Решение по дело №92/2020 на Окръжен съд - Ямбол

                                                          Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

№                                                                    18.06.2020г.                                  гр.Ямбол

 

                                                 В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският  окръжен съд,  гражданско  отделение, втори въззивен състав

на 09.06.2020 година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                           ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар Л.Р.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.гр.д. №92 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Министерство на отбраната - гр.София, подадена от юр.к. М.Я., срещу Решение №774/01.11.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №1419/2019г., с което е отхвърлен предявения от въззивника против ЕТ "Елиа - Е.Т."*** иск по чл.59 ЗЗД за сумата 80.50лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на 0.700 дка от ПИ №000165 в с.Т., в периода 01.01.2013г. - 31.12.2016г.

Оплакването на въззивника е за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Излага се в жалбата, че по делото са представени доказателства, че в кампанията "Директни плащания" за периода 2013г.-2016г. ответникът ЕТ "Елиа-Е.Т." е заявил, че обработва 0.700 дка от имот с кадастрален номер 72240-000-165, който имот е държавна собственост, предоставен в управление на Министерството на отбраната. Според ответника, ползването на държавния имот от ответника е без основание и дава право на собственика да претендира обезщетение в размер на средната пазарна цена, която в случая е установена с експертно заключение. Като постановил решението си, с което е отхвърлил предявения иск, съдът постановил неправилно решение. Наред с това, въззивникът навежда, че първоинстанционният съд  е имал основание за отвод по реда на чл.22, т.6 ГПК, тъй като съдията-докладчик е постановил две постановления като прокурор по две преписки на ЯРП, по които били подавани сигнали за обработка на процесния имот на МО.

По тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което да бъде уважен предявения иск за сумата 80.50лв., ведно с присъждане на законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска и разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна ЕТ "Елиа-Е.Т." е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна, с основния довод, че не е налице ползване през исковия период на държавния имот от страна на ЕТ и че по заявените от него имоти за подпомагане в кампаниите за директни плащания, извършените от ОСЗ проверки не са показали наличие на застъпване на заявените площи за подпомагане с процесния имот, собственост на МО. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивикът не изпраща представител.

Процесуалният представител на въззиваемата страна юр.к.М. пледира за  потвърждаване на обжалваното решение. Представя и писмена защита.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:

С подадената пред първоинстанционния съд искова молба ищецът Министерство на отбраната гр.София е предявил против Е.М.Т. *** в качеството й на ЕТ"Елиа -Е.Т."***, иск по чл.59 ЗЗД, който след предприето по реда на чл.214 ГПК изменение е за заплащане на сумата 80,50лв. - обезщетение за ползване без основание в периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г. на 0,700дка от ПИ №000165, находящ се в с.Т., който имот е държавна собственост, предоставен в управление но Министерството на отбраната.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска изцяло по основание и размер с възраженията, че не е налице фактическия състав на чл.59 ЗЗД - че ищецът не е бил препятстван да ползва и да се разпорежда с имота си и че не е заградил и очертал имота си; че ищецът се позовава на справка от ДФ"Земеделие", в която е посочено, че информацията може да не е коректна и да въведе в заблуждение; че имотът не е ползван от ЕТ; че в подадените от ЕТ заявления за подпомагане по СЕПП процесният имот не фигурира и при извършените от ОСЗ проверки на данни не е установено наличие на застъпване на заявени площи за подпомагане с имота на МО, като в системата на КАИС за имот 000165  в землището на с.Тенево няма данни, а са налице други два имота - ПИ с идентификатор 72240.23.361 и ПИ с идентификатор 72240.23.362 и не е ясно за кой от тези два имота се твърди да е ползван без основание. Ответникът е възразил още, че блоковете БЗС са физически блокове, създадени от МЗХ по цифрова ортофотокарта, която се разминава по точност с точността на КВС и КК и ако е налице застъпване на площ от 0,7дка, то тя представлява 0,03% от площта на целия имот №000165 и това представлява допустима грешка при очертаване на площите. Ответникът е направил и възражение за погасяване на иска по давност.       

От фактическа страна по делото е установено, че с Акт за частна държавна собственост №2608/10.03.2008г. е актуван за държавен поземлен имот №000165 с площ от 2 139 403 кв.м., находящ се в с.Т., като имотът е предоставен в управление на Министерство на отбраната. Представена е скица на имота, като няма спор между страните, че същият понастоящем е кадастрален имот 72240-000-165. От представеното извлечение от регистър ИСАК при ДФ"Земеделие" за  имот 72240-000-165 е видно, че в кампании 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. ЕТ"Елиа- Е.Т." е заявявал за подпомагане по СЕПП различни земеделски парцели с площ от 10,30 дка, попадащи в БЗС по ЕКАТТЕ 72240. С писмо от 12.06.2018г. до ищеца ДФ"Земеделие" е удостовирил, че за кампания Директни плащания 2011г. ответникът ЕТ"Елиа- Е.Т." е ползвал площ на пресичане от 0,15 дка от кадастралния имот 72240-000-165, като е обяснено, че фондът изготвя регистър на имотите от КВС или от КК, но информацията би могла да е некоректна или да въведе в заблуждение, доколкото данните за съответните имоти са динамични. Представено е и писмо от 17.04.2018г. на директора на служба "Военна полиция" при Министерство на отбраната, изготвено въз основа на справки от ДФ"Земеделие" за това, че бенефециентът ЕТ"Елиа-Е.Т." в кампания 2013г. е ползвал в БЗС 72240-55-8 площ на пресичане от 0,07ха, в кампания 2014г. е ползвал в БЗС 72240-55-1 площ на пресичане от 0,07ха , в кампания 2015г. е ползвал в БЗС 72240-55-9 площ на пресичане от 0,07ха и в кампания 2016г. е ползвал в БЗС 72240-55-7 площ на пресичане от 0,07ха.

Със заключението на вещото лице- икономист, извършило назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, е установено, че средното годишно рентно плащане за 0,700дка от поземлен имот №000165 в с.Т. за периода 01.01.2013г. - 31.12.2016г. е в размер на общо 80,50лв.

 

 

При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е отхвърлил предявения иск по чл.59 ЗЗД като неоснователен. За да постанови този резултат, ЯРС е приел, че ищецът не е доказал ползване от ответника на площи от държавния имот и реализиране на доходи от ползването, тъй като от справките и констатациите на служба "Военна полиция" не може да се направи категоричен извод да са ползвани именно 0,700дка от поземления имот, предаден  в управлението на ищеца.

Решението е валидно и допустимо. Неоснователно е оплакването за недопустимост на решението на първата инстанция, с оглед наличие на основание за отвод на съдията-докладчик, тъй като на първо място не е установено съдията да е разгледал прокурорски преписки със същия предмет, а и това не е основание по чл.22, ал.1, т.6 ГПК за пораждане на съмнение в безпристрастността на съдията. На следващо място, само участието на съдията при решаване на делото в друга инстанция е основание по чл.22, ал.1,т.5 ГПК за отвод на съдията, но тази хипотеза в случая не е налице. Следователно, не е налице нито порок, който да обуслови твърдяната от въззивника недопустимост на обжалваното решение, нито е налице нарушение на съдопроизводствените правила.

Решението на първата инстанция е правилно. Правилно предявеният иск е квалифициран от районния съд по реда на чл.59 ЗЗД. По приложението на тази норма е формирана практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК /например Решение №409/20.06.2012г. по гр.д. №1411/2010г. по IV г. о., Решение №55/28.02.2012г. по гр. д.№ 652/11г. на ВКС, Решение №204 от 5.09.2013г. по т. д. № 1158/10 на II т. о. на ВКС и др./ според която, лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите, от които го е лишил. Прието е в посочените решения, че правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното задължение на ответника е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи, тъй като ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали той получава добиви от вещта, включително и наем е ирелевантно, като изводът се извежда от приетото в Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, съгласно което обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго претърпяло обедняване лице. Правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставяно в зависимост от волята на това лице дали да реализира или не доходи от държаната без основание чужда вещ. Същественото за основателността на иска е, че вещ на ищеца е била държана от ответника без той да има основание за това. По този начин собственикът е бил лишен от възможност да я ползва, поради което за него е налице обедняване.

Предмет на доказване при иска по чл.59 ЗЗД е фактът, че ищецът е собственик на имота, че ответникът ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и размера на обедняването, изчислен на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота, т. е. наемната цена , която би получил за този функционален тип имот.

В случая ищецът не е доказал с помощта на главно пълно доказване посочените предпоставки за уважаване на иска. Безспорно е установено, че соченият от ищеца имот в с.Тенево - ПИ №000165 е държавна собственост, предоставен в управление на Министерство на отбраната. Безспорно установено е също така посредством съдебната експертиза, че за ползването в периода 01.01.2013г.- 31.12.2016г. на 0,700дка от посочения имот, ищецът би получил средно годишно рентно  плащане в размер на 80,50лв.  Не е установено по делото фактическото ползване през процесния период на тези 0,700дка от ищцовия имот от страна ответника. За доказване ползването на тези части от ищцовия имот не може да служи писмото на служба "Военна полиция", доколкото тази служба е на структурно подчинение на ищеца, т.е. писмото представлява частен документ, който удостоверява изгодни за ищеца факти и няма доказателствена стойност (чл.180 ГПК). Същото писмо се основава на справка от ДФ"Земеделие", но такава не е представена по делото и не е изяснено как е установена и посочена площта на пресичане от 0,07ха от номера на БЗС, образуван от ищцовия кадастрален имот 72240-000-165. Единствено с писмото на ДФ"Земеделие"  от 12.06.2018г. е установено, че в кампания Директни плащания за 2011г. ответникът ЕТ"Елиа - Е.Т." е ползвал 0,15дка от държавния кадастрален имот 72240-000-165, но в предмета на предявения иск не е ползване на имота през 2011г. От извлечението от регистъра ИСАК при ДФ"Земеделие" е установено, че в кампании 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. ЕТ"Елиа- Е.Т." е заявявал за подпомагане по СЕПП различни земеделски парцели с площ от по 10,30 дка за всяка кампания, попадащи в БЗС по ЕКАТТЕ 72240, но няма никакви данни тези посочени в регистъра БЗС и земеделски парцели да са включени в държавния кадастрален имот 72240-000-165 и да касаят ползване на процесните 0,700дка от същия.

При непроведено от ищеца главно пълно доказване на осъществено от ответника ползване на частта от държавния имот през процесния период, претенцията за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването без основание на имота е неоснователна, недоказана и правилно е отхвърлена от районния съд. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Въззивната жалба е  неоснователна и се оставя без уважение.

При този изход на спора пред въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззиваемия едноличен търговец, на който следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв., съгласно чл.25 от Наредбата за плащане на правната помощ, приета по чл.37 от ЗПП, като за размера на възнаграждението съдът съобрази, че делото не е от фактическа и правна сложност.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС

 

                                                      Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №774/01.11.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №1419/2019г.

ОСЪЖДА Министерство на отбраната гр.София, ул."Дякон Игнатий"№3, представлявано от К.К. - министър на отбраната, да заплати на Е.М.Т. *** в качеството й на ЕТ"Елиа-Е.Т.”***, ЕИК *********, сумата 100лв. - разноски по делото пред въззивната инстанции.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                     2.