че позоваването на
такива се наблюдава тъкмо в случаите на добросъвестните свидетели.
Въззивният съд вместо да констатира очертаните пороци в присъдата и ги
отстрани, неправилно е приел, че първият съд е провел задълбочен, прецизен и
формално логичен анализ, изцяло се е присъединил към него, с което е задълбочил
недостатъците му. Дори е акцентирал допълнително на колебанията на пострадалата,
аргументирайки, че само те били напълно достатъчни за оправдаването на подсъдимия,
без значение на другите доказателствени източници. Следва да се подчертае
крайността на подобно съображение, доколкото показанията на пострадалата пред
съда са достатъчно богати на съдържание и смислови детайли, които са изисквали
много по – прецизен подход.
Очертаните нарушения са отстраними на стадия на въззивното съдебно
производство от въззивния съд като пълноправен и равностоен съд по фактите и
правото.
Незаконосъобразността на решението на въззивната нистанция, като повтаряща
процесуалните нарушения на първата, не позволява да се прецени приложението на
материалния закон.
4
Мотивиран от това и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Софийски апелативен
съд, наказателно отделение, I състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд 2341/20 по описа на СГС,НО, 7-ми въззивен състав.
ОТМЕНЯ постановеното по делото решение.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав на
съда от стадия на съдебното заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5