Р Е Ш Е
Н И Е №
гр. Русе, 10.09.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд , VI - ти граждански състав
в публично заседание на единадесети август, две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Елена Балджиева
при
секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7611 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба от „Топлофикация Русе” ЕАД
против М.Б.Х., в която се твърди, че ответникът е купувач на доставяна от
дружеството топлинна енергия за имот в гр.Р., ул.”Т.”, №.., блок Т., ет.., с
абонатен №07000400290. За периода от 22.02.2019г. до 26.07.2019г. в този имот
дружеството доставило и на ответника била разпределена топлинна енергия на обща
стойност 141,72 лв. по 4 бр. фактури, която енергия не била заплатена.
Ответникът дължал и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, 45
дни след периода на доставка, до 03.10.2019г. в общ размер на 3,98лв. За
събиране на вземанията си, ищцовото дружество
депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №5954/2019г.
по описа на РРС и била издадена заповед за изпълнение. По същото заповедта за
изпълнение била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което претендират за установяване на задължението му по исков ред, като в хода
на настоящото дело ответникът отново не е открит по постоянен и настоящ адрес,
призован е по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 47, ал 6 от ГПК му
е назначен особен представител.
Предвид изложеното, ищцовото
дружество претендира да бъде признато за установено вземането му по издадената
заповед за изпълнение за посочените суми, а именно сумата от 141,72 лв. - главница
за доставена и разпределена топлинна енергия по 4 бр. фактури за периода от 22.02.2019г.
до 26.07.2019г.; лихва за забава в размер на 3,98 лв.; законната лихва върху
главницата от 04.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство, както и на направените съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на
ответника адв.Д.М., назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявеният иск, с оглед на което
претендира за неговото отхвърляне. Счита, че не е доказано твърдяното
възникване на облигационно отношение между страните, което да дава основание да
се приеме, че ответникът е абонат на ищцовото
дружество и дължи заплащане на претендираните от него
в заповедното и в настоящото
производства суми.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че сградата, в която се намира посочения в исковата молба имот е
присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество – договор №412/21.12.1994г.
Видно от представените протоколи от общи събрания и
списък на живущите в етажната собственост на посочения адрес, изготвени за
целите на присъединяване към топлопреносната мрежа,
титуляр на партидата за апартамент на ет.6 на бл.“Тулча“
по ул. "Тулча" № 11 е Маргаритка Николова
Христова. Тя е починала на 22.08.1999г. и е оставила за свои законни наследници
сина си – ответника М.Б.Х.. Видно от представеното по делото заявление (стр.21)
ищцовото дружество служебно е прехвърлило на негово
име партидата по която начислява дължимите суми за процесното
жилище, включително и за претендирания в настоящото
производство период.
За доставената и разпределена през периода 22.02.2019г.
до 26.07.2019г. топлинна енергия за процесния имот, ищцовото дружество е издало 4бр. фактури на обща стойност
141,72лв., която сума няма данни по делото да е заплатена.
По делото е изготвена техническа експертиза, според
заключението на която, процесният имот е присъединен
чрез сградна инсталация към топлопреносната
мрежа на ищцовото дружество. Вещото лице е посочило,
че по данни на топлинното дружество в имота има 3бр. отоплителни тяла (щранг -лира) и се доставя
битова гореща вода чрез топлопреносната система на ищеца, както и 1 бр. уред за
дялово разпределение на топлинна енергия –водомер за битова гореща вода.
В сградата, в която се намира процесния
имот имало въведено дялово разпределение, осъществявано от „Топлоснабдяване”
АД. За процесният период 22.02.2019г. до
26.07.2019г., при спазване нормативно установените правила за дялово
разпределение, вещото лице е определило, че за имота на ответника следва да се
разпредели топлинна енергия в размер на 1,4248 MWh на стойност 141,70лв.
В полза на „Топлофикация Русе“ ЕАД, срещу М.Б.Х. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с №2884/07.10.2019г.
по ч.гр.д.№5954/2019г. по описа на РС-Русе за сумите 141,72лв. - главница за
доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 22.02.2019г. до 26.07.2019г
. по 4 броя фактури, лихва за забава в размер на 3,98лв. дължима за периода от
падежа на всяка от фактурите до 03.10.2019г., законовата лихва върху главницата
от 04.10.2019г. до окончателното изплащане, както и за 77.00лв. разноски по
делото. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, с
оглед на което съдът на основание чл. 415, ал.1 т.2 ГПК е дал указание на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след като
издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК,
поради което се явява процесуално допустим.
Наличието на облигационни отношения между страните във
връзка с топлоснабдяването на процесния
имот се установява едновременно от няколко обстоятелства: действително няма
доказателства по делото, че ответникът е сключил договор с ищцовото
дружество или по някакъв друг начин е дал съгласие да придобие качеството на
клиент на дружеството. Партидата за процесния имот е
разкрита „служебно на негово име“, но доколкото същият е законен наследник на
починалия абонат (клиент) и собственик на имота, то по силата на закона (чл.
153 ЗЕ), като такъв той се явява потребител на топлинна енергия и клиент на ищцовото дружество. По тази причина след като в настоящото
производство не се установява ответникът да се е разпоредил с имота или друго
лице негов ползвател да е придобило качеството на потребител (клиент) по
отношение на доставяната в него топлинна енергия, то следва да се приеме, че за
претендирания в настоящото производство период
ответникът не е загубил качеството си на клиент на ищцовото
дружество.
По отношение на размера на дължимите от ответника
суми: няма спор по делото относно стойността на доставената и разпределена
топлинна енергия за имота на ответника през процесния
период. Доколкото обаче задължението му към ищцовото
дружество произтича от наследствено правоотношение, то същото следва да е
пропорционално на наследствените му права и задължения от първоначалния
собственик на имота и задължено лице към ищцовото
дружество, или за цялата част от начислените и претендирани
суми предвид обстоятелството, че ответникът е единствен наследник.
По изложените съображения следва да бъде уважена
исковата претенция изцяло до пълния предявен размер.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да се
присъдят направените в настоящото и в заповедното производства разноски.
Така мотивиран и на осн. чл.
422, ал.1 ГПК, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.Б.Х., ЕГН **********, с адрес ***, дължи
на "Топлофикация Русе" ЕАД,
гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев
сумите: 141,72лв. –главница за
доставена и разпределена топлинна енергия за абонатен №07000400290 за периода
от 22.02.2019г. до 26.07.2019г. по 4 броя фактури, 3,98 лв. – лихва за забава дължима за периода от падежа на всяка от
фактурите до 03.10.2019г., законна лихва
върху дължимата главница от 04.10.2019г., за които суми е издадена заповед №2889/07.10.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№5954/2019г. по
описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА М.Б.Х., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ
Изток", ЕИК *********, представлявано от изп.
директор Севдалин Желев Желев сумата от 725,00лв. разноски за настоящото
производство и сумата от 77,00лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 5954/2019г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: