РЕШЕНИЕ

 

Номер

от

21.02.2017г

Град

Мездра

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренския районен

съд

граждански

състав

 

В

открито

Заседание на 25.01.2017година в следния състав:

 

Председател

ПЕНКА П.П.

 

Секретар		М.Г.
като разгледа докладваното от					Съдия П.
	гражданско		дело номер	1513		по описа за		2016	година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ц.П.Т. е предявила против Д.С.В., следните искове: да ѝ се предоставят за упражняване родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете ** В.; Да се определи режим на виждане на детето с бащата, всяка последна събота и неделя от месеца и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката и да се осъди ответника да заплаща на детето месечна издръжка от 180лева, считано от датата на завеждане на иска до настъпване на обстоятелства за прекратяване или отпадане на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и да заплати издръжка за минало време - една година преди завеждане на иска в размер на 180лева месечно или за целия период 2160лева. Претендират се и разноски.

Ответникът оспорва изцяло иска за присъждане на издръжка за минало време, а претендираната издръжка за в бъдеще по размер.

Предявените искове са с правно основание чл.127 ал.2  и чл.143 и чл.14 СК

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са изискани социални доклади от Д” Социално подпомагане” Мездра и Д”Социално подпомагане” Монтана.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота, приема за установено от фактическа страна следното: По делото не се спори, че страните са живели на съпружески начала, от което съжителство на 30.01.2001г е родено детето ** В.. В исковата молба се твърди, че страните се разделили през 2002г и оттогава грижи за детето полага само ищцата, а ответникът не се интересува от детето и не изпраща средства за неговата издръжка. Ищцата твърди, че трудно се справя с издръжката на детето, което в момента е в девети клас и учи в Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“ гр.Тетевен. За установяване на този факт е представила удостоверение от учебното заведение. Според изложеното в молбата ищцата има и друго дете -**, родена през 2010г, за която полага грижи заедно със съжителстващото с нея лице.  В срока за отговор от ответника е постъпила молба-становище, в която излага данни за финансова невъзможност да изплаща исканата издръжка, тъй като до 01.12.2016г е бил трайно безработен. В подкрепа на това твърдение е представена служебна бележка от Агенцията по заетостта, от която се установя, че от 02.04.2014г до 10.11.2016г ответникът е бил регистриран като безработен. В проведеното съдебно заседание ответникът заявява, че не възразява родителските права по отношение на детето ** В. да бъдат предоставени на майката и не оспорва предложения режим на лични отношения с детето. Поддържа становището си за невъзможност да изплаща исканата издръжка за минало време, а за текуща издръжка предлага да плаща месечно по 105лева.  В подкрепа на изложеното е представил служебна бележка от която се установява, че за м.декември 2016г е получил възнаграждение в размер на 252 лв..  В депозираното становище ответникът е посочил още, че има задължения към друго дете, но в подкрепа на това твърдение не е представил доказателства. В представената характеристика, издадена от кмета на  с.Дългоселци, се съдържа информация, че ответникът съжителства с лицето ** ** * и от това съжителство е родено детето ** **.

По делото са разпитани двама свидетели - ** **. Според тях за детето ** В. се грижи само майката Ц.П.Т. с подкрепата на съжителстващото с нея лице. И двете свидетелки не са виждали бащата да посещава детето и от ищцата знаят, че той не е давал издръжка за детето.

Според изготвения от Д”СП” гр. Мездра доклад жилището, в което живеят майката и детето се намира в с.*. Същото е собственост на майката и представлява къща на два етажа с 5 стаи и сервизни помещения. Хигиенно битовите условия са добри и за детето е осигурена отделна стая, обзаведена удобно и функционално, съобразно възрастта на детето. Според социалните работници налице е емоционална връзка  между майката и детето, но то не поддържа връзка с бащата. Съществува и силна привързаност между двете деца на ищцата. Д”СП” гр. Монтана е изготвила социален доклад въз основа на срещи с бащата, като по негови данни той не е виждал детето от 11г. При посещението си социалния работник е установил, че бащата живее в жилище, което е собственост на съжителстващото с него лице. В същото е осигурена самостоятелна стая за роденото от това съжителстване дете Натали.

По делото не се спори, че ищцата и ответникът са живяли на семейни начала (без сключен граждански брак), като в резултат от това съвместно съжителство двамата имат едно дете ** В. –роден на ***г, видно от представеното на л. 5 от делото копие от удостоверение раждане. Не е спорно също, че от 2002г страните родителите са разделени, но всеки от тях излага различни версиите за причините за тази раздяла. Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Ако родителите не постигнат споразумение по чл.127  ал. 1 СК, какъвто е и настоящия случай, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и неговата издръжка. В случая по отношение на местоживеенето на детето и упражняването на родителските права, няма разногласия между родителите. При това положение следва да се уважи желанието на родителите, като се определи местоживеене на детето ** В. при майката, на която следва да бъде възложено и текущо осъществяване на родителските функции, включващи материални грижи, възпитание и надзор над детето. Няма противоречия между страните и относно режима на виждане на бащата с детето, поради което следва да бъде определен посочения в исковата молба режим, включващ правото на бащата да вижда детето всяка последна събота и неделя от месеца, както и един месец през лятото, който да не съвпада с  платения годишен отпуск на майката.

Основните спорове между страните са относно размера на текущата издръжка и  относно дължимостта на издръжка за минало време.

Съдът намира иска за издръжката за бъдеще време, начиная от подаването на исковата молба за доказан по своето основание, предвид безспорния факт, че родителите са разделени и детето се отглежда от майката, а задължение за това има и бащата. На основание чл. 143  СК следва да бъде определена издръжка, с която всеки родител съобразно своите възможности и материално състояние да осигури подходящи условия на живот, необходим за развитието на детето. Размерът на издръжката се определя от съда в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите, като минималната издръжка към настоящия момент, предвид разпоредбата на чл.142 ал.1 СК и утвърдената за 2017г минимална работна заплата е в размер на 115.00лв. Нуждите на детето следва да се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта му, разходите свързани с отглеждането му и социалните му потребности. Съдът съобразявайки се с гореизложените законови разпоредби и като взе предвид доходите на родителите, възрастта на детето, което в момента на 15 години и 9 месеца, както и факта, че то учи в учебно заведение, което е извън населеното място в което живее, приема, че за детето е нужна и същевременно  постижима за родителите му обща месечна издръжка в размер на 230 лв. При съобразяване със събраните доказателства за доходите на родителите и факта, че и за двамата се установяват задължения за издръжка към други не навършили пълнолетие лица, съдът приема, че необходимата месечна издръжка следва да се подели по равно между задължените лица по 115лева. Определянето на издръжка над 115лева, несъмнено би създавала затруднения на ответника при осигуряването на неговата собствена издръжка, с оглед представените доказателства за получаваните от него доходи, които са под минималната за страната работна заплата. Предвид гореизложеното съдът намира, че следва ответникът, като не упражняващ родителските права родител да бъде осъден да заплаща на детето ** В. със съгласието на неговата майка и законен представител по 115,00 (сто и петнадесет) лева ежемесечна издръжка, считано от 16.11.2016 г.( датата на депозиране на молбата в съда) до настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

По отношение на претенцията за присъждане на издръжка за минало време, безспорно е по делото, че от 2002г родителите на детето живеят разделени, като от началото на раздялата им и до настоящия момент детето живее с майка си. Издръжка за минало време се дължи, ако такава не е давана или ако е давана в недостатъчен размер. Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото гласни доказателства са непротиворечиви и безспорно установяват, че през този период бащата не е давал суми за издръжка. Това обстоятелство не се оспорва от ответника, но същият счита, че изплащането ѝ е непосилно за него. Събраните доказателства дават основание на съда да приеме иска за доказан по основание и частично доказан по размер. При изложените по-горе съображения относно нуждите на детето и възможностите на задълженото лице и предвид действащите през 2015г и 2016г минимални работни заплати, съдът намира, че следва издръжката за минало време да бъде определена в размер на 100лева месечно или общо в размер на 1200лева за целия период от 16.11.2015г до 16.11.2016г. Обстоятелството, че ответникът не разполага към настоящия момент с необходимите средства не го освобождава от даването на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, тъй като същия е работоспособен. Искът в останалата му част до пълния размер от по 180,00лв. лева месечно или 2160 общ размер за периода от 16.11.2015г до 16.11.2016г следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за определената текуща издръжка.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 315,00лв, съставляваща направените деловодни разноски в настоящото производство съразмерно с уважената част от исковете.

При този изход от делото и на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които събират съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати в полза на МРС държавна такса за присъдената издръжка в размер на 165,60лв., както и 50,00 лева за определената издръжка за минало време.

Водим от горното и съдът

 

                           Р   Е    Ш    И :

 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето ** В. с ЕГН **********, на майката Ц.П.Т. с  ЕГН **********,***.

ПОСТАНОВЯВА детето ** В. с ЕГН ********** да живее при майката Ц.П.Т. ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения, включващ правото на бащата Д.С.В. да вижда детето ** В. всяка последна събота и неделя от месеца и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА Д.С.В., ЕГН *********** да заплаща на ** В. с ЕГН **********, със съгласието на неговата майка и законен представител Ц.П.Т. с  ЕГН **********, месечна издръжка в размер на  115,00 /сто и петнадесет/ лв, начиная от 16.11.2016г /датата на депозиране на исковата молба/, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на възникване на задълженията до окончателното им изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния размер от 180 лева, като неоснователен и недоказан.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на определената текуща издръжка.

ОСЪЖДА Д.С.В., ЕГН *********** да заплати на ** В. с ЕГН **********, със съгласието на неговата майка и законен представител Ц.П.Т. с  ЕГН **********, сумата от 1200,00лв /хиляда и двеста лева и 00 ст/, представляваща дължима издръжка за периода 16.11.2015г до 16.11.2016г / датата на депозиране на исковата молба/. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния размер от 2160 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.С.В., ЕГН *********** да заплати на Ц.П. Тодоров с ЕГН **********, сумата от 315,00лв / триста и петнадесет лева и 00ст/, представляваща направени деловодни разноски пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Д.С.В., ЕГН ***********,  да заплати в полза на МРС държавна такса в размер на 215,60лв / двеста и петнадесет лева и 60ст./

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: