РЕШЕНИЕ
№ 405
гр. Бургас, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Р. Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20242100500022 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. С. К., в качеството му на ЕТ“ СИТИ
ТУРС – С. К.“, чрез адв.Арнаудова против решение № 2260/06.11.2023г по
гр.д.№ 3501/2023г на РС –Бургас. Решението е оспорено като неправилно –
постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Като
неправилен е оспорен извода на съда, че погасителната давност се прекъсва
и от изпълнително действие, което е извършено по изп.дело, по което е
настъпила перемпция. Поддържа се, че след настъпилата перемпция, срещу
него се е водило незаконосъобразно принудително изпълнение, тъй като
делото е било прекратено по силата на закона. Поради това счита, че
предприето след този момент принудително изпълнение не прекъсва
давността.Счита, че изпращане на запорно съобщение до банка, в която
длъжникът няма сметка не е валидно изп.действие. Не е такова действие и
молбата на взискателя, с която се иска справка за регистриран трудов договор
и запор на трудово възнаграждение, при положение, че длъжникът няма
трудов договор и няма възнаграждение. В този случай също не се прекъсва
давността.Последното валидно принудително действие е от 14.11.2017г и
давността е изтекла на 14.11.2022г. Моли да се отмени атакуваното решение и
да бъдат уважени изцяло предявените отрицателни установителни искове,
както и да се присъдят разноските по делото.
По делото е постъпил отговор от „ЕВН България Електроснабдяване“
1
ЕАД, в който жалбата е оспорена като неоснователна и се иска
потвърждаване на обжалваното решение. Моли за присъждане на разноски в
размер на 100лв.
Производството е с правно основание чл.439 ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск от ЕТ“ Сити Турс -С. К.“,
ЕИК *********, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Силистра“ №1,ет.2 адв. Светла
Русева–Арнаудова против „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД ,със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Данов „ №37 да се
приеме за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество следните
суми: непогасена главница в размер на 864,23лв и разноски в заповедното
производство в размер на 100лв, за които са издадени заповеди за
изпълнение изп.лист по ч.гр.д.№4319/2013г по описа на БРС и за чието
принудително изпълнение има образувано изпълнително дело №
20238000400339 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, тъй като е изтекла
погасителната давност за тези вземания.В исковата молба се твърди, че за
посочените вземания е издадена заповед за изпълнение №276/03.06.2013г по
ч.гр.д.№4319/2013г на БРС, образувано е изпълнително дело пред ЧСИ
Делян Николов №20138040401336, като преди неговото образуване е имало
частично плащане на задължението. Впоследствие също има постъпили суми,
отбелязани на гърба на изпълнителния лист. Длъжникът е поел задължение да
заплаща доброволно ежемесечно суми, вследствие на което е вдигнат
наложеният запор на банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“АД.
Последното доброволно плащане е постъпило на 12.05.2014г.На първо място,
ищецът счита, че по изп.дело на ЧСИ Д.Николов е настъпила перемпция, на
осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради това, че две години взискателят не е
поискал извършване на изп.действия и това е станало на 04.12.2015г по
силата на закона,тъй като последните изп.действия,които е поискал
взискателя са от 3.12.2013г. Всички изпълнителни действия след този момент
счита за невалидни, защото са извършени при прекратено ex lege
изп.производство.Отделно счита, че е изтекла и погасителна давност за
неудовлетворените вземания по изп.лист.Давността е започнала да тече от
26.06.2015г и не е прекъсвана, тъй като до прекратяване на
изп.производство поради настъпила перемпция нови валидни изпълнителни
действия нито са искани от взискателя, нито са предприемани от ЧСИ.
Всички останали действия са извършени след настъпила перемпция ,т.е.
според ищецът са невалидни. С изтичането на 5 –годишния давностен срок
на 27.06.2020г процесното вземане е погасено и е недължимо.
В отговора на исковата молба искът е оспорен като неоснователен.
Вземането, предмет на делото е установено със съдебно решение и поради
това давността е пет-годишна.В рамките на изпълнителното производство са
предприемани множество действия от взискателя, които прекъсват
давността.Посочени са молби за извършване на конкретни изпълнителни
действия в периода от 2018г до 2021г.Също така се подчертава,че
дружеството е възложило на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ да предприема
всички необходими изпълнителни действия с оглед събиране на вземането.
С атакуваното решение съдът е приел,че искът е неоснователен по
2
следните съображения: вземането е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение и давността му е 5-години – чл.117, ал.2 ЗЗД. С ПП № 3/80г е
прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес
относно принудителното събиране на вземането. С ТР № 2/26.06.2015г на
ОСГТК на ВКС по т.д.№2/2013г е обявено за изгубило сила ПП №3/80г. С ТР
№3/28.03.2023г по т.д.№3/2020г на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителна
давност за вземания не тече, относно изп.дела, образувани преди 26.06.2015г,
като за тези вземания давността започва да тече от 26.06.2015г. Съдът е
приел, че по конкретното изпълнително дело перемпцията е настъпила, но
независимо от това, взискателят е поискал извършване на изпълнителни
действия и те прекъсват давността, дори да са поискани по перемирано
изп.производство.По тези съображения е приел, че давността е била
прекъсвана на няколко пъти и към датата на предявяване на иска не е изтекла.
При служебната проверка за валидност и допустимост на обжалвания
съдебен акт не се констатираха пороци,водещи до нищожност и
недопустимост на същия.По правилността му съдът е ограничен от
посоченото във въззивната жалба-чл.269 ГПК.
По отношение на установената от районния съд фактическа
обстановка във въззивната жалба няма възражения и настоящата инстанция,
на осн. чл. 272 ГПК, препраща към мотивите на обжалваното решение в тази
част.
Първото възражение във въззивната жалба е, че след настъпилата
перемпция, срещу ищецът се е водило незаконосъобразно принудително
изпълнение, тъй като делото е било прекратено по силата на закона. Поради
това счита, че предприето след този момент принудително изпълнение не
прекъсва давността.Това възражение е неоснователно: безспорно е
установено по делото, че последното доброволно плащане от страна на
длъжника на суми по изпълнително дело № 1336/2013г на ЧСИ Д.Николов е
постъпило на 12.05.2014г. На 14.03.2017г по делото е постъпила молба от
взискателя, в която се иска да се направят справки в Регистъра на банковите
сметки и сейфовете на БНБ за притежавани сметки на длъжника, да се
наложи запор върху вземанията му от трети лица, възбрана на недвижими
имоти, запор на МПС и опис на движими вещи. На 14.11.2017г е наложен
запор на банкови сметки на длъжника в две банки. На 22.11.2017г от едната
банка – „Уникредит Булбанк“АД е върнато съобщение, че длъжникът има
сметка в банката, в която няма средства.От „Райфайзен банк“АД е постъпил
отговор до съдебния изпълнител, че длъжникът няма открита сметка в
банката. В случая следва да се има предвид, че съобразно действащото към
12.05.2014г Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума
на ВС, докато трае изп. процес давност за вземането не тече. Съобразно
даденото задължително разрешение в ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т. д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, уеднаквяващо съществувалата преди приемането
му противоречива практика на ВКС, погасителна давност не тече, докато
трае изпълнителният процес относно вземания по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За тези вземания давността започва да тече от
3
26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. По
процесното изпълнително производство не са били налице предпоставките за
приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК до 26.06.2015 г./при последно плащане
на 12.05.2014г/, поради което следва да бъдат съобразявани поведението на
взискателя и съдебния изпълнител след този момент.Перемцията е настъпила
на 12.05.2016г.Следващото искане за предприемане на изп.действие от страна
на взискателя е от 14.03.2017г. Настоящата инстанция споделя виждането,
застъпено в преобладаващата практика на ВКС, че погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, предприето по изп.дело при настъпила
перемпция- така в решение № 10/16.02.2016г по гр.д.№3231/2014г, Решение
№ 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение
№ 50118 от 11.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3802/2021 г и др.Съдът споделя
изложено в тях, че перемпцията е без правно значение за давността и когато в
изп.дело взискателят е направил искане за прилагане на нов способ,
съдебният изпълнител не може да откаже да го приложи- той дължи
подчинение на представения и намиращ се в него изпълнителен лист.Новото
искане прекъсва давността, независимо дали съдебният изпълнител е
образувал ново дело или не е образувал такова- във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изп.способ.Поначало последиците при
перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер -
изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а
материалното право на взискателя продължава да съществува. Перемирането
е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите
принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана
давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при
възражение за изтекъл давностен срок, нито е пречка за предприемане на
изпъл. действия по вече перемирано изп.производство.
Второто възражение в жалбата е, че изпращане на запорно съобщение
до банка, в която длъжникът няма сметка не е валидно изп.действие. Не е
такова действие и молбата на взискателя, с която се иска справка за
регистриран трудов договор и запор на трудово възнаграждение, при
положение, че длъжникът няма трудов договор и няма възнаграждение. В
този случай също не се прекъсва давността. Това възражение също е
неоснователно:искането да се направи справка за регистриран трудов
договор не прекъсва давността, но законът не изисква поискания от
взискателя изпълнителен способ да е приключил успешно, за да доведе до
прекъсване на давността - в чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено
правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за
принудително изпълнение. Давността се счита прекъсната с искането и
предприемането на съответното действие, което изпълва изп.способ. Не е
необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките
на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита
давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в”
ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане” на изпълнителни
действия, а не „извършени” или друга подобна формулировка. Добавянето на
4
допълнителни условия към това основание за прекъсване на погасителната
давност, които не произтичат от фактическия състав на разпоредбата,
неоправдано ограничава приложното й поле, а е тълкуване contra legem. След
молбата от 14.03.2017г, съдебният изпълнител е наложил запор на банкови
сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“АД, в които няма
средства/л.158/. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва във
всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително
изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия.
Давност не тече и, ако кредиторът е поискал извършване на
изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по различни причини- в този смисъл мотивите на Решение № 257
от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о..В конкретния случай
взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия на следните
дати: 30.10.2018г; 22.08.2019г; 08.10.2020г; 06.10.2021г, по които няма данни
ЧСИ Николов да е предприел извършването им. Едва след молба от
взискателя за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Божилова, е
наложен запор на банкови сметки и на трудово възнаграждение.Ако искането
за извършване на изпълнителни действия е направено своевременно, но
действието не е предприето от съдебния изпълнител преди изтичане на
давностния срок, давността се счита прекъсната с искането.Прекъсването е
едно – с предприемането на изпълнителното действие, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла - в този
смисъл мотивите по решение №80/06.02.2024г по гр.д.№1862/2023г на ВКС.В
случая дори не е изтекла давността към момента на предприемане на
изп.действия по изп.дело № 339/2023г на ЧСИ Божилова, тъй като запорното
съобщение до работодателя „ Крупал къстракшън“ ЕООД е от 02.05.2023г,
от която дата е и запорното съобщение до „Алианц Банк България“АД.С
цитираните по-горе молби давността е прекъсвана неколкократно и към
датата на подаване на исковата молба тя не е изтекла. Това прави
предявеният отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК неоснователен.
С оглед на гореизложеното съдът намира въззивната жалба за
неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като
правилно.В отговора на въззивната жалба е направено искане за присъждане
на юр.възнаграждение в размер на 100лв, което с оглед изхода от спора в
настоящата инстанция е основателно- чл.78,ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2260/06.11.2023г по гр.д.№
3501/2023г на РС –Бургас.
ОСЪЖДА ЕТ „Сити Турс –С. К.“ ЕИК *********, с.Черноморец,
обл.Бургаска, ул.“Чучулига“ №20 да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление, гр.Пловдив, ул.“Христо Данов „ №37 сумата 100лв,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6