Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 10.02.2021г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на деветнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1019/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на Ц.И.Х., в която се излагат твърдения, че на
15.02.2015г. ответникът му е издал запис на заповед за сумата от 4000 лв.,
която е следвало да бъде заплатена на 31.03.2017г. Изтъква се, че на падежа издателят
на ценната книга не е изпълнил задължението си. Навеждат се доводи, че
кредиторът е подал заявление до
съда като е издадена заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №2614/2017г., по описа на Великотърновския районен съд относно горепосочената
сума по записа на заповед, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК. Ищецът твърди, че вземането е дължимо, поради което отправя искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено
по отношение на ответника, че дължи сумата по заповед
за изпълнение на парично задължение №1502 от 11.08.2017г. по частно
гражданско дело №2614/2017г., по описа на Великотърновския районен съд, както и относно
осъждането му да
заплати направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор чрез назначения му особен представител, в който оспорва основателността на предявения иск.
Оспорва автентичността на записа на заповед като излага
становище, че същият не е редовен от външна страна и че ищецът не
е посочил каузалното правоотношение, за което е издаден. С оглед гореизложеното
се отправя искане до съда за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 15.02.2015г. е сключен договор за заем,
съгласно който ищецът предоставил на ответника сумата от 4000 лв., която
последният се задължил да върне в срок до 31.03.2017г. На същата дата ответникът
издал запис на заповед в полза на ищеца, с който безусловно и неотменимо се задължил
да му плати в срок до 31.03.2017г. сумата от 4000 лв. Поради
липсата на изпълнение, на 10.08.2017г. ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата по записа на
заповед, във връзка с което е образувано частно гражданско дело №2614/2017г.,
по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя
като на 11.08.2017г. издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които
разпоредил ответникът да му заплати 4000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от 10.08.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, както и разноските по делото. Заповедта за
изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В хода на
производството по делото особеният му представител е оспорил истинността на
ценната книга, в резултат на което е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК. От заключението на допуснатата съдебно-графическа експертиза се
установява, че ответникът в качеството на издател е подписал записа на заповед,
поради което оспорването се явява недоказано.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Абстрактният
характер на записа на заповед като вид сделка, за която наличието на основание
не е елемент от фактическия й състав и поради това условие за действителността
й, не изключва поемането на паричното задължение да е с определена цел,
произтичаща от други каузални правоотношения. Именно поради това издателят
разполага с правото да противопостави освен
абсолютните си възражения срещу ефекта, така и възраженията основани на каузалните
отношения с кредитора. Това, обаче не лишава
приносителят на менителничния ефект от претенцията за
плащане на сумата по него, след като е налице причина за издаването му и липсва
изпълнение на задължението, за което е дадено обезпечението. С оглед на това
при възникнал спор и направено възражение от издателя основано на конкретно
каузално правоотношение е необходимо същото да бъде установено както и дали
съществува вземането по него, което записът на заповед обезпечава. В тази
връзка след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът
следва да провери и фактите обуславящи съществуването на вземането по
каузалната сделка. В същия смисъл са и разясненията дадени в т. 17 от
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС.
В
разглеждания случай приложеният по делото запис на заповед от 15.02.2015г.
е редовен от външна страна тъй като съдържа всички необходими реквизити по чл.
535 от ТЗ. Съгласно чл. 537, вр. чл. 486,
ал. 1, т. 4 от ТЗ менителничният ефект е следвало да бъде
платен на посочения в него падеж - 31.03.2017г. В записа на заповед липсва отбелязване съгласно чл. 492 от ТЗ
за изплащане на част или на цялата сума по него от страна на ответника. При
тези предпоставки и наличието на общо оспорване на вземането от ответника,
ищецът не е длъжен да сочи основанието на поетото от издателя задължение за
плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузалното
правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. Независимо от
това, от събраните доказателства се установява
обезпечителната функция на записа на заповед по отношение на сключения на 15.02.2015г. договор
за заем, по който липсва изпълнение от страна на заемателя. Налице е
идентичност по отношение на момента на сключване, предмета и падежа на сделките.
От гореизложеното се достига до извода за дължимост на претендираното
вземане от 4000 лв. по записа на заповед, за което е издадена заповедта за
изпълнение по частно гражданско дело №2614/2017г., по описа на Великотърновския районен съд,
поради което искът по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените
в настоящото производство разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение
и възнаграждение за особен представител в общ размер на 970 лв. както и
разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 450
лв., направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2614/2017г., по описа на
Великотърновския районен съд.
При този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския районен съд разноските за възнаграждение на
вещо лице в размер на 200 лв. по допуснатата по искане на особения му
представител експертиза.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на П.Т.О. с ЕГН: ********** ***, че дължи на Ц.И.Х. с ЕГН: ********** ***, сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/ – главница, представляваща задължение по Запис
на заповед от 15.02.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.08.2017г.
до окончателното изплащане на задължението, за
което е издадена заповед за изпълнение №1502 от
11.08.2017г. по частно гражданско дело №2614/2017г.,
по описа на Великотърновския районен съд.
Приема за недоказано, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 193 от ГПК, заявеното от ответника П.Т.О. с ЕГН:
**********, оспорване истинността на
представения от ищеца Ц.И.Х. с ЕГН: **********, Запис на заповед от 15.02.2015г., че документът е неистински в частта относно авторството на подписа
за „издател” на П.Т.О. с ЕГН: **********.
Осъжда П.Т.О. с ЕГН:
********** ***, да заплати на Ц.И.Х. с ЕГН: ********** ***,
сумата от 970 лв. /деветстотин
и седемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски както и сумата
от 450 лв. /четиристотин и
петдесет лева/, представляваща направени разноски
по частно гражданско дело №2614/2017г.,
по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда
П.Т.О. с ЕГН:
********** ***, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от
200 лв. /двеста лева/ за разноски за възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №2614/2017г.,
по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: