Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 17. 02. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
с участието на
съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 8986 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от
Агенцията “Пътна инфраструктура”, адрес град София,
бул. “***** (въззивник) чрез процесуалния представител
юрисконсултН.срещу решение № 69815 от 19. 03. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 71-ви състав, по гр. д. № 36000 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение
първоинстанционният съд изцяло е уважил иск
срещу въззивника (ответника) с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса
за застраховането (КЗ) за заплащане на сумата от 391 лева и 96 стотинки. Освен
това първоинстанционният съд изцяло е отхвърлил предявения от Агенцията „Пътна
инфраструктура“ обратен иск срещу привлеченото трето лице помагач с правно
основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за присъждане на парична сума в същия размер.
Въззивникът оспорва обжалваното решение като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение. Твърди, че представените по делото доказателства
са противоречиви и от тях не може да се установи по безспорен начин
настъпването на твърдяното пътнотранспортно произшествие (протоколът за
пътнотранспортното произшествие не съдържал задължителни реквизити и
съдържанието му било непълно и неясно; освен това се установило, че
длъжностното лице не е било очевидец на пътнотранспортното произшествие; показанията
на свидетеля били в противоречие с частните описани обстоятелства).
Представените доказателства за вредите били негодни (снимковите материали не
били изготвени по реда на Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд). Не бил доказан и механизмът на
настъпването на вредите (експертното заключение по съдебно-техническата експертиза
почивало на негодни източници на информация: протоколът за пътнотранспортно
произшествие и свидетелските показания). Районният съд неправилно кредитирал
оспорен частен документ, съответно документ без изискуемо съдържание (заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение, съответно опис на претенция). Останало
недоказано дали описаната в протокола за пътнотранспортното произшествие щета
била покрит застрахователен риск. Заявява, че въззиваемото дружество (ищецът)
не е осъществило проверка за настъпване на застрахователното събитие съгласно
изискването на чл. 403, ал. 4 във връзка с чл. 344, ал. 1, изр. второ във
връзка с чл. 348 КЗ. Поддържа, че не са били събрани доказателства, че
твърдените вреди са настъпили при наличие на изключение (управление на
моторното превозно средство под въздействието на алкохол или упойващи вещества;
умишлени действия на застрахования, на членове на неговото семейство или на
упълномощен водач, както и други лице, посочени в общите условия; движение
извън обичайни пътища, по наводнени пътища или територии, по затворени,
забранени за движение и сигнализирани за тази цел пътни участъци; увехтяване,
конструктивен дефект или скрита неизправност). Заявява, че е сключил договор за
обществена поръчка, въз основа на който третото лице помагач е било длъжно да
поддържа процесния пътен участък. Твърди, че то носи отговорност за причинените
евентуално вреди, настъпили при процесното пътнотранспортно произшествие. Иска
от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения
иск. Евентуално, ако въззивният съд приеме искането за неоснователно, иска от
него да се произнесе с оглед хипотезата на съпричиняване, съответно да уважи
обратния иск. Претендира
всички сторени по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП"” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, пл.
“Позитано” № 5, съдебен адрес ***, офис 6 (въззиваемо дружество) чрез
процесуалния представител адвокат А.П..
Твърди, че в първоинстанционното производство безспорно е била установена
цялата фактическа обстановка. Било
е доказано осъществяването на фактическия състав по чл. 410 КЗ. Противопоставя
се на възраженията на въззивника. Иска от въззивния съд да потвърди обжалваното
решение. Претендира сторените пред двете съдебни инстанции разноски,
включително за адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд, след като прецени становищата на страните и събраните пред първата инстанция доказателства,
направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е редовна и допустима. Вследствие на
служебна проверка въззивният съд установява, че обжалваното решение е валидно,
както и допустимо. То е също така и правилно по
следните съображения.
По делото се
установява, че моторното превозно средство марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“,
регистрационен номер *******е било застраховано от въззиваемото дружество
(ищеца) в полза на Л.К.Я.по застрахователна полица № 4704170520000275, сключена
на 21. 07. 2017 г. Съобразно уговореното (клауза „пълно каско“ и общите условия
към договора) моторното превозно средство е било застраховано и за покрития
застрахователен риск „пътнотранспортно произшествие“. Периодът на
застрахователното покритие е бил от 21. 07. 2017 г. до 21. 07. 2018 г.
На 03. 12.
2017 г., през нощта, свидетелят Л.К.Я.е управлявал застрахованото моторно
превозно средство към държавната граница с Република Сърбия. Около 2, 00 - 3,
00 час‚
в района на 9-и километър на път I – 8, движейки се в посока към ГКПП
„Калотина“ (изписан неправилно в протокола за пътнотранспортно произшествие
като „Калотино“) в завой попада на паднали от неукрепен скат по целия път
камъни. Пътят е бил неосветен, водачът е управлявал застрахования автомобил с
включени дълги светлини, преди участъка не е имало пътен знак или друг сигнал
за препятствието, скоростта на движение е била около 30 – 50 км/ч. Последвал
силен удар. На първата отбивка водачът спрял и видял, че имало диря от масло.
Обадил се на 112 и се върнал на първата бензиностанция, където след около 20 –
30 минути пристигнали служители на Министерството на вътрешните работи, с чийто
автомобил стигнали до мястото на произшествието. След това се върнали в
бензиностанцията, където бил съставен протокол за пътнотранспортно произшествие
№ 1301597.
В причинна
връзка с удара в камъните е бил пробит картерът на застрахованото моторно
превозно средство, като общата стойност на имуществените вреди възлиза на 483
лева и 67 стотинки. Следователно ударът на застрахованото моторно превозно
средство в камъните трябва да се определи като пътнотранспортно произшествие по
смисъла на пар. 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби към Закона за движението
по пътищата. Тогава е налице застрахователно събитие (настъпване на покрит
застрахователен риск) в периода на застрахователно покритие.
На 04. 12.
2017 г. Л.К.Я.е подал до въззиваемото дружество (ищеца) заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение. На 30. 01. 2018 г. лице, заемащо експертна
длъжност при въззиваемото дружество (ищеца) е осъществило проверка за
настъпването на застрахователно събитие, вследствие на която е предложило да
бъде заплатено застрахователно обезщетение в размер на 391 лева и 96 стотинки
(доклад по щета, л. 13 от делото на районния съд). С платежно нареждане от 01.
02. 2018 г. въззиваемото дружество е заплатило в полза на Л.К.Я.парична сума в
размер на 391 лева и 96 стотинки. Отправило е регресна покана до въззивника
(ответника) чрез пощата на 04. 04. 2018 г. за заплащането на същата парична
сума.
Тези факти и
обстоятелства се установяват от представените с исковата молба писмени доказателства
(застрахователна полица и общи условия; протокол за пътнотранспортно
произшествие; заявление за изплащане на застрахователно обезщетение; доклад по
щета; платежно нареждане; регресна покана и пощенско известие), свидетелските
показания на Л.К.Я.и експертното заключение по изготвената съдебна
автотехническа експертиза.
Възраженията
на въззивника за неправилност и необоснованост на обжалваното решение във
връзка с уважаването на иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ са неоснователни. Ищецът
(въззиваемото дружество) е сключил застрахователен договор, като
застрахователната полица е подписана и от двете страни по договора. Общите
условия не са били подписани от застраховащия, но в подписаната от него
застрахователна полица се съдържа декларация, че той е запознат със
съдържанието на общите условия, получил е екземпляр от тях и ги приема (л. 9 от
делото на районния съд). Пътнотранспортното произшествие е покрит
застрахователен риск по силата на отбелязаната в застрахователната полица клауза
„пълно каско“ и предвид уговореното в общите условия. Местопроизшествието е
било посетено от служител на Министерството на вътрешните работи, който
непосредствено е възприел наличието на камъни, паднали от неукрепен скат върху
пътното платно, както и вредите по застрахованото моторно превозно средство.
Протоколът за пътнотранспортното произшествие е съставен по утвърден образец
(чл. 4 от Наредба №
Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд)
и има необходимото съдържание. Той съставлява официален документ и обвързва
съда с материална доказателствена сила относно възприетите от длъжностното лице
обстоятелства. Не е налице твърдяното противоречие между свидетелските
показания, протоколът за пътнотранспортното произшествие и представените частни
документи. Напротив, изброените доказателства са еднопосочни и се допълват без
противоречия. Оспореното заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
е в пълно съответствие с останалите събрани по делото доказателства, а за описа
на претенцията нито КЗ, нито общите условия установяват необходими реквизити и
съдържание. Затова те съставляват годна основа за изготвянето на съдебната
автотехническа експертиза, заключението по която е компетентно и пълно. Макар и
по делото да няма данни служителите на Министерството на вътрешните работи да
са заснели причинените щети в електронен формат съгласно изискването на чл. 2
от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд,
по делото са събрани други доказателства, които установяват имуществените вреди
и техния размер (протоколът за пътнотранспортното произшествие, свидетелските
показания и експертното заключение). Що се отнася до възражението за наличие на
изключение по общите условия, дори и да се приеме, че въззивникът (ответникът)
може да противопостави подобно възражение, по делото не са били събрани каквито
и да е доказателства за наличието на изключение. При това положение следва да
се приеме, че не е било налице изключение. По същия начин въззивникът
(ответникът) не е представил доказателства в подкрепа на възражението си за
съпричиняване. От свидетелските показания се установяват обстоятелствата, че Л.К.Я.е
управлявал застрахованото моторно превозно средство със скорост 30 – 50 км/ч с
включени дълги светлини, че наличието на скална маса върху платното за движение
е било несигнализирано и необозначено, че той не е могъл да реагира
своевременно, понеже е имало завой на пътя (което се потвърждава и от данните
от протокола за пътнотранспортното произшествие). При това положение дори са
били събрани доказателства в обратния смисъл: че не е налице съпричиняване.
По изложените съображения първоинстанционният
съд правилно е уважил изцяло предявения иск срещу въззивника (ответника) с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Въззивният съд намира, че първата
инстанция също така правилно е отхвърлила обратния иск с правно основание чл.
79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД, предявен своевременно от въззивника
(ответника) срещу третото лице помагач „И.Е.“ АД, ЕИК ********* (правоприемник
на „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ ЕООД, ЕИК *********, предходна фирма „АБ Инвест НН“). По
делото са били представени доказателства, че между въззивника (ответника), от
една страна, и неперсонифицираното дружество „БЕЛМЕКЕН 2015“ ДЗЗД (в което е
включено и третото лице помагач), от друга, е бил сключен договор за възлагане
на обществена поръчка. По силата на договора правните субекти от
неперсонифицираното дружество са поели задължение по поддържане (превантивно,
текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на
републиканските пътища на територията на Областното пътно управление *** (л. 55
от делото на районния съд). Както обаче правилно е съобразила първата
инстанция, конкретните дейности по поддържането на посочената пътна мрежа се
възлагат от въззивника (ответника) с месечни, допълнителни и извънредни задания
(чл. 5 от договора за възлагане на обществената поръчка). Въззивникът не е
представил доказателства, че е възложил месечно, допълнително или извънредно
задание на неперсонифицираното дружество по поддържането на път I – 8. При това положение не може да се приеме, че „И.Е.“
АД е имало задължение да поддържа път I – 8 към 03. 12.
2017 г. Поради тази причина първоинстанционният съд правилно е отхвърлил изцяло
обратния иск като недоказан.
В заключение: обжалваното решение е
изцяло правилно и трябва да бъде потвърдено.
Разноски. Предвид изхода на делото и направената претенция за разноски от въззиваемото
дружество, в негова полза трябва да бъдат присъдени сторените във въззивното
производство разноски (сторените в първоинстанционното производство разноски
вече са му били присъдени с първоинстанционното решение, което подлежи на
потвърждаване). По делото е представена фактура, която удостоверява заплащане
на адвокатско възнаграждение за настоящото производство („възз. дело по щ.
470417171761180“) по банков път в размер на 300 лева. Въззивният съд приема, че
фактурата инкорпорира и сключен договор за правна помощ между въззиваемото
дружество и Адвокатско дружество „П. и Й.“. При това положение са налице
предпоставките за присъждане на разноски в размер на 300 лева. Евентуалното
възражение на въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, защото така
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в съответствие с нормативно
установения минимум по приложимата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 69815 от 19. 03. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 71-ви състав, по гр. д. № 36000 по описа за 2018 г.
ОСЪЖДА
въз основа на чл. 78, ал. 3 от Гражданския
процесуален кодекс във Агенцията “Пътна инфраструктура”, адрес град София, бул. “Македония” № 3,
да заплати в полза на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП"” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, пл.
“Позитано” № 5, съдебен адрес ***, офис 6, сумата от 300 (триста) лева – разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на третото лице помагач „И.Е.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, на страната на въззивника Агенция „Пътна инфраструктура“.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.