Решение по дело №1259/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 859

гр.Бургас, 20.06.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII–ти наказателен състав, в публично заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЯНА АТАНАСОВА

 

 

при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД №1259 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на „Х“ АД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от Евгения Банева, чрез пълномощник - адв.М.С. – БАК, срещу Наказателно постановление №02-02024142/15.10.2013г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл.128, т.2 във вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, като се излагат аргументи и в насока изтекли давностни срокове за преследване. С съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се явява адв.М.С., който поддържа жалбата.

За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк. Николова, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

 

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

„Х“ АД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от Е. Б., в качеството си на работодател, не е изплатило към 09.07.2013г. уговореното трудово възнаграждение за месец февруари 2013г. на И. Г. Т. Посоченото лице е заемало длъжността „управител на къмпинг“ при работодателя, като дължимото му се трудово възнаграждение е било в размер на 700,01лв.

Нарушението е установено от свидетелката К.Т. на длъжност старши инспектор в Д„ИТ” – Бургас при извършена проверка на дружеството в Д„ИТ” по представени документи на 09.07.2013г., 10.07.2013г. и на 16.07.2013г., между които и ведомост за изплатени заплати за месец 02.2013г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 0280/03.08.2010г. Въпреки това, настоящият състав на БРС счита, че към момента са изтекли давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Аргументите на съда в тази връзка са както следва :

Както е посочено и в Определение № 731/02.04.2013г. по к.н.а.х.д. №595/2013г. на АдмС- Бургас, съдът не е обвързан с констатацията на АНО, че постановлението е надлежно връчено, а дължи самостоятелен анализ на фактите, на база на който да прецени дали действително изводът на АНО е правилен или не. Тук следва да се има предвид, че относно начините, по които може да се извърши връчване на НП в рамките на административнонаказателното производство в съдебната практика няма единно схващане. Според разбирането на някои съдебни състави - връчването на наказателното постановление е уредено в чл.58, ал.1 от ЗАНН и от една страна, нормата е достатъчно ясна и не може да се приеме, че е налице празнота, която да налага съответно приложение на разпоредбите на НПК, а от друга - връчването на наказателното постановление не може да се разглежда като частен случай на връчване на призовка или съобщение и в този смисъл нормата на чл.84 от ЗАНН не дава основание да се прилагат правилата за връчване на призовки, съобщения и книжа по НПК (Решение от 10.06.2011г. на АдмС- Варна по адм. д. № 856/2011г.). Според въпросното виждане начинът, по който следва да се връчи НП е или лично на нарушителя срещу подпис или по пощата с обратна разписка.

Според болшинството съдебни състави обаче, разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща относно връчването на НП към прилагане на правилата за връчване по НПК, доколкото в ЗАНН липсват особени правила (Решение №2187 от 26.02.2015г. по адм.д. №8214/2014г. на ВАС; Решение № 847 от 11.05.2017 г. на АдмС - Бургас по адм.д. № 388/2017г. и много други), поради което и връчването следва да се извършва по начина, разписан в НПК. Настоящият състав на БРС възприема това виждане, приемайки обаче, че няма пречка връчването да се извърши и по пощата с обратна разписка, стига да може безпротиворечиво да се установи, че административният акт е достигнал до адресата. (Решение №1053 от 02.02.2016г. на ВАС по адм.д. № 6167/2015г.)

В случай, че органът реши да връчи НП по реда, описан в НПК - същият следва да се съобрази с разпоредбата на чл.180 от НПК, съгласно която - връчването на юридическо лице става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да поема книжа (ал.5), което подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени (ал.6), а връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата (ал.7). В случая регламентираната в чл.180, ал.5-7 от НПК процедура за връчване на наказателни постановления на юридически лица не е спазена, доколкото длъжностното лице не е изпълнило задължението си да отбележи името на лицето, приело книжата, което пречи на съда да провери дали получателят е „длъжностно лице, натоварено да поема книжа”, така както изисква законът.

Според настоящия състав нередовна е процедурата по връчване на НП и по другия допустим начин, а именно – по пощата с обратна разписка. В чл.36, ал.1 от Закона за пощенските услуги е предвидено, че пощенските пратки и пощенските колети се доставят в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване; в пощенските служби; в други звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите. Според втората алинея на същата разпоредба условията за доставянето на пощенските прати и пощенските колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. В чл.5, ал.1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията, изрично е посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Те могат да се доставят и на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката - чл.5, ал.2 от Общите правила. Съгласно чл. 11 - управителните и представляващите органи на юридически лица и еднолични търговци могат да упълномощават свои служители да получават пощенските пратки и колети. Видът на пълномощните се определя от пощенския оператор в общите условия на договора с потребителите в съответствие с действащото законодателство. От своя страна Общите условия на „Български пощи” в т. 44, б.”а” предвижда, че препоръчани пощенски пратки се доставят лично на получателя на адреса срещу подпис. При отсъствие на получателя пратката може да се достави на негов пълномощник, а когато върху пратката няма изрично указание „лично на получателя“, може и на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена и родствената връзка на лицето, получило пратката. По същия начин се процедира и при връчване на юридически лица, като б.”в” на същата точка предвижда, че препоръчани пратки до еднолични търговци и юридически лица се доставят на посочения на пратката адрес в деловодството или на упълномощен служител.

Очевидно, за да се приеме, че връчването е редовно, то следва гореописаните процедурни правила да са спазени. Същите не са самоцелни, а имат за предмет защита на правата на субектите, доколкото редовното връчване е юридически факт, от който възникват множество последващи правоотношения, включително дава начало на срока за подаване на жалба. В конкретния случай освен, че в обратната разписка (л.17) въобще не е посочено, каква точно пратка касае, то по-важното е, че не е отбелязано въобще на кого е връчена. Действително посочено е, че връчването е осъществено на адреса на управление на дружеството, но това в никакъв случай не е достатъчно. Както стана ясно – връчването следва да се осъществи или в деловодството или на упълномощен служител (не на който и да е служител, а на изрично упълномощен). Именно за това в правилата е предвидено връчителят да вписва трите имена на лицето, получило пратката, за да може да се направи проверка, дали същото отговаря на тези изисквания – т.е. дали е деловодител или упълномощен служител. В случая това не е сторено. Просто наличие на подпис, без отбелязване чий е този подпис, при наличие на изрично оспорване на връчването, по мнение на настоящия състав е недостатъчно и не може да обоснове извод за редовно връчване. В тази връзка съдът служебно е изискал информация от „Български пощи”, но видно от справката (л. 53) – информация от този период не се пази. Това поставя съда в невъзможност категорично да установи, дали лицето получило пратката попада сред кръга на тези, които могат да получават пратки, адресирани до юридически лица или не поради което и настоящият състав няма друга правна възможност, освен да приеме, че АНО не е доказал надлежно връчване на НП, поради което и изводът му, че постановлението е връчено, респективно - влязло в сила е неправилен.

По горните съображения съдът намери, че липсват данни за получаване на НП на дата по – ранна от посочената от жалбоподателя такава - 07.03.2018г., поради което и процесната жалба се явява допустима.

Доколкото прие депозираната пред него жалба за допустима, съдът намира за основателни възраженията, че са изтекли давностните срокове във връзка с процесното нарушение. В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че наказателното постановление, с което е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. Настоящият състав счита, че следва да разгледа приложимостта и на тази разпоредба, с оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.

Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. С оглед посочените норми, административнонаказателното преследване се изключва, ако са изтекли четири и половина години, считано от момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 09.07.2013г., от която дата е започнал да тече срокът на абсолютната  погасителна давност. Същият е изтекъл през на 10.03.2018г., тоест към настоящия момент е изтекла абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че наказателното постановление, с което е наложено наказанието не е влязло в сила. Горното е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №02-02024142/15.10.2013г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл.128, т.2 във вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 КТ на жалбоподателя -  „Х“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от Евгения Банева, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

            Вярно с оригинала: Г.Ст.