Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 09.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Ана Ангелова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №14766 по
описа за 2018 година на Варненския районен съд, 8 състав, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са от
М.Ф.Н., ЕГН ********** с адрес ***-р С.Й.13, ет.4, ап.12, чрез
процесуалния й представител
– адв. Д.С., срещу „К.” ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде
осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 12639.52лв., представляващи дължими трудови възнаграждения
в брутен размер за периода 01.09.2015г. до 31.08.2018г., както и сумата от 1728.29лв., представляваща обезщетение за забава върху главниците за периода
01.10.2015г. до 30.09.2018г.
Твърди се в исковата молба,
че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, по силата на
трудов договор № 20 от 31.05.2010г., на длъжност „технически сътрудник“, като впоследствие между страните са подписани
допълнителни споразумения с
№ 005 от 01.07.2015г., 006 от
04.01.2016г., 007 от 03.01.2017г. и 009 от 02.01.2018г. Сочи се, че от месец
септември 2015г. до месец септември 2018г., в рамките на три
години не са били заплащани
на М.Н. никакви трудови възнаграждения по сключения между
страните договор №
20/31.05.2010г. Моли се за уважаване на
предявените искове по тези съображения
и присъждане на сторените по делото
разноски. В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, с който се оспорват
предявените искове като неоснователни. Не се оспорва
твърдението, че между страните е бил сключен посоченият
в исковата молба трудов договор, но се твърди,
че сключването му е било с единствена
цел ищцата да натрупа осигурителен
стаж и тя никога реално не
е изпълнявала трудови задължения по този
договор – не е идвала на работното
си място и не е осъществявала трудова дейност. В допълнение се излага,
че в част от процесния период ищцата не е била
в пределите на Република България. Излага се и че
през процесния период самото дружество не е извършвало търговска дейност и няма други назначени
по трудов договор лица освен
ищцата. При липса на реално
престирана работна сила, се поддържа
че трудово възнаграждение не се дължи, респективно
обезщетение за забава. Моли се
за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по
делото разноски. В открито съдебно заседание ответникът поддържа направените с отговора на
исковата молба възражения.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Прието е
за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните на осн.
чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че между
ищцата и ответната страна е сключен трудов договор № 20 от 31.05.2010г. На л.6 от делото е
приет като писмено доказателство описаният трудов договор, от който е видно, че
ищцата е била назначена на длъжност „технически сътрудник“. Уговорено е място
на работа в „К.“ ЕООД. Договорът е сключен като безсрочен, на пълно работно
време от 8 часа, при платен годишен отпуск от 20 работни дни. С допълнителни
споразумения с № 005 от
01.07.2015г., 006 от
04.01.2016г., 007 от 03.01.2017г. и 009 от 02.01.2018г. е изменян размерът
на трудовото възнаграждение, което е привеждано в съответствие с минималната
работна заплата за страната /л.7-10/.
Приобщена е на л.34
длъжностна характеристика за длъжността „технически сътрудник“, в която под т.1
са изброени основните функции и задължения за длъжността.
Видно от приета на
л.22 справка за актуално състояние на всички трудови договори, сключени с „К.“
ЕООД към 19.11.2018г., в процесния период действащи трудови договори са имали
само М.Ф.Н. и Анна Красимирова Н., като договорът на последната е прекратен на
10.08.2016г.
Приети са по делото
справки от ОД на МВР – Варна, сектор „Български документи за самоличност“ за
напусканията на страната от М.Н. /л.33/ и К.Н. /л.89/, като за двамата има
следните съвпадащи дати на напускане на страната: на 21.08.2016г.,
01.04.2018г., 25.04.2018г.
Съобразно
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза
/л.37-41/, дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО, здравно осигуряване и
ДОД, са внесени в сроковете по чл.7, ал.1 КСО. Общият размер на брутното
трудово възнаграждение за процесния период е 16 411.74лв. Общият размер на
нетното трудово възнаграждение е 12 810.17лв. Вещото лице е представило в
табличен вид сумите помесечно. Общият размер на
обезщетението за забава върху главницата за процесния период върху трудовите
възнаграждения в брутен размер е 2 306.52лв., а в нетен размер –
1 804.44лв.
Съгласно
заключението на вещото лице по проведената съдебно-техническа експертиза
/л.65-67/, към момента на огледа в поземления имот, собственост на ответното
дружество „К.“ ЕООД, ***, к.к. Камчия, има изградена
материално-техническа база за производство на морски съдове и лодки, която при
назначаване на трудов колектив се превръща в производствена база. В регистрите
на ИА „Морска администрация“ няма данни дружеството „К.“ ЕООД да притежава, или
да е притежавало морски плавателни съдове.
На въпроси по реда
на чл.176 ГПК /л.83/, ищцата отговаря, че е полагала труд за ответника, водила
кореспонденция, запитвания, ходила по изложения, тапицирала е с такер лодка в София. Презентирала
е дейността на фирмата в Истанбул и Австрия, ежедневно е полагала труд. Познава
много клиенти и доставчици. Не може да отговори на въпроса колко служители са
били назначени в дружеството в процесния период. За процесния период не е
ходила на изложения, но е пътувала с управителя, където смятал да си продава
лодките, имала ангажимент на преводач. Работното й място било в офиса на „К.“,
на гърба на цеха, където те живеят в двуетажна къща и тя така или иначе е била
там.
На въпрос по реда
на чл.176 ГПК, управителят на ответното дружество К.Н. отговаря, че ищцата
никога не е полагала труд. Пътуванията, които е споменала, били семейни
почивки, като двамата все още имат сключен брак.
От ищцата са
ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелките Зоя Василева И.ова и Йонка Димитрова Филева. Първата свидетелка излага, че
е приятелка на ищцата и знае, че е работила във фирма „К.“. Пролетта на 2016г.
свидетелката отишла на работното място на ищцата да й занесе очила. Влязла в
двор, къща, имало и офис, имало работници, имало наредени пет-шест лодки.
Свидетелката постояла около два часа, ищцата получавала направления по
телефона, доколкото си спомня от К., ходела до работниците и давала наставления.
На лаптопа извършвала нещо, доколкото си спомня свидетелката, търсела полет за
господина за изложение, щяло да бъде в Испания.
Свидетелката Йонка
Филева – майка на ищцата, сочи че е била свидетел на поставяни задачи от
управителя на фирмата към дъщеря й, конкретни задачи във връзка с
производството. Била е свидетел на упражняване на контрол на поставените
задачи. Отглеждането на детето било задължение на свидетелката, за да може М.Н.
да си върши задачите. Офисът е в дома им. Не може да си спомни от 2015г. за
направа на лодки, но има доста произведени, които били подредени на кейчето и трябвало да се продадат. Това бил един от
ангажиментите на М. да предлага и обяснява доколкото е подготвена за това.
Свидетелката познава работниците Д. и И.. И. бил освободен, но Д. останал
допреди две години във фирмата.
По искане на
ответника са разпитани свидетелите Е.П.М.и Д.Т.В.. Първата свидетелка твърди,
че има договорни отношения за счетоводно обслужване на „К.“ повече от 15
години. Ходила е в цеха веднъж, придружила при проверка служители на НАП 2018г.,
или 2017г. М. не се е налагало да й носи фирмени документи, комуникирали
онлайн, управителят й се обаждал за плащания, изпращал онлайн, или й носел
документите. М. не й е изпращала електронно документи, получавала ги от мейла на „К.“, или на ответника. Последните три години
фирмата няма дейност, четири години назад от 2018г. приключила дейността.
2015г. имало двама работници освен М.. Не е ставало въпрос какво върши като
дейност М.. Когато се виждали подписвала допълнителни споразумения, за служебни
бележки за детски, такива. Ведомост за заплата не е искала. Свидетелката
генерира платежни за осигуровки и управителят си ги плаща, не плаща заплати. М.
й била дадена само за назначение да й „пусне договор от еди
коя си дата“. Не е подготвяла командировъчни за служители за изпращане на лодка
в Испания, тя била изпратена с влекач. Никога не е изготвяла командировъчни за
изложения. М. се е обръщала към свидетелката да иска лично за себе си
документи, но не и за работници. М. не е имала пълномощно за сметката на „К.“.
Свидетелят Д.Т.В. излага, че е
работил в „К.“ от 2008г. до 2017г. в производството, поддръжка. През този
период М. не е работила във фирмата, не е заемала длъжност, никога не е
отправяла задачи към работниците. 2015г. – 2017г. само свидетелят бил на работа
в „К.“. Бил сам в цеха целия ден, Н. контролирал работата му. Не знае какво е
работила съпругата на ответника. Свидетелят не знае с кого е търгувала фирмата.
Ходили са на изложение само докато закарат лодките в България. М. не е идвала в
цеха, или ако е идвала, е било за да измият колата, но не е давала задачи,
свързани с работата. Последната лодка, която произвели, била „К. 18“, през
2014г. Не е чувал телефонни разговори с М., ако е извършвала дейност в офиса,
свидетелят не би разбрал това.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл.128,
т.2 КТ, работодателят е длъжен да изплаща в срок уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
За успешното
провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже,
че между
него и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение в посочения период, за който се
претендира и изплащане на трудово възнаграждение,
по силата на което ответникът
се е задължил да заплаща на
ищеца трудово възнаграждение в претендирания размер, за което
е в забава; че в процесния период ищецът реално
е полагал труд при ответника. Ищецът следва да
докаже и претенциите си по размер.
Не спорно по
делото, че между страните е бил сключен посоченият от ищцата трудов договор, по
силата на който тя е била назначена в ответното дружество на длъжността
„технически сътрудник“, както и че трудовият договор е бил изменян в частта
относно възнаграждението с представените и описани по-горе допълнителни
споразумения.
Доколкото трудовият
договор е възмезден и с трайно, продължаващо изпълнение и негов основен предмет
е самото полагане на труд като процес, абсолютно изискуема положителна
предпоставка за доказване по основание на предявения иск за трудово
възнаграждение, е установяването по пътя на пълното и главно доказване от
страна на ищеца на обстоятелството, че в периода, за който претендира
възнаграждение, реално е полагал труд, респективно изпълнявал трудовите си
задължения в рамките на осемчасовия работен ден съобразно параметрите на
трудовия договор. Именно това е спорният въпрос в производството с оглед
въведените от страните твърдения и възражения.
По така очертания
предмет на спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Установи се в хода
на процеса, че ищцата и управителят на ответното дружество се намират в
граждански брак. Уговореното в трудовия договор възнаграждение в периода на
действие на трудовия договор се е придържало към размера на минималната работна
заплата. Видно е, че трудовото правоотношение е възникнало през 2010г. Не са
въведени от ищцата твърдения, липсват и такива данни по делото, в нейна полза
от самото начало на изпълнението на трудовия договор да е било изплащано някога
трудово възнаграждение в рамките на уговореното в писмения договор.
По делото, за
доказване на твърденията си за престиран труд, ищцата
е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на свидетелките Зоя И.ова и Йонка Филева, които подлежат на преценка при
условията на чл.172 ГПК, като се има предвид тяхната заинтересованост в полза
на ищцата. Дори обаче и да бъдат изцяло кредитирани техните показания, то
последните не са годни да установят твърденията ищцата ежедневно и трайно да е
изпълнявала трудови функции за работодателя по трудовия договор. Това е така,
защото свидетелката Зоя И.ова има непосредствени
впечатления само от два часа на един ден, които също не могат да обосноват, че
изпълнените дейности от М.Н. в рамките на тези часове са били именно и точно по
изпълнение на нейни трудови функции. Показанията на майката на ищцата са общи и
не въвеждат конкретни факти, които да сочат на ежедневно и в рамките на пълен
работен ден на изпълняване на трудови функции от ищцата за ответника.
Показанията на тези две свидетелки и не съответстват на останалите събрани
доказателства, тъй като свидетелят Д.В. с трайни непосредствени впечатления
като дългогодипен бивш служител на ответното
дружество а оттам и при липса на основание да бъдат поставяни под съмнение
показанията му, е категоричен че М.Н. не му е възлагала задачи във връзка с
пряката му работа. Неговите изявления съответстват и на изложеното от
свидетелката Елисавета Манова, която дълги години е осъществявала счетоводното
обслужване на „К.“ ЕООД и не е получавала документация и не е комуникирала
никога във връзка с дейността на дружеството с ищцата, а само във връзка с
нейната лична документация, съставяна във връзка с регистрирания трудов
договор.
Не може да бъде
направен и категоричен извод за присъствие на ищцата ежедневно в рамките на
осемчасов работен ден на работното й място съобразно трудовия договор доколкото
фирмата не е имала отделен офис от този в съвместния дом на ищцата и управителя
на „К.“ ЕООД. Ведно с това, за такъв извод са недостатъчни и събраните гласни
доказателства.
Наред с изложеното,
липсват твърдения и каквито и да е данни по делото, ищцата да е ползвала други
свои права по трудовото правоотношение – липсват молби за ползване на платен годишен
отпуск, регистрирано ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност,
отпуск за отглеждане на дете и т.н. Т.е., липсват други индикации за реално изпълнявана
трудово-правна връзка извън формално сключения писмен трудов договор. Тук
следва да се отбележи, че заплащането на задължителни осигурителни вноски от
работодателя не би могло да се счете за реално изпълнение на трудовото
правоотношение, тъй като задължението на работодателя произтича от закона и
самия факт на наличие на регистриран трудов договор, като работодателят носи и административнонаказателна отговорност при неиздължаването
им. Внасянето им обаче, при липса на реално престиран
труд от служителя, не би могло да обоснове присъждането на трудово
възнаграждение в полза на ищцата.
Не се установи
ищцата да е извършвала която и да е от дейностите – функции и задължения,
визирани в т.1 на длъжностната й характеристика. Дори и да е осъществявала
спорадично съдействие на съпруга си в търговската му дейност, или да е пътувала
с него във връзка с участие на изложение, тези обстоятелства също не са годни
да обосноват извод за ежедневно и продължително полагане на труд като служител
на дружеството.
Настоящият съдебен
състав намира и че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установяват по убедителен начин твърденията на ответника, че дружеството не е
имало активна дейност в процесния период 2015-2018г. Този извод се подкрепя от
справката за регистрирани трудови договори, показанията на двамата свидетели на
ответната страна и заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза. И след като дружеството не е имало активна търговска дейност, то
нелогично е и ищцата като технически сътрудник да е била ежедневно ангажирана
да обезпечава дейността на дружеството.
Така мотивиран, поради
липса на изискуема положителна предпоставка, съдът намира, че предявеният иск
за заплащане на трудови възнаграждения за периода 01.09.2015г. до 31.08.2018г. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед акцесорния
характер на претенцията за заплащане на обезщетение за забава и предвид
неоснователност на главното вземане, то и искът за лихви също се явява
неоснователен и като такъв също следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане
и представените доказателства за реално заплащане, ищецът следва да бъде осъден
да заплати сторените от ответника разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер от 1500лв.,
като от ищеца своевременно е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от ответника. Минималният еднократен размер на
адвокатското възнаграждение съобразно чл.7, ал.1, т.1, вр.
с ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение е в размер от 961.03лв. Като съобрази, че делото не се отличава
с висока фактическа и правна сложност, настоящият съдебен състав намира, че
следва да определи и присъди в полза на ответната страна адвокатско
възнаграждение в размер от 1000лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Ф.Н.,
ЕГН ********** с адрес ***-р С.Й.13, ет.4, ап.12, срещу „К.” ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление
*** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде
осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 12639.52лв. /дванадесет хиляди шестстотин тридесет и девет лева и петдесет и две
стотинки/,
представляващи дължими трудови възнаграждения
в брутен размер за периода 01.09.2015г. до 31.08.2018г., както и сумата от 1728.29лв. /хиляда седемстотин двадесет и
осем лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главниците за периода
01.10.2015г. до 30.09.2018г.
ОСЪЖДА М.Ф.Н.,
ЕГН ********** с адрес ***-р С.Й.13, ет.4, ап.12 да заплати на „К.”
ЕООД, ЕИК .... със седалище
и адрес на управление *** сумата от 1000лв. /хиляда лева/, представляваща направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: