№ 212
гр. С., 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500203 по описа за 2024 година
С решение № 7 от 22.01.2024 год. по гр. дело № 11/2022 год. Свогенският районен
съд е отхвърлил предявения от „З.А.Д. ОЗК-З.“ АД, гр. С. против Ю. Б. Ц. от гр. Своге иск с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КЗ за сумата 4081,90 лева, представляваща
платено от ищеца на „ЗД Е.“ АД застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди на МПС марка „Мазда“, модел „ЦХЗ“ с рег. № СВ 6355 КК вследствие на ПТП,
настъпило на 06.08.2020 год.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения,
че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли
съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Ответникът оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 06.08.2020 год. около 18,10 ч. на АМ
Тракия в посока гр. П. се движел състав от ППС влекач марка „Скания“ с рег. № СА 3027
РК с прикачено полуремарке, управляван от ответника. В района на км. 99+300 м.
вследствие техническа неизправност от влекача на платното за движение изпаднал
неукрепен елемент – предпазен капак за акумулатори, в който се блъснало движещото се
след него в изпреварваща лента МПС марка „Мазда“ с рег. № СВ 6355 КК, като настъпило
ПТП с материални щети. Сочи още, че ответникът не изпълнил задължението си да остане
на мястото на произшествието до пристигане на органите за контрол на движение по
1
пътищата, а по повод на инцидента бил съставен протокол за ПТП № 1747237/06.08.2020
год. по описа на СПП при ОД на МВР-Пазарджик, като срещу виновния водач е съставен
АУАН № GА195070/06.08.2020 год., въз основа на който било издадено Наказателно
постановление № 20-1006-003226/09.11.2020 год. по описа на СПП при ОД на МВР-
Пазарджик. Твърди се също така, че собственикът на увредения в резултат на процесното
ПТП автомобил, който имал сключена застраховка „Каско“ със ЗД „Е.“ АД с полица №
50500100000601, валидна от 11.04.2017 год. до 10.04.2022 год., подал искане за завеждане на
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, която била уважена. След
изплащане на обезщетението на собственика на увредения лек автомобил застрахователят
изпратил регресна покана до ищеца – застраховател по застраховка „гражданска
отговорност“ на товарния автомобил за възстановяване на платената сума в размер на 4
162,16 лева, ведно с ликвидационните разноски в размер на 15 лева. Това задължение е
погасено чрез извършено от ищцовото дружество едностранно прихващане на насрещни
задължения на основание регресни претенции, в резултат на което дължимите суми били
погасени до размера на по-малката. След направено намаление на иска в о.с.з. на 19.12.2023
год. ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 4081,90 лева,
представляващо платено от ищеца на „ЗД Е.“ АД застрахователно обезщетение за
причинените имуществени вреди вследствие настъпилото ПТП на 06.08.2020 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Видно от застрахователна полица № BG/23/120001390521/22.05.2020 год., към датата
на ПТП е съществувало застрахователно обезщетение по действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно влекач марка „Скания“
модел „Р 420 ЛА“ с рег. № СА 3027 РК. Обстоятелството, че същият автомобил на
посочената дата е участвал в ПТП съгласно описаното в исковата молба, както и че е бил
управляван от ответника се установява от свидетелските показания на св. Борис Санчес,
които са ясни, последователни и обективни. Свидетелските показания относно механизма на
ПТП съответстват и на изводите на вещото лице по приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза и на приетите писмени доказателства – писмо рег. № 100600-
2505/2 от 12.02.2021 год. на ОД на МВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, Протокол за
ПТП № 1747237/06.08.2020 год., АУАН № 195070/06.08.2020 год. и издаденото въз основа
на него Наказателно постановление № 20-1006-003226/09.11.2020 год., влязло в сила на
08.12.2020 год. От събраните по делото доказателства се установи също така, че ответникът
е напуснал мястото на настъпване на процесното ПТП преди пристигането на органите за
контрол на движение по пътищата, както и това, че същият се е движел с техническа
неизправност, вследствие на която от управлявания от ответника влекач на платното за
движение изпаднал неукрепен елемент – предпазен капак за акумулатори, в който се
блъснал управлявания от св. Санчес лек автомобил.
Според заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза на 06.08.2020
год. около 18,10 ч. на АМ Тракия в посока гр. П. в дясната активна лента се движел състав
2
от ППС влекач марка „Скания“ с рег. № СА 3027 РК с прикачено полуремарке. В района на
км. 99+300 м. вследствие техническа неизправност, от влекача на платното за движение
изпаднал неукрепен елемент /най-вероятно след извършване на ремонт/ – предпазен капак за
акумулатори, който се установил в лявата лента и в него се блъснало движещото се в
изпреварваща лента МПС марка „Мазда“ с рег. № СВ 6355 КК, като настъпило ПТП – удар
между капака на акумулатора и предната дясна част на лекия автомобил. Според вещото
лице стойността на необходимия ремонт за възстановяване на щетите по лекия автомобил
възлиза на сумата 4 066,90 лв. с ДДС плюс ликвидационните разходи в размер на 15 лева,
като щетите са подробно описани в заключението. Според вещото лице след смяна на предна
дясна гума с резервната лекият автомобил е бил в състояние да се придвижва на собствен
ход. Съгласно устните обяснения на вещото лице в о.с.з. на 19.12.2023 год. капакът на
акумулаторната кутия на товарния автомобил се закрепва с 5-6 винта. Водачът не може да
реагира незабавно след падането на капака, защото на него му трябва време да отбие
камиона, да спре, като има спирачен път около 100-200 метра и при скорост на движение 90
км./ч. му е необходимо технологично време да спре, да слезе от автомобила, да се върне на
мястото, където е изпаднал предмета, безопасно да избере момент, в който няма интензивно
движение и да го отстрани от пътното платно. При извършен ремонт е следвало да бъде
проверено закрепването на този елемент към акумулаторната кутия. Най-вероятно
вибрациите при движение на автомобила са причинили изпадането на капака поради това, че
болтовете не са били добре завити. Възможно е винтовете привидно да са били в леглата си
и плътно прилепнали, но въпреки това да не са били напълно затегнати и от вибрациите да
са се саморазвили.
Погасяването на сумата 4 178,16 лева се доказва от представеното с исковата молба
уведомление за прихващане и платежно нареждане от 28.01.2021 год., а извършването на
ремонта, неговата стойност и заплащането й се установяват от фактура №
**********/02.10.2020 год., издадена от „Стар моторс“ ЕООД, приемо-предавателен
протокол от 16.09.2020 год. и извлечение от банковата сметка на ЗД „Е.“ АД от 18.11.2020
год.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 500 КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач: 1. при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или
други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества; 2. не е спрял и не е взел
мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в
моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и
3
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това; 3. е напуснал мястото
на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване
носи виновният водач; 4. умишлено е предизвикал пътнотранспортното произшествие; 5. е
предизвикал пътнотранспортното произшествие по време на извършване на умишлено
престъпление съгласно Наказателния кодекс, включително, когато се е опитвал да избяга от
задържане. От събраните по делото доказателства обаче не се установи, да е налице някоя от
горните хипотези на чл. 500 КЗ, за да има застрахователят право на регрес спрямо
ответника. Всъщност основните спорни въпроси между страните са дали ответника с
поведението си по напускане мястото на ПТП, без да уведоми и да изчака контролните
органи, е възпрепятствал извършването на проверка от контролните органи за установяване,
както и дали неправомерно не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по
време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която
застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е
възникнало в резултат на това.
Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП: 1. при произшествието има убит
или ранен човек; 2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3.
в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар,
който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 4. (отм. -
ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) 5. има съмнение, че участник в
произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за
управление на моторно превозно средство; 6. произшествието е с участието на пътно
превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на
съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република
България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция"
към министъра на отбраната; 7. между участниците в произшествието има разногласие
относно обстоятелствата, свързани с него; 8. произшествието е с един участник и моторното
превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му
от произшествието вреди. Съгласно доказателствения материал по делото от процесното
ПТП на 06.08.2020 г са настъпили само имуществени вреди и не се установи между
участниците в произшествието да е имало разногласие относно обстоятелствата, свързани с
него. Не е налице и хипотезата на т. 8 от цитираната норма, доколкото в ПТП са участвали
два автомобила, а не един, като за осъществяването на релевантния факт, свързан с
невъзможност на участващото в ПТП-то моторно превозно средство да се придвижва на
собствен ход поради причинените му при произшествието щети следва да е налице само
един участник. Установи се също така, че след смяна на предна дясна гума с резервната
лекият автомобил е бил в състояние да се придвижва на собствен ход. Следователно дори и
4
мястото на ПТП да е посетено от органите за контрол на движение по пътищата,
напускането му от някой от водачите, когато посещението им не е задължително по закон,
няма да доведе до възникването на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ на
виновния водач. Напусналият местопроизшествието водач е възможно да е осъществил
поведение, което да се санкционира по ЗАНН като нарушение на ЗДвП, но последното не е
достатъчно, за да породи в полза на застрахователя по задължителната застраховка
Гражданска отговорност право на регрес срещу виновния водач, напуснал
местопроизшествието.
По делото не се установи и основанието за ангажиране на регресната отговорност на
ответника по чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ.
За да е налице посоченото основание, ищцовата страна следва да установи, че при
управлението на процесния автомобил водачът е съзнавал, че е управлявал неизправно МПС
и въпреки това не е спрял и не е взел мерки по отстраняване на неизправността, която е
застрашавала безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е
възникнало в резултат на това /вж. в този смисъл Решение № 130 от 03.05.2012 г. по т. д. №
244/2010 г. на ВКС на РБ, І т. о.; Решение № 46 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 408/2021
г., I т. о.; Решение № 645 от 30.06.2022 г. на ОС - Бургас по гр. д. № 235/2022 г. и др./. От
заключението на автотехническата експертиза се установява, че най-вероятно вибрациите
при движение на автомобила са причинили изпадането на капака поради това, че болтовете
не са били добре завити. Възможно е винтовете привидно да са били в легласа си и плътно
прилепнали, но въпреки това да не са били напълно затегнати и от вибрациите да са се
саморазвили, което е довело до падането на капака. По делото няма данни водачът да е
извършил сам ремонт на влекача, нито да е узнал или да е могъл да узнае, че винтовете на
капака на акумулатора не са били напълно затегнати. Не се установи ответникът да е
съзнавал или да е могъл да узнае при полагане на необходимата грижа наличието на
неизправност, която застрашава безопасността на движението.
С оглед това въззивният съд намира, че не са налице основания за ангажиране на
регресната отговорност на ответника по чл. 500, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КЗ.
Несъстоятелни са и оплакванията във въззивната жалба за допуснати от районния съд
процесуални нарушения. Неподаването на писмен отговор от ответника в срока по чл. 131
от ГПК не прави иска основателен, нито освобождава ищеца от доказателствената тежест по
чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Въззивният съд препраща и към мотивите
на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата 600 лева, представляваща направени разноски във въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Воден от горното, Софийският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7 от 22.01.2024 год. по гр. дело № 11/2022 год. на
Свогенския районен съд.
ОСЪЖДА „З.А.Д. ОЗК-З.“ АД, гр. С. да заплати на Ю. Б. Ц. ЕГН ********** от гр.
Своге сумата 600 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6