Р Е Ш
Е Н И
E
гр.Б.С., 26.10.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 21
октомври, Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова,
като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 366/2020 год. по описа на
РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от "Ф." ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя И.С.Н.чрез
пълномощника адв.П.Г. от АК-В.(впоследствие променен адрес на управление ***, представлявано от управителите С.С.Н.и И. С. Н.-17.05.2019г. съгласно справка от ТР),
с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото
дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу солидарният длъжник и ответник А. В.П.,
с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***,
за сумата от 2627,31 лв. главница, дължима на основание договор за
потребителски кредит № 1000656 от 09.09.2016г., 715,89 лв. договорна лихва за периода от 15.01.2017г. до
15.03.2018г., 349,15 лв. наказателна
лихва по т.4 от договора,за периода от 15.01.2017г. до 15.03.2018г., 165,00 лв. такса за административни
разходи по т.5 от договора, 1334,48 лв.
неустойка по т.11 от договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 27.08.2018г.
/подадено в РС-С./ до окончателното изплащане на вземането, както и направените
съдебни разноски в заповедното и исковото производство.
С допълнителна уточняваща молба в изпълнение
указанията на съда/СРС/ вх.№ **********.04.2019г. ищеца е посочил, че оттегля следните искове: 165,00 лв. такса за административни
разходи по т.5 от договора, 1334,48 лв.
неустойка по т.11 от договора, а за останалите суми производството продължава.
С определение постановено по реда на чл.140 от ГПК в з.з. на 21.05.2020г. съдът е
прекратил производството по гр.д. № 366/2020 г. по описа на Районен съд –
Бяла С., образувано по искова молба от"Ф."
ЕООД , с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** представлявано от
управителя И.С.Н.чрез пълномощника адв.П.Г. от АК-В.(впоследствие
променен адрес на управление ***,
представлявано от управителите С.С.Н.и И. С. Н.-17.05.2019г.
съгласно справка от ТР), с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, с която се иска
да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като
съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника А. В.П., с ЕГН **********,*** и
настоящ адрес ***, в частта за
сумата 165,00 лв. представляваща
такса за административни разходи по т.5 от договора, и за сумата 1334,48 лв. представляваща неустойка по
т.11 от договора, поради надлежно
заявено оттегляне на иска от ищеца при условията и по реда на чл.232 ГПК.
Обезсилил Заповед от 18.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 56853/2018 г. по описа на
Районен съд гр. С. в частта за сумата 165,00 лв. представляваща такса за административни разходи по т.5
от договора, и за сумата 1334,48 лв.
представляваща неустойка по т.11 от договора.
Определението за прекратяване на
делото в тази част е влязло в законна сила.
С определение постановено в с.з.
на 21.10.2020г. на основание чл.233 от ГПК съдът прекратил производството по
гр.д. № 366/2020г. по описа на Районен съд – Бяла С., образувано по искова
молба от "Ф."
ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** представлявано от управителя И.С.Н.чрез
пълномощника адв.П.Г. от АК-В.(впоследствие променен адрес на управление ***, представлявано от управителите С.С.Н.и И. С.Н.-17.05.2019г. съгласно справка от ТР),
с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от
ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу
ответника А. В.П., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, в частта за сумата от 349,15 лв. до размера на 310.17 лв.
представляваща наказателна лихва по т.4 от договора за периода от 15.01.2017г.
до 15.03.2018г., поради отказ от иска от
ищеца в тази част.
Обезсилил Заповед от 18.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 56853/2018 г. по описа на
Районен съд гр. С. в частта за сумата от 349,15 лв. размера на 310.17 лв.
представляваща наказателна лихва по т.4 от договора за периода от 15.01.2017г.
до 15.03.2018г.
Определението за прекратяване на
делото в тази част не е влязло в законна сила.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК
ответника А. В.П., не е депозирала писмен отговор във връзка с предявената
искова молба, не е взела становище по молбата, не е направила своите възражения и не е ангажирала доказателства,
поради което правата й да направи това
по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Същата редовно призована за с.з. не се явила,
но депозирала писмена молба с която уведомила съда, че по здравословни причини
не може да присъства в с.з.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч.гр.дело № 56853/2018 г. по описа на Районен съд гр. С..
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 56853/2018 г. по
описа на Районен съд гр. С. срещу длъжника М.В.И.с ЕГН ********** ***
и длъжника А. В.П., с ЕГН **********,*** е издадена Заповед от
18.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, да заплатят солидарно на кредитора "Ф." ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** представлявано от управителя И.С.Н.чрез
пълномощника адв.П.Г. от АК-В.(впоследствие променен адрес на управление ***, сумата от 2627,31
лв. непогасена главница, дължима
на основание договор за потребителски кредит № 1000656 от 09.09.2016г., 715,89 лв. договорна лихва за периода
от 15.01.2017г. до 15.03.2018г., 349,15
лв. наказателна лихва по т.4 от договора,за периода от 15.01.2017г. до
15.03.2018г., 165,00 лв. такса за
административни разходи по т.5 от договора, 1334,48 лв. неустойка по т.11 от договора, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 27.08.2018г. /подадено в РС-С./ до окончателното изплащане на вземането,
както и направените съдебни разноски в заповедното производство в размер на 515,55 лв. от които: 103,84 лв. държавна такса и 411,71 лв. адвокатско възнаграждение.
Видно от
приложеният с и.м. договор за потребителски кредит № 1000656/09.09.2016г. сключен между "Ф." ЕООД в качеството му на
Кредитор и длъжника М.В.И.с ЕГН ********** *** в качеството му на
Кредитополучател и солидарен длъжник А. В.П., с ЕГН **********,***, по силата
на който "Ф."
ЕООД предоставило на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 3500,00
лв. за задоволяване на текущи потребителски нужди, на 18 бр.месечни
последователни вноски, считано от 15.10.2016г. до крайният срок на договора
15.03.2018г. Месечната вноска е в размер на 237,18 лв. съгласно приложеният
погасителен план, която включва част от главницата и част от лихвата.
Съгласно процесният договор кредита
се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41.00 %, който се
изчислява на база 360/360 дни (чл.3). Общият размер на възнаградителната лихва
за целия период на договора (18 месеца) е 1119,24 лева, посочен в погасителния
план – Приложение 1 към договора. Оттук общата сума, дължима на крайния падеж на
15.03.2018г. е в размер на 4269,24 лева: 3150,00 лева главница и 1119,24 лева
възнаградителна лихва (чл. 7), като всяка една месечната анюитетна вноска по
237,18 лева, включва главница и възнаградителна лихва, така както е посочено в
погасителния план към потребителския кредит.
В чл. 4 от договора е уговорено,
че при забава, на която и да е част и/или цяла погасителна вноска,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава (наказателна лихва) в размер на
ОЛП, определен от БНБ за съответния период + 10 %, която се начислява на
годишна база върху забавената част от погасителната вноска до окончателното й
изплащане.
Годишният процент на
разходите(ГПР) по кредита е в размер на 48,39%.
Също така, страните са уговорили
в чл. 11 от договора, че в 7-дневен срок от подписването му, кредитополучателят
се задължава да предостави на „Ф.“ ЕООД гаранции относно изпълнение на
задълженията му по настоящия договор – банкова гаранция, застрахователна полица
за сключен в полза на Ф.“ ЕООД договор за застраховка – като при неизпълнение
на това задължение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1715,76 лева,
която се заплаща разсрочено на отделни вноски, заедно с всяка от погасителните
вноски по Приложение № 1, като размерът им е посочен в Приложение № 2.
Страните са договорили, че
кредитополучателят и солидарният длъжник отговарят солидарно по смисъла на чл.
121 и сл. от ЗЗД (чл. 22-23 от договора). Също така страните са приели, че
правата и задълженията на кредитополучателя и направените от него декларации и
съгласия, се отнасят съответно и за солидарния длъжник.
Условията
за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита са уговорени в чл. 32.1 от
договора. Страните са приели, че ако кредитополучателят просрочи изплащането на
коя да е част от дължимите от него месечни вноски с повече от 90 дни, цялата
непогасена част от задълженията съгласно Приложение № 1 (главница и
възнаградителна лихва) и Приложение № 2 (неустойка за неизпълнение на условията
по т. 11) става автоматично предсрочно изискуема, като не е нужно да бъде
изпращана покана нито на кредитополучателя, нито на солидарния длъжник за
настъпилата предсрочна изискуемост. В чл. 33 от договора е уредено, че при
предсрочната изискуемост кредитополучателя следва да се заплати незабавно непогасената
част от главницата, ведно с всички начислени лихви за забава, такси и неустойки
по договора. Предвидена е неустойка при настъпване на предсрочна изискуемост на
вземанията (чл. 35 от договора), в размер на 4 % върху кредитираната сума месечно до
цялостното погасяване на задължението по договора, но не повече от 50% от
кредитираната сума.
След усвояване на кредита,
Кредитополучателят заплатил месечни
вноски, като погасил част от задължението си в общ размер от 1420,00 лв.
С тази сума са погасени следните компоненти от дълга: 522,69 лв. главница,
403,35 лв. договорна лихва, 37,68 л. наказателна лихва по т.4 от договора,
75,00 лв. такса по т.5.1. от договора и 381,28 лв. неустойка по т.11.3 от
договора.
На 15.03.2018г. срока на договора е изтекъл,
като към тази дата остават непогасени следните суми: 2627,31 лв. главница,
дължима на основание договор за потребителски кредит № 1000656 от 09.09.2016г.,
715,89 лв. договорна лихва за периода от 15.01.2017г. до 15.03.2018г., 349,15
лв. наказателна лихва по т.4 от договора,за периода от 15.01.2017г. до
15.03.2018г., 165,00 лв. такса за административни разходи по т.5 от договора,
1334,48 лв. неустойка по т.11 от договора.
Поради непогасяване на цялото задължение, "Ф."
ЕООД пристъпило към принудително
събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен
съд – С. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 27.08.2018г.,
въз основа на което е образувано било ч.гр.дело № 56853/2018 г. по описа на
Районен съд – С., по което била издадена Заповед за парично изпълнение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК солидарният
длъжник А. В.П. е депозирала писмено възражение срещу заповедта за изпълнение,
като с настоящата искова молба кредиторът "Ф." ЕООД е предявил в срок иска по
чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за
паричен кредит.
По отношение на длъжника Малин
Велков Иванов, Заповед от 18.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 56853/2018 г. по описа на Районен съд
гр. С. е влязла в законна сила.
От изслушаното и прието по
делото основно и допълнително заключение на вещото лице по ССчЕ, неоспорено от
страните и възприето от съда като обективно и безпристрастно се установи, че
процесната сума в размер на 3150.00 лв. е преведена на кредитополучателя М.В.И.на
09.09.2016г. безкасово, с платежно нареждане на „Първа инвестиционна банка” АД,
като в основанието на платежното нареждане е посочен номера на процесния
договор за кредит. Същият погасил част
от дълга в общ размер на 1420.00 лв.,
както следва: 522,69 лв. главница, 403,35 лв. договорна лихва, 37,68 л.
наказателна лихва по т.4 от договора, 75,00 лв. такса по т.5.1. от договора и
381,28 лв. неустойка по т.11.3 от договора.
Дължимата
договорна лихва към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-27.08.2018г. е в размер на 715.89 лв. за периода 15.01.2017г. до
15.03.2018г. Аналогичен е размера на дължимата договорна лихва и към датата на
последната погасителна вноска по приложение № 1 и № 2 от договора, тоест към 15.03.2018г.
Дължимата
мораторна лихва към датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК
-27.08.2018г. е в размер на 119.69 лв., видно от приложение № 1 към
заключението.
Експерта
е посочил, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-27.08.2018г. размера на непогасената главница възлиза на 2627.31 лв., а
размера на мораторната лихва по т.4 от
процесния договор за кредит за периода от 15.01.2017г. до 15.03.2018г. възлиза
на 310.17 лв.
Направил
уточнение в с.з. съгласно процесния договор за кредит в т.4, че изчислената
лихва, освен обезщетение за забава се явява и наказателна лихва, т.е. налице е
идентичност между двете лихви.
Предвид
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I. ОТНОСНО иска за главница с правно основание чл.422
от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД.
Предявената искова претенция е с
правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД за
установяване съществуването на парично задължение в размер на 2627,31 лв. главница, дължима на основание договор за
потребителски кредит № 1000656 от 09.09.2016г. сключен между кредитополучателя М.В.И.и
солидарният длъжник А. В.П. и "Ф." ЕООД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 27.08.2018г. /подадено в РС-С./, за която сума
има издадена заповед по чл.410 от ГПК от 18.10.2018г. № 178/28.02.2018г. по ч.гр.дело № 56853/2018 г. по описа на Районен съд гр. С..
Иска по чл.422 от ГПК е предявен
само по отношение на солидарният длъжник А. В.П., тъй като по отношение на
кредитополучателя Малин Велков Иванов, заповедта по чл.410 от ГПК е влязла в
законна сила.
Приетият за разглеждане иск е допустим, на
основание чл.415 от ГПК, като предявен в предвидения срок, от и
спрямо надлежните страни, считано от съобщаването за постъпилото възражение,
при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото възражение
срещу дължимостта на суми по издадената заповед.
Разгледан по същество, същият се
явява основателен, по следните съображения:
Наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит между длъжника М.В.И.и "Ф." ЕООД
се установява по несъмнен начин от формален договор за потребителски
кредит № 1000656 от 09.09.2016г. като солидарен длъжник по договора се е
подписала и А. В.П.. Той има писмена форма, носи подписите на страните и
съдържа всички съществени елементи на договора за потребителски кредит.
Индивидуализирани са страните, размерът на отпуснатата в кредит сума и на
уговорената лихва, начинът и срокът за погасяване на задължението.
Изпълнението на задълженията на
кредитора по договора, а именно предоставяне на отпусната в заем сума на кредитополучателя,
се установява по несъмнен начин от приетото заключение на вещото лице, получена
от М.В.И.безкасово, с платежно нареждане на „Първа инвестиционна банка” АД,
като в основанието на платежното нареждане е посочен номера на процесния
договор за кредит.
Настъпил е крайният срок за
погасяване на кредита-15.03.2018г.
Безспорно е по делото, че има издадена срещу
длъжника М.В.И.и солидарният длъжник А. В.П., Заповед по чл.410 от ГПК от 18.10.2018г. № 178/28.02.2018г. по ч.гр.дело № 56853/2018 г. по
описа на Районен съд гр. С. за процесната сума от 2627,31 лв. главница,
дължима на основание договор за потребителски кредит № 1000656 от 09.09.2016г.,
ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
26.02.2018г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените
съдебни разноски в заповедното производство в размер на 515,55 лв. от които:
103,84 лв. държавна такса и 411,71 лв. адвокатско възнаграждение.
Срещу заповедта за изпълнение в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от солидарният съдлъжник А. В.П.,
а по отношение на длъжника кредитополучател М.В.И.заповедта е влязла в законна
сила.
Кредиторът е уведомен за
постъпилото възражение на П., който в рамките на преклузивния едномесечен срок
по чл.415, ал.1 от ГПК е депозирал искова молба.
Ответницата А. В.П. редовно призован за с.з.
не се явява, не е взела становище по и.м., не е ангажирала доказателства, но за
с.з. депозирала писмена молба с която уведомила съда, че по здравословни
причини не може да присъства в с.з.
Съобразно чл.121, ал.1 ЗЗД,
солидарният длъжник отговаря солидарно с главния длъжник. Солидарността дава
възможност на кредитора да поиска и да получи изпълнение на една и съща
престация от всеки от длъжниците. Ето защо в случая възражението от А. В.П. не
представлява юридически факт, който настъпва и в правната сфера на невъзразилият
М.В. И.. Поради това по отношение главния длъжник М.В.И.издадената заповед за
изпълнение се е стабилизирала след изтичане срока по чл.414, ал.2 ГПК.
След като не е ангажирала
доказателства, че е погасила остатъка от договора за потребителски кредит, то
за ответницата А. В.П. в качеството й на солидарен съдлъжник е възникнало
задължението да върне заетата сума, ведно с договорните лихви, на уговорените падежи.
Съобразно разпределената
доказателствена тежест ищецът доказа, че спорното право е възникнало, както и
своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за
изпълнение с представените писмени доказателства и приетата по делото
експертиза, които бяха обсъдени по- горе. Ответникът не доказа фактите, които
го погасяват, изключват или унищожават.
II. ОТНОСНО
ИСКА за ДОГОВОРНА (ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА) ЛИХВА
С исковата молба се претендира
възнаградителна/договорна/ лихва в размер на 715,89 лв. за периода от 15.01.2017г. до 15.03.2018г.
Договорната лихва е възнаграждението
/печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем.
За да защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на
финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на
висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която
се включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на
последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона следва да се
прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи,
не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР.
Процесният договор за кредит е сключен на 09.09.2016г., т.е. след изменението на
чл.19 ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в
сила от 23.07.2014 г./, поради което по отношение на същия е приложимо
изискването алинея четвърта на същата разпоредба ГПР да не надвишава пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Към
датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът на законната
лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс десет процентни
пункта отгоре. /Постановление
№ 426/18.12.2014 г. на МС за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г /. В случая, определеният в договора размер на ГПР от 48,39
% не надвишава пет пъти размера на
законната лихва, а договореният лихвен процент е 41,00 %. Следователно клаузата
за възнаградитерлна лихва не е нищожна
поради противоречие със закона - чл.19, ал.5 ЗПК.
Следователно са
налице всички материално правни предпоставки за уважаване на исковете за следните
суми: 2627,31 лв. главница, дължима на
основание договор за потребителски кредит № 1000656 от 09.09.2016г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 27.08.2018г. /подадено в РС-С./ и договорна
лихва в размер на 715,89 лв. за
периода от 15.01.2017г. до 15.03.2018г.,
за които суми има издадена
заповед по чл.410 от ГПК от 18.10.2018г. № 178/28.02.2018г. по ч.гр.дело № 56853/2018 г. по
описа на Районен съд гр. С..
III. ОТНОСНО иска за наказателна (мораторна) лихва-чл.86
от ЗЗД.
По отношение
на претендираната наказателна/мораторна/ лихва в размер на 349,15 лв. за периода от 15.01.2017г.
до 15.03.2018г., съдът намира следното:
Страните в чл. 4 от договора са
договорили, че при забава, на която и да е част и/или цяла погасителна вноска,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава (наказателна лихва) в размер на
ОЛП, определен от БНБ за съответния период + 10 %, която се начислява на
годишна база върху забавената част от погасителната вноска до окончателното й
изплащане.
Лихвата за забава, установена от вещото лице в размер
на 310.17 лв. по т.4 от процесния
договор за кредит за периода от 15.01.2017г. до 15.03.2018г. Експерта уточнил,
че изчислената наказателна лихва по т.4 от процесният договор за потребителски
кредит се явява и обезщетение за забава,
т.е. налице е идентичност между двете лихви.(наказателна и мораторна).
По искане на ищеца съдът с
определение постановено в с.з. на 21.10.2020г. на основание чл.233 от ГПК прекратил
производството по гр.д. № 366/2020г. по описа на Районен съд – Бяла С.,
образувано по искова молба от "Ф." ЕООД за установяване дължимост на вземането на ищеца
спрямо ответницата А. В.П., в частта
за сумата от 349,15 лв. до размера на
310.17 лв. представляваща наказателна лихва по т.4 от договора за периода
от 15.01.2017г. до 15.03.2018г., поради
отказ от иска от ищеца в тази част.
Обезсилил Заповед от 18.10.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 56853/2018 г. по
описа на Районен съд гр. С. в
тази част.
Следователно ответницата А. В.П.
следва да заплати на ищцовото дружество и акцесорното вземане за наказателна
лихва в размер на 310,17 лв. за
периода от 15.01.2017г. до 15.03.2018г.,
за която сума има издадена заповед по чл.410 от ГПК от 18.10.2018г. № 178/28.02.2018г. по ч.гр.дело № 56853/2018 г. по
описа на Районен съд гр. С..
IV. РАЗНОСКИ:
При произнасяне по
исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по сторените разноски,
както за исковото, така и за заповедното производство съгл. т.12 от ТР
№3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Ищеца е поискал с
исковата молба присъждане на разноски в заповедното и исковото производство,
като е представил и списък по чл.80 от ГПК.
По заповедното
производство е поискал присъждане на сумата 103,84 лв.
държавна такса.
По исковото
производство ищеца поискал присъждане на
50,00 лв. заплатена държавна такса, 500.00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, 200.00 за ССчЕ и 37,00
лв. транспортни разходи.
Настоящият съдебен състав намира,
съгласно задължителната съдебна практика (Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК, решение № 67 от 03.04.2014 г. на ВКС, IV – то
г. о. по гр. д. № 2944/ 2013 г., решение № 54 от 17.02.2016 г. на ВСК, IV –г.о.
по гр. д. № 5091/2015 г., решение № 414 от 27.07.2009 г. на ВКС, IV -то го., по
гр. д. № 1049/2008 г., Определение № 51 от 8.02.2017 г. на ВКС по гр. д. №
2024/2016 г., IV г. о., ГК, ), че
отговорността за разноски е уредена като ограничена и включва само внесените
такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Разходът
за пътуване на адвоката обаче не съставлява съдебно-деловодни разноски по
делото и не може да се претендира на осн. чл. 78 ГПК, съответно и в
производството по чл. 248 ГПК (в този смисъл съдебната практика, напр. решение
№ 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о. на ВКС). Довереник и
доверител имат възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят
неговия размер и с оглед предстоящите пътни и квартирни разходи.
Следователно сумата от 37.00 лв.
представляваща транспортни разходи на пълномощника на ищеца за явяването му в
с.з. не следва да се заплащат от ответницата.
В настоящия случай ответника А. В.П. следва да
заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца Ф." ЕООД направените по ч.гр.дело №
56853/2018 г. по описа на Районен съд гр. С. разноски в размер на 73,07 лв.(103,84 лв. х 3653,37/5191,83
= 73,07 лв.) съразмерно с уважената част от исковете.
Ответника П., следва да заплати на Ф." ЕООД направените
в настоящото исково производство по гр.д. № 366/2020г. по описа на БСлРС
разноски в размер на 527,76 лв.(750,00 лв. х 3653,37/5191,83 = 527,76 лв.),
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответницата не е поискала и не е направила
разноски пред настоящата съдебна инстанция и такива не следва да й се
присъждат.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответницата А. В.П., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***
(в качеството й на солидарен длъжник
с кредитополучателя М.В.И.с ЕГН ********** *** по договор за потребителски
кредит № 1000656 от 09.09.2016г.), ЧЕ
СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „Ф." ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** представлявано от управителя И.С.Н.чрез
пълномощника адв.П.Г. от АК-В.(впоследствие променен адрес на управление ***, представлявано от управителите С.С.Н.и И. С. Н.-17.05.2019г. съгласно справка от ТР),
сумата от 2627,31 лв.
главница, дължима на основание
договор за потребителски кредит № 1000656 от 09.09.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 27.08.2018г. /подадено в РС-С./, договорна лихва в размер на 715,89 лв. за периода от 15.01.2017г.
до 15.03.2018г., наказателна лихва по т.4 от договора за потребителски кредит в
размер на 310,17 лв. за периода от
15.01.2017г. до 15.03.2018г., за които
суми има издадена заповед по чл.410 от ГПК от 18.10.2018г. № 178/28.02.2018г. по ч.гр.дело № 56853/2018 г. по
описа на Районен съд гр. С..
ОСЪЖДА, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, А. В.П., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ф." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя И.С.Н.чрез
пълномощника адв.П.Г. от АК-В.(впоследствие променен адрес на управление ***, представлявано от управителите С.С.Н.и И. С. Н.-17.05.2019г. съгласно справка от ТР), направените
разноски по настоящото исково производство по гр.д.№ 366/2020г. по описа на БСлРС в общ размер от 527,76 лв., както и сторените от ищеца
разноските в заповедното производство по ч.гр.дело № 56853/2018 г. по
описа на Районен съд гр. С. в размер на
73,07 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото,
че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.дело № 56853/2018 г. по описа на Районен
съд гр. С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: